Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260111
гр. Севлиево, 22.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при участието на секретаря Станислава Цонева сложи
за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 1368 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу С.А.Я., с ЕГН **********,***,
п.к. 6100, бул. „Княз Ал. Батенберг", бл. 119.
Ищеца твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 02.08.2018 г.. Ответникът не изпълнил свои
парични задължения по договорите, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода октомври 2018 г. - януари 2019 г.. За задълженията били издадени:
фактура № **********/15.10.2018г., за обща сума 28,49 лв., от която ищеца
претендира 22,97 лв.; фактура № **********/15.11.2018 г., за обща сума 31,17
лв.. След предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина на
потребителя поради изпадане в забава, операторът издал фактура №
**********/15.01.2019г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното му прекратяване в размер на 268,64 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black в общ размер на 54,91 лв. с
вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги били уредени от страните
в т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 02.08.2018 г.. Било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 1061/2020 г. на Районен съд -
Севлиево и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това в изпълнение на
указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била
предявена исковата молба. С оглед
гореизложеното, моли да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по посоченото частно
гражданско дело, против длъжника - ответник за следните суми: 1) 48,36 лв. - задължения за заплащане на
месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание договор за мобилни
услуги № ********* от 02.08.2018 г. за периода 15.09.2018г. - 14.11.2018г.; 2) 60,69 лв. - задължения за лизингови
вноски на основание договор за лизинг от 02.08.2018г., от които: 5,78 лв. - две
падежирали лизингови вноски за периода 15.09.2018г. - 14.11.2018г. и 54,91 лв.
- деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.11.2018 г. -
02.07.2020 г.; 3) 268,64 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № ********* от 02.08.2018 г. по вина на потребителя.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен
представител. В отговора особеният представител заявява, че предявения иск е
неоснователен. По делото нямало доказателства дали претендираните мобилни
услуги действително са предоставени на ответницата и са потребени от нея.
Претенцията за неустойка била неоснователна, тъй като в договора била
предвидена дължима неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или
по инициатива на потребителя, а по делото нямало доказателства, че процесният
договор е бил прекратен от страна ищеца. Прекратяването на договора
представлявало волеизявление на страна по договор, по силата на което се
прекъсва налична облигационна връзка. Нямало доказателства, обективиращи
подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не били налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на
претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия
правел разграничение между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване
на договора. Освен това размерът на самата неустойка я правел нищожна, тъй като
налице била неравноправност на съответната клауза, уговорена не индивидуално,
както и същата била нищожна поради това, че накърнява добрите нрави.
Претенцията за неустойка била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена.
В
съдебно заседание ищеца
не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по
съображенията изложени в исковата молба.
В
съдебното заседание ответника
поддържа отговора, по
съображенията изложени в същият,
чрез назначеният му
особен представител.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за мобилни услуги № ********* от 02.08.2018 г., Общи условия на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, приложение – ценова листа от 02.08.2018 г. и декларация
съгласие от същата дата, че такъв договор
е сключен между страните и по силата на същият ищеца се е задължил да
предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответницата, а последната се
е задължила да заплати цена на предоставените услуги, съгласно определен тарифен
план по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата се запознала, при
месечна абонаментна такса от 24,99 лв., с дата на издаване на фактура – 15 – ти
всеки месец. С договора от 02.08.2018 г., предвид и избрания тарифен план, страните
се договорили ищеца да предостави на ответницата лизингова вещ - мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black, срещу лизингова цена 241,85 лв.,
вместо стандартната цена 539,90 лв.. Видно от описания по – горе договор за
мобилни услуги от 02.08.2018 г., сключен
между страните, че в същият е предвидена клауза съгласно която, в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, като
максималния размер е три месечни абонамента, а също и съответната част от
разликата между стандартната цена и тази цена по която е предоставена,
лизинговата вещ.
От последна покана за плащане от 16.12.2018 г. от ищеца до ответницата и
удостоверение от „Тип – Топ Куриер“ АД от 20.09.2021 г., е видно, че ищеца е
изпратил покана за заплащане от ответницата на сумата 54,14 лв., в срок от 10
дни, посочено е че в противен случай се дължи сума в размер на останалите суми,
претендирани в настоящото производство, като писмото е изпратено до пощенската
кутия на ответницата и „Тип – Топ Куриер“ АД, заявява, че на 27.12.2018 г., писмото е доставено на адреса.
От приложеното ч. гр. д. № 1061/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че
ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответницата по
делото, заповед № 260046/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумите: 54,14 лева – неплатени услуги и 323,55 лева, лизингови
вноски, за предсрочно прекратяване на договорен абонамент; ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 20.08.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно -
счетоводна експертиза, преценено съвкупно с приложените по делото фактури,
следните обстоятелства: процесните фактури за ползваните услуги са осчетоводени
в счетоводството на ищеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството; счетоводството
на ищеца е заведено редовно по отношение на издадените фактури за потребените
услуги и начислена неустойка; размерът
на неизплатените от ответницата задължения по процесния договор и фактури е в
размер на сумата 377,69 лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на сумата 268,64 лв., задължение за неплатени лизингови
вноски 54,91 лв. и задължение за неплатени такси за ползвани мобилни услуги в
размер на сумата 54,14 лв.; размерът на неизплатените от ответницата задължения
по процесния договор и фактури към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК е в размер на сумата 377,69 лв., включваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на сумата 268,64 лв., задължение за неплатени
лизингови вноски 54,91 лв. и задължение за неплатени такси за ползвани мобилни
услуги в размер на сумата 54,14 лв.; няма извършено плащане на процесните
задължения след завеждане на делото.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори
между ищеца и ответника със съществените
им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по
договорите, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на
лизинговите вещи, приемането на вещите от ответника, твърдяните неустоични
клаузи в договорите, настъпване на предвидените в неустоичните клаузи
обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузите.
Установи се от договора за мобилни услуги № ********* от 02.08.2018 г., приложение
– ценова листа от 02.08.2018 г. и декларация съгласие от същата дата, че такъв договор е сключен между страните и
по силата на същият ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца,
мобилни услуги на ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на
предоставените услуги, съгласно определен тарифен план по действащият
ценоразпис на ищеца, с който същата се запознала, при месечна абонаментна такса
от 24,99 лв., с дата на издаване на фактура – 15 – ти всеки месец. С договора
от 02.08.2018 г., предвид и избрания тарифен план, страните се договорили ищеца
да предостави на ответницата лизингова вещ - мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J3 2017 Black, срещу лизингова цена 241,85 лв., вместо стандартната цена 539,90
лв.. Установи се също така от описаният по – горе договор между страните, че със
същият е предвидена клауза съгласно която, в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти до края на срока, като максималния размер е три месечни
абонамента, а също и съответната част от разликата между стандартната цена и
тази цена, по която е предоставена, лизинговата вещ. Съдът намира за установено
от посочените по - горе писмени доказателства наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на мобилни услуги
и лизингова вещ. Доколкото ответницата е подписала гореописаният договор с
ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същата е ползвала
предоставените ѝ услуги и лизинговата вещ и дължи сумата 109,05
лева, задължение за заплащане на месечни абонаментни такси и потребени услуги и
задължения за лизингови вноски(сбор от
сумите 54,91 лв. и 54,14 лв., посочени в заключението на вещото лице), предвид и
липсата на каквито и да било данни по делото ответницата да е възразявала преди
настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по
процесният договор, да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е искала обезщетение
за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено
предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между страните), че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, което би я освободило от
облигационното задължение за парична престация, поради което, не може да се
приеме, че ищеца не е предоставил през срока на действие на договора услуги и
вещ на ответницата на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа,
с който последната е запозната. В тежест на ответницата, ако твърди изпълнение
на паричните си задължения по договора между страните е да докаже плащането,
поради което не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт
– неплащането от страна на ответницата на задълженията ѝ по договора. С
оглед гореизложеното предвид и установеното от заключението на вещото лице по
събраната съдебно - счетоводна експертиза, че процесните фактури, са
осчетоводени в счетоводството на ищеца, следва да се приеме, че предявените искове,
за сумата
109,05 лева, задължение за заплащане на месечни абонаментни такси и потребени
услуги и задължения за лизингови вноски, са основателни и следва да се уважат.
Относно сумата 268,64 лева, начислена за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, съдът намира, че предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен, предвид неосъществяване на фактическият състав
за начисляването й - не е налице надлежно прекратяване на договора между ответницата
и ищеца. Съобразно чл. 87, ал. 1, изр. последно ЗЗД предупреждението за
прекратяване на писмения договор между страните следва да е направено писмено.
Не са представени по делото доказателства за връчване на предупреждение за
прекратяване на ответницата. Не следва такъв извод и от представената последна
покана за плащане от 16.12.2018 г. от ищеца до ответницата и удостоверение от
„Тип – Топ Куриер“ АД от 20.09.2021 г., от които е видно единствено изпращане
до ответницата на такава покана, липсват каквито и да било доказателства за
редовното ѝ връчване и получаване от ответницата. При тези данни и тъй
като липсват други доказателства установяващи, че договора за мобилни услуги е
прекратен преди изтичане срокът му на действие, следва да се приеме, че ищецът
не е упражнил правото си да развали договора. Тъй като неустойката по договора
се дължи при прекратяване на договора
преди изтичане срокът му на действие от 24 месеца по вина на потребителя
на мобилната услуга, то в случая неустойка не се дължи, тъй като макар и да е
налице неизпълнение на задълженията от страна на потребителя и това да е
основание за прекратяване на договора, ищецът не е упражнил правото си да прекрати
същия. Следователно, не е настъпило условието за дължимост на неустойката,
поради което и такава по този договор не се следва. В горният смисъл е
практиката на въззивната инстанция - решение № 54 от 30.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 345/2017 г. на Габровски окръжен съд, с която настоящият състав се солидаризира.
Процесните фактури, за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, над приетия по – горе за дължим размер, по същество представляват частни
свидетелстващи документи, основаващи се на вписвания в счетоводните книги по
смисъла на чл. 182 ГПК, като на такова вписване се основава и заключението
на вещото лице събрано по делото. За такива частни свидетелстващи документи
законът по изключение дава възможност да установяват изгодни за издателя си
факти, в случая на чл. 182 ГПК, като същите се преценяват от съда според
редовността им и с оглед другите обстоятелства по делото. Редовността на тези вписвания не се
предполага, а следва да се установи от страната, която се позовава на тях, а
доказателства за редовността на обсъжданите фактури, в посочените по – горе
части ищеца не е ангажирал, нещо повече установи се по делото, че неустойката е
начислена не от датата на предсрочното прекратяване на процесния договор,
предвид ненастъпването на такова прекратяване, като това не съответства на момента,
предвиден от страните за начало на начисляване на неустойката в договора за мобилни услуги между страните. Изложеното, налага
извод, че обсъжданите
вписвания и начисляване на дължими от ответницата суми за неустойка се основават
на нередовно водене на книгите /Решение № 42 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 485/2003 г., ТК, II т. о./. Предвид всичко изложено не се установи при
доказателствена тежест на ищеца за това обстоятелство, претендираната сума 268,64
лева, начислена за неустойка за предсрочно прекратяване на договор, да е
дължима от ответницата на соченото основание, поради което иска за тези суми,
ведно
с искането за законната лихва върху главницата до окончателното й погасяване,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед неоснователността на иска за сумата 268,64 лева, начислена за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор, не следва да се обсъждат останалите възражения
на ответницата срещу дължимостта на същата сума.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, съдът намира,
че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца направени по
делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва
да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 272,85 лева, за заплатена
държавна такса, за заплатено възнаграждение за особен представител, за заплатено
адвокатско възнаграждение и за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице.
С оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. № 1061/2020 г. по описа на РС – Севлиево, като се
намалят до общата сума 111,16 лева, за заплатена държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по делото, ответника също има право
на разноски, но предвид че не е представил доказателства за разноски и не е
претендирал такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 към С.А.Я., с ЕГН **********,***, п.к. 6100,
бул. „Княз Ал. Батенберг", бл. 119, съществува парично вземане, за следната сума:
сумата 109,05 лева - за месечни абонаментни такси и
потребени услуги и задължения за лизингови вноски, по договор от 02.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2020 г.
до окончателно изплащане на вземането; за които вземания е издадена заповед № 260046/02.10.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1061/2020 г. на РС – Севлиево; като ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу С.А.Я.,
с ЕГН **********, В ЧАСТТА, за установяване съществуване на парично вземане
за сумата
268,64 лева, начислена за неустойка за предсрочно прекратяване на договор от
02.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането; за което вземане е издадена заповед №
260046/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1061/2020 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.А.Я., с ЕГН **********,***, п.к.
6100, бул. „Княз Ал. Батенберг", бл. 119 да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
направените по гр. д. № 1368/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 272,85 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.А.Я., с ЕГН **********,***, п.к.
6100, бул. „Княз Ал. Батенберг", бл. 119 да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, направените по ч. гр. д. № 1061/2020
г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски
в размер на сумата 111,16 лева, за заплатена държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: