Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
17.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1635 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.Т. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ч.д.г. „П.у.” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***.2526.1619, с която е предявени следните
обективно съединени искове: 1) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата
от 294,87 лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2019г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; 2) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
294,87 лева за периода от 18.03.2019г. до 06.02.2020г.; 3) иск по чл.224, ал.1
от КТ за заплащане на сумата от 190 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и за
заплащане на сумата от 190 лева,
представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г.
и на сумата от 340 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4) иск по чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 15,99
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 190 лева за
периода от 10.04.2019г. до 06.02.2020г. и на сумата от 28,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 340
лева за периода от 18.03.2019г. до 06.02.2020г. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 2/31.10.2018г.,
съгласно който ищцата е изпълнявала длъжността „учител, детска градина” с място
на работа Детска къща „Попиващ ум”. Основаното месечно възнаграждение на ищцата
било в размер на 760 лева брутно/562,62 лева нетно. На 15.03.2019г. ищцата
получила Заповед № 3 от 15.03.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 18.03.2019г. По
силата на заповедта следвало да й бъде заплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 708,62 лева брутно/549,87 лева нетно. Тази
сума не й била изплатена. Работодателят не изплатил и дължимото на ищцата
трудово възнаграждение за м. март 2019г. в нетен размер от 294,87 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че търсените суми са изплатени
на ищцата. Ищцата получавала работната си заплата на каса, като след
прекратяване на трудовото правоотношение е могла да получи дължимите й суми на
каса във всеки момент. От ответника били направени няколко опита да се свържат
с ищцата, а тя самата също не се явявала да си получи сумите. Ответникът счита,
че не е дал повод за завеждане на иска, признал е същия, предвид което не дължи
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и признава
направено от ответника плащане в хода на процеса.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения трудов договор № 2 от 31.10.2018г., че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемала длъжността „учител,
детска градина”.
Не се спори и че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със Заповед № 3/15.03.2019г.,
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
От ответника са представени платежни ведомости за
различни периоди за периода 01.03.2019г. до 23.04.2019г., съобразно който на Т.Т.
Ф. е начислена сума за получаване в размер на 943,24 лева, но липсва подпис,
удостоверяващ получаването й.
Видно от разписка за прием на паричен
превод на 14.02.20202г. Ч.д.г. „П.у.” ЕООД е предала сумата от 901,40 лева ГД
1635/2020 ВРС с получател Т.Т. Ф. на „Еконт Експрес“ за изплащане на адрес.
Представено от ответника е и писмо от
„Еконт Експрес“ ЕООД до управителя на ответното дружество, с което последният е
уведомен, че паричен превод от 14.02.2010г. с подател Ч.д.г. „П.у.” ЕООД на
стойност 901,40 лева по гр.д. № 1635/2020г.
с получател Т.Т. Ф. е получен от последната на 18.02.2020г.
В съдебно заседание ищцата е признала плащането на всички
търсените с исковата молба суми.
По гореизложените съображения
следва да се приеме, че задължението за плащане на всички претендирани с
исковата молба е надлежно погасено с изпълнението му.
С оглед на горното исковете следва да бъдат отхвърлени
поради плащане, извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК
следва да бъде взето предвид от съда.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски,
ако с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. В
срока за отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на сумата и е
направил признание на иска. Във връзка с понасяне отговорността за разноските,
релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на
въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. Тъй като
ответникът не е погасил носимото си парично задължение преди процеса, той е
станал повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността
за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с
поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца. В този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Разноски на ответника не се дължат въпреки отхвърлянето на
претенцията, именно защото е дал повод за завеждане на делото, като искът се
отхвърля само поради зачитането на основание чл.235 от ГПК на извършеното в
хода на процеса плащане.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 200 лева по
четирите обективно съединени иска (по 50 лева за всеки от тях).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Т. Ф., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Ч.д.г. „П.у.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***.2526.1619, обективно съединени искове, както следва: 1) иск с
правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 294,87 лева, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м. март 2019г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
294,87 лева за периода от 18.03.2019г. до 06.02.2020г.; 3) иск с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 190 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2018г. и за заплащане на сумата от 190 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2018г. и на сумата от 340 лева, представляваща нетно
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 4) иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 15,99 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 190 лева за периода от 10.04.2019г. до
06.02.2020г. и на сумата от 28,62 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 340 лева за периода от
18.03.2019г. до 06.02.2020г.
ОСЪЖДА Ч.д.г. „П.у.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***.2526.1619 да заплати на Т.Т. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 900 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ч.д.г. „П.у.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***.2526.1619 да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: