Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 15.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: К. Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №65
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №І-32-188/21.01.2016г.
по гр.дело №39208/2014г. по описа на СРС, 32 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.59 ЗЗД установителни исковете
от С.И.Х. срещу Ц.Г.Ц. за сумите 12780 евро и 3345 евро, като ищецът е осъден
да заплати на ответницата разноски в размер на 1255 лева за адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
С.И.Х.. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, тъй като когато
връзката между исковете се състои в идентичност на облигационното
правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела съставляват
части от едно вземане, то следва да се приеме, че след обединяването на делата
не се касае до обективно кумулативно съединяване на искове, а до една обща
претенция, чиято цена е равна на сбора от претенциите по отделните съединени
дела. Поради това в случая е налице един иск, подсъден на окръжен съд като
първа инстанция и решението на СРС е недопустимо. Алтернативно твърди
неправилност на обжалваното решение на СРС, който смесил отношенията, въз
основа на които ответницата е получила процесните суми с отношенията, въз
основа на които получаването на тези суми я обогатява неоснователно.
Ответницата получила по силата на СИО и симулативен договор за покупка на
идеални части от недвижим имот от 2009 г. 3/8 идеални части от имот, за които
няма принос и не е заплатила каквато и да било част от цената, а участието и в
сделката било фиктивно. По тази сделка въобще не била заплащана цена, тъй като това
било отчетна сделка между ищеца и трети лица за спора- продавачите по сделката А.
(скрити пълномощници на ищеца), закупили въпросните идеални части изцяло с
лични средства на последния. Клаузата на чл.15, ал.2 от сключения между
страните по делото брачен договор потвърждавала, че всички имоти, придобити по време на брака между
страните, били купувани с лични на ищеца средства, поради което и неправилен се
явявал извода на СРС, че не е установена пълна трансформация на лично
имущество. Поради последвалата продажба на имота не било допустимо ищецът да
предяви иск по чл.23, ал.1 СК и затова основавал иска си на принципа за недопустимост
на неоснователно обогатяване. Ищецът навежда доводи, че след като ответницата
няма принос в придобиването на имота, доколкото се касае до пълна трансформация
на лично на ищеца имущество, но е получила част от продажната цена на този
имот, то тя се обогатява без основание за негова сметка. Твърди също така, че получените
от ищцата суми неправилно са третирани от съда като нейно лично имущество
(личен паричен влог), тъй като не се претендират конкретни индивидуално
определени движими вещи (банкноти). Ето защо моли обжалваното решение да бъде
обезсилено, евентуално- отменено, а исковете- уважени. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът по
жалбата Ц.Г.Ц. не е подала в срок отговор на въззивната жалба. В подадено пред
въззивната инстанция становище оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди, че не дължи на ищеца сумите по предявените установителни искове, а
уговореното в чл.15, ал.2 от брачния договор между страните не може да се тълкува като признание за
наличие на задължение или като поемане на задължение за изплащане на суми в претендирания
размер, тъй като същата касае задължения за данъци и такси и то само до реално
получени от ищеца парични средства от продажби на имоти, извършени по време на
брака им с ответницата и придобити с лични средства на ищеца. Процесните суми
не били получени от ищеца, а от ответницата, на основание договореното от
двамата в качеството им на продавачи, от купувачите по договор за
покупко-продажба от 22.03.2013г. обективиран в нотариален акт №83/2013г. Ищецът
дал съгласието си ответницата да участва в процесната сделка като продавач и да
получи от купувача по личната си сметка част от продажната цена, независимо от
знанието му за посочените в исковата молба факти, предхождащи процесните
отношения и свързани с произхода на средствата за придобиване на имота. По този
начин ищецът признал придобитите от съпругата му по силата на презумпцията по
чл.21,ал.1 СК вещни права върху недвижимия имот, предмет на договора, както и принос
на ответницата в придобиването му, независимо от това с какви средства е бил
закупен имота. Сумата била преведена на 29.03.3013г. по лична банкова сметка ***,
по времето на действие на режим на разделност в отношенията между страните и съгласно
брачния договор никоя от тях няма право да претендира дял от личното имущество
на другия съпруг на каквото и да било основание. Уговореното в брачния договор
следвало по време получаването на процесните суми и било част от споразумението
по чл.51 от СК (последното препращало към брачния договор), поради което след
влизане в сила на решението за развод на 10.10.2013г. е недопустимо да се
преразглежда. Ответницата претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
С решение
№8831/28.11.2016г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав по в.гр.д.№5283/2016г. е
обезсилено обжалваното решение на СРС, 32 състав и е указано на СРС да изпрати делото за
разглеждане на родово компетентния съд СГС.
С решение
№162/21.12.2017г. по гр.д.№721/2017г. на ВКС, Трето ГО решение №8831/28.11.2016г.
на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав по в.гр.д.№5283/2016г. е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението и съгласно посоченото във въззивната жалба, настоящият състав намира
следното:
В исковите си
молби по съединените за разглеждане в едно производство дела на СРС ищецът С.И.Х.
твърди, че с ответницата Ц.Г.Ц. сключили граждански брак на 04.06.2005г., който
брак бил прекратен с решение от 10.10.2013г. по бр.д№3517/2013г. на CPC, 84
състав, считано от датата на постановяване на решението и по взаимно съгласие. От
момента на сключването на брака 04.06.2005г. до 18.11.2010г. по отношение на
имуществото на съпрузите се прилагал режим на съпружеска имуществена общност (СИО).
От 18.11.2010г. съпрузите избрали режим на разделност с декларация от
18.11.2010г., нотариално заверена и вписана в Регистъра на имуществените
отношения на съпрузите към Агенция по вписванията. На 17.09.2013г. между
страните бил сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите, вписан в
СВ- София. По време на периода, в който имуществените отношения между тях се
уреждали съгласно правилата на СИО- на 28.12.2009г., страните с договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №026, том II, peг.№4624, дело
№226/28.12.2009г. на нотариус В.Петрова №206 в Нот.Камара, закупили недвижим
имот, представляващ ¾ идеални части от апартамент с идентификатор 68134.4356.50.1.26
с административен адрес гр.София, ж.к.„********, ап.26 с площ от 114,86 кв.м.,
заедно с избено помещение №80 и 1,768% идеални части от общите части на сградата.
Останалата ¼ идеална част от имота ищецът придобил самостоятелно в
периода през който между него и ответницата действал режим на разделност- на
24.03.2011г. На 22.03.2013г. страните продали недвижимия имот за сумата от общо
43000 евро. Съгласно уговореното в нотариалния акт, ответницата получила сумата
от 16125 евро по нейна лична сметка в „Б. ДСК“АД, която сума представлявала цената
за 3/8 идеални части от имота според документите за собственост. По сделката, с
която страните придобили имота (нот.акт №026, том II, peг№4624, дело
№226/28.12.2009г.) реално плащане на уговорената цена от 56000 лева не било
извършено, тъй като продавачката В.А. и съпругът и Г.Г.придобили въпросните 3/4
идеални части чрез замяна с доплащане от 10.06.2009г., с лични средства на
ищеца и като негови скрити пълномощници. Дадените от ищеца за тази сделка 29000
евро, както и сумата за придобиване на останалата ¼ идеална част от
имота били от продажбата на негова лична, придобита по дарение по време на
брака, идеална част от недвижим имот в гр.София, ул.********, продаден за
сумата от 530 000 евро, депозирани по банковата му сметка в „У.Б.“АД и
впоследствие изтеглени от същата сметка, непосредствено преди процесната
сделка. Участието на ответницата в сделката било мотивирано от естеството на
семейните отношения между страните в този момент от брака, но ищецът нямал
дарствени намерения, а искал да докаже на съпругата си, „че и има доверие“. Ответницата
поела задължението да върне на ищеца процесната сума, но не го направила. Ищецът
моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че последната
му дължи сумите: 24995,51 лв., равняваща се на 12780 евро ведно със законната лихва от 14.04.2014г. до пълното
изплащане и 3345 евро, ведно със законната лихва от 17.04.2014г. до пълното
изплащане. Претендира направените разноски в исковото и в двете заповедни
производства.
В подадените в
срок отговори на исковите молби ответникът Ц.Г.Ц. оспорва исковете. Не оспорва, че сключеният на 04.06.2005г.
граждански брак е прекратен по взаимно съгласие с решение от 10.10.2013г., че по
време на брака са имали последователно режим на имуществени отношения както е
описан от ищеца в исковата молба, както и че на 29.03.2013г. е получила част от
цената по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №83/22.03.2013г.,
в размер на 16125 евро, по своя лична сметка в „Б. ДСК“ЕАД, а остатъка от
цената до пълния размер е получен от ищеца на 22.03.2013г. Твърди, че придобила
съвместно с ищеца в режим на СИО собствеността на 3/4 идеални части от
апартамента, подробно описан в исковата молба, на основание договор за покупко-
продажба по горепосочения нотариален акт №026, дело №226/28.12.2009г., като и двамата
участващи в сделката съпрузи изразили воля за придобиване на апартамента и
затова придобили собствеността в режим на СИО, независимо от произхода на
вложените при покупката средства. Излага, че дори вложените средства за
придобиване на имуществото да са били лични на ищеца, следвало да се приеме, че
той е предоставил половината от тях на другия съпруг на основание дарение, което
изключвало трансформацията на лични средства. Клаузата на чл.15, ал.2 от
сключения между страните брачен договор се отнасяла само до реално получените
от ищеца парични средства от продажби на недвижими имоти, придобити с негови
лични средства и извършени по време на брака, а процесната сума била получена
от ответницата на основание договореното от страните в нотариален акт №83/2013г.
и в договора за откриване на сметка със специален режим и предназначение.
Ищецът се съгласил с участието на ответницата в процесната сделка и с това тя
да получи от купувача по личната си сметка част от продажната цена, независимо
от знанието му за фактите, предхождащи процесните отношения, като това съгласие
било дадено не само по причини от морално естество, но и с дарствена цел.
Ответницата претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
По делото не се
спори, че страните на 04.06.2005г. са сключили граждански брак, който е
прекратен с решение от 10.10.2013г. на CPC, 84 състав, считано от датата на
постановяване на решението и по взаимно съгласие. Не се спори относно
различните режими на имуществени отношения между съпрузите, действали както
следва: от момента на сключването на брака- 04.06.2005г. до 18.11.2010г.- съпружеска
имуществена общност (СИО); от 18.11.2010г. режим на разделност; от 17.09.2013г.
между страните е сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите и
надлежно вписан. Безспорни са и обстоятелствата по закупуването на 28.12.2009г.
на недвижим имот- ¾ идеални части от апартамент в гр.София, ж.к.„********,
ап.26 с площ от 114,86 кв.м., заедно с избено помещение №80 и 1,768% идеални
части от общите части на сградата, придобиването от ищеца на останалата
¼ идеална част от имота самостоятелно и в периода през който между него
и ответницата е действал режим на разделност (на 24.03.2011г.), както и
продажбата на този имот на 22.03.2013г. за сумата от 43000 евро и получаването
на сумата от 16125 евро по лична сметка на ответницата в „Б. ДСК“АД, съгласно
посоченото в нотариалния акт за сделката. По отношение имуществените отношения,
свързани с недвижими имоти и МПС, придобити по време на брака, решението за
прекратяване на брака между страните препраща към сключения между тях брачен
договор от 17.09.2013г.
Съгласно чл.9 от
сключения на 17.09.2013г. между страните и приет като писмено доказателство по
делото брачен договор, никой от съпрузите
няма право да претендира и не претендира дял от личното имущество на другия
съпруг, на каквото и да било основание. Съгласно чл.10 от същия договор
банковите сметки и влогове са лична собственост на всеки от съпрузите, на чието
име е открит или който е титуляр на влога. Съгласно чл.15, ал.2 всички
задължения, свързани с плащане на всякакви данъци, такси и други по тоношение
на получените по време на брака до момента пари от продажба на недвижими имоти,
са на съпруга С.Х., поради това, че всички имоти са придобити с негови лични
средства и той реално е получил изцяло тези парични средства. В тази връзка
съпругата Ц. Х. (Ц.) заявява, че няма облигационни претенции към абсолютно
всички получени от съпруга С.Х. суми от продажбите на всички имоти, без
изключение, които са придобити в режим на СИО или в лична собственост, за
периода от сключването на брака до момента на сключването на брачния договор.
С представения по делото договор за поръчка от
25.05.2009г. ищецът е възложил на трето за делото лице Х. В. да закупи или
придобие по друг начин от А.Д., на свое име или на името на избрано от него
доверено лице, за сметка на доверителя С.Х., ¾ идеални части от
апартамент №26 в гр.София, ж.к.„********за цена между 22000 евро и 29000 евро,
като към сключването на договора доверителят предоставя сумата 22000 евро на
довереника.
С представения по
делото договор за поръчка от 10.06.2009г. Х. В. е възложил на В.Д.А.да придобие
чрез замяна от А.Д., на свое име ¾ идеални части от апартамент №26 в
гр.София, ж.к.„********, срещу движима вещ на стойност 139 лева и доплащане в
размер на 55000 лева. Довереникът заявява, че е запознат с факта че средствата
за сключване на договора за замяна са предоставени от ищеца С.Х.. Договорът за
поръчка е подписан и от съпруга на довереника Г.Георгиев.
Видно от
представената по делото декларация от 10.06.2009г. довереникът по горепосочения
договор за поръчка удостоверява, че е получил общо сумата от 29000 евро от
доверителя С.Х..
С представения по
делото договор за замяна на недвижим имот от 10.06.2009г.- нот.акт №32, том І,
дело №19 на нотариус И.П.№620, А.Д. е прехвърлила на В.А. собствените си ¾
идеални части от апартамент №26 в гр.София, ж.к.„********в замяна на движима
вещ на стойност 139 лева и доплащане в размер на 55000 лева.
С представения по
делото нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот
№026, том ІІ, дело 226/28.12.2009г. В.Д.А.и Г.Д.Г.са продали на страните по
настоящото дело С.И.Х. и Ц.Г. Х. (Ц.) гореописания недвижим имот за сумата от
56000 лева, която сума страните са заявили че е заплатена от купувачите на
продавачите преди подписването на нотариалния акт.
С представения по
делото обратен документ от 28.12.2009г., подписан от В.Д.А., Г.Д.Г.и С.И.Х.
същите са декларирали, че договорът за покупко- продажба инкорпориран в
нотариален акт №026, том ІІ, дело 226/28.12.2009г. е относително симулативен по
отношение на вида на сделката и продажната цена, която не е заплащана от
купувачите на продавачите. Заявили са, че действителните отношения между
страните са по горепосочените договори за поръчка, а последната покупко-
продажба представлява отчетната сделка между доверител и довереници.
С представения по
делото нотариален акт от 24.03.2011г. ищецът е закупил останалата ¼
идеална част от процесния имот за сумата от 8000 евро.
С нотариален акт
за продажба на недвижим имот №83, том І, дело 73/22.03.2013г. страните по
делото са продали процесния имот на трето лице за сумата от 43000 евро, от
която сума ищецът е получил 26875 евро, а ответницата 16125 евро, съгласно
уговореното в нотариалния акт и представения по делото договор от 21.03.2013г.
за откриване на сметка със специален режим и предназначение в Б. ДСК ЕАД.
От показанията на
свидетеля Х. В. се установява, че същият знае, че ищецът продал през 2008г.
идеални части от негов имот за сумата от 570000 евро и искал да я инвестира в
недвижими имоти. Предоставена му била сумата от 29000 евро, с която закупил
¾ идеални части от имот в ж.к.Люлин чрез скрит пълномощник- В.А..
Впоследствие закупил и останалите ¼ идеални части от имота чрез заем,
предоставен на ищеца от трето лице. Отношенията били регламентирани от
представените по делото договори за поръчка (предявени на свидетеля). Не знае
ищецът да е имал дарствени намерения по отношение на съпругата си при
сключването на отчетната сделка на 28.12.2009г.
От показанията на
свидетелката В.А. се установява, че закупила имота на свое име като скрит
пълномощник на ищеца. Не била заплащала или получавала суми по сделките.
Потвърждава сключването на договорите за поръчка и обратното писмо от
28.12.2009г.
От показанията на
свидетелката С.В.не се установяват релевантни за делото факти и обстоятелства.
От показанията на
свидетелката Л.С.- майка на ответницата се установява, че като родители давали
многократно пари на децата си, не изисквали разписки. Общата сума била около
50000 лева. Ищецът предложил няколко варианта за брачен договор. В края на
2012г. ищецът заявил, че има огромни задължения за данъци около 115000 лева, с
което обосновал искането си за сключване на брачен договор. Ищецът не осигурил
на ответницата жилище, въпреки че записал това в исковата молба за развод, не и
предоставил и пари. Жилището в Люлин било продадено след първото заседание по
бракоразводното дело. Ищецът не бил заявявал, че е закупил имота с лични
средства. Имали много сделки с недвижими имоти.
От заключението
на изслушаната ССЕ се установява, че към 28.12.2009г. ищецът е разполагал със
сумата 29000 евро, с която е придобит гореописания недвижим имот. Произходът на
сумите по банковите сметки на ищеца са от продажба на недвижими имоти и внесени
от ищеца суми. Според извлеченията от сметки ищецът е изтеглил от личната си
сметка на 25.05.2009г. сумата 22000 евро, на 04.06.2009г. 23000 евро и на
05.06.2009г. 85020 евро. Предвид постъпването на 11.05.2009г. по сметка на
ищеца на сумата от 250000 евро и липсата на тегления до 25.05.2009г., само тази
сума е достатъчна да покрие цената на закупуване на процесния имот. Стрените са
получили сумите от продажбата на процесния имот по личните си сметки.
Ответницата е изтеглила 15000 евро в периода от 03.06.2013г. до 10.07.2013г.
чрез 10 операции от по 1000 евро всяка. С останалата част до 16125 евро е
погасила дребни операции- теглене на каса до 100 евро и такси.
При така
установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбите на Глава четвърта от СК режимите на имуществените отношения между
съпрузите са такива на общност, разделност и договорен режим. В случая
имуществените отношения между страните по време на брака им са преминали и през
трите режима, в различни периоди- от сключването на брака на 04.06.2005г. до
18.11.2010г.- в режим на общност, от 18.11.2010г. до 17.09.2013г. в режим на
разделност и от 17.09.2013г. до прекратяването на брака с влязло в сила на
10.10.2013г. решение е действал сключения между тях брачен договор. Страните са
закупили на 28.12.2009г., при действащ между тях режим на общност, ¾ идеални части от
гореописания недвижим имот, като и двамата съпрузи са участвали в сделката в
качеството на купувачи. Останалата ¼ идеална част е придобита от ищеца
през периода, през който е действал режим на разделност и между страните не се
спори, че тази идеална част е негова лична собственост. Според чл.21, ал.1 СК вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното (ал.3). От друга
страна разпоредбите на чл.22 и 23 СК постановяват, че вещните права, придобити
преди брака, придобитите по време на брака по наследство и по дарение, както и
придобитите пи време на брака изцяло с лично имущество (пълна трансформация), принадлежат
на съпруга, който ги е придобил. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с
т.4 на ТР№5/29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на
придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба
на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация
на лично имущество, на основание чл.23, ал.1 и 2 СК (съответно чл.21, ал.1 и 2 СК(отм.)). Следователно ищецът може да оборва въведената с разпоредбата на
чл.21, ал.3 от СК презумпция, която е приложима към процесните ¾ идеални
части от гореописания недвижим имот предвид момента на придобиването им,
съотнесен към действащия към същия момент режим на имуществени отношения между
страните. Поради тези съображения не
могат да бъдат споделени и изложените от ответницата доводи, че тъй като и
двамата участващи в сделката съпрузи изразили воля за придобиване на апартамента,
придобили собствеността в режим на СИО, независимо от произхода на вложените
при покупката средства и дори вложените средства за придобиване на имуществото
да са били лични на ищеца, следва да се приеме, че той е предоставил половината
от тях на другия съпруг на основание дарение, което изключвало трансформацията
на лични средства. От представените по делото писмени доказателства,
заключението на приетата ССЕ и показанията на разпитаните свидетели безспорно
се установява, че въпросният недвижим имот е закупен изцяло с лични средства на
ищеца, получени от продажба на дарени му по време на брака идеални части от
друг недвижим имот. Това е така, тъй като от една страна се установява, че
ищецът е предоставил на свидетелкатаА.чрез свидетеля В. сумата от 29000 евро
(изтеглена от личната му банкова сметка, ***бата на дарения му друг недвижим
имот) за придобиване на процесния имот от тях като скрити пълномощници, а от
друга страна се установява че продажната цена по сделката с която страните по
настоящото дело придобиват имота от свидетелкатаА.и съпруга и, не е била реално
заплатена. Следователно, касае се за пълна трансформация на лично имущество по
смисъла на чл.23, ал.1 СК. При продажбата на процесния недвижим имот на
22.03.2013г. между страните по делото вече е действал режим на разделност по
смисъла на чл.18, ал.1, т.2 СК. Частта от продажната цена, съответстваща на 3/8
идеални части от имота- 16125 евро, е преведена по сметка на ответницата, съгласно
уговореното в нотариалния акт и договор от 21.03.2013г. за откриване на сметка
със специален режим и предназначение в Б. ДСК ЕАД. Независимо от това и
съгласно логиката на гореспоменатата т.4 на ТР№5/29.12.2014г. по т.д.№5/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не може да се приеме че е налице основание за получаване на
тази сума от ответницата. Участието на ответницата като продавач в сделката е
обосновано от гледна точка на това, че към момента на сключването на последната
бракът между страните по делото не е бил прекратен и формално ответницата е
съсобственик при условията на СИО на ¾ идеални части от имота, но ищецът
е установил, че въпросните идеални части са негово лично имущество по силата на
пълна трансформация. В тази връзка неоснователни са и доводите на ответницата,
че съгласявайки се с участието и в продажбата на имота, ищецът е признал
придобитите от нея по силата на презумпцията по чл.21,ал.1 СК вещни права върху
недвижимия имот, както и принос в придобиването му, независимо от това с какви
средства е бил закупен имота. Действително процесната сума е била преведена на
29.03.3013г. по лична банкова сметка ***, по времето на действие на режим на
разделност в отношенията между страните, а съгласно брачния договор от
17.09.2013г. никоя от тях няма право да претендира дял от личното имущество на
другия съпруг на каквото и да било основание, но в случая не се касае за лично
имущество на ответницата, а точно обратното- за лично имущество на ищеца.
Следва да се подчертае, че предметът на спора не е конкретно количество парични
средства по личен влог на ответницата, а получена от нея сума от продажба на
имот, за който се твърди че е лично имущество на ищеца. Липсват каквито и да
било доказателства и за твърдяното от ответницата дарствено намерение у ищеца
относно процесния имот и сумата от продажбата му. Критерият за трансформация на
лично имущество е обективен (характерът на вложените в придобиването средства)
и договорът за продажбата на същия имот не може сам по себе си да направи
другия съпруг съсобственик, тъй като прехвърлителното му действие е между
насрещните страни по него, но не и между лицата на страната на продавача.
Доводите на
ответницата, свързани с клаузите на чл.8, 9 и 10 от сключения на 17.09.2013г.
брачен договор са неотносими към предмета на делото, тъй като процесния имот е
придобит преди установяването на режим на разделност и както бе изложено
по-горе ищецът е провел доказване, оборващо презумпцията за съвместен принос.
Настоящият състав
не споделя и становището на първоинстанционния съд относно тълкуването на
клаузата на чл.15, ал.2 от сключения между страните на 17.09.2013г. брачен
договор. Тази клауза следва да се приема именно като извънсъдебно признание и в
подкрепа на гореизложеното относно произхода на средствата за закупуването на
процесния имот и имуществените отношения между съпрузите- ответницата Ц.Ц.
недвусмислено е заявила, че няма облигационни претенции към абсолютно всички
получени от съпруга С.Х. суми от продажбите на всички имоти, без изключение,
които са придобити в режим на СИО или в лична собственост, за периода от
сключването на брака до момента на сключването на брачния договор.
От всичко
гореизложено се налага изводът, че е налице неоснователно обогатяване на
ответницата за сметка на ищеца по смисъла на чл.59 от ЗЗД. Предвид установената
с представените по делото доказателства фактическа обстановка ищецът не
разполага с друг иск, с който да се защити. За успешното провеждане на иска по
чл.59 ЗЗД следва да бъде установено обогатяване на едната страна за сметка на
обедняването на другата страна, като обогатяването и обедняването произтичат от
един и същ юридически факт, без да е налице основание за това разместване на
имущество от една в друга правна сфера. Доколкото не се установи принос на ответницата
за придобиване на процесния недвижим имот, получаването от нея на част от
продажната цена на същия имот е без правно основание и представлява
неоснователно обогатяване за сметка на ищеца.
Недопускането на
неоснователно обогатяване е принцип, който следва да се прилага и по отношение
на съпрузите, независимо от избрания режим на имуществени отношения, тъй като
бракът не може да бъде средство за неоснователно обогатяване на единия съпруг
за сметка на другия.
Предвид изложеното обжалваното решение следва
да бъде отменено като неправилно, а предявените искове- уважени изцяло като
основателни и доказани.
При този изход на
спора жалбоподателят- ищец има право на всички направени в производството
разноски за всички съдебни инстанции в размер общо на 2801,51 лева, както и на
разноските в заповедните производства в общ размер 630,76 лева.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №І-32-188/21.01.2016г. по гр.дело №39208/2014г.
по описа на СРС, 32 с-в, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.И.Х. с ЕГН:********** с адрес ***,
партер срещу Ц.Г.Ц. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***, чрез адв.К.М. иск с
правно основание чл.422 ГПК вр.чл.59 от ЗЗД, че Ц.Г.Ц. с ЕГН:********** дължи на С.И.Х. с ЕГН:********** сумата от 12780 евро (дванадесет
хиляди седемстотин и осемдесет евро) с левова равностойност 24995,51 лева
(двадесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и 51 стотинки) ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 14.04.2014г. до пълното изплащане,
с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца без основание и за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 23.04.2014г. по ч.гр.д.№19987/2014г. на СРС, 32 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.И.Х. с ЕГН:********** с адрес ***,
партер срещу Ц.Г.Ц. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***, чрез адв.К.М. иск с
правно основание чл.422 ГПК вр.чл.59 от ЗЗД, че Ц.Г.Ц. с ЕГН:**********
дължи на С.И.Х. с ЕГН:********** сумата от 3345 евро (три хиляди триста четиридесет
и пет евро) с левова равностойност 6542,25 лева (шест хиляди петстотин четиридесет
и два лева и 25 стотинки) ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.04.2014г.
до пълното изплащане, с която сума ответницата се е
обогатила за сметка на ищеца без основание и за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.05.2014г. по ч.гр.д.№21327/2014г. на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц. с
ЕГН:********** със съдебен адрес ***, чрез адв.К.М. да заплати на С.И.Х. с ЕГН:********** с адрес ***, партер
сумата от 2801,51 лева (две хиляди осемстотин и един лева и 51
стотинки)- разноски по делото за двете съдебни
инстанции, както и сумата 630,76 лева (шестстотин и тридесет
лева и 76 стотинки)- разноски в заповедните производства
по ч.гр.д.№19987/2014г. на СРС, 32 състав и ч.гр.д.№21327/2014г. на СРС, 25
състав.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/