ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-1738 24.06.2020 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2 .мл.с. Марина Мавродиева
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 844 по описа за 2020 година на Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик или с Ян Хануш, чрез пълномощника адвокат Виолета Герова, против
Разпореждане № 3743 от 17.02.2020г. по ч. гр. д. № 621/2020 г. на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника П.Г. Д. с ЕГН ********** в частта относно сумата от 567,68 лв, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги, от
която сума 244,59 лева по договор за мобилни услуги от 27.08.2015г. и
допълнително споразумение към него от 27.08.2018г.; сумата от 208,16 лева- по
договор за мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него
от 20.08.2018г. и сумата от 52,47 лева- по договор за мобилни услуги от
19.04.2018г.,ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението на 30.01.2020г. до окончателното й изплащане,както и за
присъждане на останалата част от претендираните разноски над присъдената
платена д.т. в размер от 9,85 лева до претендирания размер от 25 лева адв.
възнаграждение и за платено адв. възнаграждение над присъдения размер от 70,92
лева до претендирания размер от 180 лева.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
съображенията на съда относно неравноправния характер на неустоечната клауза не
кореспондират нито с претенцията на заявителя, нито с представения към
заявлението договор за мобилни услуги. Изтъква се, че уговорената и
претендирана неустойка е в размер не на всички месечни абонаментни такси,
дължими до края на срока на договора, а само на три месечни такси съгласно
постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г. Жалбоподателят моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови да се издаде
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за вземането за
неустойка.
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Въз основа на закона и събраните
доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е
постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Теленор България” ЕАД срещу длъжника П.Г. Д. за сумата от 294.45лв. - главница, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 25.10.2018г. до
24.01.2019г., от която сумата от 76.01 лв.
- по договор за мобилни услуги от 27.08.2015г. и допълнително споразумение към
него от 27.08.2015г., сумата от 51.04 лв.
-по договор за мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към
него от 19.04.2018г., сумата от 118.16 лв.
- по договор за мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към
него от 20.08.2018г. и сумата от 49.24
лв. - по договор за мобилни услуги от 19.04.2018г., сумата от 74.63 лв. –
главница, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
20.08.2018г., и сумата от 567.68 лв. – договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор абонамент за услуги, от която сумата от 244.59лв. по договор за мобилни услуги
от 27.08.2015г. и допълнително споразумение към него от 19.04.2018г., сумата от
62.46 лв. -по договор за мобилни
услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него от 19.04.2018г.,
сумата от 208.16 лв. - по договор за
мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него от
20.08.2018г. и сумата от 52.47лв. -
по договор за мобилни услуги от 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена
държавна такса от 25 лв. и платено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 180лв.
В заявлението са изложени твърдения,
че длъжникът е абонат на дружеството-заявител със сключен индивидуален договор
за мобилни услуги от 27.08.2015г., 16.09.2016г.; 16.09.2016г.,19.04.2018г. за 4
мобилни номера.Посочено е, че длъжникът не е изпълнил задълженията си да
заплати дължимите месечни абонаменти съобразно ползваните услуги от 294,45 лева, което е основание както за претендиране на същата сума, така и за ангажиране на договорната му отговорност да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване поради виновно неизпълнение,
изразяващо се в неплащане на дължимите месечни суми.
На основание т.ІІІ-4 от подписаните
допълнителни споразумения,респ.т. 11 от договора за мобилни услуги, се
претендира заплащане на неустойка за прекратяване на договорен абонамент за
услуги, изчислена съобразно новите правила, приети от „Теленор България“ ЕАД
съобразно постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г., с която е
уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в случай на
предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги абонатът ще
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно
обща лизингова цена. Твърди се, че в конкретния случай неустойката за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за четири номера от 25.10.2018г.
до 24.01.2019г. възлиза общо на 567,68
лева, за което е издадена крайна фактура № **********/25.03.2019г., както
следва:244,59 лева за номер 359897******; 62,46 лева за номер 359893*******;
208,16 лева за номер 359****** и 52,47 лева за номер 35989******
На основание чл. 410, ал. 3 ГПК
към заявлението са представени договори за мобилни услуги, ведно с допълнителни
споразумения към тях, включително приложимите общи условия.
Съгласно т. 11 от договора, в
случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или по инициатива
на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер
на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия
срок на договора.
За да отхвърли частично подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е приел,
че процесната неустойка е уговорена за период от датата на прекратяване на
договора до оставащия края на договора, който е със срок 24 месеца. Намерил е,
че така уговорената неустойка е необосновано висока и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата, поради което е нищожна поради противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Основателни са наведените в частната
жалба доводи, че съображенията на заповедния съд относно неравноправния
характер на неустоечната клауза не кореспондират с претенцията на заявителя и с
представения към заявлението допълнителни споразумения към договорите за мобилни
услуги с дата 19.04.2018г.;19.04.2018г. и от 20.08.2018г., както и от договор
за мобилна услуга от 19.04.2018г.
В
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
липсват твърдения, че се претендира неустойка в размер на всички месечни
абонаментни вноски, дължими до изтичане на срока на прекратените договори за
мобилни услуги.
Съдът намира, че процесната
неустоечна клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка.
Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
С
оглед на изложеното обжалваното определение се явява неправилно, поради което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде в полза
на ,,Теленор България” ЕАД
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу срещу длъжника
П.Г. Д. сумата от 567.68 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване
на договор абонамент за услуги, от която сумата от 244.59лв. по договор за мобилни услуги от 27.08.2015г. и
допълнително споразумение към него от 19.04.2018г., сумата от 62.46 лв. -по договор за мобилни услуги
от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него от 19.04.2018г., сумата от
208.16 лв. - по договор за мобилни
услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него от 20.08.2018г. и
сумата от 52.47лв. - по договор за
мобилни услуги от 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020г. до окончателното й
изплащане.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3743/17.02.2020г. по ч. гр. д. № 621/2020 г. на
Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника П.Г. Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, за сумата от общо 567.68 лв.,представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор- абонамент за услуги, от която
сумата от 244.59лв. по договор за
мобилни услуги от 27.08.2015г. и допълнително споразумение към него от
19.04.2018г., сумата от 62.46 лв. -по
договор за мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към него
от 19.04.2018г., сумата от 208.16 лв.
- по договор за мобилни услуги от 16.09.2016г. и допълнително споразумение към
него от 20.08.2018г. и сумата от 52.47лв.
- по договор за мобилни услуги от 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 30.01.2020г. до
окончателното й изплащане,както и за останалата част от претендираните разноски
над присъдената платена държавна такса в размер от 9.85лв лв. до претендирания
размер от 25 лв. и за платено адвокатско възнаграждение над присъдения размер
от 70.92лв лв. до претендирания размер от 180лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.