РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ граждански състав,
в открито заседание на 26.04.2018г. през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 734 по описа за 2018 за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ПлРС е
постъпила е молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от Агенция за
социално подпомагане ***представлявана от В.А.- директор, против С.С.С., в която се твърди, че малолетното дете А. е родено от
брачното съжителство на родителите му А. и С. С.. Твърди се, че на 11.01.2018г.
ва ДСП ***е постъпил сигнал от служители на ДАЗЗД
София предоставени от бабата по бащина линия, че детето се отглежда при крайно
лоши битово-хигиенни условия в ***, че посещава детската градина с паразити и
родителите не полагат адекватни грижи за него. Твърди се, че при извършеното
проучване е установено, че изложените в сигнала твърдения са изопачени, както и
че са породени от влошени взаимоотношения между майката на детето и бабата.
Твърди се, че според родителите на детето след заживяването на бабата на детето
в ***, тя е започнала да налага своите
порядки в домакинството и в отглеждането на детето, обвинявайки, обиждайки и
критикувайки открито и остро майката, че
е неспособна да се справи в ежедневните дейности и грижи за детето. Твърди се,
че бабата на детето е започнала да снима клипове с личния си телефон и да
занимава различни институции за предприемане на мерки за отстраняване на
майката от жилището. Твърди се, че при проведен с контакт с детето, то е
споделило пред екипа на ОЗД, че не желае бабата да живее при тях, тъй като е писала
на социалните да я вземат и е обиждала детето. Твърди се, че на 23.01.2018г. в
детската градина детето е изпаднало в състояние на афект, успокоена е, но след
това е започнало да плаче и да хвърля столчета по децата, поради което са
уведомени родителите и детето е изведено от групата. Твърди се, че пред социалните бащата на
детето е споделил, че през почивните дни детето е станало свидетел на подобна
сцена между майката и бабата. Счита, че
бабата на детето е извършила акт на домашно насилие върху него, поради
което моли съда да постанови решение, с
което да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, да
забрани на ответника да приближава жилището , детското заведение и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото дете, както и задължаване на
извършителя на посещава специализирани програми.
Ответницата в съдебно заседание
се явява лично и заявява, че оспорва твърденията в молбата. Твърди, че е
предявявала изисквания към майката за поддържане добра хигиена в дома и на детето,
както и относно възпитанието на детето. Твърди, че условията при които се
отглежда и възпитава детето са неподходящи, както и че не тя, а майката на
детето е провокирала конфликти и скандали.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Видно от представеното копие от
удостоверение за раждане е, че родители
на детето А.С.С., родена на ***г. са А.Е.Д. и С.В.С..
По делото не се спори, че С.С. е майка на бащата С.В.С..
От показанията на бащата на
детето С. С. се установява, че той е поканил майка си да дойде при тях за да
помага в домакинството, но тъй като майка му не харесва съпругата му са
започнали да се появяват конфликти. Бащата на детето твърди, че в жилището не е
мръсно, че детето е обжгрижвано и се отглежда както
трябва. Бащата на детето твърди, че не е вярно че детето ходи на опасни места в
къщата, не е вярно че се пуши в стаята където спи детето, както и че в къщата
има бълхи и мишки. Бащата на детето твърди, че на 23.01.2018г. бабата на детето
е била взела огледало и го е насочвала към детето, а майката е казала че не
иска огледалото да се насочва към детето и е станало спречкване между двете, на
което е станало свидетел детето.Бащата твърди, че бабата на детето е замахнала
да удари майката с бутилка от вино, която се е намирала на масата, както и че
майка му постоянно е обиждала детето.
СВ. С.Т.- директор на детската
градина в показанията си пред съда
заявява, че до появяването на бабата детето е било спокойно, обгрижено и облечено. Твърди се, че след като се е провел
репортаж от телевизията детето е изпаднало в силно емоционално състояние,
започнало е да предава каквото се случва в къщи- да обръща маси, столове и да
изпада в нервна криза.Свидетелката твърди, че допреди бабата да дойде да живее
при детето не са наблюдавани такива прояви, както и че детето е приемало майка
си и баща си, но не е искало да чуе за баба си. Според свидетелката детето е
идвало в градината придружено от майката и бащата и не е показвало агресия към
възрастни хора.
В съдебно заседание е изслушана
ответницата С.С., която заявява, че се е карала с
майката на детето, защото отказва да поддържа хигиена, отказва да контролира
детето дали отива на безопасни места и да изпълнява родителските си задължения.
Твърди, че детето се отглежда в неподходящи условия, в къща в която има инсекти, плъхове, мръсотия, не се почиства и не се поддържа
хигиена.Заявява, че не е заплашвала детето, че ще бъде взето от социалните, а
това са страхове на майката. Твърди, че е показала огледало на детето за да се
види дали се харесва, когато е ядосано и
майката е скочила да се бие с нея. Твърди, че детето копира поведението на
майката, а не на бабата.
В съдебно заседание е изслушан
социалния работник В.П., която поддържа изготвения социален доклад. Твърди, че
родителите на детето имат капацитет да го отглеждат и се грижат за него, че
детето е обичано от родителите си и е привързано към тях. От представения
социален доклад се установява, че на фона на установения начин на живот и
възможности на семейството, нивото на поддържана хигиена е на задоволително
ниво.В заключение изразяват становище, че малолетното дете А. има осигурени условия
за отглеждане в семейна среда и родителите полагат постоянни грижи за нея, като
задоволяват адекватно нуждите и. Налице са подходящи условия за отглеждането на
детето, които гарантират спокойна и безопасна среда за нейното развитие.
По делото е назначена
съдебно-психологична експертиза, като ВЛ е дало заключение, че при детето А.С.
е имало емоционално-негативни преживявания при общуването с неговата баба,
които са довели до негативни емоционални реакции, проектирани в тестовото
изследване, но не са причинил трайни промени в неговото отношение и
поведение.ВЛ е установило, че конфликтът между двете подсистеми- родителите и
родителя на бащата засяга пряко емоционалното развитие на детето А.С., а
враждебното отношение на бабата към единия от тях е оказало вредни последици
върху детето. ВЛ пред съда заявява, че детето само е заявило, че се страхува от
баба си и не иска да общува с нея, тъй
като му е казано че са подавани жалби в Закрила на детето и то се страхува че
ще бъде отнето от родителите му.
От изложеното се установява, че
молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от Закона за защита срещу
домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лицата
посочени в разпоредбата.
По делото не се спори, че
ответницата е баба на детето А.С.. Съгласно закона чл. 2 ал.2 от ЗЗДН за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Законът не допуска каквото и да е насилие –
физическо или психическо, да бъде осъществявано в присъствието на деца,
независимо дали са очевидци на случващото се или са в друга стая на жилището,
но възприемат дори слухово какво се случва. Това е така, тъй като всяко такова
насилие застрашава нормалното им психическо развитие В случая детето А. е на твърде ниска възраст, но независимо от това може да възприема
адекватно извършваните пред нея действия. От събраните по делото доказателства
се установява, че между майката на детето и бабата съществува конфликт, който е
ескалирал в някои случаи и до саморазправа, на които сцени е било свидетел
детето. По делото не се доказа инцидента на 23.01.2018г. да е бил провокиран от
бабата на детето, нещо повече в молбата се твърди че през почивните дни детето
е станало свидетел на подобна сцена на сбиване между майката и бабата. По
делото не се установи безспорно, че бабата е започнала сбиването с майката,
както и че тя с поведението си представлява заплаха за детето. Подаваните от
нея жалби до различни институции не са
неправомерни действия, а нейно
право да сезира институциите които са ангажирани със закрила на детето. С оглед
на изложеното съдът намира, че по делото не се доказа на 23.01.2018г. бабата на
детето и ответник по делото да е извършила спрямо малолетната А.С. акт на
домашно насилие. Не се доказа, че бабата е насадила у детето страхове, че
социалните ще дойдат и ще вземат детето, което да е довело до поява на чувство
на страх и несигурност у детето. От
показанията на свидетелите се установява, че след заживяването на бабата при
детето и родителите се наблюдава промяна в поведението му, което е обяснимо с
оглед постоянните конфликти между бабата и майката, на които детето е свидетел.
Това не означава обаче, че вина за тези конфликти има единствено бабата,
каквито доказателства в тази насока не са представени. При всички случаи, доказателствената тежест да се установи причинено насилие,
е възложена на молителя (§ 1 от ЗР на
ЗЗДН във вр.чл.154, ал. 1 от ГПК), което, не се
осъществи в настоящото производство С оглед на изложеното съдът намира, че
молбата за издаване на заповед за защита
по ЗЗДН е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
подадената от Агенция за социално подпомагане
***против С.С.С. ЕГН ********** молба за
издаване на заповед за защита по чл. 5
от ЗЗДН като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от обявяването му на 26.04.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: