Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу А.Б.Т. за това, че на 10.03.2019г. в гр. Пловдив, при условията
на опасен рецидив- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужда движима вещ, а именно – 1 бр. алуминиева стълба с дължина в разгънато
положение 4 метра, на стойност 200,00 лева, от владението на Н.С.Н., ЕГН **********,***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли на подсъдимия да бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, по реда на чл. 54 НК, което да бъде редуцирано
с една трета на основание чл. 58а НК.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. Моли за определяне на снизходително наказание като се
съобрази признанието на вината и изразената готовност за възстановяване на
вредите.
Подсъдимия в правото си на лична
защита се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С последната
си дума моли за налагане на по-леко
наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Б.Т., ЕГН **********, е
роден на ***г***, ******, б.г., основно образование, безработен, неженен,
осъждан, с адрес за призоваване: *****************.
Подсъдимият А.Т.
е осъждан многократно, като от значение за квалификацията на деянието по
настоящото производство са следните осъждания:
1.С присъда
№351/19.10.2012г., постановена по НОХД №3837/2012г. по описа на Районен съд-
гр. Пловдив, в сила от 06.11.2012г., за извършено в периода от 04.01.2009г. до
04.04.2009г. престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия А.Т.
било наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила
2. Със
Споразумение №85/01.07.2013г., постановено по НОХД №268/2013г. по описа на
Районен съд- гр. Карлово, в сила от 01.07.2013г. за извършено на
21.08.2012г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б” вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на
подс. А.Т. било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да
се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С Определение
№ 156/24.09.2013г., постановено по ЧНД №538/2013г. по описа на Районен съд -гр.
Карлово, в сила от 10.10.2013г. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
са били групирани наложените на подс. А.Т. наказания по НОХД № 3837/2012г. по
описа на Районен съд- гр. Пловдив и по НОХД № 268/2013г. по описа на Районен
съд- гр. Карлово, като е било определено едно
общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така
определеното общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” било
изтърпяно на 01.12.2014г.
3. С
Определение №222/24.03.2016г., постановено по НОХД №1159/2016г. по описа на
Районен съд- гр. Пловдив, в сила от 24.03.2016г. за извършено на
18.01.2016г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „А“ и б. „Б” вр. чл.18, ал.1 от НК на подс. А.Т. било наложено
наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието
било изтърпяно на 18.11.2016г.
4. С Определение №389/11.05.2017г., постановено по НОХД №2441/2017г. по
описа на Районен съд- гр. Пловдив, в сила от 11.05.2017г. за извършено в
периода от 30.01.2017г. до 03.02.2017г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б” вр. чл.26, ал.1 от НК
на подс. А.Т. било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“, което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. Наказанието било
изтърпяно на 20.07.2018г.
Св. Н.С.Н. в
качеството си на ЕТ „М.-90-Н.Н.“ стопанисвал заведение „Съндейс“,
представляващо павилион с навес, разположен в двора на *****************.
Самият павилион св. Н.Н. бил закупил като физическо лице чрез договор за
покупко-продажба от 29.10.2018г. от Г.Д.П.и същият бил негова собственост.
Заведение „Съндейс“ било предназначено за
организиране на ученическо хранене и в него се продавали хранителни продукти-
закуски, както и безалкохолни напитки. Работното му време било от 08:00 часа до
22:00 часа. В заведение „Съндейс“ работил, както самият св. Н.Н., така и нает
от него персонал.
От началото на
2019г. св. Н.Н. започнал ремонт на заведение „Съндейс“, поради което то
преустановило работата си до приключването му.
На
09.03.2019г. ремонтните дейности в заведението все още продължавали. В тях
участвал и св. Н.Н., като за улесняване на работата си използвал една
алуминиева стълба, която била с дължина 4 метра в разгънато положение. Тази
стълба била част от оборудването на закупения от св. Н.Н. павилион и предишният
собственик му я бил предал безвъзмездно в негова лична собственост. След като в
късния следобед на същия ден, св. Н.Н. приключил заплануваната работа по
ремонта на заведението, оставил алуминиевата стълба, подпряна на една от подпорите
на навеса, който се намирал точно до павилиона. Навесът на павилиона бил
разположен в двора на ******, който бил ограден с ограда, на която имало входна
врата към бул. „В. Априлов“. От източната страна на навеса, към бул. „В.
Априлов“, непосредствено до оградата на училището, имало поставена метална
решетъчна врата с височина около 1,20м., която водила към навеса и в
извънработно време на заведението се заключвала. От южната страна навесът
граничел с павилиона на заведението, който бил с метална конструкция и с
височина около 3,60м. От западната и северната страна, към вътрешността на
училищния двор, навесът бил ограден от силиконови ветробрани, които не били
спуснати. Покривът на навеса бил от брезентово платно, а подът му бил дървен.
След като св. Н.Н.
оставил алуминиевата стълба, подпряна на една от подпорите на навеса, заключил
металната решетъчна врата, която водила към него, оставил ветробраните вдигнати
и си тръгнал.
След полунощ, вече на 10.03.2019г.,
около 00:40 часа, подс. А.Т. минал покрай оградата на ***************** и
видял, намиращото се в двора на училището заведение „Съндейс“. Тъй като бил
безработен, решил да си набави средства като извърши кражба на вещ от
заведението, която след това да продаде. В изпълнение на престъпното си
намерение, подс. А.Т. прескочил оградата на училището и влезнал в двора, а
оттам се насочил към навеса на заведение „Съндейс“. Ветробраните на навеса били
вдигнати, което осигурило безпрепятствен достъп на подсъдимия до пространството
под него. Същият се разходил за кратко по дървения подиум на навеса, като
същевременно оглеждал мястото. В един момент забелязал подпряната на една от
подпорите алуминиева стълба, която по-рано св. Н.Н. бил оставил, и се насочил
към нея. След като я огледал, решил да я вземе. Подс. А.Т. вдигнал стълбата,
поставил я на лявото си рамо и бързо напуснал територията на заведението през
вдигнатите ветробрани, прескочил обратно оградата на училището и заедно със
стълбата се отправил в неизвестна посока.
На
29.03.2019г. св. Н.Н. потърсил алуминиевата стълба, която оставил под навеса на
павилиона, тъй като отново му била нужна за ремонта, но никъде не успял да я
намери. Освен нея, обаче, не установил други липси в заведението, нито някакви
повреди или следи от взлом. Тогава св. Н.Н. решил да прегледа записите от
охранителните камери, монтирани в заведението и забелязал, че на 10.03.2019г.,
около 00:40 часа, непознато за него лице от мъжки пол влезнал в пространството
под навеса на павилиона и след като се огледал, взел алуминиевата стълба и си
тръгнал. Предвид това, св. Н.Н. веднага отишъл до сградата на 02 РУ на МВР гр.
Пловдив и подал жалба за извършена кражба, като впоследствие по случая било
образувано настоящото досъдебно производство.
Видно от заключението на назначената и извършена в хода на досъдебното
производство съдебна стоково- оценъчна експертиза, стойността на отнетата вещ,
а именно -1бр. алуминиева стълба с дължина в разгънато положение 4м., към
момента на инкриминираното деяние е 200,00лв.
По делото е била назначена и изготвена съдебно- психиатрична експертиза,
видно от заключението на която подс. А.Б.Т. *** и не страда от психично
заболяване. При лицето е налице наркотична зависимост, без да е налице
качествена промяна в психичните функции. Към момента на инкриминираното деяние
подс. А.Т. е бил със запазена психична годност да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Не се установили
данни за продължително или краткотрайно количествено или качествено нарушение
на съзнанието, както към вечерните часове на 10.03.2019г., така и към момента
на изготвяне на експертизата, поради което, съгласно заключението на експерта,
подс. А.Т. може да участва пълноценно в качеството на подсъдим в наказателния процес.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите Н.Н., Н.Д., И.Д.
-заключения на изготвени по делото експертизи-
съдебно- техническа /л.26/, стоково- оценъчна /л.42/, съдебно- психиатрична
/л.48/
- както и от
приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за съдимост,
характеристична справка, протокол за оглед на веществени доказателства /л.21,
24/, протоколи за доброволно предаване, договор за покупко-продажба /л.58,
л.59,/, договор за наем и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че съгласно задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по
т. д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите,
при това правно релевантните. Принципно незначителните противоречия не
представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2
от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. №
1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н.
д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №
347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид
констатираната абсолютна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания
доказателствен материал, поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на
признанието от доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че А.Б.Т. ***, при условията на опасен рецидив-
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ, а
именно – 1 бр. алуминиева стълба с дължина в разгънато положение 4 метра, на
стойност 200,00 лева, от владението на Н.С.Н., ЕГН **********,***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Налице са всички елементи от
обективна и субективна страна за квалифициране деятелността на подсъдимия като
престъпление по чл. чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК.
Предмета на престъплението е чужда
за дееца движима вещ собственост на Н.С.Н., като вещта е била във
владение на съответния
собственик,
доколкото се е намирала в ползвания от него търговски обект.
Подсъдимият е прекъснал
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи,
като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Дееца е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените
действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно разпореждане с
вещта за свои собствени нужди. Субективната съставомерност на деянието се
установява и от изричните признания, които е направил дееца на съдебна фаза.
Налице са условията деятелността на дееца да бъде квалифицирана
като опасен рецидив. Тази правна квалификация се обуславя от цитираните в
обвинителния акт осъждания на дееца по НОХД №3837/2012г. по описа на Районен
съд- гр. Пловдив, НОХД №268/2013г. по описа на Районен съд- гр. Карлово, НОХД
№1159/2016г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, НОХД №2441/2017г. по описа
на Районен съд- гр. Пловдив.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
деянията по НОХД №3837/2012г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив и НОХД №268/2013г. по описа на Районен съд- гр.
Карлово се намират в условията на реална съвкупност, за тях е определено едно
общо наказание, поради което и изцяло
законосъобразно се явява становището на прокуратурата, че те се считат за едно осъждане,
макар за тях да са постановени отделни съдебни актове.
В този изричен смисъл е и трайната съдебна практика-
Решение № 47/ 29 януари 2014 година, Първо
наказателно отделение, наказателно дело под № 1969/2013 година на ВКС, Решение
№191/10.10.2018 по дело №699/2018 на ВКС, Решение №39/20.03.2019 по дело
№72/2019 на ВКС, Решение № 202 от 06.04.2012 г. по нак. д. № 541/2012 г. на
Върховен касационен съд.
Доколкото обаче другите две осъждания на дееца по НОХД №1159/2016г. по описа на Районен съд-
гр. Пловдив и НОХД №2441/2017г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив не се
намират в условията на съвкупност с тези, за които е определено общо наказание
, то в случая са налице условията едновременно
на чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.
Налице е и специалното условие по смисъла на чл. 30 НК
доколкото между изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода по
всяко едно от осъжданията, обуславящи квалификацията опасен рецидив и
процесното деяние не е изминал период от 5 години.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А“
и б. „Б“ от НК извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода от
две до десет години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по
отношение на подсъдимия следва да се определи
наказание по реда на чл. 54 НК, а именно
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът цени относително ниската стойност на предмета на
престъплението-200 лева и изразеното на съдебна фаза съжаление за извършеното и
стремеж за превъзпитание и поправяне.
Изрично
следва да бъде отбелязано обаче, че изразеното съжаление за стореното, както и
стремежа за превъзпитание и поправяне, макар безспорно да представляват
смекчаващи обстоятелства, не следва да се абсолютизират и да се надценяват по
значение на фона на упоритостта в престъпната дейност на подсъдимия, която е
проявявала тенденция към ескалация и с времето се е превърнала в основно негово
средство за препитание. Още повече, че тези изявления на подсъдимия по делото
са останали по скоро голословни и не са скрепени с каквито и да било
доказателства за тяхната реалност.
Така
Решение № 532 от 27.11.2012 г. по нак. д. № 1672/2012 г. на Върховен касационен
съд, Решение №91/10.06.2019 по дело №368/2019 на ВКС.
Неоснователно
е възражението на защитата, че като смекчаващо обстоятелство следвало да се
отчита направеното самопризнание. Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК на ВКС, т.7 в процедурата по глава
28 НПК самопризнанието е основание за редуциране на наказанието с 1/3. То може
да бъде допълнително отчитано като смекчаващо обстоятелство само ако е
своевременно направено още на досъдебна фаза и е спомогнало съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, като установяването
на обективната истина по делото не се дължи само и единствено на активността на
органите на разследването.
В
конкретния случай подобни условия за третиране на самопризнанието на дееца като
смекчаващо обстоятелство не са налице. Видно от разпита му след като е
привлечен като обвиняем, същият се е възползвал от правото да не дава
обяснения и е заявил, че не се признава за виновен. Последвала
е активна дейност по разследване от страна на органите на досъдебното
производство, в резултат от което престъплението е било разкрито и е са
били събрани неоспорими доказателства за виновността на дееца. Едва
тогава едва при предявяване на разследването същият е заявил желание да сключи
споразумение. Видно е, че деецът не е имал никакъв принос за разкриване
на обективната истина по делото, поради което и самопризнанието му
следва да се третира единствено като инструмент за протичане на производството
по реда на глава 28 НПК.
Не може да получи исканата от защитата тежест при определяне на
наказанието заявеното желание да се възстановят вредите, доколкото не е
скрепено с каквито и да било реални стъпки в тази насока. В този смисъл следва
да се съобрази и трайната съдебна практика, според която за разлика от
действителното /реално/ възстановяване на вредите, желанието за тяхното
възстановяване е ирелевантно към отмерване на наказанието.
Така Решение №91/10.06.2019 по дело №368/2019 на ВКС, Решение № 481 от
15.12.2014 г. по нак. д. № 1548/2014 г. на Върховен касационен съд
В тази връзка следва да се отбележи, че това желание на подсъдимия е
по-скоро декларативно, отколкото реално предвид липсата на трудова
ангажираност и дори придобита професионална квалификация (което е видно
от характеристичната му справка). Заявеното от защитата, че подсъдимия се
надява вредите да бъдат възстановени от
неговата майка, която обаче била в чужбина е изцяло пожелателно и не е скрепено
с никакви гаранции за неговото изпълнение.
Следва да се отбележи и че подсъдимият е извършил деянието на 30 годишна
възраст. Съобразно трайната съдебна практика тази възраст не може да се
окачестви като млада, а точно обратното предполага достатъчна
степен на социална зрялост и осъзнатост на социалните и правни запрети.
По изложените съображения тази възраст не следва да се цени като смекчаващо
обстоятелство.
Така
изрично Решение № 373 от 25.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1905/2011 г. на ВКС, Решение
№238/30.01.2019 по дело №1107/2018 на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г. на ВКС.
На
първо място като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат особеностите на
конкретно извършено деяние, а именно при
условията на опасен рецидив, както по буква А, на чл. 29 НК, така и по буква Б.
Съгласно трайната съдебна практика това обстоятелство сочи на чувствително
по-висока степен на обществена опасност на извършеното и обуславя налагането на
по-високо наказание.
Така
Решение № 417 от 02.11.2012 г. по нак. д. № 1414/2012 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 335/30 септември 2014г.,
трето наказателно отделение, н. д. №1050/2014 г. на ВКС, Решение № 391/13 октомври 2014 година, трето
наказателно отделение, н. дело № 1236/14 година на ВКС, Решение №215/08.11.2018
по дело №761/2018 на ВКС, Така Решение
№104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС, Решение №175/15.10.2019 по дело
№713/2019 на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на ВКС,
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и данните за предходна
съдимост на дееца, извън осъжданията, които обуславят правната квалификация
опасен рецидив. От справката за съдимост е видно, че дееца е многократно
осъждан за престъпления против собствеността, като за нито едно от осъжданията
не са настъпили условията за реабилитация, поради извършване на ново
престъпление в реабилитационния срок. Прави впечатление, също така, че
подсъдимият многократно е търпял и наказания лишаване от свобода под строг
режим, нещо повече прекарал е голяма част от съзнателния си живот като
пълнолетен в затвора. Следва да се отбележи и че новите
престъпления са извършвани в изключително кратки срокове след изтърпяване на
предходно наказание.
Всичко гореизложено налага извод, че упражняваната до този момент спрямо
подсъдимия най-тежка форма на държавна репресия в никакъв случай не е
изиграла своето поправително и превъзпитателно въздействие. Точно
обратното у дееца са формирани трайно
установени престъпни нагласи, които видно от извършването на
инкриминираното деяние продължават да са
налични у него.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени и лошите характеристични данни за подсъдимия,
а именно същият е трудово
неангажиран, без постоянни доходи, наркозависим,
без придобита професионална квалификация, като е превърнал
престъпленията против собствеността в своя постоянен и единствен източник
на доходи.
При
преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест
В този
изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
С оглед
всичко гореизложено съдът намира, че
така определеното наказание лишаване от свобода в размер на 3 години съответства изцяло на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия и да се наруши баланса и
пропорционалността между използваната държавна репресия и преследваните цели.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр.
чл. 58а, ал.1 НК е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След редукцията на подсъдимия
следва да се наложи наказание в
окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е напълно
неприложим чл. 55 НК, доколкото констатираните смекчаващи обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни по своя характер, още повече на фона на
констатираните многобройни отегчаващи обстоятелства
Предвид данните за предходната съдимост и за търпените наказания, съдът на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б ЗИНЗС е обвързан да определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото от
изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода до извършване на
инкриминираното деяние не е изтекъл срок от 5 години.
ПО ГРУПИРАНЕ НА ОСЪЖДАНИЯТА
От справката за
съдимост на подсъдимия е видно, че деянията по НОХД №
3325/2020 г., по описа на ПРС (настоящото дело) и по НОХД № 5086/2019 г., по
описа на ПРС са извършени преди, за
което и да е от тях да има влязла в сила присъда, тоест намират се в условията
на реална съвкупност и за тях на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал.1 НК следва
да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
(наказанието по настоящото дело).
Съдът, като съобрази:
-
броя на осъжданията, включени в съвкупността, а именно
ДВЕ,
-
размера на наложените наказания, по осъжданията включени
в съвкупността- едното от които е 2 години лишаване от свобода, а другото една
година и 8 месеца лишаване от свобода,
-
факта че и двете престъпления са за тежки умишлени
престъпления против собствеността
-
предходната
съдимост на подсъдимия по осъжданията невключени в съвкупността, включително и
обстоятелството, че същият вече е бил осъждан и реално е търпял наказание
лишаване от свобода при строг режим за продължителен период от време
-
трайно установените престъпни нагласи у подсъдимия,
както и склонността му да превръща престъпленията против собствеността в свой
единствен източник на средства за препитание
намери, че
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия се налага определеното общо
най-тежко наказание в размер на 2 ГОДИНИ лишаване от свобода на основание чл.
24 НК да бъде завишено с още 4 месеца на общо ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира, че по-нисък
размер на наказанието не би кореспондирал на степента на обществена опасност на цялостната престъпна дейност
на осъденото лице и на интензитета на засягане на обществените отношения,
предмет на защита, от всички деяния включени в съвкупността. Предвид трайно установените престъпни нагласи
у осъденото лице и предвид обстоятелството, че видно от справката му за
съдимост, същият е доказал, че
лишаване от свобода в по-нисък размер не е в състояние да изиграе поправителен
и превъзпитателен ефект, съдът намира, че при неприложението на чл. 24 НК съществува реална опасност осъденото лице да остане с впечатление, че е останал ненаказан за някое от деянията
си, което напрактика би минирало постигането на целите на специалната и
генералната превенция.
На основание чл. 57, ал.1 т.
2, б. Б от ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим за изтърпяване
на така определеното и увеличено по реда на чл. 24 НК наказание Лишаване от
свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, доколкото
от изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода до извършване на
деянията, включени в съвкупността не е изминал период от 5 години.
ПО ПРИСПАДАНИЯТА
На основание чл.
59, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 от НК при изпълнение на определеното общо
най-тежко и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият А.Б.Т. е бил задържан, по което и да било от двете
групирани осъждания, както следва:
-
за 24 часа по реда на ЗМВР на 12.03.2019 г. по НОХД № 5086/2019 г., по
описа на ПРС;
-
за 72 часа с прокурорско постановление по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 13.03.2019 г. до 14.03.2019 г. по НОХД № 5086/2019 г., по описа на
ПРС;
-
с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по НОХД № 5086/2019 г., по описа на ПРС, считано от 14.03.2019 г.
до 14.10.2019 г.,
като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.
25, ал. 2 от НК при изпълнение на определеното общо най-тежко и увеличено по
реда на чл. 24 от НК наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, следва да се приспадне времето, през което подсъдимият А.Б.Т. е търпял наказание лишаване от свобода, по
което и да било от двете групирани осъждания, както следва:
-
по НОХД № 5086/2019 г., по описа на ПРС, считано от 14.10.2019 г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените
доказателства по делото: 1 бр. оптичен носител /компактдиск CD-R, марка “hp”/, съдържащ записи от охранителни камери,
монтирани на фасадата на заведение „Съндейс“- приложен на л.22 по досъдебното производство – следва да останат по делото до неговото
унищожаване.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР – ПЛОВДИВ сумата от 434
лева, представляваща разноски по делото на досъдебна фаза.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .....................................
Вярно
с оригинала.
С.Д.