РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204066 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, с посочено
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *, чрез представляващия – *, срещу
Наказателно постановление № РД-И-079/24.08.2020 г. , издадено от * – Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което за нарушение на чл. 218, вр. с чл.
287, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина (ЗЛПХМ),на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
15000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че дружеството – жалбоподател било подало
заявление за издаване на промяна на вписаните обстоятелства в Разрешение № АП-
1873/24.04.2019 г. за същия обект, като е заявена промяната на ръководител и адрес на
аптеката, но въпреки законовия едномесечен срок за произнасяне, такова разрешение все
още не е било издадено към датата на проверката. Заявява се, че дружеството стопанисва
още 4 аптеки, което също следва да се отчете при преценката за съставомерността на
случилото се. Излагат се твърдения за липса на доказателства за твърденията за разлика в
касовата наличност, които нямат отношение към процесното наказателно постановление и
вероятно касаят друг случай, поради което и съдът няма да се спира на тях. На последно
1
място се излагат съображения за квалифициране на нарушението като маловажно и
прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител и не взима отношение по същество.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т*, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, като в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения. Пледира, че естеството на
нарушението е такова, че институтът на чл. 28 ЗАНН в случая е неприложим. Счита, че НП
следва да се потвърди, като прави искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 21 гръб - НП е връчено на
11.08.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез куриер на 18.08.2021 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 14.01.2020 г., в 17:18 часа св. С.К.-* – главен инспектор в ИАЛ извършила
проверка в обект, където се продавали лекарствени продукти, находящ се в гр. Бургас, *. На
врата имало надпис „Нова Аптека“, а рафтовете били заредени с лекарствени продукти.
Свидетелката извършила контролна покупка на един брой лекарствен продукт без лекарско
предписание – „Парацетамол“, като била обслужена от служителката в обекта, която издала
фискален бон (л. 6), от който станало ясно, че обектът се стопанисва от дружеството-
жалбоподател. Въпреки опитите на проверяващите да се легитимират и да извършат по-
детайлна проверка това не било направено, защото служителката обявила, че работното й
време е приключило, избутала проверяващите и заключила обекта. Това наложило св. К.-*
да извърши съответните справки в регистрите на ИАЛ, от които установила, че на адреса
фигурира разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, което обаче е било
издадено на ЕТ „*“, а не на дружеството, което реално стопанисвало обекта. Свидетелката
констатирала още „*“ ЕООД с ЕИК: * е подало заявление от 02.12.2019 г. за издаване на
промяна на вписани обстоятелства по издадено разрешение, но към 14.01.2020 г. все още на
дружеството не е било издадено разрешение за търговия с лекарствени продукти на
процесния адрес. Такова разрешение било издадено едва на 21.02.2020 г. (видно от
представеното в съдебно заседание копие – л. 30). Свидетелката констатирала също така, че
жалбоподателят стопанисва общо четири аптеки на територията на Област Бургас.
С оглед горните констатации св. К.-* преценила, че с поведението си търговецът е
2
осъществил състава на нарушение по чл. 218, вр. с чл. 287, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 291, ал. 1 от
ЗЛПХМ, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН. Преди това свидетелката
поканила представител на дружеството да се яви в ИАЛ, но понеже никой не откликнал на
поканата актът бил съставен на 26.02.2020 г. по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя, след което било пристъпено към неговото връчване. Понеже свидетелката не
могла да връчи акта по пощата, тя се принудила да поиска съдействие от Община Бургас за
връчване на АУАН, но и това не дало резултат. На края актът бил успешно връчен на
20.08.2020 г. на управителя при условията на отказ /надлежно удостоверен с подпис на
свидетел – л. 13/.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 24.08.2020 г.
НП като АНО също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на описаното
нарушение, поради което и му наложил „Имуществена санкция” в размер на 15000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят по никакъв начин не оспорва фактическата обстановка, като признава, че
към датата на проверката е стопанисвал процесната аптека, както и че все още за нея не е
имало издадено разрешение, въпреки подаването на заявление за това.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице по смисъла на чл. 295, ал. 1 и ал. 3 ЗЛПХМ, видно и от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 30А – 1024/04.12.2019 г. на
изпълнителния директор на ИАЛ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и съдът не намира да са били
допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са опорочили
производството.
По същество следва да се посочи следно.
В случая безспорно се налага извод, че на 14.01.2020 г. „*“ ЕООД е извършвало
търговия на дребно с лекарствени продукти в стопанисвания от него обект – аптека,
находяща се в гр. Бургас, ул. „Поморие“ № 20, без необходимото разрешение за това,
3
поради което и е извършило нарушението, за което е санкционирано. Към момента на
проверката обектът е функционирал с поставена отпред табела „Нова Аптека“, отворен за
посетители, които са били обслужвани (видно от представения фискален бон). Така
установените факти не са опровергани от санкционираното дружество. Не са ангажирани
доказателства, че обектът не е работил, или че е имал издадено разрешително.
Същевременно, съгласно чл. 287, ал. 1 от ЗЛПХМ, който извършва търговия на
дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, или работи в
нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение, се наказва с глоба от 5000 до 10
000 лв., а съгласно разпоредбата на чл. 291 от ЗЛПХМ, когато нарушенията по чл. 281 - 287,
чл. 289, чл. 290, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или еднолични
търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на
предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на
предвидените максимални размери на съответните глоби. С оглед установените по делото
факти и обстоятелства настоящият състав счита, че „*“ ЕООД законосъобразно е
санкционирано на основание чл. 287, ал. 1, вр. чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ, в предвидения по
закон минимален размер на наложената санкция, тъй като е осъществило от обективна
страна признаците на състава на административно нарушение, визиран в посочената
разпоредба. Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което и въобще не стои
въпросът за обсъждане на субективна страна на нарушението. В горния смисъл е и
константата практика на касационната инстанция по аналогични случаи, като например -
Решение № 1315 от 14.06.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2634/2012 г.
Отговорността на дружеството не може да отпадне поради това, че то е подало
заявление за издаване на разрешение за обекта, но то не е било издадено в едномесечния
срок. Видно от приложените от АНО писма – л. 29-30 - единствената причина за неиздаване
на разрешението в срок е това, че заявлението е било нередовно, поради което и се е
наложило двукратно контролните органи да указват отстраняване на нередовностите и чак
след това на 21.02.2020 г. да издадат исканото разрешение. При всички случаи обаче
подаването на заявление не е равнозначно на издадено разрешение, а именно последното
законът изисква да е налично, за да може законосъобразно да се извършва търговия с
лекарствени продукти, респективно – липсата му е скрепена със съответната санкция.
Това, че дружеството е имало още 4 аптеки в областта също по никакъв начин не
навежда на извод за несъставомерност на извършеното, а тъкмо напротив – доказва, че
търговецът би трябвало да е много добре запознат с изискванията на закона и да ги спазва
стриктно, а не да ги пренебрегва.
Съдът счита, че в случая не е налице хипотезата на „маловажен случай“. Съгласно ТР
№1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го
4
е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Наказващият орган е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, които напълно се споделят и от настоящия състав. Касае се
за основни обществени отношения, които обезпечават защитата на потребителите на
лекарствени продукти и гарантират, че такива ще се предлагат само в обекти, които
отговарят на изискванията на закона, която не трябва да бъде заобикаляна посредством
института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава
драстично от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било
необосновано. Вярно е, че се касае за първо нарушение, то това е отчетено при
индивидуализиране на санкцията в минималния размер, под който съдът не може да слезе
(още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по
обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за
АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на санкция под минимално
предвидения в закона размер).
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление
следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-И-079/24.08.2020 г., издадено от
* – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което за нарушение
на чл. 218, вр. с чл. 287, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
5
15000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „*“ ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по лекарствата сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6