МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9 от 05.03.2020 г.
по НОХД № 49 по описа за 2020
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия К.Д.К., с ЕГН *** е в това, че:
на 23.06.2019 г. в
гр.Казанлък, отнел чужди движими вещи:
- пари -
сумата от 930 лева, дамска чанта от бяла изкуствена кожа на стойност 22,50
лева, класьор за документи на стойност 2,40 лв., свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него и лична карта на името на С.B.Д., без
стойност, дебитна карта № 488000******6147, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД
на името на С.В.Д., без стойност, оригинален ключ за лек автомобил „Сеат
Кордоба“ на стойност 14,25 лв., ключ за секретна брава на апартамент на
стойност 2,85 лв., дамско портмоне от жълта изкуствена кожа на стойност 12.00
лв, портмоне от розов плат на стойност 2,40 лв., диоптрични очила на стойност
72.00 лв., мобилен телефон марка „Самсунг А10“ на стойност 285 лв., всички вещи
на обща стойност 1 343,40 лв., собственост на С.В.Д.;
- дамско
портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 7.00 лв., пари - сумата от 15
лева, купони за храна, издадени от „Арсенал“ АД - Казанлък, на стойност 16 лв.,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и лична карта на
името на Н.Д.М., без стойност, дебитна
карта, издадена от „Общинска банка“ на името на Н.Д.М., без стойност, ключ за
секретна брава на апартамент на стойност 2,85 лв., ключ за шкафче в „Арсенал“
АД на стойност 2,38 лв., всички вещи на стойност 43,23 лв., собственост на Н.Д.М.;
- мобилен
телефон „Нокия 130“, собственост на „Арсенал“ АД - Казанлък, представлявано от
Н.И., на стойност 20 лева,
всички вещи на обща стойност 1406,63 лв.,
отнети от владението на С.В.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от
НК –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр .чл.29, ал.1, б.
„а" от
НК и в това, че:
на 23.06.2019г. в гр. Казанлък, лично и при условията
на посредствено извършителство чрез Ш.Д., и в гр. Стара Загора, лично, в условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 488000******6147, издадена
от „Уникредит Булбанк“ АД на името на С.В.Д. и данни от нея - ПИН код, без съгласието на титуляра,
като е извършил 13 транзакции - теглене на пари от АТM устройства и опит да
изтегли пари от ATM устройства, съответно:
- в 14.05.19 ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с №
66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал
грешен ПИН код;
- в 14.07.16
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен
ПИН код;
- в 14.08.00
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, изтеглил
сумата от 50 лева;
- в 14.09.30
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен
ПИН код;
- в 14.18.38 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.21.37 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 200 лева;
- в 14.27.38 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.30.27 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен ПИН
код;
- в 14.30.43 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.35.57 ч.
в гр. Казанлък, на АТМ устройство 00001033, на ОББ, при условията на
посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.50.18 ч. в гр. Казанлък, на АТМ устройство
00001033, на ОББ, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 16.31.04 ч. в гр. Стара Загора, на АТМ устройство
№ AFIB6010 на ПИБ АД, изтеглил сумата от 400 лева;
- в 16.45.23 ч. в гр. Стара Загора, на АТМ устройство
56606 на „Райфайзен банк“ АД, направил опит да изтегли сума, като транзакцията
била неуспешна и картата била задържана в устройството,
като е изтеглил
сума в общ размер на 2650 лв. и деянието не съставлява по тежко престъпление -
престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Пострадалата С.В.Д., с ЕГН ********** от гр. Казанлък в хода на съдебното
заседание предяви срещу подсъдимия К.Д.К. два
граждански иска, както следва :
-
за сумата от 1058,40 лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди с престъпното деяние по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а" от НК и
-
за сумата от 2650 лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди с престъпното деяние по чл.249, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване становищата на страните по чл.248, ал.1,
т.1–8 от НПК подсъдимият Кръстев направи
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Кръстев направи изявление, с
което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите обвинения и описаната
в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда, като приложи
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК
и след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” към средния
размер на предвиденото в закона за двете престъпления по обвинението, да го
намали с една трета заради направеното от подсъдимия признание. Прокурорът
пледира за налагане на кумулативно предвиденото наказание “глоба“ за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК в
еднократния размер на изтеглената сума. Предлага да бъде определено едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.23, ал.1 от НК към
което да се присъедини и наказанието „глоба“. По отношение на гражданските
искове, заема становище, че са основателни и доказани в пълен размер и
следва да се уважат изцяло.
Гражданският ищец Д. моли за
уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. М.Д. от АК - Стара
Загора, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация на двете деяния по обвинението. Моли съдът да определи на
подзащитния й К. наказание “лишаване от свобода” в
минималния размер на предвиденото в закона за извършените две престъпления,
което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да
бъде намалено с една трета, като за престъплението по чл.249, ал.1 от НК му се
наложи и кумулативното наказание “глоба” в минимален размер като се отчете
затрудненото му материално състояние. Пледира за определяне на едно общо
най-тежко наказание на основание чл.23, ал.1 от НК. Заема становище, че гражданските искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
Подсъдимият К.Д.К. поддържа пледоарията на защитника си и изразява
съжаление за извършените деяния.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Д.К. е
роден на *** г. в гр. К., постоянен адрес гр. ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан ЕГН ***.
Подсъдимият К. е
осъждан многократно, за умишлени престъпления от общ характер, все за
престъпления против собствеността – по чл.194, ал.1 от НК, по чл.195 от НК и по
чл.196 от НК. Осъждан е повече от десет пъти, като по отношение на отделни
групи престъпления са допуснати групиране на наказанията „лишаване от свобода“,
като до момента е изтърпявал няколко ефективни наказания „лишаване от свобода“
с различни размери.
От значение за правната квалификация на деянията по
обвинението са следните осъждания на подсъдимия К.:
С Присъда № 5 от 13.01.2014 г. по НОХД № 1561/2013г.
на РС – Казанлък, влязла в сила на 30.04.2014 г., подсъдимият К. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест години,
при строг режим. Присъдата е влязла в сила от 30.04.2014г.
С влязло в сила на 22.05.2014 г. споразумение по НОХД
206/2014 г. на ОС - Стара Загора, подсъдимият К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и „б“ от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
една година, при строг режим.
С Определение № 382/25.06.2014 г. по ЧНД № 237/2014 г.
на ОС - Стара Загора, в сила от 11.07.2014 г., съдът е групирал тези две
наказания лишаване от свобода, като е определил
едно общо наказание лишаване от свобода в размер на шест години, при строг режим.
С Определение № 79/01.02.2018 г. по ЧНД № 46/2018 г.
на ОС - Стара Загора, в сила от 09.02.2018 г. подсъдимият К. е бил
условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от общото наказание 6
години лишаване от свобода, а именно за шест месеца и три дни. Освободен е от Затвора
- Стара Загора на 09.02.2018г. , като му е определен изпитателен срок в размер
на шест месеца и три дни.
Трайно формираните престъпни навици и стремежът му за
облагодетелстване по неправомерен начин, мотивирали подсъдимия К. да извърши деянието, предмет на настоящото
производство.
На 23.06.2019 г. подсъдимият К. бил на плажа на басейна на комплекс „Зорница“ в гр. Казанлък.
По същото време и на същото място била пострадалата С.В.Д. от гр. Казанлък,
заедно с дъщеря си - свидетелката Н.М. и двете й деца. Плажът бил препълнен с посетители,
затова се разположили до западната ограда на комплекса, като се редували при
ползването на басейна така, че винаги някоя от двете оставала при шезлонгите да
пази багажа им.
Свидетелката Д. носила бяла кожена дамска чанта, в която била
оставила класьор с лични документи - лична карта, СУМПС и контролен талон към
него, дебитна карта, издадена на нейно име от „Уникредит Булбанк“ АД, пропуск
за завод „Арсенал“ АД, където работила. В чантата била сложила и ключа за
личният си автомобил „Сеат Кордоба“, връзка ключове за дома си в гр. Казанлък и
къща в с. Крън, розово на цвят платнено портмоне, в което имала парична сума в размер на 900 лева и ПИН кода
за дебитната й карта, както и друго портмоне, жълто на цвят, в което имала 25
лева на банкноти и монети на стойност 5 лв., диоптрични очила, два броя мобилни
телефона - личен модел „Самсунг А10“ и служебен, собственост на „Арсенал“ АД, модел
„Нокия 130“.
Дъщеря й - свидетелката М., не носила чанта и била оставила на съхранение в
чантата на майка си свои лични вещи - черно кожено портмоне, съдържащо лични
документи – лична карта, СУМПС и контролен талон към него, дебитна карта,
издадена от „Общинска банка“, карта за столово хранене, издадена от „Арсенал“ АД,
карта на „Т-маркет“, карта на „Била“, връзка ключове - за секретна брава на
жилището си, за шкафче в „Арсенал“ АД и пари - 15 лева.
Пострадалата Д. била оставила чантата си до шезлонга, върху друга
плажна чанта, в която имала други лични вещи, като постоянно била под надзор. Около 13.30 ч.
погледнала телефона си, който бил в чантата. Малко по-късно отишла до тоалетна,
като оставила багажа си за броени минути без наблюдение, тъй като през това
време дъщеря й и внучките й били в басейна.
В този момент подсъдимият
К., който бил също в комплекса, забелязал чантата на
пострадалата до шезлонга, до който нямало хора и я взел, след което
незабелязано напуснал комплекса.
Когато пострадалата се върнала до шезлонга си, решила
да си потърси очилата и установила липсата на чантата. Извикала дъщеря си и
двете започнали да търсят чантата, като разпитвали хората, около тях, но никой
нищо не бил забелязал. Потърсили съдействие и от персонала на комплекса, но
разбрали, че камери за видео наблюдение имало само на входа.
Пострадалата подала сигнал на телефон 112 за
извършената кражба чрез телефона на внучката си, откъдето я насочили да посети
лично районното полицейско управление в гр.Казанлък.
Пострадалата Д. се качила на едно такси и отишла в РУ -Казанлък,
където уведомила за инцидента.
Едва около 17.00 часа, след като била посъветвана от
приятел да блокира дебитната си карта, пострадалата
Д. предприела
действие за блокиране на дебитната си карта, при което от банката издател на
картата й, била уведомена, че същият
ден, от последната на няколко пъти били изтеглени пари.
Веднага след като откраднал чантата на пострадалата Д., подсъдимият К. напуснал комплекса, като се насочил към централната
градска част. Пребъркал чантата и намерил дебитната карта на пострадалата и ПИН кода за нея и решил да я използва.
В 14.05.19 ч. подсъдимият К. поставил дебитната карта на пострадалата Д., издадена от „Уникредит Булбанк“ АД в АТМ устройство
с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, находящо се на ул. „Княз Батенберг“ в гр.
Казанлък, като се опитал да изтегли пари от картата, но извършил неуспешна транзакция, чрез набиране
на грешен ПИН код.
Две минути по-късно, в 14.07.16 ч. , на същото АТМ
устройство, подсъдимият К. извършил
отново неуспешна транзакция, опитвайки се да изтегли пари от дебитната карта,
като набрал грешен ПИН код.
В 14.08.00 ч. на същото АТМ устройство, подсъдимият К.изтеглил сумата от 50 лева, след което в 14.09.30 ч.
отново извършил неуспешна транзакция, набирайки грешен ПИН код.
Тъй като не умеел много да борави с банкови карти и
предвид неуспешните транзакции, които извършил, подсъдимият К. извикал племенницата си - свидетелката Ш.Д., като я
помолил да му съдейства, без да й дава обяснение откъде има картата.
В 14.18.38 ч. на АТМ D0022303 на ДСК АД, подсъдимият К. дал дебитната карта, която бил отнел от владението на
пострадалата Д.,
на свидетелката Ш.Д., като й
продиктувал ПИН кода. Убедена, че картата е на чичо й, и че му върши услуга, свидетелката
Д. поставила картата в АТМ устройството и въвела
правилния ПИН код, като изтеглила сумата от 400 лева, която дала на подсъдимия
К.. При тегленето на сумата свидетелката Д. изискала и
получила бележка, на която била изписана
наличността по дебитната карта, която дала също на подсъдимия К.. Последният като видял, че в картата имало много
пари, накарал племенницата си - свидетелката Д., да изтегли още.
В 14.21.37 ч. на същото АТМ устройство и по същият
начин, свидетелката Д. изтеглила още
200 лева, които дала на подсъдимия К..
В 14.27.38 ч. по същият начин, на същото АТМ
устройство, свидетелката Д. изтеглила
сумата от 400 лева от дебитната карта на пострадалата, която сума също дала на подсъдимия
К., който през цялото време стоял до нея.
В 14.30.27 ч. на същото АТМ устройство, и по същият
начин, била извършена неуспешна транзакция.
В 14.30.43 ч. на същото АТМ устройство, свидетелката Д. изтеглила отново сума в размер на 400 лева от
дебитната карта на пострадалата, която сума дала на подсъдимия К..
След като взел парите, подсъдимият К. и свидетелката Д. тръгнали към махалата, където живеели. По пътя минали
покрай магазин за хранителни стоки „Гергана“, където имало АТМ устройство
00001033, на ОББ, където подсъдимият К. накарал
свидетелката Д. отново да изтегли пари.
Последната извършила
две последователни транзакции, съответно в 14.35.57 ч. и в 14.50.18 ч.,
поставяйки дебитната карта на пострадалата в АТМ устройството и използвайки
данните от платежния инструмент - ПИН код към нея, като изтеглила
последователно на два пъти сума в размер на 400 лева, общо 800 лв., които отново дала на чичо си - подсъдимия К., след което двамата се прибрали в махалата.
За оказаното съдействие и помощ подсъдимият К. дал на племенницата си - свидетелката Д., сумата от 400 лева.
Същият ден, малко по-късно, разполагайки с голяма сума
пари, подсъдимият К. решил да се разходи до гр. Стара
Загора.
Тъй като нямал кола, помолил свидетеля М.П. да го закара.
Когато пристигнали в гр. Стара Загора, подсъдимият К. накарал свидетеля П. да спре до магазин „Багира“, на бул.“П.Евтимий“ № 138,
където се намирало АТМ устройство № AFIB6010 на ПИБ АД. Подсъдимият К. помолил свидетеля П. да му помогне да изтегли пари от банкомата, като му
обяснил, че не разбирал много. Свидетелят П. придружил подсъдимия К. до банкомата, като му казвал какво трябва да прави.
Следвайки указанията му, в 16.31.04 ч. на същият ден, подсъдимият К. поставил дебитната карта на пострадалата в АТМ
устройството и набрал ПИН кода, като изтеглил сума в размер на 400 лева.
Малко по-късно, в 16.45.23 ч. двамата спрели до друг
банкомат в гр. Стара Загора, находящ на бул. “М.М.Кусев“ № 2- АТМ № 56606, собственост на „Райфайзен банк“,
където подсъдимият К. направил опит да изтегли още
пари от сметката на пострадалата Д. чрез
използването на дебитната й карта и ПИН кода за нея, но банкомата „глътнал“
картата.
Няколко дни по-късно, в гр. Казанлък подсъдимият К. се срещнал със свидетелката О.Д., на която
предложил да продаде мобилния телефон „Самсунг“ модел А10, който бил отнел от
владението на пострадалата Д. на 23.06.2019 г.,
но не съобщил това на Д.. Последната,
която към него момент живеела в Германия, харесала телефона и предложила да
даде на подсъдимия К. апарата, който ползвала в момента,
като му доплати още 250 лева за предложения й. След като подсъдимият К. се съгласил, двамата разменили телефоните и Д.
започнала да ползва мобилния телефон
„Самсунг“ А10 с ИМЕИ № 396979103221656, който закупила от подсъдимия К., като поставила в него германска СИМ карта.
В хода на разследването са били изискани справки по
реда на чл.159а от ЗЕС за установяване ползването на мобилния телефон. Въз основа на тези справки и от показанията
на свидетелите М.Т., Е.С., В.А. е установено, че същия се ползва от свидетелката О.Д., която на 30.10.2019
г. го е предала доброволно /Протокол за доброволно предаване от същата дата/, и
е бил върнат на пострадалата Д..
На 01.11.2019 г. /след задържането на подсъдимия К. за срок от 72 часа/, късно вечерта, около полунощ, на
входната врата на свидетелката М. позвънили две
непознати и неустановени в хода на разследването лица от мъжки пол и ромски
произход, които съобщили, че искали да й върнат документи. Свидетелката М. се изплашила от късния час и вида им /с качулки на главите/
и не отворила вратата, а ги посъветвала да оставят документите в пощенската
кутия. На сутринта свидетелката М. намерила в
пощенската кутия класьора с документи на майка си - лична карта, свидетелство
за управление на МПС и талон към него, които подсъдимият К. бил отнел от владението на майка й на 23.06.2019 г.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимият К.Д.К. самопризнания на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към
доказателствата по делото по реда чл.374, във връзка с чл.283 от НПК, както
следва: показанията на свидетелите - С.В.Д. / протоколи за
разпит на л.5-8; л.158; /, Н.Д.М. /л.14/, П.Д.Д. /л.121-122/, Ш.Г.Д. /л.125/, М.М.П. /л.126/, показанията
на свидетелката О.Д.Д., дадени пред
съдия / протокол за разпит пред съдия, л.123-124/, банкови документи /л.15-29; л.45-47/, справки
за трафика на мобилен апарат /л.60-62; л.69-72; 83-87/, технически експертизи №
131 /л.31-38/, № 144 /л.41-44/, справка
за съдимост на подсъдимия /л.128-130/, протокол за доброволно предаване от
30.10.2019 г. /л.131/, съдебно-оценъчна експертиза /л.161-177/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л.180/, както
и от писмените доказателства - справка и бюлетини за съдимост, събрани в хода
на съдебното следствие.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин, с
деянията си от обективна и субективна страна, подсъдимият
К.Д.К. е осъществил състава
на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр .чл.29, ал.1, б. „а" от НК, като на 23.06.2019 г. в гр.Казанлък, отнел чужди
движими вещи:
- пари -
сумата от 930 лева, дамска чанта от бяла изкуствена кожа на стойност 22,50
лева, класьор за документи на стойност 2,40 лв., свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него и лична карта на името на С.В.Д., без
стойност, дебитна карта № 488000******6147, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД
на името на Снежа Велкова Дойчева, без стойност, оригинален ключ за лек автомобил „Сеат
Кордоба“ на стойност 14,25 лв., ключ за секретна брава на апартамент на
стойност 2,85 лв., дамско портмоне от жълта изкуствена кожа на стойност 12.00
лв, портмоне от розов плат на стойност 2,40 лв., диоптрични очила на стойност
72.00 лв., мобилен телефон марка „Самсунг А10“ на стойност 285 лв., всички вещи
на обща стойност 1 343,40 лв., собственост на Снежа Велкова Дойчева;
- дамско
портмоне от черна изкуствена кожа на стойност 7.00 лв., пари - сумата от 15
лева, купони за храна, издадени от „Арсенал“ АД - Казанлък, на стойност 16 лв.,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и лична карта на
името на Н.Д.М., без стойност, дебитна
карта, издадена от „Общинска банка“ на името на Н.Д.М., без стойност, ключ за
секретна брава на апартамент на стойност 2,85 лв., ключ за шкафче в „Арсенал“
АД на стойност 2,38 лв., всички вещи на стойност 43,23 лв., собственост на Н.Д.М.;
- мобилен
телефон „Нокия 130“, собственост на „Арсенал“ АД - Казанлък, представлявано от
Н.И., на стойност 20 лева,
всички вещи на обща
стойност 1406,63 лв., отнети от владението на С.В.Д., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а" от НК. Това е така предвид
осъждането на подсъдимия К. с Определение № 382/25.06.2014
г. по ЧНД № 237/2014 г. на ОС - Стара Загора, в сила от 11.07.2014 г. на
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, ефективно при строг
режим, изтърпяно на 09.02.2018г., с постановеното УПО, като към датата на
настоящата кражба не е изтекъл срока от 5 години по см. на чл.30, ал.1 от НК;
и състава на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като на 23.06.2019г. в гр. Казанлък,
лично и при условията на посредствено извършителство чрез Ш.Д., и в гр. Стара
Загора, лично, в условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент - дебитна карта № 488000******6147, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД на името на С.В.Д. и данни от нея - ПИН код, без
съгласието на титуляра, като е извършил 13 транзакции - теглене на пари от АТM
устройства и опит да изтегли пари от ATM устройства, съответно:
- в 14.05.19 ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с №
66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал
грешен ПИН код;
- в 14.07.16
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен
ПИН код;
- в 14.08.00
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, изтеглил
сумата от 50 лева;
- в 14.09.30
ч. в гр. Казанлък на АТМ устройство с № 66502 на „Райфайзенбанк“ АД, направил
опит да изтегли пари, като извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен
ПИН код;
- в 14.18.38 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.21.37 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 200 лева;
- в 14.27.38 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.30.27 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., извършил неуспешна транзакция, като набрал грешен ПИН
код;
- в 14.30.43 ч. в гр. Казанлък, на АТМ D0022303 на ДСК
АД, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.35.57 ч.
в гр. Казанлък, на АТМ устройство 00001033, на ОББ, при условията на
посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 14.50.18 ч. в гр. Казанлък, на АТМ устройство
00001033, на ОББ, при условията на посредственото извършителство, чрез Ш.Д., изтеглил
сумата от 400 лева;
- в 16.31.04 ч. в гр. Стара Загора, на АТМ устройство
№ AFIB6010 на ПИБ АД, изтеглил сумата от 400 лева;
- в 16.45.23 ч. в гр. Стара Загора, на АТМ устройство
56606 на „Райфайзен банк“ АД, направил опит да изтегли сума, като транзакцията
била неуспешна и картата била задържана в устройството, като е изтеглил сума в общ размер на 2650 лв., като
деянието не съставлява по-тежко
престъпление. Общата
стойност на сумата получена от подсъдимия К.
чрез използването на платежния инструмент – дебитната карта на пострадалата С.В.Д.
е в размер на 2650 лева.
От субективна страна и двете деяния са извършено
виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл, тъй като дееца е съзнавал
техния обществено опасен характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на наказанията съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от
подсъдимия К.Д.К. престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а" от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години, а за
престъпление по чл.249, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до
двойния размер на получената сума.
При определянето и индивидуализацията на наказанието за всяко от
престъпленията съдът обсъди направеното от подсъдимия К. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на всяко от двете инкриминирани деяния,
личността на този подсъдим, подбудите за извършването им, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни за подсъдимия К. предвид предишните му многобройни осъждания за престъпления
от общ характер, необхванати от правната квалификация на настоящата кражба по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършена в условията на опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете и трайно установените престъпни навици на подсъдимия
– не е бил трудово ангажиран до момента и извършването на престъпления против
собствеността се е превърнало в средство за препитанието му. За престъплението
по чл.249, ал.1 от НК като отегчаващи обстоятелства се отчетоха и високия
размер на сумата, получена от подсъдимия чрез неправомерното използване на
чуждата дебитна карта, както и множеството деяния включени в състава на
продължаваното престъпление – касае се за извършени 13 транзакции, а наред с
това и използването на посредствен извършител за осъществяване на част от
транзакциите.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия К. обстоятелство съдът отчете тежкото му материално и
социално положение.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като същото е основание за намаляване размера
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с 1/3. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство би могло да се отчете наличието на последователно процесуално
поведение на дееца още от хода на
досъдебното производство насочено към съдействие за разкриването на обективната
истина по случая и изразяването на искрено разкаяние за извършеното.
Процесуалното поведение на подсъдимия К. от досъдебната фаза не разкрива тези характеристики.
Напротив, при първия му разпит като обвиняем е оспорил авторството на кражбата,
а е признал да е извършил само второто деяние по обвинението – престъплението
по чл.249, ал.1 от НК, като е отказал да даде обяснения по случая, а при втория
му разпит е признал, че е автор на двете престъпления по обвинението, като
отново е отказал да даде обяснения. Изразеното пък в съдебно заседание
съжаление, не разкри искрено разкаяние на подсъдимия К. за извършените две престъпления.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъпленията –
ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по
престъпен начин.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК
във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода»
за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК в средния размер – а именно 6 години /или 72
месеца/, а за престъплението по чл.249, ал.1 от НК в средния размер от 5 години
/или 60 месеца/, които с оглед на
направеното от подсъдимия самопризнание редуцира с 1/3 /или съответно с 24
месеца за първото и с 20 месеца за второто престъпление/, като за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание «лишаване от
свобода» за срок от 4 години /или 48 месеца/, а за престъплението по чл.249,
ал.1 от НК му наложи наказание «лишаване от свобода» за срок от 3 години и 4
месеца /или 40 месеца. Съдът на основание чл.249, ал.1 от НК наложи на
подсъдимия и кумулативното наказание «глоба», което определи в размер на 500
лв., като отчете затрудненото му материално състояние.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия К.Д.К. едно общо
най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 години.
С оглед предишните осъждания на подсъдимия на „лишаване от свобода“ за
престъпления от общ характер спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът
постанови ефективното изтърпяване на общото наказание при първоначален „Строг“
режим.
Съдът на основание чл.23, ал.3 от НК към така
наложеното общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 години присъедини и наказанието
«глоба» в размер на 500 лева.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на
общото наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимия К.
е бил
задържан по ЗМВР и по НПК и с МН “Задържане под стража”, считано от 30.10.2019
г. до влизане на присъдата в сила.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предвид приетата за установена
фактическа обстановка и изложените
съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в
настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние/я, противоправност на деянието/ята, вреда,
причинна връзка и вина на дееца.
Всеки един от предявените граждански искове се явява основателен и е доказан
в пълен размер, както следва :
-
за сумата от 1058,40 лева,
представляваща
обезщетение за причинените на С.В.Д. имуществени вреди с престъпното
деяние по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а" от НК;
-
за сумата от 2650 лева, представляваща обезщетение за
причинените на С.В.Д. имуществени вреди с престъпното деяние чл.249, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което съдът ги уважи така, както са предявени и осъди
подсъдимия К. да заплати
тези суми на гражданския ищец Д..
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът
възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 181,87 лева, както и държавната такса върху гражданските искове в размер на 148,34
лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: