№ 194
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000573 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище гр.София срещу решение №260086/01.07.2021 г.,
постановено по т.д. №2/2021 г. по описа на ОС – Добрич, в частта с която въззивникът е
осъден да заплати на Р. В. К. от гр.Добрич, сумата от 12 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
13.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.
Поддържа се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя,
тъй като липсва виновно извършено нарушение на правилата за движение от страна на
водача, не са нанесени вреди, както и че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря
на действителния обем претърпени болки и страдания.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Р. В. К. от гр.Добрич,
която я оспорва и моли съда да потвърди решението.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Между страните не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност“ между въззивното дружество и собственика на т.а.
марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.№ТХ 6331 АН, по застрахователна полица
№BG/06/119003451838, за периода 21.12.2019 г. – 20.12.2020 г.
1
Установява се от представените по делото доказателства, че на 13.08.2020 г. на бул.
«Русия» в близост до бензиностанция «OMV” в гр.Добрич, въззиваемата К. е била блъсната
от т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.№ТХ 6331 АН, управляван от Д Д.. Във връзка с
произшествието е образувано ДП №606/2020г.на ОДМВР гр.Добрич, пр.пр.№194/2020г. на
Районна прокуратура гр.Добрич, по което към настоящия момент, не е привлечен обвиняем.
В подкрепа на тези факти са и констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
ПТП, където са посочени участниците в процесното ПТП и подробно е описана
фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието. От
заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство САТЕ
се установява, че произшествието е станало през светлата част на денонощието, при ясно и
слънчево време и много добра видимост, като пътната настилка е била асфалтова, суха,
запазена, без неравности и повреди. Движението се е осъществявало двупосочно в лентата
за движение в посока Градски парк, поради извършването на строително ремонти дейности
в лентата за движение в посока към кръстовището с ул.“Гоце Делчев“. Товарният автомобил
първоначално се е движел със скорост от около 30 км/ч., а наближавайки мястото на
произшествието, с оглед наличието на хора върху затревената разделителна ивица,
скоростта е намалена до 15 км/ч. Непосредствена преди преди мястото на произшествието,
пострадалата пешеходка е навлязла в платното за движение по булеварда от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение, като левият й крак, се е намирал в стъпка изнесен напред.
След като водачът е възприел поведението й, е задействал спирачната система на
автомобила си, но въпреки това предното дясно колело е застъпило лявото стъпало на
въззиваемата. От показанията на свидетеля Ивелин Желев се установява, че преди
произшествието пешеходката се е движела бавно, пресякла е разкопаното пътно платно,
навляза е в затревения участък и е продължила движението си по другото пътното платно,
по което в същия момент се е движел и товарния автомобил „Дачия“. Според вещото лице,
ако шофьорът на товарния автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране в
момента, в който пострадалата е навлязла в платното за движение, което към момента е било
в ремонт, водачът е имал техническата възможност да предотврати произшествието. Ако
водачът не е предприел спиране в гореописания момент, а е реагирал своевременно и е
предприел спиране в момента, в който пострадалата е навлязла в платното за движение, в
което в този момент се е движел автомобила /в неремонтираното платно/, водачът не е имал
възможност да предотврати удара спирайки автомобила си преди мястото на този удар.
Във връзка с установяване механизма на ПТП по делото е бил разпитан водача на
автомобила св.Д Д., според който преди инцидента се е движел с автомобила си с много
ниска скорост, възприел е наличието на множество хора върху затревения участък между
двете платна, като непосредствено преди удара е видял пострадалата и въпреки натиснатите
спирачки, единото й стъпало е било затиснато от колелото. По
силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство. Обстоятелството,
че деликвентът причинил вредата е бил обхванат от застрахователна закрила по
застраховката "гражданска отговорност", обуславя правото на пострадалия, да предяви
прекия иск по 432 от КЗ. За ангажиране на отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач
на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо ищецът да установи, че
причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно
поведение на застрахованото лице. Основния
спор по делото е свързан с механизма на произшествието, наличието на противоправно
поведение от страна на водача, респективно действие на пострадалата, с която е допринесла
2
за настъпване на вредоносния резултат. Съвкупния анализ на всички доказателства по
делото, обуславя извода на съда, че въззиваемата е предприела пресичане на неустановено
за целта место, като първоначално е преминала през намиращото се в ремонт пътно платно,
след което през затревения участък между двете платна и едва тогава е навлязла в платното,
в което се е извършвало двупосочно движение, при което е била блъсната от движещия се в
лентата товарен автомобил, управляван от застрахования във въззивното дружество
водач. При наличието на пешеходец първоначално в непосредствена
близост до пътното платно, а по-късно и върху самото платно, водачът на движещия се зад
него автомобил, не е съобразил наличието на препятствие на пътя и вместо в съответствие с
разпоредбите на чл.5 и чл. 20, ал.2 ЗДвП, вменяващи му задължение да съобразява скоростта
си конкретните условия, с характера и интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В т.6 от ТР
№28/28.11.1984 г. по Т.Д.№10/1984 Г., ОС НА ВС е разяснено, че определянето на момента
на възникване на опасността за водачите не е свързано с формални критерии, а произтича от
конкретната пътна ситуация, като началният момент, от който възниква задължението на
водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. Моментът на възникване на опасността
зависи от наличието на обективни предпоставки за възприемане и/или предвиждане на
опасността, а не от субективните възможности на водач, поради което за начало на
възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато един пешеходец се насочва
от тротоара или банкета към платното на движение, преди още да е стъпил на него и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за
движение. В процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че началният момент, в който е възникнала опасност на пътя от гледна точка на
водача на МПС, е още от навлизането на пешеходката в ремонтирания участък на
бул.“Русия“ и насочването й за пресичане към активното платно, по което се е движил
товарния автомобил „Дачия“. От този момент, за водача е възникнало задължение да
съобрази поведението си, тъй като е имал пълна възможност да наблюдава посоката на
движение на пешеходката, която с поведението си ясно е показала намерението си да
продължи пресичане на целия булевард, накар и неустановено за това място. От този
момента за водача е възникнало нормативно задължение да намали скоростта или спре,
каквато обективна възможност е имал, съобразно чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, което обуслявя
извода за наличието на противоправност в поведението на водача. Още повече, че в случая
/за възникване на деликтна отговорност/ важи презумпцията за вина – чл.45, ал.2 от ЗЗД,
която не се оборва от данните по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда
от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на обезщетението следва
да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще
продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във
времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да
се отрази и на размера на дължимото обезщетение. От съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се
установява, че въззиваемата Р.К., в резултат на произшествието е получила счупването на
латерален кондил на дясна тибия, както и счупване на фибуларния малеол на десния
подколенник, за лечението на които е поставена гипсова имобилизация и ищцата е
освободена за домашно лечение. Според вещото лице, получените увреждания, обуславят
поотделно трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за повече от три
месеца. При извършения на 07.06.2021 г. медицински преглед, вещото лице е констатирало
лек оток на дясна глезенна става, предимно около фибуларния малеол, болезнено
ограничени движения и ограничено свиване на глезенната става в посока гърба на
стъпалото. Основно от показанията на св. Гергана Обретенова, които съдът цени като
3
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
инцидента К. е била много уплашена, изпитвала е силни болки, продължително време е била
изцяло беподвижна и се е нуждаела от постоянни грижи. По време на възстановителния
период, продължил около пет месеца, свидетелката и нейния мъж са оказвали постоянна
помощ на пострадалата като я снабдявали с хранителни продукти, плащане на сметки, тъй
като не е могла, а и се е страхувала да излиза сама от дома си.
Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Добрич, за
определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000
лева. Тази сума е напълно съобразена с интензитета,
продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче,
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно
понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж,
настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности
към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на
застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от
него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в
рамките на застрахователния договор.
В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от
ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010
г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС,
II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т.
о. и редица други. Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за
всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая,
определеното от ДОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените
критерии, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за
необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси.
При окончателното определяне
размера на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Направеното от застрахователя възражение за принос
на пострадалия се обосновава с предприетото от него внезапно пресичане на пътното
платно, на необозначено за тази цел място. Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че при
настъпване на произшествието, пострадалата пешеходка е нарушила правилата за движение
– чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от ЗДвП, като е навлязла в платното за движение, без да се
съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, на място където няма
пешеходна пътека, не се е огледала за идващи автомобили, с което сама се е поставила в
опасност и е допринесла в значителна степен за настъпване на произшествието.
Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат, съдът намира, че е налице
съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното
произшествие е 50 % в сравнение с тази на водача на МПС. В този смисъл размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от 25 000 лв., след определяне на приноса на
пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на 12 500 лева.
С оглед на
изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размера, уважен от
ОС - Добрич, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите
на първоинстанционното решение на основание чл.272
ГПК. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при
условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от
4
ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален
размер, съобразно уважената част от иска, в размер на 905 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260086/01.07.2021 г., постановено по т.д. №2/2021 г.
по описа на ОС – Добрич, в частта с която „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със
седалище гр.София е осъдено да заплати на Р. В. К. от гр.Добрич, сумата от 12 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 13.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление ул.“Георги Бенковски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат ЯВ.
Д. Д., служ.адрес гр.София, ул.»Алабин» 36, ет.2, като пълномощник на Р. В. К., сумата от
905 (деветстотин и пет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съобразно уважената част от иска, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5