№ 345
гр. Разград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Депозирана е искова молба от С. Х. О. против НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. София, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумите: 6762,29 лева главница, 9123,41 лева лихви, 76,00 лева разноски по ИД
и 1407,77 лева такса по чл. 53 от тарифа за ДТ по ГПК, поради погасяване на
задължението, на основание изтекла петгодишна погасителна давност, както
за главницата, така и за лихвите, без да е спирана или прекъсвана. Ищцата
твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20243330400226 по описа на
ДСИ при Районен съд Разград, образувано на основание изпълнителен лист от
10.10.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила присъда по НОХД №
540/2017 г. на Районен съд Разград. Изпълнителният лист е издаден за сумата
от 6762,29 лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 30.04.2012 г. до окончателното изплащане. С
молба от декември 2024 г. до ДСИ при РС Разград, взискателят НОИ София,
въз основа на горепосочения ИЛ, е инициирал принудително изпълнение и е
образувано изпълнително дело № 20243330400226 по описа на ДСИ при
Районен съд Разград, по което на 03.01.2025 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение. Твърди още, че взискателят образувал
изпълнителното дело след изтичането на петгодишния давностен срок.
С оглед здравословното си и финансово състояние ищецът е поискал да бъде
освободен от заплащане на такси и разноски в производството, което искане е
уважено с Разпореждане № 403/04.02.2025г.
Поискана е и обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, допусната с
Определение 319/26.03.2025г., за което е издадена и Обезпечителна заповед №
3/26.03.2025г.
Прилага: копие от покана за доброволно изпълнение, копие на изпълнителен
лист, удостоверение за наследници, епикриза, нотариален акт, декларация,
1
пълномощно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и
не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск. В
съдебно заседание заявява, че съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилагала служебно, поради което имало законно основание за образуване на
новото изпълнително дело през 2024 г. Относно изтекла погасителна давност
на вземането на НОИ, не изразява конкретно становище, а предоставя
преценката на съда.
Предявеният иск е допустим, като предявен от активно легитимирано лице –
длъжник в изпълнителното производство, срещу кредитора като страна в
материалноправно отношение.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
следното:
Въведените с исковата молба твърдения определят вида на търсената защита -
ищцата цели да установи недължимост на вземания, за събирането на които
са предприети принудителни изпълнителни действия въз основа на
изпълнителен лист от 10.10.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила
присъда по НОХД № 540/2017 г. по описа на РС Разград, като се позовава на
изтекла петгодишна погасителна давност.
В производството по иск по чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната
незаконосъобразност на принудително изпълнение, а предмет на установяване
е липсата на изпълняемо право срещу него. Последица от уважаване иска по
чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т.
7 от ГПК, от което се извежда и правният интерес от исканото установяване.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредиторът да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, като иска принудително изпълнение на
своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и липсва
доброволно изпълнение от страна на длъжника, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Давността
представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който
кредиторът бездейства, последица от което е погасяване на правото да иска
принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да
съществува като материално право и може да бъде изпълнено доброволно от
длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД. Процесният
изпълнителен лист от 10.10.2017 г., издаден въз основа на влязла в сила
присъда по НОХД № 540/2017 г. по описа на РС Разград, която се приравнява
като последици на влязло в сила съдебно решение, поради което по смисъла на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложимият давностен срок по отношение на вземането,
удостоверено с него, е пет години. Последиците от влязлата в сила присъда са
аналогични на последиците при влязло в сила решение – длъжникът не може
да оспорва вземането въз основа на факти, настъпили до влизане в сила на
присъдата. Спорът по делото е правен и касае теченето на давностния срок.
Съгласно т. 10 от тълк. решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, след
което започва да тече нова давност: насочване на изпълнението чрез налагане
2
на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
тълкувателното решение изрично са посочени и действията, които не
прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Според тълкувателното решение, в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, в
рамките на съответния способ. В конкретния случай от значение е дали са
По делото е безспорно обстоятелството, че срещу ищцата в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 10.10.2017 г., издаден въз основа на
влязла в сила присъда по НОХД № 540/2017 г. на Районен съд Разград за
6762,29 лева главница, 9123,41 лева лихви, 76,00 лева разноски по ИД и
1407,77 лева такса по чл. 53 от тарифа за ДТ по ГПК.
Въз основа на изпълнителния титул е образувано изпълнително дело №
226/2024 г. по описа на СИС при РС Разград, по подадена на 16.12.2024 г.
молба от страна на взискателя – ответник по настоящото дело, към която бил
приложен процесният изпълнителен лист, видно от изисканото и приложено
изпълнително дело.
Видно от поставеният печат на гърба на изпълнителния лист, е имало и
предходно образувано изп. дело с № 211/2017г. по описа на СИС към РС -
Разград, което е прекратено на 04.02.2021г., на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК –
настъпила перемпция. Това прекратително основание е своеобразна санкция
за кредитора, който се е дезинтересирал от вземането си и не е поискал
извършване на действия по принудително изпълнение повече от две години. В
тази връзка, безспорно следва да се заключи, че последното действие,
прекъсващо погасителната давност е било извършено най-късно на
03.02.2019г.
Към 16.12.2024г. - датата на молбата за образуване на новото изп. Дело с №
226/2024 г., е изтекъл период от време, надвишаващ предвидения законов
срок, погасяващ възможността за принудително изпълнение, а именно 5
години и 10 месеца, през който период кредитора е бездействал. С оглед
установеното, съдът не намира за необходимо да обсъжда извършените по
изп.дело №226/2024г. изпълнителни действия и да анализира характера им –
дали и кои от тях водят до прекъсване на погасителната давност.
Възможността за принудително удовлетворяване на кредитора от
длъжниковото имущество е погасена на 03.02.2024г., с изтичане на 5-годишен
срок.
Предвид изложеното, предявените претенции по чл. 439 от ГПК следва да
бъдат уважени за вземането по изпълнителен лист от 10.10.2017 г., издаден въз
основа на влязла в сила присъда по НОХД № 540/2017 г. на Районен съд
Разград за 6762,29 лева главница, 9123,41 лева лихви, 76,00 лева разноски по
ИД и 1407,77 лева такса по чл. 53 от тарифа за ДТ по ГПК, като погасени по
давност.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски. Съгласно чл. 81 от ГПК във
3
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК е
категорична, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, с
оглед на което дължимата към Районен съд – Разград д.т. в размер на 694,78
лв. за разглеждане на предявения иск, следва да бъде възложена в тежест на
ответника.
На адв. Е. С. от АК Разград, осъществила безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, съобразено с минималните размери по чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в
размер на 1963лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, по отношение на
ответника НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. Разград с ЕИК
*********, с адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 40, че ищцата С. Х. О. с
ЕГН ********** съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Иван Вазов“ № 7, офис 11, не
дължи сумата, предмет на изпълнително дело № 20243330400226 по описа на
ДСИ при РС Разград, по изпълнителен лист от 10.10.2017 г., издаден въз
основа на влязла в сила присъда по НОХД № 540/2017 г. на Районен съд
Разград, както следва: 6762,29 лева - главница, 9123,41 лева - лихви, 76,00
лева - разноски по изпълнителното дело и 1407,77 лева - такса по чл. 53 от
Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК, поради погасяването им
вследствие изтичане на петгодишна погасителна давност за принудителното
им събиране.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. Разград с ЕИК
*********, с адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 40 да заплати на Районен
съд – гр. Разград сумата от 694,78 лв. (шестстотин деветдесет и четири лева и
седемдесет и осем ст.) дължима държавна такса по чл.1 ТТДТССГПК.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. Разград с ЕИК
*********, с адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом“ № 40 да заплати на адв. Е. С.
от АК Разград, сумата в размер на 1963лв. (хиляда деветстотин шестдесет и
три лева) адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4