№ 3921
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110127159 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С. В. П. срещу О*********** следните искове:
1. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ – поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Г******”, Дирекция А** в О************.
3. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 7800
лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението за периода от 08.04.2022г. до 08.10.2022г.
Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното плащане и разноските за производството.
Процесните права произтичат от следните твърдени факти:
наличие на безсрочно трудовото правоотношение, по силата на което ищеца е заемал
длъжността „г******” в Дирекция „А**“ при О*************;
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, б. 10б КТ
(нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., предишна т. 10а, бр. 98 от 2015г., в сила от 1.01.2016 г.) – „когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“;
1
незаконно упражняване от страна на ответника на потестативното право едностранно
да прекрати трудовото правоотношение между страните, в т.ч. липса на мотиви на
Заповед ТП-20/01.04.2022г. на ******; посочване в заповедта на предизвестие без
определенен срок, което е оттеглено; посочване в заповедта, че същата подлежи на
обжалване по редана АПК пред АССГ;
оставане без работа вследствие незаконното уволнение и пропуснато брутно трудово
възнаграждение поради незаетост на ищеца по трудово правоотношение за период от
шест месеца, считано от 08.04.2022г.
В подадения писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК се оспорват твърденията в
исковата молба, като се поддържа, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е
извършено законосъобразно, като се развиват съображения в тази насока.
С молба от 30.09.2022г., поддържана и в публични съдебни заседания от 07.12.2022г.
и от 22.02.2023г. процесуалният представител на ищеца – адв. З. е направил уточнение на
исковата молба, като е конкретизирал, че ответник по делото е О*************, което е
юридическо лице на бюджетна издръжка, а Областния управител ръководи и представлява
администрацията и се явява работодател по трудовите правоотношения по Кодекса на труда
в областната администрация.
Във връзка със заявеното от пълномощника на ищеца в проведеното публично
съдебно заседание от 22.02.2023г. процесуалният представител на ****** е представил
пълномощно с права да представлява О************* по настоящото дело, като е заявил
изрично, че от името на Областната администрация съгласно представеното пълномощно
поддържа отговора, депозиран по делото.
Макар и да не се е произнесъл с нарочен акт относно уточнителната молба на ищеца
досежно ответника по делото, съдът е приел представеното в публично съдебно заседание от
22.02.2023г. пълномощно и направеното изявление на сочения в него пълномощник, като е
възприел като ответник по делото именно О************* чрез нейния ръководител и
законен представител - Областния управител (чл. 57, ал.2 и ал.3 от Закона за
администрацията и чл. 4, ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на
областните администрации), който е счел за редовно призован за горното заседание. За да
приеме горното съдът е съобразил, че областния управител, освен ръководител и
представляващ Областната администрация, има и друго качество – на едноличен орган на
изпълнителната власт в областта, осъществяващ държавното управление по места (чл. 3 от
Устройствения правилник на областните администрации), койтоно в това си качество не
може да бъде страна по спорове по Кодекса на труда.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „г******”,
Дирекция А** в О************; трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
328, т. 10б КТ; последното получено от ищеца БТВ за пълен отработен месец е в размер на
1300 лв.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „г******”, Дирекция А** в О************.
На 07.03.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ с разпореждане при неспазване на
срока на предизвестието на служителя да му бъде заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ.
Със Заповед ТП-20/01.04.2022г. на ******, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е
прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 07.04.2022 г. Със
заповедта е предвидено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Заповедта е връчена на ищеца на 05.04.2022г.
По делото е представено писмо изх. № 1029-21-15470#1/20.06.2022г., с което
директорът на ТП – София град, НОИ уведомява, че С. В. П. е упражнила правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, считано от 26.10.2014 г.
С оглед очертания предмет по делото, настоящия съдебен състав за да се произнесе
съобрази задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата чл. 335, ал. 2,
т. 1 КТ обективирана в Решение № 27 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3012/2016 г., IV
г.о., ГК и Решение № 148 от 6.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2021 г., IV г.о., ГК , - в
случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното
действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с
изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия
договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за
уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната
го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното
основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да
прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение.
Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи,
като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение
имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и Решение № 351/20.12.2011 г. по
гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело №
468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение по гр. д. № 1844/2013 г. на IV гр. отд. и др.
Видно от представените по делото писмени доказателства работодателят е отправил до
ищеца предизвестие с вх. № 93-00-57/01.03.2022г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение с посочено правно основание чл. 328, ал. 1, б. 10б КТ. Това писмено
доказателствено нито е оспорено от страна на ищеца, нито е оборена неговата автентичност,
3
поради което същото като годно писмено доказателство – доказва, че материализираното в
него изявление е било направено, както е посочено в него, а именно, че отправено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение до работника е на посоченото
основание. Тъй като в същото не са изложени фактически доводи за прекратяване на
трудовото правоотношение, съдът приема за правно релевантна дадената от работодателя в
предизвестието правна квалификация.
Възможността за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя с писмено предизвестие е въведено с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ/
ДВ. бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г./, впоследствие редактирана с изменението ДВ,
бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. /сега 10б, като изрично уредено от закона право в
случаите, когато работника/служителя е упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение, т.е. в хипотеза различна от
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Съгласно решение № 349 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/
2010г., IV г.о., ГК по този начин се слага край на съществуващата преди това изменение
задължителна практика на касационния съд, според която само придобИ.ето на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение е основание
за прекратяването му /т. 10/. С Решение № 197 от 20.06.13 г. по гр. дело № 706/12 г. на IV г.о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се посочи изрично, че прекратяването на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10а /в редакцията преди изм. в ДВ, бр. 46/10
г./ сега 10б, касае работещи пенсионери, и е предвидено за случаите, когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като назначеният работник или служител е придобил и
упражнил правото си пенсия, като законът не прави разлика дали конкретното трудово
правоотношение е възникнало преди влизане в сила на правилото, или не.
Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ дава възможност на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работник, когато трудовото правоотношение е възникнало,
след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Упражняването на това право е предоставено изцяло на волята
на работодателя, като условието е към датата на уволнението – трудовото правоотношение
да е възникнало след като работника или служителя е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст /в този смисъл и Решение № 838 от 17.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о., ГК/.
Касателно настоящия случай видно от приложеното по делото писмо от ТП на НОИ –
София град /л.18/ищеца С. В. П. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурен
стаж и възраст, считано от 26.10.2014г., а трудовото правоотношение между страните е
възникнало по силата на Трудов договор № ТП-01/05.01.2015г., считано от 05.01.2015г.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че безспорно установено по делото, че са
осъществени елементите от фактическия състав на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
По отношение наличието на мотиви към заповедта. Доколкото се касае до обективно
наличие на дадени обстоятелства-конкретно определени в закона, при които може да се
прекрати ТПО, а именно: трудовото правоотношение да е възникнало, след като работникът
4
или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, то посочването на текста на чл. 328, т. 10б КТ е достатъчен. Както е посочено по-
горе, наличието на тези обстоятелства е безспорно установено по делото. На преценката на
работодателя е предоставена възможност да прекрати ТПО, без да излага допълнителни
мотиви, доколкото те се съдържат в текста на закона. Излагането на мотиви в заповедта за
проверка на наличието на предпоставките за прекратяване на трудовия договор са
необходими при прекратяване на трудов договор на основания, които са резултат на
субективна преценка на работодателя /като напр. дисциплинарно уволнение/.
Предвид всичко изложено съдът намира, че предявения иск за признаването на
процесната заповед за незаконосъобразна и за отмяната й на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, е
неоснователен и следва да се отхвърли, което обуславя неоснователността и отхвърлянето и
на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. З вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на
предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за шест месеца
в размер на 7800 лв., ведно със законната лихва.
Съдът не следва да разглежда въведените едва с писмените бележки на ищеца
твърдения за диксриминационност на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ и нейната
неприложимост поради противоречие с норми на Конституцията на РБ /чл. 16 и чл. 6, ал. 2/.
Нито в исковата молба, нито по-късно ищеца е заявил подобни твърдения, нито пък е
заявено, че заповедта за уволнението е незаконосъобразна поради злоупотреба с право от
страна на работодателя.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че с правомощието да
установява противоконституционност на даден закон разполага специализираната, изрично
предвидена в Конституцията юрисдикция – Конституционният съд /чл. 149 от КРБ/.
Съобразно континенталната система на конституционен контрол, към която се приислява
националната ни правна система, в Конституцията се посочват изчерпателно субектите,
които могат да сезират КС с искане за обявяване на противоконституционност на закона.
Сред специализираните субекти, които могат да сезират КС са ВКС и ВАС, които
разглеждат като последна инстанция конкретен съдебен спор и по този повод констатират,
че приложимото право е противоконституционно. Тогава те могат да сезират КС, за да обяви
приложения закон или норма от него за противоконституционни. Такова правомощие нямат
съдилищата от по-ниските инстанции – районен съд, окръжен съд, апелативен съд. Те, дори
и да имат съмнение за противоконституционност на приложения закон по конкретния
правен спор, предмет на съдебното дело, трябва да продължат да го прилагат.
Противоконституционност може да бъде релевантно констатирана и предявена за решаване
пред КС едва в последната инстанция от съставите на ВКС или ВАС /в този смисъл Решение
№ 3 от 5 април 2005 г. по конституционно дело № 2 от 2005 г. на КС/.
Наред с това следва да се подчертае и следното - в чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация е предвидено, че всяко лице, чиито права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с
който да поиска установяване на нарушението; осъждане на ответника да преустанови
5
нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения; обезщетение за вреди. Защитата от дискриминационно
поведение е предмет на самостоятелен иск, който принципно би могъл да бъде съединен с
исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, но в случая ищеца не е предявил такъв, а съгласно принципа
на диспозитивното начало регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 вр.
с ал. 3 ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от С. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, бул. „***********“ № 4, ет. 3, офис 309 – чрез адв. З., срещу О*************,
представлявана от Областния управител с ЕИК ******** и адрес гр. София, бул.
„***********“ № 6, конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение на ищеца, извършено със Заповед ТП-
20/01.04.2022г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „г******”, Дирекция А** в О************; и осъдителен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 7800 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на уволнението, дължимо за
периода от 08.04.2022г. до 08.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане, както и с искането за
разноски за производството.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„***********“ № 4, ет. 3, офис 309 – чрез адв. З. да заплати на О*************,
представлявана от Областния управител с ЕИК ******** и адрес гр. София, бул.
„***********“ № 6, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТОможе да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок, считано от 15.03.2023 г., за което страните са надлежно уведомени в
о.с.з. от 22.02.2023г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6