Мотиви по нохд № 178 по
описа на ПРС за 2009 година
Подсъдимият Х. М.Ч.от
гр.Бургас е предаден на съд по обвинение в това,че „на 17.11.2008 г.,в
гр.Попово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение
у И. Й.И.,с което причинил имотна вреда на собственика на игрална зала „Д.” в
размер на 1000 лв.” - престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-Попово поддържа в с.з.
обвинението като доказано по
несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство [по глава ХХVІІ
НПК] пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 от НК, а
именно пробация с три пробационни мерки – задължителните по чл.42а,ал.2,т.1 и
т.2 НК и по чл.42а,ал. 2,т.6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото, с
продължителност от 2 г.
До започване на съдебното следствие
пострадалият от престъплението – собственика на игрална зала „Д.” Р. Г. Л.,
редовно призован, не се явява в с.з., не предявява граждански иск против
подсъдимия.
Подсъдимият се
явява в с.з.,признава се за виновен, прави искане и
дава съгласие за провеждане на съдебното производство по реда на
Глава ХХVІІ НПК – „съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция”.
Предвид това съдът, с две определения,
както следва: 1.) На осн.чл.372,ал.3,вр. с чл.371,т.1 от НПК
прие,че действията по извършеното разследване на досъдебното производство са съобразени изцяло с реда предвиден в НПК,
с оглед на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник адв.Кр.К.от
АК- Б. съгласие за това да не се провежда разпит на свидетели, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит
на свидетелите от досъдебното производство и 2.) На осн.чл.372,ал.4,вр.с чл.371, т.2 от НПК
прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за налагане на
наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а,т.1,т.2 и т.6 от НК за срок от
1 г.
След преценка на събраните
доказателства и при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.М.Ч. живеел гр.Бургас, бил безработен, осъждан към момента
на извършване на деянието, както следва: 1.] С опр. за одобряване на
споразумение по нохд № 4368/2008 г. на СРС, за престъпление по чл.279,ал.1 НК
му е наложено наказание 10 лв. глоба. Определението влязло в сила на 12.06.2008
г.; 2.] С опр. за одобряване на споразумение по нохд № 273/2008 г. на БОС, за
престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” от НК му е наложено наказание 2 г. ЛОС, отложено по реда на
чл.66 НК за изпитателен срок от 4
г. Определението влязло в сила на 05.11.2008 г.
На
17.11.2008 г. подс.Ч. посетил игрална зала „Д.”, находяща се в гр.Попово,
бул.”България”, собственост на Р. Г.Л. от с.гр. Около 08.50 ч. на работа като
крупие бил св.И. И., в работното време на който подсъдимият започнал да играе
на машините. Първоначално изиграл свои 50 лв., след което поискал от св.И. да
му зареди игри (кредит) за още 40 лв. След като изиграл и тях, започнал
разговор със свидетеля, в хода на който му споделил, че му предстои пътуване до
София и го помолил да му услужи като му уедри носените от него 2000 лв. на
дребно, в по-едри банкноти. Св.И. не се усъмнил в намеренията на подсъдимия,
извадил от служебните пари на игралната зала, в банкноти по 50 и 100 лв. Пред
крупието И. подсъдимия отброил общо 1700 лв. в банкноти по 2 и 10 лв., които И.
също преброил, прибрал ги в касата и дал на подсъдимия също сумата 1700 лв. в
по-едри банкноти. Подсъдимият прибрал парите във вътрешния си джоб, като
няколко минути по-късно отново отишъл при крупието и поискал отново да отброят
заедно парите,тъй като предположил, че са сбъркали.След като св.И.се съгласил,
двамата отново започнали броенето, като И. отброил първоначално 100 банкноти по
10 лв. – 1000 лв., които отделил на отделно място и дал възможност и на
подсъдимия да ги преброи. След това насочил вниманието си към банкнотите от по
2 лв., които групирал на няколко купчинки. Докато вниманието на св.И. било
ангажирано с броенето на банкнотите от по 2 лв., подсъдимия незабелязано успял
да прибере сумата 1000 лв. (в банкноти по 10 лв.), която крупието му било
предоставило да брои. Успял да заблуди и свидетеля, че всичко е наред, след
което поискал да му зареди игрален автомат със сумата 20 лв. Започнал да играе,
като същевременно св.И. прибирал другите пари в касата. Използвайки този
момент, подс.Ч.тръгнал да излиза от игралната зала под предлог, че отива да си
вземе цигарите от автомобила, който бил паркиран в близост. Няколко секунди
след като подсъдимия напуснал игралната зала, усъмнен в поведението му, св.И.
отворил отново касата и установил, че сумата от 1000 лв. в банкноти по 10 лв.
липсва. Разбрал, че е измамен от подсъдимия и незабавно излязъл навън да го
търси. Докато се оглеждал, забелязал, че пред съседната игрална зала „Р.” е излязъл
неговият колега св.П.П.. Последният му споделил, че е видял подсъдимия да бяга
към сградата на читалището, като споделил още, че по –рано същият ден е идвал и
в неговата зала, да му уедрят банкноти, но му бил отказал. Чрез паник-бутон
св.И. уведомил органите на РУ на МВР-Попово, но въпреки предприетите
издирвателни мероприятия, подсъдимият не бил открит.
При
тези обстоятелства започнало и досъдебно производство № 600/2008 г. по описа на
РУ на МВР Попово, което предвид неустановяване на подсъдимия, било спряно с постановле-
ние на РПр-Попово от 09.02.2009 г. С постановление от 06.04.2009 г. досъдебното
производство било възобновено предвид проведените издирвателни мероприятия и
установяване самоличността на подсъдимия. До започване на съкратеното съдебно
следствие подсъдимият не е възстановил изцяло или частично инкриминираната
сума.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства,
посредством приложените по ДП № 600/2008 г. на РУ на МВР Попово писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите И.И. и П.П.,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4 във вр. с чл.
371,т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената на хода съкратеното съдебно
следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 НПК
съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин,че подсъдимия е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Това престъпление включва два предмета от
обективна страна – измамено лице (което безспорно може да бъде различно от
собственика на вещта) и ощетено имущество, като имуществото първоначално се
намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият
казус се установи, че подсъдимият е
създал неправилна представа у св.И. във връзка с преброяване (уедряване) на
сумата от 1000 лв. Създадената от подсъдимия неправилна представа е пряко
свързана активните му действия по броенето на парите и заявеното, че всичко е
наред, докато именно сумата 1000 лв. се е намирала вече у него, а не в касата
на игралната зала. По този начин и чрез проявената продължаваща активност на
подс.Ч. с цел утвърждаване на вече създадените неправилни представи, св.И.реално
е извършил акт на имуществено разпореждане, с който се обеднил, респ. ощетил
касата на игрална зала „Д.” собственост на пострадалия Р.Л.. Съдът приема за
доказано, че във всеки един момент подсъдимия е предвиждал, че неговото
въздействие върху св.И. е такова, че може и ще предизвика неправилни представи,
вследствие на които последният извършва акт на имуществено разпореждане. От
субективна страна деянието и извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в
действията на подсъдимия.
При индивидуализацията на
наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, без да обсъжда наличието или
липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по
чл.209,ал.1 НК е до 6 г.
ЛОС, поради което същото следва да бъде задължително заменено с друго по вид, а
именно „пробация” с включени конкретни пробационни мерки. Съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието визирани в чл.36 от НК – за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат приложени три
пробационни мерки. Освен двете задължителни пробационни мерки по
чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК, съдът наложи и мярка по чл.42а,ал.2,т.6 от НК – „безвъзмезден
труд в полза на обществото”, която наред с останалите две ще бъде адекватна и съответстваща
форма на наказателна репресия отговаряща на обществената опасност на подсъдимия
и извършеното от него престъпление. Предвид императивната разпоредба на чл.
42а,ал.3 НК съдът определи и диференциран размер на всяка пробационна мярка,
като прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните периодични срещи
с пробационен служител следва да бъдат
индивидуализирани при превес на отегчаващите вината обстоятелства и
бъдат с размер около средния, а именно 1 г. и 6 м., а полаганият безвъзмезден труд в полза на
обществото 160 часа в рамките на 1
г. и 6 м.
В преценката си за налагане на пробационните мерки като вид и продължителност
съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства сравнително високият размер
на причинената имуществена вреда и нейното невъзстановяване и до настоящия
момент, съдебното минало на подсъдимия, укриването му в продължение на няколко
месеца с цел осуетяване на наказателното производство.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: