№ 4317
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100508001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 1708 от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 33148/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 123-и състав, „Булкон-строй“ ООД е осъдено да заплати на
„Индекса“ ЕООД сумата от 5337,52 лв. – неплатен дължим остатък от договорено
възнаграждение за извършени от „Индекса“ ЕООД строително-монтажни работи по Договор
от 15.05.2020 г., които работи са приети без забележки от „Булкон-строй“ ООД на 22.05.2020
г. и за които са издадени от „Индекса“ ЕООД на 20.05.2020 г. две фактури, по втората от
които с № **********/20.05.2020 г. е останала неплатена сумата от 5337,52 лв., на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2021 г. до окончателното й плащане‘
сумата от 561,92 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 5337,52 лв. за периода от 26.05.2020 г. до 09.06.2021 г., включително, на основание чл. 86,
ал. 1, изречение 1 ЗЗД, както и общата сума от 1440 лв. – направени по делото разноски,
включително и по налагане на обезпечителен запор по допуснатото по делото обезпечение
на предявените искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Булкон-
строй“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите.
Въззивникът сочи, че решението е постановено при пълна липса на мотиви. Счита, че
твърденията на ищеца са недоказани, като за установяване на твърденията си е представил 2
броя фактури, които не съдържат всички изискуеми реквизити съгласно Закона за
счетоводството. Сочи, че фактурите имат само формална доказателствена сила като частни
свидетелстващи документи, които обхващат единствено писменото изявление и авторството,
но не и други факти. Моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, като е заплатена държавната такса за
въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5337,52 лева,
представляваща неплатен дължим остатък от договорено възнаграждение за извършени от
ищеца строителномонтажни работи по договор от 15.05.2020 г.
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните
обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен
договор за изработка, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно
уговореното и че работата е била приета от ответника.
По делото е представен договор от 15.05.2020 г., сключен между „Булкон строй“
ООД, в качеството на възложител, и „Индекса“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по
силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
строителномонтажни работи на обект: „КТП за „Индустриална фабрика за
електромеханични и комуникационни компоненти със складове, логистика и търговска част,
с изгребна яма и сондажен кладенец“ в УПИ I-069046, 069047, 069048 – за производствена,
складова, логистична и търговска дейност“, кв. 16, по плана на гр. Елин Пелин, община
Елин Пелин, Софийска област“ по цени и количества в съответствие с количествено-
стойностна сметка (Приложение 1), която е неразделна част от договора. Съгласно раздел III,
чл. 1 от договора общата стойност на договорените за изпълнение видове работи, съгласно
количествено-стойностна сметка (приложение №1), която е неразделна част от настоящия
договор, възлиза на 30 306,15 лв. без ДДС. В договора е предвидено, че окончателната
стойност, по която ще се извърши разплащането, ще се определи на базата на договорените
офертни единични цени и действително извършени работи, като количествата може да се
различават от тези в количествено-стойностната сметка (приложение № 1). Уговорено е, че
доказването на действително извършените количества и видове СМР става на база на
количествени сметки, подписани двустранно от изпълнителя и от възложителя. Съгласно
раздел IV, чл. 1 от договора възложителят превежда на изпълнителя в деня на започване на
СМР аванс в размер на 50% от стойността по договора или 15153,07 лв без ДДС, а съгласно
чл. 2 изпълнителят предава на възложителя в срок до 5 календарни дни след приключване на
всички работи по договор, изпълнените количества СМР, оформени и подписани в протокол
обр. 19. В него се указват количеството изпълнени и приети СМР и тяхната стойност,
актувана по единичните цени, съгласно приложение № 1 от настоящия договор. Предвидено
е, че разплащането ще се извърши на база на разплащателен документ – протокол обр. 19 и
оригинална данъчна с приспаднат аванс в нея в срок до 5 календарни дни след издаването на
фактура.
По делото е представен протокол обр.19, подписан от представители на двете страни
и неоспорен от страните, съгласно който общата стойност на извършените СМР е в размер
на 31 239,60 лв. без ДДС или 37487,52 лв. с ДДС. Представена е фактура №
**********/22.05.2020 г. с получател „Булкон строй“ ООД и доставчик „Индекса“ ЕООД на
стойност 22 337,52 лева с ДДС – за изпълнено СМР съгласно протокол обр. 19 от 22.05.2020
г. и договор СМР от 15.05.2020 г. на стойност 31239,60 лева, от която е приспаднато
авансово плащане в размер на 12 625 лева.
По делото са приети и извлечения от сметки на ищцовото дружество, от които е
видно, че на 20.05.2020 г. е постъпило плащане в размер на 15150 лева от „Булкон-строй“
ООД, на 17.07.2020 г. е постъпило плащане в размер на 10000 лева от „Булкон-строй“ ООД,
на 15.09.2020 г. – плащане в размер на 5000 лева от „Булкон-строй“ ООД.
По делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият
2
състав кредитира като обективно и компетентно дадено и съгласно което през проверявания
период от 15.05.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 10.06.2021 г., в
счетоводството на ищеца са отчетени четири броя плащания от ответника в общ размер от
32150 лева, както и че размерът на незаплатеното от „Булкон-строй“ ООД задължение по
договора възлиза на 5337,52 лева с ДДС.
Сключеният между страните договор за извършване на строителномонтажни работи
представлява по същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в
разпоредбите на чл. 258 - 269 ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да
заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който
поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на
работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора за изработка е право и задължение
на възложителя. Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на
работата на възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща
два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
признанието, че изработената съответства на поръчаното.
От приетия по делото акт образец 19 се установява, че изпълнението на възложените
строителномонтажни работи е било прието от възложителя „Булкон-строй“ ООД без
забележки относно качеството на изпълнение. На следващо място, следва да се посочи, че
след подписване на акт образец 19 на 20.05.2020 г., ответникът е извършил плащания на
17.07.2020 г. в размер на 10000 лева и на 15.09.2020 г. – плащане в размер на 5000 лева,
което следва да се цени като извънсъдебно признание относно това, че е приел изработеното
съобразно акт образец 19.
Касателно довода във въззивната жалба, че ищецът не е доказал пълното и точно
изпълнение на собствените си задължения, следва да се посочи, че с отговора на исковата
молба е направено бланкетно възражение, че изработеното не съответства на поръчаното в
качествено отношение, като не е посочено изрично в какво се състои некачественото
изпълнение, нито са ангажирани доказателства за отклонение от поръчаното в подкрепа на
направеното от ответника възражение. Ето защо и както се посочи по-горе, съдът приема, че
възложителят е приел без възражения работата на изпълнителя, поради което му дължи
възнаграждение за изпълненото.
С оглед поддържания във въззивната жалба довод за нередовност на процесните
фактури следва да се посочи, че вземането на ищеца се основава на съществуващото между
страните облигационно правоотношение по договор за изработка, а не на издадената
фактура, която сама по себе си няма доказателствена стойност да установи пълно и главно
обстоятелството възникването на задължение за ответника да заплати процесната сума.
Доколкото по делото се установи, че е заплатена сумата от 32 150 лева, то размерът
на непогасената част от главницата възлиза на 5337,52 лева, поради което предявеният иск се
явява основателен.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, включително по
правилността на изводите на първоинстанционния съд по отношение на предявената
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без
уважение.
С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1708 от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. №
33148/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 123-и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4