РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Враца,
5.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 16.07.2020г. / шестнадесети юли две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №235 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр. чл.92, ал.13 от Закон за гражданската
регистрация.
Образувано
е по жалба на Ц.В.Р. и Й.А.Р. ***,
депозирана чрез * М.М. и за двамата жалбоподатели против ПИСМО-ОТКАЗ с рег.№ 94000-5125/1/
от 13.05.2020г. на Кмета на Община Враца за извършване на
адресна регистрация по заявления за постоянен адрес вх. №
9400-0-5125/13.05.2020г. и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020г. С жалбата се твърди,
че така постановения адм. акт е неправилен и незаконосъобразен, като отказът е
постановен при липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се
съображения за това и се прави искане за отмяна на постановения отказ за
извършване на адресна регистрация по подадените заявления, обективиран в
оспореното писмо.
В
с.з. жалбоподателите се представляват от * М., която поддържа жалбата. Моли за
решение, с което да се отмени постановения отказ за адресна регистрация на
жалбоподателите, обективиран в оспореното писмо, за което се навеждат
съображения.
Ответникът - Кметът на Община Враца в с.з.,
чрез * В. моли за решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата и да се
потвърди постановения отказ, като правилен и законосъобразен, ведно с
произтичащите от това последици. Претендира се юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък. Съображения за това са изложени и в представен по
делото писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежни
страни с правен интерес да оспорят
адм.акт по см. на чл.21 АПК, поради което
същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява и основателна.
Въз основа на данните по делото се установява
следната фактическа обстановка:
Административното производство е започнало във
вр. с подадени заявления за постоянен адрес от Й.А.Р. и Ц.В.Р. вх.№9400-0-5125/13.05.2020г.
и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020г. до Кмета на Общината, с които е заявен за
регистрация постоянен адрес в населено място ***. Към заявленията е приложен нот.акт
за продажба на недвижим имот рег.№ 5377, дело №374/2014г. и от който е видно, че
същите лица продават на В.Ц.В.
новообразуван имот №985.18 по ПНИ на местността ***, находящ се в землището на ***
с площ 2078 кв.м., заедно с построените в имота сгради: масивно жилище на два
етажа с площ от 40 кв.м., лятна кухня с площ от 17 кв.м., постройка едноетажна
с площ от 11 кв.м. и всички други подобрения.
От заповед № 814/30.04.2020г. на Кмета на
Община Враца е видно, че Зам. кмет устройство на територията е определен да
изпълнява функциите на Кмет на Общината с всички правомощия, считано от
11.05.2020г. до 18.05.2020г.
По делото са приложени и приети като
доказателства ксерокопия на лични карти на жалбоподателите, както и на В.Ц.В./*/
и от която е видно, че същия е с постоянен адрес *** . Също така са приети като
доказателства и списъци от НБН на лицата регистрирани на адреса местност ***,
от които е видно, че са изведени общо 15 записа. Представена е и извадка от
електронната КАИС на АГКК за имот с идентификатор 12259.1128.18.
Въз основа на подадените заявления за постоянен
адрес вх. № 9400-0-5125/13.05.2020г. и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020г. на Община
Враца от Кмета на Общината е издадено ПИСМО изх.№ 94000-5125/1/13.05.2020г., с
което е отказано на лицата извършване на регистрация по заявленията за
постоянен адрес с горепосочените вх.номера. В постановения акт органа се е позовал на приложения нот.акт за продажба на недвижим
имот от 2014г., както и че съгласно КК на *** ПИ с идентификатор 12259.1128.18
с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване
за земеделски труд и отдих/съгласно §4 ПЗР на ЗСПЗЗ/. Посочен е редът и
условията за застрояване в земеделски земи по см. на ЗСПЗЗ, ЗУТ и ЗОЗЗ, както и Наредба №19/2012г.
за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. Прието е,
че от извършена справка и от приложените документи не се установява въпросният
имот да е с променено предназначение респ. да е построена в имота сграда, която
да е изградена съобразно законовите изисквания и да не подлежи на премахване.
На второ място е посочено, че за де се извърши адресна регистрация трябва да се
установи жилищна площ на посочената
сграда, съгласно §1,т.1 ДР на закона за гражданската регистрация, като въз
основа на това следва да се направи преценка на лицата, които обичайно могат да обитават жилището, като съгласно т.2
от същия параграф на едно лице се падат не по-малко 10 кв.м. жилищна площ. На
последно място е прието, че в нот.акт е вписано наименованието на
локализационната единица, но не е посочен номер. Съгласно чл.139, ал.2 от
Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за фунциониране на ЕСГР/Наредбата/ не е
представено от заявителите удостоверение, издадено от компетентните структури в
общинската администрация, отговорни за ТСУ, или от отдел „МДТ“, което
удостоверява адреса на който се намира този имот. Така постановения отказ,
обективиран в горепосоченото писмо е оспорен в настоящото производство и е
предмет на делото.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съгласно която съдът
извършва проверка на административния акт на всички
основания посочени в чл.146 т.1-5 вкл. АПК, Съдът направи следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 Закон
за гражданската регистрация/ЗГР/ адресната регистрация се извършва от кмета на
общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица
при заявяване от лицето. Съгласно представената по делото заповед №
814/30.04.2020г. е видно, че Зам.кмет по устройство на територията е
упълномощен да изпълнява функциите на
Кмет на Общината за периода от 11.05. до 18.05.2020г., а постановения отказ е с дата 13.05.2020г.,
поради което съдът приема, че
обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
правомощията му по чл.92, ал.1 ЗГР. Отказът
е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и
е постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. В тази насока възражението на оспорващите за липса на
компетентност е неоснователно.
В случая е безспорно, че жалбоподателите са подали заявления за
постоянен адрес, към които са приложени необходимите документи –нот.акт за
собственост на имота/собственост на синът им/ тоест исканията им са били
редовни от формална страна.
Според настоящия състав на съда,
обжалваният акт е немотивиран и постановен в противоречие с процесуалния и материалния
закон. В писмото няма посочени правни основания, от които да се установи на коя
нормативна разпоредба административният орган основава отказа си да извърши
поисканата от заявителите промяна
на постоянния им адрес. Изложените в отказа фактически
обстоятелства са, че при направена справка не е установено въпросният имот да е
с променено предназначение респ. да е построена в имота сграда, която да е
изградена съобразно законовите изисквания и да не подлежи на премахване,
описаната в приложения документ за собственост сграда е с недоказан жилищен
статут, както и в представения нот.акт е вписано наименованието на
локализационната единица, но не е посочен номер и следва да се представи
удостоверение, което удостоверява адреса на който се намира имота, което не е
представено от заявителите. Такива основания
за отказ обаче
законът не предвижда, като следва да се има предвид, че предпоставките за отказ са уредени в чл.90,
чл.92 и
чл.99а ЗГР.
Жалбоподателите са поискали от компетентния орган промяна на
постоянния си адрес по смисъла на чл.98 ЗГР, съгласно който заявлението за
промяна на постоянен адрес се подава до органите по чл.92, ал.1 в общината,
района, кметството или населеното място, където лицето избира да бъде вписано в
регистъра за населението. По дефиницията на чл.93, ал.1 ЗГР „постоянен адрес“ е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението, като това понятие е дефинирано и в §1, т.3 от ДР на ЗБЛД като
адрес, на който лицето се води в регистъра на населението. В ал.5 и ал.6 на
същата норма е регламентирано, че постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление и служи за упражняване или ползване на права или услуги в
случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Разпоредбите на чл.95 и
чл.92, ал.2 до ал.10 ЗГР установяват процедурата по извършване на вписването и
промяната на постоянния адрес, която вменява на поискалото промяната лице само
задължението да подаде заявление и представи изброени документи.
За извършване на адресната регистрация лицата следва да представят
един от документите, посочени чл.92, ал.2 от ЗГР, като за промяна на постоянен
адрес основното изискване е представянето на документ за собственост върху
имота, който е избран за постоянен адрес. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.139, ал.2 от Наредбата. Другото изискване е това по чл.90, ал.1 ЗГР
заявеният постоянен и настоящ адрес да съответстват на адрес по чл.89, ал.5
ЗГР. Касае се за формални изисквания, при наличието на които административният
орган няма право да откаже извършването на адресната регистрация. За това
говори и разпоредбата на чл.140, ал.3 от Наредбата, която предвижда единствено,
че при електронната обработка на заявлението се извършва проверка дали адресът,
посочен в заявлението, се съдържа в националния класификатор на настоящите и
постоянните адреси, а според ал.4, ако адресът е включен в този класификатор,
на лицето се издава удостоверение за постоянен адрес.
Следователно законът свързва придобиването на постоянен адрес само
с факта на вписване в съответния регистър, без да поставя допълнителни
изисквания, ограничаващи свободата на избор относно населеното място, в чийто
регистър на населението да се впише желаещият. Законодателят не е поставил
реализирането на това право от някаква субективна преценка на органа по адресна
регистрация, която не е обоснована от явна законова необходимост.
В случая заявителите са подали лично
писмено заявление и са представили
изискуемия по чл.92, ал.2, т.1 от закона документ за собственост нот.
акт от 17.11.2014 г., и от който е видно, че в имота е налице масивно жилище на два
етажа с площ от 40 кв.м., лятна кухня с площ от 17 кв.м., постройка едноетажна
с площ от 11 кв.м. Този нот.акт представлява официален свидеталстващ документ и
неговото съдържание не е оборено по съответния ред, поради което и
удостоверените с него факти имат доказателствена сила.
Не се споделя и изложеното от ответника, че
от страна на заявителите не е представено удостоверение, издадено от
компетентните структури в общинската администрация, отговорни за ТСУ, или от
отдел „МДТ“, което удостоверява адреса на който се намира имота по нот.акт,
съгласно чл.139, ал.2 от Наредбата. Това е така, тъй като ако органа е счел, че
заявителите следва да представят такова удостоверение е следвало да им укаже
изрично и едва при непредставяне на такова удостоверение да приеме, че същото
не е налично. Нещо повече проверка по отношение на този факт може да се извърши
и от адм.орган служебно.
Също
така следва да се има предвид факта, че
липсата на номер на имота не представлява
основание за отказ на поисканата промяна. Според приложимата в случая норма на
чл.90 ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е
задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да
съответства на адрес по чл.89, ал.5, която гласи „Кметът на общината определя
адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна
регистрация“. Определените по този ред адреси се включват в националния
класификатор на настоящите и постоянните адреси (НКНПА) съгласно чл.121, ал.1
от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г.
Следователно, за да може да бъде извършена адресна регистрация по
постоянен и настоящ адрес, принципно е необходимо този адрес да е включен в
НКНПА (чл.139, ал.3 от Наредбата/. По делото няма
спор, че местността *** е определена за
такава. Това е видно от извършената
адресна регистрация на лица на този адрес, за което е представен списък по
делото, както и от направената адресна регистрация на сина на жалбоподателите,
видно от приложеното ксерокопие на личната
карта на лицето.
Предвид на изложеното съдът приема, че
адм.орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, както и чл.36 АПК. След като заявителите са представили изискуемия
документ за собственост, административният орган е следвало да извърши
необходимата проверка по подадените заявления по ЗГР и при наличие на визираните
в закона предпоставки искането на жалбоподателите е следвало да бъде уважено. Отказът за това е
неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото върнато като
преписка на административния орган за ново произнасяне по подадените заявления.
При новото произнасяне адм.орган следва да извърши проверка по ЗГР/чл.89 и сл./
и при наличие на предпоставките за това
да извърши исканата адресна регистрация, а при отказ да
посочите правните основания за това.
Предвид изхода на делото на страните не
следва да се присъждат разноски по делото. От страна на жалбоподателите не са
претендирани разноски по делото.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ПИСМО-ОТКАЗ рег.№ 94000-5125/1/ от
13.05.2020г. на Кмета на Община Враца за
извършване на адресна регистрация по заявления за постоянен адрес вх.
№9400-0-5125/13.05.2020г. и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020г.
Връща преписката на адм.орган за ново
произнасяне по заявление вх.№9400-0-5125/13.05.2020г. и вх.№ 9400-0-5126/13.05.2020г.,
съгласно указанията на съда.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание чл.138 АПК
да се изпрати на страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: