Решение по дело №3918/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, ……………..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ ГЕТОВ

 ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                          ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Станислав Стойков, разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3918 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 18.07.2018 г. постановена по НОХД № 22323/2013 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав подсъдимият П.Ц.Н. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2012г., около 11:30 часа, в гр. София, ул. „******, на етажната площадка пред апартамент № 42, ритнал няколко пъти в левия крак главен полицай в 04 РУ-СДВР, П. Д.П.- полицейски орган, при изпълнение на службата му, по оказване съдействие на друг полицейски орган /инспектор В.А., при връчване на полицейско разпореждане по ЗМВР/, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, синкаво кръвонасадяне и охлузване на лявата подбедрица - престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 НК, поради което и на основание чл.54 от НК му  е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил с изпитателен срок от 3 години, като го  е признал за невиновен и на основание чл.304 НПК го  е оправдал за това да е нанесъл удар с изтривалка за обувки в областта на лицето, с което да е причинил червеникаво кръвонасядане по гърба на носа на П. Д.П.- полицейски орган, при изпълнение на службата му

 Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил П.Ц.Н., да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 55,00 лева - разноски, сторени в хода на досъдебното производство, както в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, сумата от 120, 00 лева - разноски сторени в хода на съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба  от подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на същия. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 18.09.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито заседание по делото пред въззивния съд представителят на СГП предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че същата е бланкетна и в нея няма изтъкнати никакви аргументи относно постановената присъда. Твърди, че споделя възприетата от СРС фактическа обстановка изложена в мотивите, като същата обективно онагледява събраните доказателства в хода на  първоинстанционното производство. Излага, че са налице свидетелски показания на преки свидетели-очевидци, които са възприели конкретните действия на подсъдимия. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият П.Н. редовно призован, се явява пред въззивната инстанция, поддържа своята жалба, като не излага допълнителни доводи. В пледоариите, въпреки предоставената от съда възможност, подс.Н. отново не изрази конкретни аргументи по същество на присъдата. В правото му на последна дума заяви, че е дискриминиран и ще откаже да сътрудничи на съда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщане на делото в предходната процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият П.Ц.Н. е  роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.Н. имал процесуалното качество на свидетел по досъдебно производство № 2/2010г. по описа на НСлС, пр.пр. № 3214/2010г. по описа на СГП. С постановление на прокурор при СГП от 09.11.2010г. на същия на основание чл. 123, ал.2, т.1, вр. ал.1 НПК била предоставена защита под формата на лична физическа охрана, осигурявана от служби на МВР, в частност СДВР. Фактическите действия по охраната се осъществявали от служители на 04 РУ-СДВР, с оглед местонахождението на жилището на подсъдимия, а именно на адрес - гр.София, ул.“******, ап.42, разположен на територията на посоченото полицейско управление.

На 07.11.2012г. сутринта охраната се осъществявала от свидетелите Д.П.и К.В.- полицаи при 04 РУ-СДВР, които се намирали на стълбищната площадка пред апартамента. Около 11.00 часа на посочената дата, на адреса пристигнали свидетелите В.А.- полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР и П. П.- главен полицай към същата териториална структура на МВР. Последните били с полицейски униформи с отличителни знаци, като причината за посещението им била връчване на писмено полицейско разпореждане от същата дата, издадено от свидетеля А.на основание чл.55, ал.1 ЗМВР(отм.) и адресирано до подсъдимия Н.. Съдържанието на разпореждането било свързано с поведението на подсъдимия в качеството му на защитен свидетел и липсата на съдействие от негова страна при осигуряване на охраната му.

При пристигането си свидетелите А.и П. позвънили на входната врата, на което се отзовала свидетелката М.В.-Н.съпруга на подсъдимия, като същата им обяснила, че последния не може да се отзове веднага, тъй като провеждал процедури свързани със здравето му. Поради това полицейските служители изчакали пред вратата на апартамента и след около половин час, т.е. около 11.30 часа, входната врата отворил подсъдимият П.Н.. Свидетелката В.А. се легитимирала, като обяснила на подсъдимия, че следва да му връчи полицейското разпореждане, което му представила, като същото било в два екземпляра- оригинал и индигирано копие, закрепени върху папка с клипс, като поискала от него да удостовери връчването с подпис върху оригинала. При това подсъдимият заявил, че върху него се упражнява тормоз, издърпал оригинала на разпореждането и влязъл в коридора на жилището, като се опитал да затвори входната вратата, но поради излизане на резето на бравата, същата не се затворила плътно. Свидетелката А.изискала от подсъдимия да върне оригинала на разпореждането, върху който да отрази връчването, и да получи втория екземпляр, но подсъдимия отказал. Същевременно свидетелят П. поставил левия си крак на прага на жилището, между касата и крилото на вратата, с цел да попречи на плътното затваряне на вратата.

Подсъдимият от своя страна сигнализирал органите на МВР, чрез обаждане на телефон 166, че е нападнат, и че се разбива входната му врата, след което отворил вратата и рязко издърпал разположената до прага изтривалка за обувки, върху която се намирал крака на свидетеля П.. При това се вдигнал прах, който попаднал в очите на свидетеля П., а освен това при движението на изтривалката, била съборена шапката на свидетеля П. и същият получил одраскване в областта на носа. Същевременно тъй като кракът на свидетеля, поставен върху прага, между касата и крилото на вратата, продължавал да препятствал затварянето й, подсъдимият му нанесъл няколко удара с крак в областта на лявата подбедрица в опит да го накара да напусне мястото си.

При нанесените му удари свидетелят П. се отдръпнал от входната врата и тя била затворена от подсъдимия Н., който заедно със съпругата си останал в жилището, като задържал оригинала на разпореждането. Полицейските служители отново изискали от подсъдимия Н. да им предаде оригинала на разпореждането, но тъй като въпреки неколкократните устни разпореждания в тази насока, той не отворил вратата, като продължил да отправя твърдения за осъществяван спрямо него тормоз, както и да се обръща към намиращите се от другата страна на вратата свидетели с думите - „паплач“, „милиционерчета“, „милиционерска измет“ и други.

Свидетелката А.оформила разпореждането като връчено при отказ, което удостоверила с подписа на свидетеля П. върху намиращото се у нея индигирано копие на документа и двамата си тръгнали от адреса, като на мястото останали само свидетелите П.и В., натоварени с охраната на подсъдимия в качеството му на защитен свидетел.

На същия ден, около 16.00 часа свидетелят П. П., посетил кабинет към катедрата по Съдебна медицина и деонтология към УМБАП „Александровска“ ЕАД, където на база Постановление за назначаване на експертна справка изх. № 63689/07.11.2012г. му бил извършен преглед от специалист - съдебен лекар, резултатите, от който били отразени в Съдебно медицинска експертиза на живо лице № 346/2012г. Видно от съдържанието на същото при свидетеля се констатира червеникаво кръвонасядане по гърба на носа, средна част, с размери около 1,5 на 1 см, както и ивицовидно червеникаво охлузване по предно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица с раземри около 4/1 см и синкаво кръвонасядяне в същата област с размери около 3/3 см.

Съгласно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза описаните в СМЕ 346/2012г. наранявания на свидетелят П. са му причинили болка и страдание.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения ( когато има основания за това), извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, независимо от оплакването в тази насока, относно естеството на наличните по делото доказателства и годността им да обосноват посочените фактически констатации вкл. и това, че подсъдимият е  извършител на инкриминираното деяние.

Събраните, в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават, приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е  събрал и подложил на преценка, анализ и проверка, необходими за изясняването на  относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, доказателства и доказателствени средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите в резултата на тази преценка доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена, изложената фактическа обстановка, въз основа на  събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимия, кредитирани частично, показанията на свидетелите П. П., В.А., Д.П., К.В. и М.В.-Н.дадени в хода на съдебното следствие, както и на досъдебното производство в приобщените по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 НПК части; писмените доказателствени средства-заключение на съдебно¬медицинска експертиза за свидетеля П.; писмените доказателства-справка за съдимост, Съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 346/2012г. , Справка per. № 11331/18.02.201 Зг. по описа на 04 РУ-СДВР, Удостоверение № 112076/2012г., Длъжностна характеристика, Ежедневна ведомост на личния състав 05-ти взвод, при 04 РУ-СДВР, жалба вх. № Ж- 4575/17.05.2011г. от П.Н., Протокол от съдебно заседание по НОХД № 2695/2008г. по описа на СГС, проведено на 02.10.201 Зг. Справка per. № 228р-7343-228000-2592/27.03.2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, Справка per. № 228000-4456/17.05.2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, Заверен препис-извлечение от Журнал по МВР на катедрата по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“, Справка per. № 228000-5658/08.06.2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, Определение от 28.01.201 Зг. по НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, Постановление от 09.11.201 Ог. на прокурор при СГП, Справка от СпНС, Справки от Национална база данни „Население“, Справка от Бюро за защита при Главния прокурор, Разпореждане на полицейски орган от 23.12.2010г., Писмо по пр.пр. № 3214/201 Ог. по описа на СГП, Призовка за страна с приложени към същата книжа по гр.д. № 24041/2011г. по описа на СРС.

Първоинстанционният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателствени материали, като настоящата инстанция възприема и споделя както преценката на тези материали, така и изводите които се правят въз основа на тях. Правилно районният съд е кредитирал показанията на основните свидетели по делото - полицейските служители В.А. и П. П.. Тези свидетели лично са възприели изложените от тях в показанията им факти. Между показанията им няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната  достоверност, същевременно тези показания се потвърждават както от свидетелските показания на незаинтересованите по делото свидетели Д.П.и К.В.,  така и от приложената по делото съдебномедицинска експертиза.

Първостепенният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената и изготвена по писмени данни съдебно-медицинска експертиза, доколкото същото не е било оспорено от страните, а съдът е нямал основание да постави под съмнение добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Първоинстанционният съд е извършил внимателен и задълбочен анализ както на обясненията на подс. Н., така и на показанията на св. М.В.-Н.. При този анализ, правилно съдът е отчел обясненията на подсъдимия едновременно като доказателствено средство и като средство за осъществяване правото на защита. Настоящият въззивен състав изцяло споделя аргументите, с които първостепенният съд е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия ( с изключение на тези засягащи създалата се ситуация с изтривалката пред вратата), така и показанията на посочената свидетелка. Следва само да се отбележи, че св. Н. е в много близки отношения с подс. Н. ( негова съпруга), поради което тази свидетелка следва да се  приема за заинтересована от изхода на делото. При това положение, показанията й могат да  бъдат приети за достоверни само, ако са подкрепени с други доказателства, на които съдът е дал вяра. Както правилно е отбелязал районният съд, в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да подкрепят показанията на тази свидетелка, напротив – целият доказателствен материал, кредитиран от съда е в противоречие с тях. Следователно, показанията на тази свидетелка целят не разкриване на обективната истина, а единствено доказване защитната версия на подсъдимия. Ето защо правилно районният  съд е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на посочената св. Н., в частта им, касаеща инцидента между Н. и полицейските служители.

При правилно установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното деяние подсъдимият П.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 във вр. чл.130, ал.2 от НК.

От обективна страна на  07.11.2012г. около 11.30 часа в гр. София, ул. „******, на входа на обитавания от него апартамент № 42, нанесъл няколко удара с крак в областта на лявата подбедрица на свидетеля П. Д.П.. От ударите последния получил синкаво кръвонасядане по предната повърхност, средна трета на лявата подбедрица и червеникаво охлузване по предната повърхност, долна половина на лявата подбедрица, като същите, са довели до болка и страдание, в смисъл на продължително усещане на болката, което съответства именно на понятието за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, предвид липсата на разстройство на здравето на пострадалия.Посочената телесна повреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия Н..

Налице е и квалифициращият признак, въведен с нормата на чл.131, ал.2 НК, тъй като пострадалото лице св. П. П. е бил служител на МВР, категория главен полицай, като е заемал длъжност командир на отделение към 04 РУ-СДВР. С оглед на това същия, като служител в съответно териториално звено на Главна дирекция "Национална полиция", е имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл.53, ал.2 ЗМВР(отм.). По делото са налице множество данни относно служебното качество на П., като деянието е осъществено при изпълнение на служебните му функции – по време на дежурство, в частност връчване на писмено полицейско разпореждане.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като пряко е целял настъпването на съставомерния резултат – подс. Н. съвсем съзнателно и целенасочено е нанесъл  удари с крак на свидетеля П., съзнавайки, че последният е полицейски служител, изпълняващ съответните функции по опазване на реда.

Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и законосъобразно се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние върху размера на отговорността на  подсъдимия, като по принцип, така и с оглед естеството на деянието, за което е бил признат за виновен.В тази връзка наложеното му наказание за извършеното от него престъпление е напълно законосъобразно и не се явява явно несправедливо. От първоинстанционният съд са били отчетени адекватно, обосновано и аргументирано съществуващите по отношение на подсъдимия обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му. При това положение законосъобразно, справедливо и в съответствие с целите на наказанието на подс. Н. му е било наложено наказание, определено по реда на чл. 54 от НК, доколкото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 55 НК. Следователно, предвид възприетите от  районният съд смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и  продължителен период от време, изтекъл от извършване на престъплението до постановяване на обжалваната присъда, правилно и законосъобразно на Н. е било наложено  наказание лишаване от свобода в размер равен на минималния, а именно три месеца.

Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение на наказанието наложено на подс. Н.. Към датата на извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода, а наложеното наказание лишаване от свобода е в размер по малък от три години.От друга страна, настоящият въззивен състав намира, че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието ефективно.

С оглед изхода на делото правилно районният съд е възложил на подсъдимия при условията на чл. 189, ал.3 НПК направените разноски по делото.