Номер 138106.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVI наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
Секретар:Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20205330205605 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005730/23.06.2020г.,
издадено от Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което
на И. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 100/сто/лева на основание чл.183, ал.5, т.1
ЗДВП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП и административно
наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДВП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП.
Жалбоподателят Г., оспорва наказателното постановление и моли да
бъде отменено.В момента когато минал на червено нямало други коли, а
малко преди това баща му се обадил, че е много зле, а живее сам в гр.С..С
жалбата е приложена епикриза от която е видно, че малко по-късно родителят
му е приет по спешност в МБАЛ „Свети мина“-Кардиологично отделение.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по
жалбата за нейната неоснователност.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2020г. около 11.40часа в гр.Пловдив на кръстовището на
ул.Коматевско шосе и път II-86 км 7+ жалбоподателя Г. управлявал лек
1
автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо” с рег. номер ***.Същия бързал за гр.С., тъй
като минути преди това получил обаждане от баща си, който живеел в гр.С.,
че се чувства много зле и няколко дни преди това бил изписан от болнично
заведение, след прекарано тежко сърдечно заболяване.Г. преминал на червен
светофар и действията му били възприети от актосъставителя Д.
Ж..Последния спрял автомобила и тъй като преценил, че Г. е нарушил чл.6,
т.1 от ЗДВП преминавайки на червено му съставил АУАН.В същото време
установил, че Г. не носи и контролен талон към СУМПС поради което акта
бил съставен за две нарушения по чл.6, т.1 от ЗДВП и по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДВП за неносене на КТ към СУМПС.След съставяне на акта Г. подал
възражение до наказващия орган в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН като обяснил
причината за минаване на червено, но въжражението било оставено без
уважение и е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се прие от съда на база приложените по
делото писмени доказателства, а именно АУАН, оправомощителна заповед, 2
броя докладни, справка водач/нарушител, 3 броя епикризи.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото доказателства, които съдът кредитира тъй като изцяло
кореспондира.
На първо място съда следва да отбележи, че в хода на производството
не са налице нарушения на проесуалните правила.Правилно са приложени
нарушените и санкционни норми, описани са коректно по идентичен начин в
АУАН И НП.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.Нарушителя е ясно и
точно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.От
приложената заповед е видно, че актовете (АУАН И НП) са издадени от
органи с необходимата представителна власт.
В случая са налице доказателства за ситуация в която жалбоподателя е
2
реагирал в момент на тежко заболяване на родител.Тъй като няма никакви
данни, че преминаването на червения сигнал е застрашил движението според
съда е налице и следва да се приложи разпоредбата на чл.8 от ЗАНН.Съгласно
този текст не са административни нарушенията извършени при неизбежна
отбрана или крайна необходимост.Понятието крайна необходимост има
легална дефиниция в чл.13 от НК.Съгласно тази разпоредба не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените.В случая жалбоподателя е
искал да спаси най-висшето благо живота и здравето на своя родител, а че те
са били в опасност е видно от представените с жалбата епикризи,
включително и епикриза за хоспитализация малко след извършване на
нарушението от Г..Същевременно нарушението е формално, от него не са
настъпили никакви вредни последици, не е застрашено движението по пътя,
поради което в случая дори няма причинени вреди които съда да следва да
прецени, съпоставяйки ги с предотвратените последици.Ето защо жалбата за
извършено нарушение чл.6, т.1 от ЗДВП се явява основателна.
Гореизложеното важи и по отношение на другото нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДВП.Носенето на контролен талон към СУМПС е задължение на
водача, съгласно горецитираната разпоредба, но нарушението също се явява
формално.В случая ситуацията е налагала своевремнна реакция и би било
нелепо жалобподателя да търси контроления си талон, след като е поличул
обаждане от баща му, като е описал състоянието си свързано със задъшаваща
болка в гърдите.Съдът вече коментира последващата хоспитализация на
родителя на жалбоподателя, но тук ще спомене и факта, че няколко дни по
рано баща му отново е бил в болница и изписан след тежко сърдечно
заболяване.Тоест налице са обстоятелства от които може да се направи
заключение, че Г. основателно е бил загрижен за състоянието на баща си и е
извършил нарушенията при крайна необходимост, като отново съда ще
отбележи, че от същите няма настъпили никакви вреди, нито е застрашено
движението по пътя.Ето защо в наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
За пълнота съдът ще отбележи, че дори да не се споделя тезата за
3
наличие на крайна необходимост, то е налице чл.28 от ЗАНН и случаят се
явява маловажен.Това е така заради коректното поведение на пътя като водач
на МПС на г-н Г., който извън горното през последните десет години няма
издавани АУАН и НП за нарушения на ЗДВП.
Искане за разноски от страните няма направено.
Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-005730/23.06.2020г.,
издадено от Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, с което
на И. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 100/сто/лева на основание чл.183, ал.5, т.1
ЗДВП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП и административно
наказание глоба в размер на 10/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДВП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4