РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260009/8.1.2021г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На пети януари                                                 Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

 

Секретар : МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2205 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от инж.П.М., изпълнителен директор на „ Ч.м.” АД, ЕИК 103 003 102 срещу НП № 03-010121/20.12.2020 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.415,ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се извършеното нарушение, че е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като в НП липсва ясно описание на нарушението, не са били посочени вярно датата и мястото на установяване на нарушението, не са били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Навеждат се доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява. Депозирано е становище.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с  № 03-010121/14.12.2018 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка относно изпълнение на дадени предписания на „ Ч.м.” АД и от представените при проверката справка за неизплатени трудови възнаграждения към 10.12.2018 год. в това число за месец януари 2018 год.  се установява, че като работодател не е изпълнил задължително предписание под № 1 дадено в Протокол № ПР1814045/24.04.2018 год. от Д ИТ Варна, а именно : ” Да се изплатят дължимите трудови възнаграждения за месец януари 2018 год. на 211 работници и служители в размер на 102 196,56 лв., съгл. чл.128,т.2 и чл.270,ал.3 от КТ” със срок на изпълнение 30.05.2018 год.. Нарушението е извършено на 31.05.2018 год. в гр.Варна, бул.” Вл. Варненчик” № 256, „ Ч.м.” АД – нарушение на чл.415,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството,който в графата бележки и възражения  не отразил да има такива.

В  срока по чл.44 от ЗАНН  е направено възражение, че дружеството се е съобразило с искането на колектива изплащането на забавените трудови възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо, като не се прескачат стари периоди.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за  извършено нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.415,ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лв..

В хода на съдебното производство свидетелите П.Е. и П.Б. потвърждават изложеното в акта за административно нарушение. Посочват, че на 24.04.2018 год. в протокол за проверка , която са извършили било дадено предписание на дружеството „Ч.м.“ АД да изплати възнаграждение на 211 работници и служители на дружеството за месец януари 2018 год.. На 14.12.2018 год. била извършена нова проверка, при която било констатирано, че предписанието не било изпълнено, което било установено въз основа на справка изготвена от главния счетоводител на дружеството,подписана от управителя на същото. За констатираното нарушение бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Е. и Б. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на  свидетелите Е. и Б., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана на 05.02.2019 год. от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП /считано от 04.02.2019 год. / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда". Компетентността на актосъставителя Е. произтича от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството й на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 24.04.2018 г. в седалището и адрес на управление на дружеството – жалбоподател „ Ч.м.“ АД *** е установено, че дружеството „ Ч.м. „ АД в качеството му на работодател не изплатило дължимите трудови възнаграждения за месец януари 2018 год. на 211 работници и служители в размер на 102 196,56 лв., в нарушение на чл.128,т.2, вр. чл.270,ал.3 от КТ. В тази връзка с Протокол № ПР1814045/24.04.2018 год. за извършена проверка било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на работодателя - "Ч.м.“ АД, в срок до 30.05.2018 г. да се изплатят дължимите трудови възнаграждения, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 и чл.270,ал.3 от КТ. Цитирания протокол за извършената на  проверка бил връчен на 27.04.2018 г. на управителя на дружеството.

Не се спори и, че по време на втората проверка на 26.11.2018 год. до 13.11.2018 г. / Протокол № ПР1840850/13.12.2018 год./ предписанието не било изпълнено.

Ето защо, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му с Протокол № ПР1814045/24.04.2018 год.  задължително предписание и чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Административно-наказателната разпоредба на  чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. за работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно "Ч.м." АД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружество - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, като съдът намира, че  по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението, че не е посочена вярно датата и мястото, където е извършено нарушението. Дружеството – жалбоподател е следвало да изпълни даденото му предписание до 30.05.2018 год., и след като не е сторил това, на 31.05.2018г. е осъществил административното нарушение, както правилно е посочено в обжалваното НП. Мястото на извършване на нарушението е седалището и адреса на управление на дружеството.

Освен това, съдът намира за неоснователни и доводите , че към момента на проверката дружеството е имало уговорка с КНСБ относно начина на изплащане на трудовите възнаграждения, тъй като постигнатото споразумение със синдикатите не може да обоснове неизпълнение на същото. Предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Протокол № ПР1814045/24.04.2018 год. не са били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна дирекция по труда", съответно по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред Административен съд – Варна.

Съдебният състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено от дружеството - жалбоподател не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Д „ ИТ“- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 03-010121/20.12.2020 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „ Ч.м.“ АД,  ЕИК 103 003 102, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.П.М. - изпълнителен директор за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.415,ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..

ОСЪЖДА „ Ч.м.“ АД,  ЕИК 103 003 102, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж.П.М. - изпълнителен директор да заплати на Д „ ИТ“-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :