РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. П., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100383 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от “П.Т.” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. ”П.” № 94, ет. 1, офис 1, представлявано от
законния представител Г.П.Ю. - управител, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № 1, ет. 2, офис
2, чрез адв. А. С., АК – Б., срещу “Г.Т.С.Г.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. ”О.” № 29, представлявано от законния представител Б.Г.Е. -
управител.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди “Г.Т.С.Г.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., п.к. 2850, ул. ”О.” № 29, представлявано от законния
представител Б.Г.Е. - управител, да заплати на “П.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр. Б., п.к. 2700, бул. ”П.” № 94, ет. 1, офис 1, представлявано от законния
представител Г.П.Ю. - управител, обща сума в размер на 5 023,31 лева (пет хиляди двадесет
и три лева и тридесет и една стотинки), от която сумата от 4 800 лева (четири хиляди и
осемстотин лева), представляваща незаплатена главница по фактура №
**********/19.10.2023 г., както и мораторна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 21.02.2024
г. в размер на 223,31 лева, изчислена върху неизплатената главница, ведно със законната
лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сторените съдебни и деловодни разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д. №
396/2024 г. БлРС, изпълнителното (изп. дело № 76/2024 г. по описа на ЧСИ Цеклеов) и това
пред РС-П., вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок ответното
дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че към момента на получаване
на съдебната кореспонденция – 16.04.2024 г. ответното дружество вече е заплатило
задължението си по процесната фактура № **********/19.10.2023 г., както следва: на два
парични транша – частично плащане на стойност 598,09 лева на 23.01.2024 г. и окончателно
изплащане на стойност 4800 лева на 12.04.2024 г. Релевира, че след запознаване със
съдържанието на съдебната кореспонденция, ответникът установява, че ищцовото дружество
има претенция и за мораторна лихва, която ответното дружество не оспорва, като признава,
че е изпаднало в забава, и поради тази причина сумата по тази лихва също е заплатена на
ищеца. Предвид изложеното изразява становище, че спорът вече е уреден предварително
1
извън съдебно и няма основание да се разглежда в съда, като навежда, че с оглед изплащане
на задължението преди връчването на съдебните книжа, ответното дружество по никакъв
начин не е допринесло с поведението си да има процес в съда.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители.
Предвид процесуалното поведение на ответната страна, адвокатът на ищцовото
дружество, е поискал от съда да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК. Прави искане за
присъждане на сторените разноски по трите образувани производства – обезпечително,
изпълнително и исково.
Ответната страна, чрез пълномощника си прави възражение касателно претенцията за
разноски, считайки същата за неоснователна. Посочва, че сумите предмет на настоящето
производство са изплатени преди образуването на делото, в която връзка на ищеца не се
дължат разноски.
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 367 във вр. с чл.72, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която
се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в обща сума в размер на 5 023,31
лева (пет хиляди двадесет и три лева и тридесет и една стотинки), от която сумата от 4 800
лева (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща незаплатена главница по фактура
№ **********/19.10.2023 г., както и мораторна лихва за периода от 20.10.2023 г. до
21.02.2024 г. в размер на 223,31 лева, изчислена върху неизплатената главница, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане,
за основателна и доказана.
Същата обаче следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по производството е представил доказателства, че е заплатил дължимите
суми, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил задължението си /в
параметрите определени от ищеца в петитума на ИМ/, с което и спорното право. Същото
обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства – вносна бележка от
12.04.2024 г. за сумата от 4 800 лева, и разписка № 0200021799163625 от 16.04.2024 г. за
заплатена сума в размер на 223,31 лева, в полза на ищцовото дружество „П.Т.“ ООД, по
фактура № 163 от 19.10.2023 г.
Съдът отново акцентува върху това, че с извършените плащания са погасени сумите,
които се претендират за главница и мораторна лихва по депозираната искова молба.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
Във връзка с направеното искане по реда чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че в
случая не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредбата, тъй като се
установи по делото, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Съдът намира за неоснователни възражения на ответната страна, че задълженията
предмет на настоящето исковото производство са заплатени преди образуване на делото, тъй
като от приложените в кориците на делото документи е видно, че настоящето производство
е инициирано на 11.03.2024 г. с подаване на исковата молба срещу ответника. Макар, че
същата е оставяна без движение, на 03.04.2024 г. е подадена поправена искова молба, която
2
съдът е счел за редовна, след което е изпълнена процедурата по чл. 131 от ГПК.
От приложените по делото разписки и вносна бележка се установява, че първото
плащане касаещо дължимата по делото главница е заплатена на 12.04.2024 г., а
претендираната сума за мораторна лихва е внесена по сметка на ищеца на 16.04.2024 г. Ето
защо съдът намира, че ответникът е станал в случая причина да се предяви иска, тъй като
заплащането на претендираните суми е направено след образуване на делото.
С оглед изложеното решаващият орган намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в настоящето исково производство разноски в общ размер от 1 092
лева, за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от
ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 396/2024
г. по описа на Районен съд – Б., в размер на сумата от общо 1 700 лв., от които 40 лв. за
държавна такса и 1 600 лв. за адвокатски възнаграждения, за които са представени
доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението.
Не следва обаче да се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски
по изп. д. № 76/2024 г. на частен съдебен изпълнител Г. Цеклеов, в общ размер от 1 072 лв.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните
разноски, които се дължат по реда на чл. 78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното
производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката
на касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “П.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., бул. ”П.” № 94, ет. 1, офис 1, представлявано от законния представител
Г.П.Ю. - управител, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.“ № 1, ет. 2, офис 2, чрез адв. А. С., АК –
Б., срещу “Г.Т.С.Г.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ”О.” №
29, представлявано от законния представител Б.Г.Е. - управител, да бъде да осъден ответника
да заплати на“П.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., п.к. 2700,
бул. ”П.” № 94, ет. 1, офис 1, представлявано от законния представител Г.П.Ю. - управител,
обща сума в размер на 5 023,31 лева (пет хиляди двадесет и три лева и тридесет и една
стотинки), от която сумата от 4 800 лева (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща
незаплатена главница по фактура № **********/19.10.2023 г., както и мораторна лихва за
периода от 20.10.2023 г. до 21.02.2024 г. в размер на 223,31 лева, изчислена върху
неизплатената главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане, поради погасяването им /плащането им/ в хода на
процеса.
ОСЪЖДА “Г.Т.С.Г.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
”О.” № 29, представлявано от законния представител Б.Г.Е. - управител, да заплати на
“П.Т.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. ”П.” № 94, ет. 1,
офис 1, представлявано от законния представител Г.П.Ю. - управител, сумата от 2 792 /две
хиляди седемстотин деветдесет и два/ лева, представляваща общ размер на сторени разноски
в обезпечителното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4