Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..11.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието
на секретаря Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Маркова
в.т.д. № 1464/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 66012/15.11.2018 г. от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5,
представлявано от А.Л.и Р.Д.срещу Решение № 4163/18.10.2017 г., по гр.д. № 15822/20167
г., на ВРС, XVI с., поправено с Решение № 256/25.01.2018 г., с които е осъден
да заплати на Х.Д.В., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 1650.24 лв., част от цялото дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 1672.68 лв., за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на капак преден, броня предна, задна багажна врата,
броня задна, врата задна лява, врата предна лява, врата предна дясна, врата
задна дясна, калник преден десен, калник заден десен, калник преден ляв, калник
заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка резервоар на л. а. „Ауди А4”,
ДК № В0141ВХ, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 16.11.2016 г.,
по застрахователен договор „Каско на МПС”, обективиран в полица № 0020090201600772/01.06.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на осн.
Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено в противоречие на събраните в хода на
производството доказателства. Счита, че при постановяване на решението, съдът
не е съобразил събраните доказателства, че МПС е било на 18 години към датата
на сключване на договора, както и не е съобразил действалите между страните
общи условия и защитни доводи на ответника. Счита, че първоинстанционния съд не
е направил анализ на доказателствата за състоянието на лекия автомобил към
момента на застрахователното събитие. По същество отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски за две инстанции. В съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна Х.Д.В., депозира писмен отговор, в който счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което
следва да бъде потвърдено. Счита, че при наличието на застрахователно
правоотношение, както и надлежното уведомяване на застрахователя не са спорни
между страните. Счита, че спорен между страните е само въпросът за размера на
дължимото обезщетение като приложим към спора намира размера съответстващ на
стойността на ремонта по средни пазарни цени като съответен и на трайната
съдебна практика по този въпрос. По същество отправя искане за оставяне в сила
на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора на въззивната
жалба доводи.
За да се
произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от Х.В. срещу „ЗАД „ОЗК
- Застраховане““ АД, за
осъждането му да заплати сумата 1650.24 лв. (размера изменен по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК),
част от цялото дължимо застрахователно обезщетение в размер на 1672.68 лв., за
нанесени щети, изразяващи се в увреждане на капак преден, броня предна, задна
багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата предна лява, врата предна
дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен, калник
преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно и капачка резервоар
на л. а. „Ауди А4”, ДК № В0141ВХ, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 16.11.2016 г., по застрахователен договор „Каско на МПС”, обективиран
в полица № 0020090201600772/01.06.2016
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2016
г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че собствения му л. а. „Ауди
А4“, ДК № В 0141 ВХ бил застрахован при ответника по застраховка „Каско“, валидна
за периода 02.06.2016 г. - 01.06.2017 г., по която застрахователната премия
била заплатена изцяло. Твърди, че на 16.11.2016 г., сутринта, приближавайки
автомобила установил, че има увреждане на лаковото покритие, изразяващо се в
одраскване с остър предмет на почти всички детайли на автомобила. За случая
уведомил органите на МВР, а през м. декември получил Постановление от ВРП за
отказ да бъде образувано досъдебно производство и прекратяване на преписката. Твърди,
че ответника бил уведомен за настъпилите щети на същата дата 16.11.2016 г. и
след извършен оглед бил съставен опис по щета № 0020-090-1936/2016, в който
били отразени увредените детайли. Сочи, че му било изплатено обезщетение в
размер на 141.30 лв., която намира за твърде недостатъчна. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът
„ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че с изплатената на ищеца сума в
размер на 141.30 лв. изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС и
е изпълнил задълженията си по сключения договор. Сочи, че ищецът изрично е
посочил, при сключването на застрахователния договор, че желае изплащането на
застрахователни обезщетения да се извършва по експертна оценка и именно така му
е било определено обезщетението. Сочи още, че към момента на сключването на
договора застрахованото МПС е на 18 години от първа регистрация, поради което и
съобразно ОУ, действащи между страните, обезщетението следва да бъде определено
по експертна оценка. Твърди, че част от посочените от ищеца вреди не са в пряка
връзка с процесното застрахователно събитие, поради което и не следва да бъдат
възмездявани. Сочи, че съобразно талон за оглед № 0066537 към договора част от
детайлите – капак преден, броня предна, броня задна, врата задна лява, врата
предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв, са описани с нарушено лаково покритие и
боя към момента на огледа при сключване на договора. В тези случаи, съобразно
гл. Втора, р. II, чл. 5, ал. 2, т. 29 от ОУ застрахователя не покрива всяко налично
увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при
извършването на огледа на автомобила при сключване на застраховката. Сочи, че с
исковата молба не са представени доказателства за начина на калкулиране на
претендираната сума.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства и кореспондиращите си твърдения на страните, се
установяват следните релевантни за спора факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за л.а. „Ауди А4”, с ДК № В0141ВХ,
обективиран в полица № 0020090201600772/01.06.2016
г. и
приемане на валидните към датата на договора Общи условия, неразделна част от
него; 2. Извършено плащане на
застрахователната премия в пълен размер; 3.
Настъпване на застрахователно събитие на 16.11.2016 г., в границите на срока на
действие на застраховката, с нанесени материали щати, изразяващи се в увредени капак
преден, броня предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна лява, врата
предна лява, врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник
заден десен, калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво, огледало дясно
и капачка резервоар; 4. Уведомяване
на 16.11.2016 г. на застрахователя „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД за настъпилото
събитие; 5. Извършен оглед на
16.11.2016 г. и съставяне на опис по щета № 0020-090-1936/2016/16.11.2016 г.; 6. Изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 14130 лв.; 7.
Нарушено лаково покритие и боя на капак преден, броня
предна, броня задна, врата задна лява, врата предна дясна, врата задна дясна,
калник преден десен, калник заден десен, калник преден ляв, калник заден ляв,
констатирани при извършване на оглед при сключване на договора и описани в
талон за оглед № 0066537.
По делото са представени и ОУ по застраховка „Каско“
на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е назначена
САТЕ, чието заключение неоспорено от страните е кредитирано от ВРС.
Заключението като обективно и компетентно дадено се кредитира от настоящата
инстанция.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд прави
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Произнасянето на ВРС съответства на
осъдителната претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, заявена за
разглеждане.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По
оплакванията във въззивната жалба:
Пред въззивния съд, спорът се
концентрира върху следните въпроси: - подлежат ли на обезщетяване всички
констатирани щети по застрахования автомобил и - как следва да бъде определен
размерът на застрахователното обезщетение.
По делото са представени ОУ по
застраховка „Каско“ на МПС, представляващи неразделна част от застрахователния
договор, съобразно изявлението на застрахования, обективирано в застрахователна
полица № 0020090201600772/01.06.2016 г.
В гл. Втора – Застрахователно покритие, р. II – Общи изключения, са изброени
хипотезите, в които застрахователно обезщетение не се изплаща. Една от тях е
хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 29, касаеща всяко налично увреждане по детайлите
на МПС, констатирано, описано и/или заснето при извършването на оглед на
автомобила при сключване на застраховката; както и увреждане на детайли от
настъпило застрахователно събитие, когато същите са имали увреждания от
предходно застрахователно събитие и не са били отстранени. По делото безспорно
се установи, че при извършения оглед при сключване на застрахователния договор
са констатирани нарушено лаково покритие и боя по следните детайли от
автомобила: на капак преден, броня предна, броня задна, врата задна лява, врата
предна дясна, врата задна дясна, калник преден десен, калник заден десен,
калник преден ляв, калник заден ляв, обективирани в талон за оглед № 0066537.
От страна на застрахования – въззиваема страна в настоящото производство не са
наведени твърдения и представени кореспондиращите им доказателства за отстраняването на посочените
забележки. Следователно, за посочените детайли въззивника не дължи обезщетение
за щетите от процесното застрахователно събитие, доколкото същите са били с
нарушено лаково покритие и боя към момента на сключване на договора и е
невъзможно частично отстраняване на идентични по вид щети по един и същ детайл.
В този смисъл, релевираното от страна на въззивника възражение в тази насока е
основателно.
Тези съображения водят до извода, че
за детайлите задна багажна врата, предна лява врата, дясно странично огледало,
ляво странично огледало и капачка резервоар застрахователно обезщетение се
дължи. Безспорно е, между страните, че за посочените детайли въззивникът е
определил по експертна оценка и изплатил обезщетение в размер на 141.30 лв.,
По въпроса за размера на обезщетението. Съобразно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и др., без прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е
приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в
уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ. Действителната стойност
на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Видно от заключението на
САТЕ изслушано пред въззивния съд е, че сумата необходима за възстановяване на
констатираните щети по задна багажна врата, предна лява врата, дясно странично
огледало, ляво странично огледало и капачка резервоар от автомобила, по средни
пазарни цени, към датата на събитието възлиза общо на 457.05 лв., с ДДС, от
които съобразно посочените от вещото лице параметри, 175.00 лв., боя и
консумативи, 50.40 лв., демонтаж и монтаж, 157.25 лв., боядисване, 14.40 лв.,
тониране и 60.00 лв., камера.
Настоящият състав намира, че дори и
застрахования да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това
не може да доведе до отричане на възможността причинените щети на
застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер различен от
действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока възражение
се явява неоснователно.
От посочената сума 457.05 лв., следва да бъде
приспаднато изплатеното от застрахователя обезщетение по експертна оценка в
размер на 141.30 лв., каквито са твърденията и на двете страни.
По тези съображения, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на сумата 1650.24 лв., частичен от целия размер
1672.68 лв., представляваща разходите за възстановяване на вредите по
застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие е основателен и доказан до размера на сумата 315.75
лв., с ДДС.
Предвид уважаване на иска за главницата, на присъждане
подлежи и законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 14.12.2016
г., до окончателното изплащане.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с
което искът е уважен за целия предявен размер, ще следва да бъде отменено за
разликата над сумата 315.75 лв. до предявения размер 1650.24 лв., частичен от
1672.68 лв., а искът като неоснователен и недоказан – отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода от спора на ревизиране подлежи
първоинстанционното решение и в частта за разноските. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца – въззиваем се дължат разноски, съразмерно с уважената част от
иска, възлизащи на сумата 114.04 лв., включващи държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и адвокатски хонорар, съобразно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 и 8, вр. чл. 25 НЗПП, на
ответника – въззивник се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска,
възлизащи на 307.29 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. При изчисляване на разноските е включено
определеното служебно юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
За въззивна инстанция, съобразно направеното искане и
списък по мр. 80 ГПК, разноски се дължат на въззивника, на осн. чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, съразмерно на уважената част от въззивната жалба,
възлизащи на 269.29 лв., юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. При изчисляването
на разноските е включено служебно определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
Предвид изхода от спора, за въззивна инстанция
разноски се следват и на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства се претендира
сумата 497.00 лв., вкл. ДДС. На обсъждане подлежи релевираното от въззвника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна, което въззивния състав намира за
основателно. Изчисленият съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, минимален
размер възлиза на 300.00 лв., който предвид представените доказателства за
регистрация по ЗДДС, подлежи на завишаване с 60.00 лв., дължим данък. До този
размер съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано, предвид липсата на правна и фактическа сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 4163/18.10.2017 г., по
гр.д. № 15822/20167 г., на ВРС, XVI с., поправено с Решение № 256/25.01.2018
г., с което е уважен предявеният от Х.Д.В., ЕГН **********, с местожителство ***
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7,
ет. 5, представлявано от А.Л.и Румен Димитров, иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, в
частта за разликата над 315.75 лв. до предявения размер 1650.24 лв.,
частичен от 1672.68 лв., представляваща застрахователно обезщетение и в частта
за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Х.Д.В., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Румен Димитров, в частта за разликата над 315.75 лв. (триста и петнадесет лева и 75 ст.) до
предявения размер 1650.24 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева и 75 ст.), частичен от 1672.68 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети, изразяващи се в увреждане
на капак преден, броня предна, задна багажна врата, броня задна, врата задна
лява, врата предна лява, врата предна дясна, врата задна дясна, калник преден
десен, калник заден десен, калник преден ляв, калник заден ляв, огледало ляво,
огледало дясно и капачка резервоар на л. а. „Ауди А4”, ДК № В0141ВХ, в резултат
на настъпило застрахователно събитие на 16.11.2016 г., по застрахователен
договор „Каско на МПС”, обективиран в полица № 0020090201600772/01.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4163/18.10.2017 г., по
гр.д. № 15822/20167 г., на ВРС, XVI с., поправено с Решение № 256/25.01.2018 г.,
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р.Д.ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.В., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 474.04 лв.
(четиристотин седемдесет и четири лева и 04 ст.), направени съдебни
разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Д.В., ЕГН **********, с
местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и
Румен Димитров, сумата 576.58 лв.
(петстотин седемдесет и шест лева и 58 ст.), направени съдебни разноски за
две инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.