Р Е Ш Е Н И Е
№260380
гр.
Перник, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 5784 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощника- М.С.-
юрисконсулт срещу К. Е.К., ЕГН **********, с пост. адрес: ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на Дружеството
следните суми: общо 886.71 лв., както следва:
500
лв.
/петстотин лева /, представляващи главница по Договор за кредит „**** *****“;
45,60лв. /четиридесет и пет
лева и 60 ст./, представляващи договорна лихва за периода от 22.09.2017 г. до
6.12.2017 г.;
100
лв, /сто
лева /, представляващи неустойка за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.;
77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50
ст./, представляващи такса разходи за събиране: за периода от 6.11.2017 г. до
6.12.2017 г.;
120
лв. /сто и
двадесет лева /, представляващи такса разходи за дейност на служител;
43,61 лв. /четиридесет и три лева и 61 ст.
/, представляващи обезщетение за забава: считано от 6.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените разноските в хода на заповедното производство, както и разноските направени в хода на исковото производство и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. В исковата молба се посочва, че на 11.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „**** *****“ № ****** от дата 15.09.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и К.Е.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.Приложение 1 от 11.04.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г., е представено само с данните на длъжника К.Е.К., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от „Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД е било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ ***-*-**/****** от 16.04.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се е върнало в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката е отказана. Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо с изх.№ ***-*-**/****** от 20.09.2019 г. на друг адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към товарителница № ******, писмото е получено от ответника на 25.09.2019 г.
Към исковата молба са представени и се моли да бъдат приети копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***-*-**/******/ 20.09.2019 г.. което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна считат, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за заем, не е погасено, моли се съдът да приеме, че получуването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
На 15.09.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и К.Е.К. като Кредитополучател е бил сключен договор за кредит „**** *****“, с № ******, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта **** *****, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта **** *****, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта **** *****.
Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg. който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
- срок на договора: 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и не погасен а главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %;
~ обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.
- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.
Кредитополучателят е описано, че е усвоил заемни суми по дати, както следва: 500 лв. на 21.09.2017г. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.
На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 45,60 лв., за периода от 22.09.2017 г. до 6.12.2017 г.
В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 100,00 лв., за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.02.2018 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.
На длъжникът е била начислена лихва за забава в размер на 43,61 лв. за периода от 6.02.2018 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в съда.
Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
Така общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* възниквал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред с оглед на което претендираме от длъжника К.Е.К., като Кредитополучател по Договор за кредит „**** *****”, № ******, сключен на15.09.2017 г. да заплати сума в общ размер на 886.71 лв. от които главница: 500,00 лв., договорна лихва: 45,60 лв., неустойка: 100,00 лв., такса разходи събиране: 77,50 лв., такса разходи за дейност на служител: 120 лв. и законна лихва за забава в размер на 43,61 лв. Предвид гореизложеното да признаете за установено по отношение на ответникът К.Е.К., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 500 лв. /петстотин лева /, представляващи главница по Договор за кредит „**** *****“; 45,60 лв. /четиридесет и пет лева и 60 ст./, представляващи договорна лихва за периода от 22.09.2017 г. до 6.12.2017 г.;100 лв, /сто лева /, представляващи неустойка за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.; 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50 ст./, представляващи такса разходи за събиране: за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.;120лв. /сто и двадесет лева /, представляващи такса разходи за дейност на служител; 43,61 лв. /четиридесет и три лева и 61 ст. /, представляващи обезщетение за забава: считано от 6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, които са относими към предмета на делото и
следва да бъдат приети по делото, а именно:
1. Договор за кредит „**** *****“ № ******/15.09.2017 г. ведно с № Приложение 1 към договора.
2. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
3. Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
4. Извлечение от Приложение № 1 от 11.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
5. Пълномощно от управителя на „Аксес Файнанс“ ООД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Аксес файнанс“ ООД ;
6. Уведомително писмо от „Аксес
Файнанс“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. №***-*-**/****** от 16.04.2018 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка,
удостоверяващи изпращането на уведомително писмо за извършена цесия до
длъжника.
7. Уведомително писмо от „Аксес Файнанс“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. №***-*-**/****** от 20.09.2019 г., ведно с товарителница № ****** и обратна разписка, удостоверяващи изпращането и получаването на уведомително писмо за извършена цесия до длъжника.Моли се да бъде изискано и приложено по делото ч.гр .д. № *** **** п, IX състав на ПРС. Посочено е, че в случай, че ответникът оспори вземането се иска съдът да допусне и назначи, съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и с документите съхранявани в деловодството на ищеца, както и в тези на „Аксес файнаис“ ООД да отговори на следните въпроси: Какъв е остатъкът от задължението по пера на ответника по горепосочения Договор кредит „**** *****“?. Какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено плащане по посочения Договор?. Съдът е изискал заповедното производство по делото, като е назначил и изслушал и СИЕ по делото с поставените в исковата молба въпроси, допълнени и от съда.
В срока за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от адв. Д.Д., особен представител на ответника. В отговора на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна заявява, че оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание и размер. Сочи, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор „Аксес Файнанс“ ООД) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като чл. 99, ал. 4 - норма с императивен характер, предвижда че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. В исковата молба е посочено, че с изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ АД (по настоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжника за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. Видно от предвиденото в чл. 5.3.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, формата и съдържанието на пълномощното, посредством което цедентът упълномощава цесионера с правата за уведомяване на длъжниците е предвидена в Приложение №7 към Договора, което не е приложено от ищеца. С оглед на това, не е било възможно да бъде установена валидността на пълномощното въз основа на което е осъществено уведомяването на ответника, и като последствие - не е възможно да се установи по несъмнен начин валидността на уведомлението.
Предвид гореизложеното, валидността на уведомленията за цесията, адресирани до ответника не можело да бъде установена. Сочи, че особеният представител не може да заяви и материалноправни възражения, тъй като е извън това отношение и не е упълномощен от длъжника, поради което той не може да направи възражение за евентуално плащане на дълга /целия или част/ на стария кредитор от името на длъжника, респ. да докаже такова. Поради това по делото въобще не е безспорно установено, че претендираното задължение не е погасено /такова пълно и пряко доказване особения представител не може да проведе поради пълна връзка с длъжника/, поради което не е без значение кой и кога е уведомен за цесията.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. На основание чл. 190 ГПК моли съда да принуди ищеца да представи Приложение №7 към Рамков договор за продажба и прехвърлян на вземания, сключен на 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, предвид предвидено в чл. 5.3.1 от Договора, съгласно който формата и съдържанието на пълномощното, посредством което цедентът упълномощава цесионера с правата за уведомяване на длъжниците е предвидена в Приложение №7 към Договора с цел установяване валидността на пълномощното и на уведомлението, осъществено въз основа на пълномощното. На основание чл. 190 ГПК моли съда да принуди ищеца да представи пълни извлечения за усвоените от ответника суми, както и за датите на усвояването им.
По делото съдът е назначил и изслушал СИЕ, като заключението на същата е било приобщено към доказателствената съвкупонст. По делото в последното по делото с.з. не са се явили представители и на двете страни по делото.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е депозирало пред районния
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
срещу К. Е.К., ЕГН**********, с пост. адрес: ***, с за
следните суми, че ответникът дължи на Дружеството следните суми: общо 886.71 лв., както следва: 500 лв. /петстотин лева
/, представляващи главница по Договор за кредит „**** *****“; 45,60 лв.
/четиридесет и пет лева и 60 ст./, представляващи договорна лихва за периода от
22.09.2017 г. до 6.12.2017 г.;100 лв, /сто лева /, представляващи неустойка за
периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.; 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и
50 ст./, представляващи такса разходи за събиране: за периода от 6.11.2017 г.
до 6.12.2017 г.;120 лв. /сто и двадесет лева /, представляващи такса разходи за
дейност на служител;43,61 лв. /четиридесет и три лева и 61 ст. /,
представляващи обезщетение за забава: считано от 6.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 233 по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд, която е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит „**** *****”, № ******, сключен на15.09.2017 г. да заплати сума в общ размер на 886.71 лв. от които главница: 500,00 лв., договорна лихва: 100 лв., неустойка: 120,00 лв., такса разходи събиране: 77,50 лв., такса разходи за дейност на служител: 120 лв. и законна лихва за забава в размер на 43,61 лв, ведно с Приложение I към договора, сключен между „Акеес Файнанс“ ООД и лицето, с която е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, БИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. Видно от от 11.04.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г., е представено само с данните на длъжника К.Е.К., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от „Аксес Файнанс“ ООД чрез Агенция за събиране на вземания ЕАД е било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ ***-*-**/****** от 16.04.2018 г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на посочения постоянен адрес в Договора за кредит. Писмото се е върнало в цялост, като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката е отказана. Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо с изх.№ ***-*-**/****** от 20.09.2019 г. на друг адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към товарителница № ******, писмото е получено от ответника на 25.09.2019 г.
Видно от представените към исковата молба с писмени доказателства, се установява, че видно от копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ***-*-**/******/ 20.09.2019 г.. което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, което е съобразно практиката на ВКС надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Установи се и че ответникът е получил процесната карта, като както се посочи по-горе на 15.09.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и К.Е.К. като Кредитополучател е бил сключен договор за кредит „**** *****“, с № ******, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта **** *****, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта **** *****, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта **** *****.
Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получавал от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg. който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставял на Кредитополучателя кредит при следните условия:
- вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
- срок на договора: 2 години;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и не погасен а главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %;
~ обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.
- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.
Кредитополучателят е е усвоил заемни суми по дати, видно и от СИЕ, както следва: 500 лв. на 21.09.2017г. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно.
На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 45,60 лв., за периода от 22.09.2017 г. до 6.12.2017 г.
В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 100,00 лв., за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.02.2018 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.
На длъжникът е била начислена лихва за забава в размер на 43,61 лв. за периода от 6.02.2018 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в съда.
Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
Видно от изслушаното по делото заключение по СИЕ, което съдът кредитира и поставя в основата на своите изводи, то безспорно по делото се установяват следните обстоятелства: По сключения Договор за кредит „**** *****" от 15.07.2017 г. ответникът по делото не е направил плащания.
С дата 15.07.2017 г. е подписан Договор за кредит „**** *****" между „Аксес Файнанс" ООД и К.Е.К.. Страните по договора са се споразумели за предоставяне на револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лева - чл. 2, ал. 1, при условия описани в договора.
Съгласно приложение № 1 от 11.04.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е продадено и вземането по Договор за кредит „**** *****" договор от 15.07.2017 г.. с длъжник К.Е.К..Сумата по предоставения револвиращ кредит в размер на 500,00 лева е усвоен на 21.09.2017 г. чрез две транзакции на АТМ съответно 400,00 лева и 100,00 лева или общо 500,00 лева. След тази дата не са усвоявани суми по договора. По сключения Договор за кредит „**** *****” от 15.07.2017 г. ответникът по делото не е направил плащани, видно от СИЕ.
Неплатената сума по предоставения кредит, без допълнителните такси и разноски по делото, вещото лице е посочило, че е общо в размер на 545,60 (петстотин четиридесет и пет лева 60 стотинки) лева, от тях: 500 лева главница, 45,60 лева договорна лихва. По предоставения револвиращ кредит „**** *****" са усвоени чрез транзакции от АТМ на 21.09.2017 г. общо 500,00 лева. Кредитополучателят не е плащал суми по предоставения кредит. Неплатената сума по предоставения кредит, вещото лице е описало, че са общо в размер на 843,10 (осемстотин четиридесет и три лева 10 стотинки) лева, от тях: 500 лева главница 45, 60 лева договорна лихва, 100 лева неустойка по чл. 20 от договора, 77,50 лева такса разход за събиране на задължението, чл. 21, ал. 4 от договора, 120 лева разход за събиране по чл. 21, ал. 5 от договора. Лихвата за забава върху главницата от 500,00 лева за периода от 06.12.2017 г. до 14.01.2019 г. е в размер на 43,61 (четиридесет и три лева 61 стотинки) лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението е породено от договор, сключен на 15.09.2017 г., по силата на който ответникът е получил по
**** ***** сума в размер на 500 лева
срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена
лихва.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК. Договорът е съобразен
с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2 от договора е посочен
размера на всяка една месечна погасителна вноска и задълженията на длъжника по
кредит. В ЧЛ.23 от Договора са уговорени и хипотезите на прекратяване на същия,
като съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност, като в случая в отговора по чл.131 ГПК ответната
страна е навела и такива възражения (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за неравноправни и нищожни клаузите, с които в договора е уговорена неустойка в размер на на 10% от усвоената и непогасена главница /чл.20 от договора/, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява, съгласно договора за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 100 лв за периода от 6.11.2017 г, до 6.12.2017 г. Предвидени са и редица обезпечения в договора /чл.15 и следв. И чл. 20 и следва от Договора/, като в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за. което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок oт 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава, за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателят, същият дължи на Кредитодателя посочената неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката по чл. 20 от договора, която е в размер на сумата 100 лв за периода от 6.11.2017 г, до 6.12.2017 г. , надвишава в пъти пъти всяка погасителна вноска и представлява в пъти повече от главница. Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.
В допълнение
следва да се посочи, че неустойката по чл. 20 и следващите от договора се кумулира и други условия като
начисляване за всяко едно неизпълнено задължение като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин и описана така тази неустойка по същество е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискването за
обезпечение – описани по-горе, не обезпечават
други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на също противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и
само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се
още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка в размер на 100 лева.
Съдът намира
за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на сумата 77,50
лв. /седемдесет и седем лева и 50 ст./ - такса разходи за събиране за
периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г., и сумата 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса разходи за
дейност на служител. В чл. 21, ал.5 от договора е предвидена таска в размер до 120 лева -еднократно
заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите
на Кредитодателя за дейността на лице/сяужитея, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя, както и в ал.4 на същия член такса- за действия по събиране
на задълженията в размер на 2,50 лева /два дева и.
петдесет стотинки/ за всеки ден, до- заплащане- на съответното текущо
задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В случай,- че Кредитоподучатедят не
предостави допълнителното обезпечение по чл. 15 от Договора, но заплати 15%
/петнадесет, процента/ от кредитния лимит, съгласно чл12, л.1, до 5-то- число
на съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на
задълженията по настоящата алинея, но дължи, неустойката по чл.20 от Договора в
размер на 10%/десет процента/. Макар и тези вземания да са
наименувани „такса“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно
обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. При това става ясно, че това не са никакви такси,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В
действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не
е свързано с извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая
е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение
за забава обаче вече е начислено. По изложените съображения процесната клауза
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме че посочените клаузи са нищожни.
По делото не се установи дори и частично плащане или останалите суми извън посочените, обявени
от съда за нищожни се дължат от ответника, което безспорно се доказа и от
изслушаното СИЕ по делото, като съдът по-горе изложи доводи, защо приема и че
ответникът е бил уведомен за изискуемостта на сумите и за цесията.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на
съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва
върху главницата за периода от начислена просрочена лихва 43.61 лв. за периода:/06.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
По делото се установи, че между «Аксес Файнанс» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на
чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията по процесния договор
за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, като се установява от уведомителното писмо, приложено към исковата молба- 2 броя, че пратките, макар и да са се връщали като непотърсени, то уведомяването следва да се приеме, че е станало най-късно с получаване на исковата молба. Следва да се посочи и че ищцовото дружество изпратило повторно до ответника Уведомително писмо с изх.№ ***-*-**/****** от 20.09.2019 г. на друг адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към товарителница № ******, писмото е получено от ответника на 25.09.2019 г.
Предвид
изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми:
500лв. /петстотин лева /, представляващи
главница по Договор за кредит „**** *****“;
45, 60 лв. /четиридесет и
пет лева и 60 ст./, представляващи договорна лихва за периода от 22.09.2017 г.
до 6.12.2017 г.; и 43, 61 лева /четиридесет и три лева и 61 ст. /,
представляващи обезщетение за забава: считано от 6.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението-14,01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми по ч.гр .д. № 233 по описа на съда за 2019 г.
на ПРС е била издадена заповед за изпълние по чл.410 ГПК. По
отношение на исковите претенции за сумите, както следва 100
лв, /сто лева /,
представляващи неустойка за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.; 77,50 лв.
/седемдесет и седем лева и 50 ст./, представляващи такса разходи за събиране:
за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.; и 120 лв. /сто и двадесет лева /,
представляващи такса разходи за дейност на служител; , съдът намира за изцяло неоснователни и като такава следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство: 50 лева – държавна такса; 150 лева – възнаграждение за
особен представител, 180 лв- депозит за експертиза по делото и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство
разноските са следните и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, като за
претендираните по-високи размери на юк възнаграждение, съдът намира, че предвид
фактическата и правна сложност на делото, следва да ги намали до минимума от
150 лева за двете производства.Предвид изложеното в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 352,18 лева – съобразно уважената част на иска. Ответникът
няма право на разноски, като е бил представляван в производството от особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Е.К., ЕГН**********, с пост. адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4, сумите, както следва: сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева /, представляващи главница по Договор за кредит „**** *****“; сумата от 45, 60 лв. /четиридесет и пет лева и 60 ст./, представляващи договорна лихва за периода от 22.09.2017 г. до 6.12.2017 г.; и сумата от 43, 61 лева /четиридесет и три лева и 61 ст. /, представляващи обезщетение за забава: считано от 6.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението-14.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр .д. № 233 по описа на съда за 2019 г. на ПРС е била издадена заповед за изпълние по чл.410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции, както следва: за претенцията от 100 лв, /сто лева /, представляващи неустойка за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.по Договора; 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50 ст./, представляващи такса разходи за събиране по Договора: за периода от 6.11.2017 г. до 6.12.2017 г.; и за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева /, представляващи такса разходи за дейност на служител по процесния Договор.
ОСЪЖДА К. Е.К., ЕГН**********, с пост. адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 352,18 - направени разноски съобразно уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № 233 по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: