Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 86
Гр. Перник, 12.03.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 716 по описа за 2017 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на М.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат М.Д. *** против Решение № *** от 05.12.2017 година на директора на
Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-75
от 06.11.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № *** от 02.10.2017
година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б,
ал. 2 от КСО е изменено Разпореждане № *** от 05.04.2017 година в частта на
мотивите и е потвърдено в останалата му част, с което на жалбоподателя е
отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето
няма изискуемите се за право на пенсия 15 години осигурителен стаж, положен при
условията на ІІ – ра категория труд.
В жалбата се твърди, че постановеното решение на
директора на Териториално поделение Перник при НОИ е издадено при недоказаност
и необоснованост на мотивите, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и че размера на осигурителния стаж и възраст неправилно е изчислен,
поради което моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно и определи срок, съгласно чл. 174 АПК, в който
административния орган да отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и
възраст при зачитане на всички представени официални документи.
В проведеното съдебно заседание на 19.02.2018 година
жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.Д. ***,
който развива допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Моли съда да отмени оспореното решение, като
незаконосъобразно. Моли съда за срок за представяне на писмени бележки, които в
предоставения 7-дневен срок не са постъпили. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на Териториално
поделение Перник при НОИ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Йонита
Стоянова – Петрова моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в
обжалван административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се
административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради
което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане
по същество.
Производството пред административния орган е започнало
с подадено заявление вх. № 2113-13-1379 от 14.12.2016 година, с което настоящия
жалбоподател е поискал от директора на ТП на НОИ Перник да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход.
С Разпореждане № *** от 05.04.2017 година от
длъжностно лице по пенсионно осигуряване на М.В.С. е отказало да се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма изискуемите
се за право на пенсия 15 години осигурителен стаж, положен по условията на ІІ –
ра категория труд. Срещу това разпореждане настоящият жалбоподател е подал жалба
с вх. № 1012-13-29 от 25.05.2017 година, която е била разгледана от директора
на ТП – Перник към НОИ, който с Решение
№ *** от 21.06.2017 година е върнал преписката на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване за ново разглеждане.
При повторното разглеждане в съответствие с изложените
мотиви е извършена нова цялостна проверка на представените документи и
длъжностно лице по пенсионно осигуряване е установило, че лицето има навършена
възраст 61 години 08 месеца и 25 дни и зачетен до 13.12.2016 година
осигурителен стаж от втора категория труд 11 години 08 месеца и 11 дни и
осигурителен стаж от трета категория труд 24 години 03 месеца и 08 дни. При
така установените факти, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало
Разпореждане № *** от 02.10.2017 година, с което е изменило Разпореждане № ***
от 05.04.2017 година в мотивната част и го е потвърдило в останалата част, с
която на жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като лицето няма изискуемите се за право на пенсия 15
години осигурителен стаж, положен при условията на ІІ – ра категория труд.
Против така постановеното Разпореждане № *** от 02.10.2017
година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване настоящия жалбоподател е подал
жалба вх. № 1012-13-75 от 06.11.2017 година.
По така подадената жалба е постановено оспореното в
настоящото съдебно производство Решение № *** от 05.12.2017 година на директора
на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-13-75
от 06.11.2017 година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № *** от 02.10.2017
година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.
69б, ал. 2 от КСО е отказано да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст, тъй като лицето няма изискуемите се за право на пенсия 15 години
осигурителен стаж, положен по условията на ІІ – ра категория труд, за да му
бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, а
има 11 години 08 месеца и 06 дни. С така изложените мотиви на основание чл.
117, ал. 2 от КСО е постановен обжалвания отказ на директора на ТП на НОИ
Перник.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля
***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показанията се установява, че е
работил заедно с жалбоподателя в периода 1993 – 1996 година в ДФ „***“, като
последния е бил шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона, а свидетелят е
бил директор на ДФ „***“. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав не ги кредитира, тьй като не кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства.
Пред настоящата съдебна
инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза от вещото лице В.Ж.П.. От заключението на вещото лице
се установява, че жалбоподателят има положен трудов стаж при условията на ІІ – ра
категория труд 14 години 05 месеца и 24 дни и положен трудов стаж ІІІ – та
категория труд 24 години 03 месеца и 08 дни и 103 точки сбор от възраст и
осигурителен стаж, т.е. не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б,
ал. 2 от КСО, защото няма изискуемият се общ трудов стаж за ІІ – ра категория
труд от 15 години. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на
вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл.
117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по
ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.
118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по
чл.
117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на
оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е Решение № *** от 15.12.2017
година на директора на Териториално поделение Перник към Национален
осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл.
118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа
всички задължителни реквизити посочени в чл.
59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и административно
производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на
основанията по чл.
146, т. 1, т. 2
и т. 3
от АПК.
Със заявление с вх. № 2113-13-1379 от 14.12.2016
година пенсионния орган е сезиран от настоящия жалбоподател с искане да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на
доказателствата в пенсионното досие административният орган е приел, че няма
право на пенсия в условията на чл.
69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на ІІ – ра категория труд, за да му
бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст по чл.
69б, ал. 2 от КСО. Постановено е Разпореждане № *** от
05.04.2017 година, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, което е било оспорено от настоящия жалбоподател, като с Решение
№ *** от 21.06.2017 година на директора на ТП на НОИ Перник преписката е
върната на длъжностно лице по пенсионно осигуряване за ново разглеждане. При извършената
нова цялостна проверка на представените документи е издадено Разпореждане № ***
от 02.10.2017 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е
изменило Разпореждане № *** от 05.04.2017 година в мотивната част и е потвърдено
в диспозитивната му част. Постановено е Решение № *** от 05.12.2017 година, с
което е потвърденото издаденото Разпореждане № *** от 02.10.2017 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Същите са в съответствие с
материалноправните разпоредби. Съгласно нормата на чл.
69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили
право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и
са:
1. навършили възраст до 31
декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015
година възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст. С оглед на това нормативно разрешение се
налага извода, че разпореждането и постановеното в последствие решение са
правилни. Не е спорно, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия по чл.
68 от КСО. С оглед на това остава възможността същият да
поиска отпускане на пенсия по реда на чл.
69б от КСО. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателя към дата на депозиране на заявлението е на възраст
61 години, 10 месеца и 16 дни. Видно от административната преписка за периода
12.07.1993 година – 30.04.1996 година трудовия стаж на М.В.С. като шофьор на
камион над 12 тона в ДФ „***“ не е зачетен за осигурителен стаж ІІ-ра категория
по удостоверение образец УП 30 № 137-3 от 31.07.1996 година.
По така представените
писмени доказателства към административната преписка жалбоподателя, въпреки
указаната му доказателствена тежест не ангажира доказателства, с които да обори
тяхната доказателствена сила. Действително свидетелските показания удостовериха,
че жалбоподателят е работил като шофьор на камион над 12 тона, но при какви
условия на труд не стана ясно. От друга страна, от заключението на вещото лице еднозначно
се установява, че жалбоподателя е придобил осигурителен стаж от втора категория
труд – 14 години, 05 месеца и 24 дни и осигурителен стаж от трета категория
труд – 24 години, 03 месеца и 08 дни. По правилото на чл.
104 от КСО, когато лицето е работило в условията на различни
категории труд, съгласно ал. 2
от КСО при пенсиониране, за осигурителен стаж и възраст
осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория. При това превръщане се получава общ осигурителен стаж от 42
години, 04 месеца и 16 дни. Същите размери на осигурителен стаж е установил и
административния орган. Административният орган е приел, че при прилагане на
правилото на чл.
69б, ал. 6 от КСО лицето няма изискуемите се 15 години при
условията на втора категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки
като сбор от осигурителен стаж и възраст. С оглед на това се приема, че
жалбоподателя няма 15 години при условията на втора категория труд, същият не отговаря
на първото изискване посочено в чл.
69б, ал. 2 от КСО. Настоящият съдебен състав приема, че
отказът на пенсионния орган да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в условията на чл.
69б, ал. 2 от КСО е правилен и е съобразен с материалния
закон. Като е достигнал до същите изводи административния орган и длъжностното
лице по пенсионното производство са постановили материално законосъобразни
актове, които ще бъдат оставени в сила.
След като жалбоподателя не
отговаря на изискванията на чл.
69б от КСО, за придобиване право на пенсия от лицата, работещи
при условията на първа и втора категория труд, то той не отговаря и на
изискванията на основния текст за отпускане на пенсия за изслужено време и
старост. Предпоставките, към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл.
68, ал. 1 от КСО са навършени 63 години и 10 месеца за
мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя и осигурителен стаж 38 години и 2
месеца за мъжете, какъвто осигурителен стаж заявителят към датата на подаване
на заявлението за отпускане на пенсия има. С оглед на това същият не отговаря и
на условията за пенсиониране в хипотезите на чл.
68, ал. 1 и
ал. 2
от КСО. Въз основа на изложеното и при осъществения цялостен
контрол не се констатираха основания за отмяна на оспорения акт в условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
В тази връзка не се
възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно не му е зачетен
осигурителен стаж за периода от 12.07.1993 година до 30.04.1996 година, тьй
като от представеното удостоверение не са налице данни за положен труд в
условията на втора категория от една страна, а от друга не е оспорено
обстоятелството, че в разплащателните ведомости за посочения период липсват
данни за лицето – настоящ жалбоподател. Ето защо единствено пенсионния орган е
този, който има правомощието да зачете определен стаж като стаж положен в
условията на определена категория труд. Настоящият съдебен състав намира, че
правилно административния орган е определил, че не са е налице предпоставките
по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО
По изложените в настоящето
решение мотиви жалбата на М.В.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.Д. *** против
Решение № *** от 05.12.2017 година на директора на Териториално поделение
Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-75 от 06.11.2017
година на настоящия жалбоподател срещу Разпореждане № *** от 02.10.2017 година на длъжностно лице
по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано
да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма
изискуемите се за право на пенсия 15 години осигурителен стаж, положен по
условията на ІІ – ра категория труд, следва да се отхвърли като неоснователна.
При извършената цялостна
проверка за законосъобразност на акта по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които
да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
валидно проведено административно производство компетентният административен
орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти.
Относно разноските:
С оглед изхода на
спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на
делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателя му заплати сумата
в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.С.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.Д. *** против Решение № *** от 05.12.2017
година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-13-75 от 06.11.2017 година срещу Разпореждане № *** от
02.10.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е изменено разпореждане № *** от 05.04.2017
година, в частта на мотивите и е потвърдено в останалата му част, с което на
жалбоподателя е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като няма изискуемите се за право на пенсия 15 години осигурителен
стаж, положен по условията на ІІ – ра категория труд, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.В.С. с
ЕГН ********** от с.
***, община ***, област Перник да заплати на Териториално поделение на НОИ
Перник съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: