РЕШЕНИЕ
№ 943/ 29.01.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря…… Мария Койнова …...........………………………..и в присъствието на прокурор Петър Мидов ...........………………........................................................
като разгледа докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело № 584 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“ ЕИК ., с. К., общ. Д., подадена чрез пълномощник - адв. Т.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, кантора, против Национална агенция за приходите, гр. София.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 543 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – 540 лв. заплатен депозит по адм.д. №3256/2013г. на Административен съд – Пловдив и 3 лв. банков превод. Твърди се, че Главен инспектор при НАП Пловдив приключил ревизионно производство против ищеца с издаването на Ревизионен акт №*********/08.07.2013г., с който се определяло задължение на търговското предприятие на ищеца. Този ревизионен акт бил оспорен по административен ред пред Директор ОДОП, като постановеното решение, с което било потвърдено и отново самият акт бил оспорен пред Административен съд – Пловдив. Пред Административен съд – Пловдив било образувано адм. д. №3256/2013г., което приключило с Решение №1505 от 21.07.2015г. С това решение бил отхвърлен административният акт, а именно Ревизионен акт №********* от 08.07.2013г. Това решение било потвърдено с Решение №12961 от 2016г., постановено по адм. д. №9260/2015г. по описа на ВАС. Сочи се, че през продължителния период на производството, ищецът, поради това, че бил пенсионер, изпаднал във финансово затруднение и въпреки, че спечелил делото и доказал правотата си, нямал възможност да заплати таксите за назначените съдебни експертизи. При това положение, въпреки, че делото се решило в негова полза, но доколкото таксите били възложени като ангажимент върху него от съдебния състав с произнесеното решение, той бил осъден да заплати на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 540 лв., представляващи съответно невнесен увеличен депозит за ССчЕ в размер на 390 лв. и невнесен допълнителен депозит за ССчЕ в размер на 150 лв. Твърди се, че към датата на исковата молба ищецът заплатил дължимите към съда 540 лв., същите представляващи пряка и непосредствена щета за него от издадения административен акт, които в настоящото производство следвало да бъдат обезщетени.
Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, НАП - София, чрез процесуален представител моли да бъде оставен без уважение предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че няма възражение по разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира искането за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за основателно по изложените в него съображения. Предлага да бъде уважен иска.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото доказателства, със Заповед за възлагане на ревизия № 1205071/25.10.2012 г., издадена от Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК било възложено да бъде извършена ревизия на С. А.К. с ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, с посочен в заповедта обхват.
Издаден бил Ревизионен акт №*********/08.07.2013г. от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Ревизионният акт бил обжалван от ищеца пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №1037/04.10.2013г., издаден от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на НАП, бил потвърден Ревизионен акт №*********/08.07.2013г., издаден на С. А.К. с ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, в частта на допълнително начислените данъчни задължения, осигурителни вноски и дължимите лихви към тях, както е посочено в табличен вид в решението.
Ревизионен акт №*********/08.07.2013г., потвърден с Решение № 1037/04.10.2013г., издадено от Директор на Дирекция ОДОП, бил обжалван пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което било образувано адм. д. № 3256/2013 по описа на същия съд. С Решение № 1505/21.07.2015г. по адм. д. №3256/2013г., Административен съд – Пловдив отменил Ревизионен акт №*********/08.07.2013г., издаден от Н. А. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №1037/04.10.2013г. на Директор на Д ОДОП – Пловдив, за установени задължения за ДДС, за периода 15.04.2007г. – 31.07.2009г., в размер на 19 956.47 лв. и лихви – 10 754.62 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 843.75 лв. и лихви 499.91 лв.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 787.77 лв. и лихва – 347.93 лв., както и ЗО за самоосигуряващото се лице за 2007г. и 2008г. в размер на 457.61 лв. и лихви – 242.27 лв., като със същото решение била осъдена Д ОДОП – Пловдив да заплати на ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, представляван от С. А.К., с. К., обл. Хасково, съдебни разноски в размер на 50 лв. за д.т.; адв. възнаграждение – 1546.70 лв.; 20 лв. – свидетел; СГрЕ – 250 лв., 200 лв., 60 лв., 150 лв., 250 лв., 90 лв., 55 лв. – общо 1055 лв.; ССчЕ – 300 лв. или общо 2 971.17 лв., както и бил осъден ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, представляван от С. А.К., с. К., обл. Хасково да заплати невнесен увеличен депозит за ССчЕ в размер на 390 лв., както и невнесен депозит за допълнителното заключение по ССчЕ – 150 лв. или общо 540 лв. по сметката на АС – Пловдив за вещи лица.
С Решение №12961/30.11.2016г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №9260/2015г. било оставено в сила Решение №1505/21.07.2015г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. №3256 по описа за 2013г. на този съд. Посочено е, че решението е окончателно.
С Разпореждане №9289 от 08.12.2016г. по адм. д. №3256/2013г., Административен съд – Пловдив разпоредил да се издаде изпълнителен лист на С. А.К. с ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, ЕИК ., с. К., Област Хасково, за сумата от общо 2 971.17 лв. (разноски по адм. д. №3256 от 2013г. на АС – Пловдив: 50 лв. за ДТ; адв. възнаграждение – 1546.70 лв.; 20 лв. – свидетел; СГрЕ – 250 лв., 200 лв., 60 лв., 150 лв., 250 лв., 90 лв., 55 лв. – общо 1055 лв.; ССчЕ – 300 лв., като е посочено, че разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от връчване на съобщение за постановяването му, като със същото разпореждане съдът разпоредил да се изпрати на С. А.К. с ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“, ЕИК ., с. К., Област Хасково съобщение за доброволно внасяне по сметката на АС – Пловдив за вещи лица на сумата от 540 лв. (невнесен увеличен депозит за ССчЕ в размер на 390 лв., както и невнесен депозит за допълнителното заключение по ССчЕ – 150 лв. или общо 540 лв.) – в 7-дневен срок, с указана последицата от неизпълнение на задължението – принудително събиране по реда на ГПК чрез съдебен изпълнител.
Видно от приложена вносна бележка от 22.12.2016г., сумата от 540 лв. била внесена от ищеца по сметката на Административен съд – Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Следва също да се отбележи, че в разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изрично е посочено, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като съгласно ал.2, обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В чл.19, ал.3 от същия закон е предвидено, че отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ – загл. изм. – ДВ, бр. 30 от 2006г.).
Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, че сумата от 543 лв. представлява разноски за увеличен депозит за ССчЕ в размер на 390 лв. и депозит за допълнително заключение по ССчЕ – 150 лв., както и 3 лв. банков превод, платени от ищеца във връзка с обжалването на Ревизионен акт №*********/08.07.2013г. пред Административен съд – Пловдив, във връзка с постановеното Решение № 1505/21.07.2015г. по адм. д. №3256/2013г., Административен съд – Пловдив, с което ревизионният акт е отменен, което решение е оставено в сила с Решение №12961/30.11.2016г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №9260/2015г.
Това обуславя извод за отменен по надлежния ред административен акт – основание по чл.204, ал.1 АПК за допустимост на исковата претенция и материално- правно основание по чл.19, ал.1 от ЗНАП за търсене на отговорност от Агенцията за вреди. Също искът е предявен срещу надлежен ответник, който съгласно последната разпоредба, отговаря за причинените вреди от органите по приходите – НАП, тази разпоредба е специална и поради това приложима съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Само отмяната на ревизионния акт обаче не е достатъчна, за да ангажира отговорността на Държавата, а следва да са налице едновременно предвидените по чл.4 от ЗОДОВ предпоставки – освен незаконосъобразен акт на орган, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, следва да е налице и претърпяна вреда от такъв административен акт, и пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените вреди и настъпилите вреди. Тази норма е приложима в казуса по делото съгласно препращането към този закон, предвидено по чл.19, ал.3 от ЗНАП.
В случая вредата се претендира от платен увеличен депозит за ССчЕ и депозит за допълнително заключение по ССчЕ на 22.12.2016г., във връзка с оспорването на отменения ревизионен акт.
Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на ищеца - произтекла от платен увеличен депозит за ССчЕ и депозит за допълнително заключение по ССчЕ в размер на 540 лв.
Не е налице третият елемент по чл.4 от ЗОДОВ – причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпяната вреда, тъй като вредата произтича от плащане, извършено след влизане в сила на Решение № 1505/21.07.2015г. по адм. д. №3256/2013г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №12961/30.11.2016г. на Върховен административен съд на Република България по адм. д. №9260/2015г., дори след издаване на Разпореждане №9289 от 08.12.2016г. и което плащане не е предявено за присъждането му в рамките на процеса по оспорването на незаконосъобразния акт.
Заплатената сума от 540 лв. след приключване на съдебното дело e обусловена от постановеното съдебното решение, не може да се квалифицира като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт. Това е така на първо място, тъй като ищецът е разполагал с възможността да заплати посочената сума и поиска присъждане на същата в производството пред Административен съд - Пловдив, т.е. нямало е пречка да бъде поискано присъждането й в хода на съдебното производство, в което се разглежда оспорването на ревизионния акт. В хода на това производство не са представени доказателства за плащане на тази сума. Видно от датата на приложената вносна бележка (22.12.2016г.) за извършеното плащане на сумата от 540 лв., същото е направено едва след приключването на съдебното производство по оспорването на ревизионния акт и във връзка със започнало изпълнително производство по заплащането и чрез издаване на изпълнителен лист и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Начинът на определянето на посочената сума е в зависимост от постановеното съдебното решение, а последното от своя страна е резултат освен на процесуалната дейност на всяка една от страните (в това число на ищеца и неговия процесуален представител), а така също и на служебната правораздавателна дейност на съда.
Предявяването на иск за вреди, при конкретните обстоятелства, според настоящия състав цели да заобиколи закона – в случая не възниква право да се претендира присъждането на така заплатените разноски по реда на отговорността за вреди от незаконосъобразни актове, съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, доколкото е предвиден специален ред за възстановяване на разноски при оспорване на ревизионни актове по чл.161 от ДОПК.
Следва да се има предвид, че едно от изискванията за възстановяване на разноски е същите да са платени, т.е. към момента на приключване на устните състезания и преди да е постановен съдебен акт – чл.161, ал.1 ДОПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като отговорността на другата страна за разноски не може да бъде ангажирана, без да е удовлетворено законовото изискване тези разноски да са платени към датата на приключване на устните състезания и преди постановяването на съдебното решение.
Изложеното обуславя извод, че отговорността за разноски за възнаграждение на вещо лице се реализира само по конкретното дело, в рамките на което са направени и при условие, че са платени. Страната обаче, която е поискала присъждане на разноските, представя на съда списък на разходите, направени в производството по оспорването, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тъй като в противен случай няма право да иска изменение на решението на съда в тази част (чл.80 ГПК). Изискването е свързано с нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. В противен случай се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
Според
настоящия състав на съда е недопустимо претендираните суми да бъдат търсени от
НАП по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, след като е налице специален ред за
присъждането им, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, т.к. в противен случай ще се
стигне до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, която
сочи, че при наличието на специален ред за обезщетяване, т. е. в случая
възстановяване на направените при оспорването разходи по реда на чл.78, ал.1 от ГПК и по реда на
чл.161, ал.1 от ДОПК.
По тези съображения, липсва причинна връзка между платеното възнаграждение за вещо лице и незаконосъобразността на ревизионния акт по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, тъй като заплащането на същото е могло да бъде извършено по начин, че да е възможно претендирането и присъждането му в рамките на самото съдебно производство по оспорването на акта. Вреда от незаконосъобразен акт ще бъде налице в случаите, когато намаляването на патримониума на ищеца ( в конкретния случай със сумата на заплатеното възнаграждение), е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на исковата претенция и съдът следва да постанови отхвърлянето й със съдебното решение.
При този изход на делото е основателна претенцията на
ответника за присъждане на разноски. Същите са заявени своевременно. С оглед на
това и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска съдебни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба от ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“ ЕИК ., с. К., общ. Д., против Национална агенция за приходите, гр. София, за присъждане на сумата от 543 лв. като обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен акт на органите по приходите, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „НАНСИ – Стойка Колева“ ЕИК ., с. К., общ.
Д., да заплати на Национална агенция за
приходите, гр.С., разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: