Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 05.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в
публично съдебно заседание проведено на 16 май през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
при секретаря Росина Д., като разгледа
докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 285 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за делба във
фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № 260217/11.07.2021
г., постановено по гражданско дело № 285/2020 г. по описа на ЛРС, е допуснато
извършването на съдебна делба между: ищцата и ответницата
при равни права на
съсобствени недвижими
имоти находящи се в землището на с. Станево,
обл. Монтана както следва :
- ПИ № 010014 – нива с площ от 47343 кв.м., ІV
категория, в местността „Обреща“, при съседи: 200002, 010013, 010016, 010017 и
000558 /понастоящем за землището на с. Станево има одобрена и влязла в сила
кадастрална карта и имота е с идентификатор 68758.10.14./
- ПИ № 045002-
нива с площ от 7912 кв.м., местност „Минина драка“, категория ІV, при съседи:
045001, 201013, 045003, 045011 и 045010. /понастоящем за землището на с. Станево
има одобрена и влязла в сила кадастрална карта и имота е с идентификатор
68758.45.2./
- ПИ № 117008 - ливада с площ от
8000 кв.м., местност „Малтепе“, категория VІ, при съседи: 117007, 000202,
канал, 117009 и 202002 /понастоящем за землището на с. Станево има одобрена и
влязла в сила кадастрална карта и имота е с идентификатор 68758.117.8./
Съдът, след преценка на събраните в хода
на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
I.По отношение на претенцията
по сметки с правно основание чл.346, вр. с чл.30 ал.3 от ЗС, вр. с чл.93 от ЗС.
В законоустановения срок ищцата е
предявила предявили по отношение на ответницата претенция по сметки в общ
размер на 5111,00 лева/ за нейната част/ за период стопанската 2016/2017г. до стопанската
2020/21г.
Ответницата, чрез адв. П. П. изразено в
съдебно заседание на 16.V.2023г. оспорва претенциите. В т.нар. становище същия
заявява, че тя /ответницата/ не е получавала арендни плащания, поради което и
не дължи и тя плащане.
От ангажираните от писмени
доказателства, приети и приобщени по делото по надлежния ред, се установява, че
има сключени два арендни договора, надлежно вписани в СлВ Лом / л.147 и л.148
от делото/ от които е видно, че наследодателката на ответницата е сключила два
арендни договора между В.Ц.М. и „Бомар Трейд” ЕООД представлявано от Митко
Георгиев Боев за отдаване под аренда на процесните ниви: находящи се в землището на с. Станево, за
срок от 7 стопански години, считано от стопанската 2016/2021г. и с арендно
плащане по 85 лв. на декар., като тези арендни договори са вписан в СлВ Лом.
Съгласно арендния договор арендодателя заплаща на
арендодателя по 35 респ.45 лв. на декар арендувана земя.
По делото има изготвена и приета ССЕ от
която се установява, че на вещото лице е отказано да му бъде предоставена
информация от фирмата арендатор, като в.л. е изготвило ССЕ от наличната
информация по делото и е направило изчисления и заключението му е, че арендното
плащане за процесния период и за процесните ниви е общо 10 222 лв., т.е.
по 5 111 лв. за всеки един от съделителите.
От изложеното по-горе се установява, че
страни по арендния договор са наследодателката на ответницата и „Бомар
Трейд“ЕООД, /а след служебно направено справка в ТР по ЕИК на арендатора за
2023г. липсва информация за неплатени рентни плащания, т.е арендодателя е заплащал
уговорената наемна цена на арендодателя.
От друга страна практиката на ВКС по дела
с правно основание чл.30 ЗС е категорична наемодателя/арендатора дължи плащане
по сключените наемни /арендни договори/ в този смисъл Р № 198/10.11.2015г., по
гр.д.2441/2015г. І ГО ВКС, Р 318 от 23.07.2009г. по гр.д. 6301/07 г. ІV ГО
ВКС/.
От правна
страна:
В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните
принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е
съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за вещта.
Правната теория разграничава
два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :
1. Естествени
плодове, представляващи вещите, които се
отделят от една вещ и чрез отделянето си придобиват самостоятелно съществуване.
Тези вещи, в момента на отделянето си, също придобиват статут на съсобствени
вещи и всеки от съсобствениците има право върху такава идеална част от тях,
която съответства на дела му в съсобствеността върху вещта – “майка”. Възможно
е съсобствената “плодоносна” вещ да се използва само от един съсобственик,
който получава и събира естествените плодове от нея и ги продава на трети лица.
В тази хипотези останалите съсобственици имат право, вкл. чрез иска по чл.30,
ал.3 от ЗС, да претендират от ползващия съсобственик припадащата се на частта
им в съсобствеността парична равностойност на продадените плодове, еквивалентна
на правото им на участие в ползите от вещта.; и
2.
Граждански плодове, представляващи
възнаграждението, което се получава от вещта при предоставянето й за ползване
на трето лице – несобственик по силата на договор, сключен от съсобствениците.
Поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от
реализираното възнаграждение /доход/ от вещта, съразмерно на неговата идеална
част. Най – често срещан в практиката случай е предоставяне на общата вещ за
ползване по силата на договор за наем на трето лице. Ако наемът се получава
само от един от съсобствениците, напр. поради обстоятелството, че само той е
сключил договора с третото лице – наемател, всеки от останалите съсобственици
има право и може да претендира от този съсобственик припадащата му се част от
получения наем, съразмерно на дела му в съсобствеността. В този смисъл решение №
87/10.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 803/2008г., ІІг.о., решение №
512/15.09.1987г. по гр.д. № 515/86г.,Іг.о., решение № 891/03.04.1970г. по гр.д.
№ 317/70г., Іг.о. и др./.
Писмено поискване не е необходимо, когато се
претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с
чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му
част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на
общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/
и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС –
когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове.
В конкретния случай се претендират гражданските плодове от
имота предмет на съдебна делба. Не се спори между страните, че същия е бил
отдаден под наем/аренда. Представени са и доказателства в тази насока.
От заключението на вещото лице, се установява, че полагащото
се наемно плащане за процесните години е обща сума в размер на 10 222 лв.,
или по 5 111 лв. за всеки съделител.
Съгласно Тълкувателно
решение №7/2012
г. на ОС на ГК на ВКС, използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява
такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията ѝ и да накърнява свойствата
ѝ. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху
общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто
обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение
или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като
фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ
съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване,
които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал.1 от ЗС - съсобственикът
може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея според правата им.
В този смисъл съдът намира, че се доказа
хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде уважена,
като бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата, обезщетение за процесния
период.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва да присъди размера, който беше изчислен от
вещото лице, който кореспондира с доказателствата по делото.
По отношение на разноските:
На
основание член 71 от ГПК, ответницата следва да заплати по отношение на уважената
претенция по сметки на ЛРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в
размер на 204,44 лева, а на ищеца – 750 лв., за платения от него адвокатски
хонорар по фаза сметки по това производство и за оценителната експертиза.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 30 ал.3 от ЗС, М.Д.Л. ЕГН ********** заплати на: Ю.В.Й. с ЕГН ********** сумата от 5111,00
лева представляваща обезщетение за
ползите от които са били лишени по отношение на
- ПИ № 010014 –
нива с площ от 47343 кв.м., ІV категория, в местността „Обреща“, при съседи:
200002, 010013, 010016, 010017 и 000558 /понастоящем за землището на с. Станево
има одобрена и влязла в сила кадастрална карта и имота е с идентификатор
68758.10.14./
-
ПИ № 045002- нива с площ от 7912
кв.м., местност „Минина драка“, категория ІV, при съседи: 045001, 201013,
045003, 045011 и 045010. /понастоящем за землището на с. Станево има одобрена и
влязла в сила кадастрална карта и имота е с идентификатор 68758.45.2./
- ПИ № 117008 - ливада с площ от
8000 кв.м., местност „Малтепе“, категория VІ, при съседи: 117007, 000202,
канал, 117009 и 202002 /понастоящем за землището на с. Станево има одобрена и
влязла в сила кадастрална карта и имота е с идентификатор 68758.117.8./
За стопанските: от 2016/2017г. до
2020/2021г.
ОСЪЖДА М.Д.Л. с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ЛРС, в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 204,44 лв. /двеста и четири лева и 44 ст./.
ОСЪЖДА М.Д.Л. с ЕГН **********, да заплати на: Ю.В.Й. с ЕГН ********** за
платения от него адвокатски хонорар по фаза сметки по това производство и за
вещо лице в общ размер
750,00лв./седемстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :