Определение по дело №146/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъден за
допускане на съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК.
В молбата се твърди, че И. Т. И. е осъден с влязла в сила присъда № 48 /
21.03.2003г. по НОХД № 177 / 2002г. на СлОС, с която му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години. С протоколно
определение от 23.04.2008г. по ЧНД № 314 / 2008г. на СтЗОС по отношение
на молителя е постановено условно предсрочно освобождаване и определен
изпитателен срок в размер на три години и двадесет и четири дни. Молителят
счита, че са налице предпоставките на чл. 87 от НК и моли съдът да
постанови съдебната му реабилитация. Към молбата е приложено
свидетелство за съдимост, издадено от Бюро съдимост при РС – София и е
направено искане съдът да изиска присъда № 48 / 21.03.2003г. по НОХД №
177 / 2002г. на СлОС. Молителят е заявил, че в съдебно заседание ще
представи допълнителни доказателства.
В с.з. молителят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му
представител счита, че са налице основанията за уважаване на молбата на И.
за съдебна реабилитация, тъй като изискванията на закона били изпълнени.
Изтекъл бил предвиденият в закона срок, след който молителят можело да
поиска реабилитация; след изтърпяване на наказанието, били изминали вече
12-13 години; молителят се поправил, извършвал обществено полезен труд;
работел по трудов договор; нямал извършени престъпления и нарушения.
Причинените щети не били възстановени. В случая от присъдата било видно,
че имало нанесена имуществена вреда на кооперативна собственост, но
отдавна тези кооперации били ликвидирани, преименувани, преобразувани и
това било уважителна причина съдът да реабилитира молителя и без да е
възстановил причинените вреди. С оглед на работата, която извършвал
молителят по трудово правоотношение и с оглед това, че отдавна се поправил
, моли съда да го реабилитира.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изрази становище,
че били изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на 87 от НК, тъй
като са изминали повече от 3 г. от изтърпяване на наказанието, което било
наложено на молителя И., но същият не възстановил причинените
имуществени вреди, поради което, не били изпълнени всички изисквания на
1

разпоредбата на чл. 87 от НК за постановяване на съдебна реабилитация по
отношение на молителя. Ако съдът приемел, че са налице уважителни
причини, поради които осъденият не е успял да възстанови причинените от
престъплението вреди, имайки в предвид обстоятелството, че пострадалите
юридически лица са прекратили своето съществуване и от момента на
извършване на престъплението и осъждането на лицето са изминали много
години, счита, че е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 87 от НК и няма пречка
лицето да бъде реабилитирано.
След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът направи следните ФАКТИЧЕСКИ
КОНСТАТАЦИИ:
Молителят И. Т. И. е на 61 години, с висше образование. Осъждан с
влязла в сила на 05.11.2003г. присъда № 48 / 21.03.2003г. по НОХД № 177 /
2002г. на СлОС, за извършени в периода 31.12.1998г. - 01.06.2001г. общо 40
престъпления по чл. 201 от НК; по чл. 203, ал.1, вр. чл. 201 от НК; по чл. 210,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК, за
които му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет години при първоначален строг режим, лишаване от право да
упражнява материално отговорна длъжност за срок от дванадесет години и
конфискация на ½ част от имуществото му.
С протоколно определение от 23.04.2008г. по ЧНД № 314 / 2008г. на
СтЗОС по отношение на молителя е постановено условно предсрочно
освобождаване и определен изпитателен срок в размер на три години и
двадесет и четири дни.
Със същата присъда молителят е осъден да заплати на РКС – Сливен
сумата 269 597,05 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 650 лв.;
Осъден е да заплати на Темелко Кръстев Порязков сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.02.2001г. до окончателното
изплащане на сумата; Осъден е да заплати на ПК „Пчела“ с. Гавраилово
сумата 1 300лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
2

вреди.
По повод искане на процесуалния представител на молителя, на
последният е издадено удостоверение, за да се снабди с друго такова от СИС
при РС – Сливен, от което да е видно дали срещу молителя има образувани
изпълнителни дела, въз основа на какви изпълнителни листи и какви са
дължимите и изплатени суми по тях. Въпреки това, от страна на молителя не
бяха представени доказателства за наличието или липсата на изпълнителни
дела.
Видно от писмо от 23.04.2021г., изпратено от ОП – Сливен, при
извършена справка в Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система за
противодействие на престъпността е установено, че към 22.04.2021г. срещу
молителя И. няма обвинения по неприключени наказателни производства.
По делото е представено копие на трудов договор № 643 / 23.04.2020г.,
сключен между молителя и „Хепинес ЕООД“, от който е видно, че
молителят работи като работник, изпълняващ доставки по домовете, със срок
на изпитване 6м., както и копие на допълнително споразумение от
03.08.2020г. към трудовия договор. Представена е и характеристика на
молителя, изготвена от Б.А.Б., който твърди, че след изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, от 2012г. до 2020г. молителят работел в
различни фирми в гр. София като шофьор и успял да превъзмогне проблемите
от миналото си.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по
категоричен начин от анализа на събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени и безпротиворечиви.
Въз основа на по-горе изложените констатации съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за съдебна реабилитация на И. Т. И. е неоснователна. Не са
налице всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл. 87 ал.1
от НК, за съдебно реабилитиране на молителя относно осъждането му с
влязла в сила на 05.11.2003г. присъда № 48 / 21.03.2003г. по НОХД № 177 /
2002г. на СлОС. Съгласно цитираната законова разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
3

НК, извън случаите на чл. 86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право
(а разпоредбата на чл. 86 от НК е неприложима в настоящия казус), всеки
осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал присъдата като първа
инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди
при умишлените престъпления.
Безспорно са изминали с повече от три години от изтърпяване на
наказанието, което е било наложено на молителя И. Т. И.; той няма други
осъждания и неприключили наказателни производства; характеристичните му
данни са добри. В случая обаче, И. е осъден за умишлени престъпления, с
които е причинил имуществени вреди и е осъден да ги заплати, но не е
направил това. Възстановяването на вредите, резултат от престъпната
дейност, е условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи
както за съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените.
В случая условието на закона е осъденият да е възстановил причинените
от умишлено престъпление вреди, а не дали е налице възможност за
събирането им по принудителен ред. Без значение е обстоятелството дали към
настоящия момент пострадалите кооперации РКС- Сливен и ПК „Пчела“ - с.
Гавраилово са прекратили своето съществуване или не, в какъвто смисъл са
наведените от процесуалния представител на молителя доводи. Това
обстоятелство не може да бъде ценено и като уважителна причина за
невъзстановяване на причинените от престъпленията вреди. Основен
принцип в правото е, че никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение. Освен това, имуществени вреди са причинени не само на
посочените кооперации, но и на физическо лице – Темелко Кръстев Порязов,
за които също няма доказателства да са възстановени.
Т.е. доказателствата по делото не разкриват изпълнение на
задълженията на молителя, възникнали по повод осъждането му по НОХД №
177/2002 г. по описа на СлОС –да възстанови вредите от умишлените
престъпления, явяващи се законоустановено условие за допускане на съдебна
реабилитация – т.2 на чл. 87 ал.1 от НК. Според разпоредбата на чл. 87, ал. 2
4

от НК, по изключение съдебната реабилитация е допустима, ако осъденият не
е възстановил причинените вреди, само ако е имал уважителни причини за
това, но такива в случая не са доказани.
Липсата на което и да е условие от визираните в чл. 87 ал. 1 НК
обуславя неоснователността на подадената молба.
След като не са налице едновременно всички изискуеми предпоставки,
визирани в чл. 87 от НК съдът не може да допусне съдебна реабилитация за
осъждането на И. Т. И. с влязла в сила на 05.11.2003г. присъда № 48 /
21.03.2003г. по НОХД № 177 / 2002г. на СлОС и отхвърли молбата за това
като неоснователна.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	73
Дата:	5 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200200146
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 април 2021 г.

Определение по дело №146/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите