№ 244
гр. Стара Загора, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Н. К. Т.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20235500500339 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Районна
прокуратура, гр.Стара Загора, в качеството на представляващ Прокуратурата
на Република България против Решение под № 162 от 01.03.2023г.
постановено по гр.дело с № 4817/2022г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, с което е
определен осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на М. Т. И. сумата
от 4000 лева за обезщетение на причинените и неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатото и обвинение в извършване на
престъпление, ведно със законната лихва от 17.12.2021г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 1050 лева за разноски, като е отхвърлен иска до
пълния предявен размер от 5000 лева, като неоснователен в тази му част.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е обсъдил
и възприел доказателствата по делото и е изложил фактически и правни
изводи неподкрепени с доказателства по делото. Посочва, че ищцата с
виновното си поведение е допринесла за търпените от нея неимуществени
вреди. Освен това сочи, че свидетелите разпитани по делото не са посочили
конкретни факти от които да се направи категоричен извод за нарушеното
1
психическо здраве на ищцата за периода , през който тя е обвиняемо лице.
Същите като роднини на ищцата по-скоро са изразили анализ на известни
факти и обстоятелства, отколкото на конкретни такива. Сочат, че по делото не
са били приобщени и медицински документи, издадени от лекар за влошеното
физическо или психическо състояние на ищцата.
Поради гореизложеното, претендират измяна на постановеното
първоинстанционно решение, като присъдената сума от 4000 лева бъде
значително намалена, както и присъдените разноски в размер на 1050 лева за
адвокатско възнаграждение също следва да бъдат намалени по размер според
предвиденото минимално такова в Наредба №1/2004г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна М. Т. И. от гр.Ч., чрез пълномощника си адв.Е. Е. от АК – Стара
Загора, с който оспорват изцяло подадената въззивна жалба, като
неоснователна. Претендират оставянето и без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.
Вземат становище по оплакванията наведени във въззивната жалба.
Считат, че правилно съдът правилно е приложил материалния закон – чл.52
ЗЗД, като е определил справедливо по размер обезщетение за неимуществени
вреди за ищцата в размер на 4000 лева. Относно присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение, че следвало да бъдат намалени, сочат, че съдът е
присъдел разноски съразмерно уважената част на иска. В случай, че
направено възражение от ответника представлява възражение по чл.78, ал.5
от ГПК сочат, че същото е преклудирано.
Въззивникът Районна прокуратура – гр. Стара Загора - редовно и
своевременно призовани, за тях се явява прокурора Т. от ОП-Стара Загора,
като заявява, че поддържа подадената от Районна прокуратура – Стара Загора
въззивна жалба и моли същата да бъде уважена изцяло като бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и изцяло и се отхвърли предявения
иск от въззиваем. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице основанията и
наличието на неимуществените вреди претърпени от въззиваемия моли да се
измени първоинстанционното решение, тъй като размера на иска е завишен
предвид събраните доказателства, които не сочели преживени от този
въззиваем болки и страдания с висок интензитет. Подробни съображения и
доводи са изложени и в съдебното заседание по съществото на делото.
Въззиваемият М. Т. И., редовно и своевременно призована, не се явява в
съдебно заседание, вместо нея се явява пълномощника й адв. Е. Е. и моли
съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира и
за присъждане на направените по делото разноски. Подробните съображения
за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото и в
2
депозирания по същото дело писмен отговор от адв. Е..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, а и от приложените, събрани и
проверени в хода на процеса и пред двете съдебни доказателства се
установява, че на датата 14.01.2016г. с постановление на прокурор от РП
Чирпан е образувано ДП № 3/2016г. по описа на СлО при Окръжна
прокуратура Стара Загора срещу неизвестен извършител, за това, че на
31.08.2015г. в гр. Ч. се заканил с убийство на М.П.П. и това заканване могло
да възбуди у последната основателен страх относно осъществяването му -
престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
На датата 08.01.2018г. /л. 54, т. 3 от ДП/ ищцата е привлечена като
обвиняема за две престъпления по чл. 144 ал. 3, пр. първо, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като съизвършител в
съучастие със съпруга си, извършени на 31.08.2015г. и на 01.09.2015г.
След приключване на разследването, на 28.05.2018г. Районна
прокуратура Чирпан е внесла в Районен съд Чирпан обвинителен акт и е
образувано НОХД № 193/2018г. Поради отвод на съдиите от Районен съд
Чирпан, съдебното производство е прекратено и делото изпратено на ВКС.
ВКС е определил делото да се разгледа от Районен съд Пловдив. В РС -
Пловдив е образувано НОХД № 3977/2018г.
Ищцата се е явявала в три съдебни заседания по НОХД № 3977/2018г.
на РС - Пловдив, на следните дати, както следва:
на 16.07.2018г.;
на 21.11.2018г.;
на 15.01.2019г.;
С присъда под № 14 от 15.01.2019г. ищцата е оправдана и по двете
повдигнати й обвинения.
Подаден е протест срещу присъдата, подадена е и въззивна жалба от
гражданския ищец и частен обвинител М.П.П.. Протестът е върнат от
Пловдивския РС, но по въззивната жалба е образувано и ВНОХД с №
1271/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Ищцата и въззиваема И. се е явила на делото – съответно в о.с.з. на
датата 20.08.2020г.
С постановеното по ВНОХД с № 1271/2020г. решение от 14.12.2020г. е
отменена присъдата под № 14 от 15.01.2019г. по НОХД № 3977/2018г. на РС -
Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС- Пловдив.
Образувано е НОХД № 7845/2020г. по описа на РС - Пловдив, по което
ищцата се е явявала в о.с.з., както следва:
3
на 27.01.2021г.;
на 05.03.2021г.;
на 16.04.2021г.;
С присъда № 26 от 16.04.2021г. ищцата е оправдана по двете
повдигнати обвинения.
Подаден е протест срещу присъдата, подадена е и въззивна жалба от
гражданския ищец и частен обвинител М.П.П.. Образувано е ВНОХД под №
1842/2021г. на Окръжен съд - Пловдив.
Ищцата се е явила на делото - в о.с.з. на 19.10.2021г.
С постановеното по ВНОХД № 1842/2021г. окончателно решение от
17.12.2021г. е потвърдена присъда № 26 от 16.04.2021г. по НОХД №
7845/2020г. на РС - Пловдив.
Предвид това, че спрямо ищцата са повдигнати обвиненията в
извършването на престъпления, по които тя е оправдана, е осъществен
фактическият състав на чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и искът за
неимуществени вреди е доказан по основание - неоснователното
наказателно преследване причинява негативни преживявания.
Относимите обстоятелства към размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост; продължителността на наказателното
производство; дали е било в съдебна фаза, вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на наказателното
производство; дали по същото време срещу ищцата са водени и други
наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищцата - има ли влошаване на здравословното й състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищцата, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване
върху живота й - семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането.
Ищцата е била обвиняема - в периода от 08.01.2018г. до 17.12.2021г.,
т.е. почти четири години.
Престъпленията, за които е привлечена като обвиняема, са тежки
умишлени /предвидено е наказание до шест години лишаване от свобода/.
Наказателното производство е протекло и в съдебна фаза - с две
разглеждания в първа инстанция и две разглеждания във втората-
въззивна инстанция - с общо осем явявания на ищцата и въззиваема И. в
открити съдебни заседания.
На ищцата не е била взета мярка за неотклонение.
С участието на ищцата, като обвиняема /в присъствието на защитник/,
са извършени следните процесуални действия на досъдебна фаза: разпит на
08.01.2018г., предявяване на разследването на 30.01.2018г., предявяване на
4
разследване на 04.04.2018г.
Делото не е било публично разгласено.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - Н.Т.Г. и И.И.Т.
/сестра и племенник на ищцата/, се установява, че по време на воденото
срещу нея наказателно производство ищцата не се е чувствала добре,
отслабнала, не се хранила добре, била е постоянно притеснена, че се води
дело срещу нея, не се чувствала добре, като ходила на заседанията,
задушавала се, получавала болки, ставало й лошо, не можела да диша, като
приказвала, плачела. Посещавала частни лекари в Ч., взимала лекарства. Със
съпруга й се разделили, след като приключило наказателното производство.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите, въпреки
родствената им връзка с ищцата, като безпротиворечиви, почиващи на
непосредствени възприятия, кореспондиращи на писмените доказателства
/относно продължителността на наказателното производство и пътуванията
на ищцата и съпруга й до Пловдив/, и тъй като не се опровергават от никое от
събраните по делото доказателства. Същите показания на допуснатите от
първостепенния съд свидетели, макар и като близки родственици на
въззиваемата И. са били преценени надлежно от първостепенния съд и
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Въззивният съд намира, че за да се ангажира отговорността по чл.2 от
ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативната даденост на следните
предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1
- т.6, на второ място – да е налице вредата и причинната връзка. Тежестта на
доказване принадлежи на въззиваемия. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда
възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира
приложение чл.52 ЗЗД. Законодателят изрично е уредил хипотезите на
възникването на отговорността на държавата за вреди от дейността на
правозащитни органи,при условията визирани в чл.2, ал.1, т.1-6 ЗОДОВ. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага
критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД принципът за справедливо
репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди
обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на
поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по
време и място следват противоправния резултат.
Съдът намира, че в конкретния случай е безспорно установено, че
въззиваемият М. Т. И. е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу
нея наказателно производство, приключило с Оправдателната Присъда на
въззивния съд при повторното разглеждане на делото пред този съд. Съдът
5
следва да отбележи, че първоначално се е водило досъдебното производство,
което на практика не е приключило, а е продължило спрямо въззиваемата И.,
като е бил внесен и съответния Обвинителен акт в съда от датата 28.05.2018
год., като съдебното производство водено срещу същата е продължило до
датата 17.12.2021 год., когато с постановеното по ВНОХД № 1842/2021г.
окончателно решение от същата дата 17.12.2021г. е потвърдена
оправдателната присъда под № 26 от 16.04.2021г. по НОХД № 7845/2020г. на
РС - Пловдив.
Ищцата и въззиваема И. без съмнение е търпяла характерните за всяко
лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени
вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане,
изнервеност, несигурност, засягане на достойнството. Обстоятелството, че не
е осъждана, води до по- висок интензитет на моралните страдания, но от
друга страна - не е била постановявана осъдителна присъда. Наличието на
обичайни притеснения и неудобства при незаконосъобразното обвинение се
предполага. Вредите извън обичайните следва да бъдат доказани. В
настоящия случай, не са доказани неимуществени вреди на ищцата извън
обичайните такива, както и да са останали трайни последици върху психиката
й. Следователно, не е установено незаконното обвинение да е довело до
някакви трайни последици и отражение в живота на ищцата занапред.
Ето защо, обезщетението също следва да бъде определено в обичайния
за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните
икономически условия за живот в страната. Съдебната практика се е
ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство, страх, да определя обезщетение
около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото и надлежно
обезщетение, което е достатъчно за репарирането на неимуществените вреди,
причинени на ищцата от процесното наказателно производство е именно
сумата от 4000 лв., за която сума предявеният иск следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда - 17.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, а за разликата
до пълния претендиран размер от 5000 лв., следва да се отхвърли, като
неоснователен в тази му част.
Относно направеното възражение и оплакване във въззивната жалба
за съпричиняване, то, съгласно чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Според
разясненията, дадени от ВКС в т. 3 от ТР с № 3/2004 г., ОСГК, в случаите,
когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване. За да е
налице съпричиняване, трябва да има причинно- следствена връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Такова съпричиняване
6
ще е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставките за повдигане и
поддържане на незаконното обвинение - направил е недобросъвестно
неистински признания, въвел е органите на разследването в заблуждение с
цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
разследването на престъпление /решение № 51 по гр. д. № 4621/2015 г., III г.
о., решение № 244 по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., решение № 112 по гр. д.
№ 372/2010 г., IV г. о., решение № 253 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
704/2019 г., IV г.о./. Конкретни твърдения и доказателства за подобно
поведение от ищцата, в случая не са налице и не са ангажирани и пред двете
съдебни инстанции. Относно доводът, че за самото привличане на ищцата
като обвиняема са били необходими достатъчно доказателства, от които да се
направи обосновано предположение, че е била извършила деянието, за което
е била привлечена като обвиняема - и е налице съпричиняване, то, за да се
образува досъдебно производство са необходими достатъчно данни за
извършено престъпление, но в случая ищцата не е създавала
недобросъвестно предпоставки за повдигане на незаконното обвинение,
не е правила недобросъвестно неистински признания, през цялото
досъдебно и съдебно производство е твърдяла, че е невинна.
Обстоятелството, че в хода на наказателното производство е бил
конституиран граждански ищец и частен обвинител няма отношение към
обема на отговорността на държавата. Тя дължи обезщетението си за всички
вреди, като в исковото производство тази отговорност се реализира с
участието /като процесуален субституент, а не като длъжник/ на органа,
сложил началото на причинно-следствения процес /решение № 206 от
3.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 694/2018 г., IV г. о., ГК/.
Без съмнение е, че през цялото това време от почти от четири години,
докато е текло както досъдебното, така и съдебното производство, развило се
на практика на четири съдебни инстанции, съответно с връщане на делото за
нова разглеждане на първоинстанционният съд, тя е изпитвала реалните
притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на
наказателната репресия. Извън тези вреди въззиваемият сочи, което се
установява и от показанията на свидетелите, че след започването на
наказателното производство тя е започнала да се притеснява съвсем
основателно и за бъдещето си като цяло. Незаконно поддържаните
обвинения двукратно пред двете съдебни инстанции, както и двукратното
внасяне на протести в съответната въззивна инстанция са уронили и
репутацията и името й както сред колеги, познати, работодатели, т.е. това се
явяват правилните изводи, до които е достигнал и първоинстанционният съд в
мотивите към обжалваното Решение. Стигнало се е дори до там, че
вследствие на воденото срещу нея наказателно преследване и дългите
съдебни процедури и производства, тя се е разделила и с дългогодишния си
съпруг. В тази насока първата инстанция е изложила подробни съображения и
7
доводи, които се възприемат и от настоящия съд.
Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и
мотивирано, както самите действия на въззиваемата И., така и претърпените
от същата душевни и морални болки и страдания, а именно неимуществените
вреди, като е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че същата със
своите действия по време на наказателното преследване не е създала никакви
предпоставки за повдигането и поддържането на обвинението спрямо нея, тъй
като на практика става въпрос в случая за съучастие, в което на практика И.
не е участвала.
По конкретните оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд
възприема и следното:
Неоснователни са твърденията, че решението на PC - Стара Загора е
неправилно, тъй като не били правилно обсъдени и възприети
доказателствата по делото.
За да формира фактическите си изводи, съдебният състав от
първостепенния съд съвсем внимателно, задълбочено и всеобхватно е
възприел, разгледал и обсъдил всички доказателства, събрани в хода на
производството. Неслучайно Районният съд е приел всички представени с
исковата молба доказателства. Ответната страна не е представила писмени
доказателства, поради което такива, искани от нея, няма приети по делото.
Правилно, за да изгради преценката си по фактите, но най - вече за
изграждането на основния правен извод дали е налице увреждане, водещо
до отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът е приобщил към
настоящото гражданско производство материалите по всички водени срещу
въззиваемата съдебни производство, съответно по НОХД с № 3977 / 2018 г.
по описа на Районен съд - Пловдив; НОХД под № 7845 / 2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив; ВНОХД № 1271 / 2020 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив; ВНОХД № 1842 / 2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В
противовес на твърденията във въззивната жалба следва да се посочи, че
Районният съд е обсъдил и анализирал и събраните по делото гласни
доказателства като ги е отнесъл към цялата доказателствената съвкупност по
делото.
Установявайки правилно фактическата обстановка, PC - Стара Загора
законосъобразно е достигнал до единствено възможния и правилен правен
извод в конкретния случай, че предвид факта, че спрямо ищцата са били
повдигнати обвинения в извършване на престъпления, по които тя е
оправдана, е възникнала отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и
Прокуратурата на Република България следва да отговаря за вредите,
причинени на ищцата М. Т. И.. Впрочем, за пълнота следва да се каже, че с
въззивната жалба не се оспорва основният правен извод на Районния съд за
наличието на състава по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което следва да се
приеме, че въззивникът не оспорва настъпилата вреда, изразяваща се в
незаконно привличане на ищцата като обвиняем.
8
Основното оплакване, което се визира във въззивната жалба, а и видно
от крайното искане за намаляването на присъденото обезщетение е
възражението за принос на ищцата към увреждането, което от своя страна да
доведе по прилагането на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. По неизбежност в началото на
обсъждането на това възражение е нужно да се каже, че същото е
неаргументирано. Въззивникът единствено се е задоволил да посочи, че
самият факт, че с постановление от 08.01.2018г на следовател в СлО при
Окръжна прокуратура Стара Загора по ДП № 3-Ч/2016г. на СлО при ОП
Стара Загора, ищцата М. И. била привлечена като обвиняема, водело до
извода, че били налице достатъчно доказателства, от които да се направи
обосновано предположение, че ищцата е извършила престъплението. В
жалбата обаче липсва каквото и да било пояснение кои точно са тези
доказателства, да не говорим за анализа на подобни твърдения. Безспорно е,
че при това положение, коментар на това оплакване във въззивната жалба е и
невъзможен, поради което същото следва да се остави без уважение и в
съответствие с мотивите изложени на въззивния съд в началото на
настоящото изложение по съществото на делото
Все пак обаче, съставът на PC - Стара Загора подробно се е занимал с
основното оплакване във въззивната жалба, което касае искане за намаляване
отговорността на ответника за вреди на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй
като с отговора на исковата молба е направено възражение в тази посока.
Правилно съдът е посочил в решението си, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ,
когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се
намалява. По тези причини съдебният състав е изследвал доколко
поведението на пострадалата, в случая М. И., се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие
на държавния орган. Отчетено е съвсем обосновано и мотивирано от
първостепенния съд, че основание за редукция на размера на обезщетението
ще има, само когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставките за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение - поради недобросъвестно направени
неистински признания или въвеждане на органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или
опорочи разследването на престъпление. При тези правилни разсъждения
Районният съд е достигнал до единствения правилен извод, че твърдения и
доказателства за подобно поведение на ищцата в случая няма и не са налице
такива. Ищцата не е създавала недобросъвестно предпоставки за повдигане на
незаконното обвинение, не е правила недобросъвестно неистински признания,
през цялото досъдебно и съдебно производство е твърдяла, че е невинна.
Отчетено е, че липсват каквито и да било данни М. И. да е извършила
действия, които да имат отношение към законността на действията на
правозащитните органи при привличането й към наказателна отговорност и
осъществяването спрямо нея на процесуална принуда. Предвид тези
съображения правилно съдебният състав е приел за неоснователно
9
възражението на ответника за намаляване отговорността му за
неимуществени вреди на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване
срещу въззиваемата е имало категорично негативни и неблагоприятни
последици в неимуществената й сфера, а предявеният иск за заплащане на
тези вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на настоящото искова молба до окончателното изплащане на
сумата, се явява основателен и доказан именно до размера от 4000 лева,
определен от РС-Стара Загора.
Правилно PC - Стара Загора е изградил фактическите си изводи. За да
стори това, съдът е приел достатъчно по обем писмени доказателства, както и
е допуснал и събрал гласни такива. Ответната страна не е ангажирала
доказателства за оборването на тезата на ищцата. Всички доказателства,
събрани по делото са анализирани от съда поотделно и в тяхната съвкупност,
като нито едно от доказателствата не е подминато или останало недооценено.
При подобен вид дела на пълно и главно доказване подлежат наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника и претърпените болки и
страдания на ищеца. Именно в тази посока са и събраните гласни и писмени
доказателства. Съдът ясно се е мотивирал, защо е кредитирал свидетелските
показания. Същите са безпротиворечиви, почиващи на непосредствени
възприятия, кореспондиращи на писмените доказателства и тъй като не се
опровергават от никое от събраните по делото доказателства.
Обстоятелството, че „свидетелите не посочили конкретни факти, от които да
се направи категоричен извод за нарушено психическо здраве“, не води до
направения от ответника извод, че свидетелите отговаряли „тенденциозно на
въпроси поставени в съдебно заседание, на заучени отговори от довереника
на ищцата“, което пораждало съмнение за тяхната достоверност и
предубеденост от изхода на делото. В рамките на добрия тон въззивната
съдебна инстанция ще посочи само, че обстоятелството, че фактите, изнесени
от свидетелите не са в интерес на ответника и опровергават неговите
възражения, не означава, че свидетелите отговаряли „тенденциозно на
въпроси поставени в съдебно заседание, на заучени отговори от довереника
на ищцата“. В съдебно заседание свидетелите са отговаряли както на
въпросите, зададени от съда, така и на тези зададени от защитата и на
ответника и въззивник по делото.
В заключение въззивната инстанция следва да посочим, че правилно
съдът е приложил и материалния закон - чл. 52 ЗЗД, като е определил
справедливо по размер обезщетение за ищцата от 4 000 лева. За да стори това,
съдебният състав е отчел, че ищцата без съмнение е търпяла характерните за
всяко лице, подложено на незаконно наказателно преследване неимуществени
вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане,
изнервеност, несигурност, засягане на достойнството. Обстоятелството, че
10
същата не е осъждана, води до по - висок интензитет на моралните
страдания, но от друга страна - не е била постановявана осъдителна
присъда. Съдът е отчел и обстоятелствата, че: ищцата е била обвиняема - в
периода от 08.01.2018г. до 17.12.2021г., т.е. почти четири години;
престъпленията, за които е привлечена като обвиняема, са тежки умишлени;
наказателното производство е протекло и в съдебна фаза - с две разглеждания
в първа инстанция и две разглеждания във втора инстанция - с общо осем
явявания на ищцата в съдебни заседания; с участието на ищцата, като
обвиняема са извършени следните процесуални действия на досъдебна фаза:
разпит на 08.01.2018г., предявяване на разследване на 30.01.2018г.,
предявяване на разследване на 04.04.2018г. Правилно при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав е отчел и
обстоятелствата, че не са налице неимуществени вреди на ищцата извън
обичайните такива, както и да са останали трайни последици върху психиката
й, както и че незаконното обвинение не е довело до някакви трайни
последици и отражение в живота на ищцата занапред. Именно поради това и
искът не е бил уважен изцяло, а само частично, като е бил отхвърлен в
останалата му част над дължимата сума от 4000 лева до размера на
претендираните от въззиваемата сума от 5000 лева.
Относно възражението на въззивника, че присъденото „обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1050 лева, разноски, за адвокатско
възнаграждение“, следвало да се намалят, въззивният съд следва да посочи,
че в производството пред първоинстанционния съд ищцата е предявила
единствено иск за обезщетение за неимуществени вреди. Иск за
обезщетение за имуществени вреди не е бил предявяван и съответно
съдът не се е произнасял и не е присъждал обезщетение за имуществени
вреди. Съдът е присъдил на ищцата разноски, съразмерно уважената част на
иска. В случай, че така изложеното възражение от ответника представлява
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото е преклудирано.
При постановяване на обжалваното решение Районен съд - Стара
Загора е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото, разгледал е
всички възражения и е изследвал изложените от страните доводи. Въз основа
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът е
постановил правилно и законосъобразно решение, изцяло съобразено със
задължителната практика на ВКС. Не са допуснати нарушения на
материалния закон, както и на процесуалните правила.
предвид гореизложеното, Ви моля, да оставите без уважение
подадената въззивна жалба и да потвърдите изцяло постановеното от
първоинстанционния съд Решение № 162 от 01.03.2023г, постановено по
Гражданско дело № 4817 / 2022 г. по описа на PC - Стара Загора.
В този смисъл се налага категоричния извод, че първоинстанционния
съд се е съобразил изцяло както с нормативната уредба, така и с константната
практика на Върховните съдилища на Републиката, при определянето на
11
размера на дължимото обезщетение, а именно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
съответно ПП на ВС под № 4/23.12.1968г., според които понятието
справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
обективно съществуващи обстоятелства имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди каквито се явяват характерът на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата при които са извършени причинените
морални страдания и другите фактори имащи отношение към преценката за
справедливия размер на обезщетението. В тази насока при определяне на
точния размер на обезщетението първоинстанционния съд е взел предвид
всички обстоятелства които имат своето отношение към твърдяните от
въззиваемия неимуществени вреди и е стигнал до правилните изводи, че тези
вреди не са се отразили много негативно на психическото здраве, психиката и
социалния живот на въззиваемия, поради което техния размер правилно е бил
определен на 7000 лева. Този размер е изцяло съобразен с тежестта на
повдигнатото и поддържано обвинение с възрастта и социалното положение
на въззиваемия , данните за личността му, както и на немаловажното
обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху
общото психологично състояние на Костов е оказало своето негативно
влияние, но в рамките на нормалното, има временен характер, като към
момента на прекратяването на наказателното производство от РП-Стара
Загора, вече е преодоляно от същия, който отново изпълнява обичайните си
служебни задължения.
В тази връзка и насока се явяват и неоснователни и недоказани
оплакванията и възраженията във въззивната жалба на жалбоподателя.
Въззивната инстанция в заключение приема, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
като изложените от жалбоподателя доводи са изцяло неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивника
Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата М. Т.
И. направените от последния разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция, за възнаграждението на един адвокат – адв. Е. Е. от Адв. колегия –
Стара Загора съразмерно с уважената част на въззивната жалба в размер на
700 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК за
въззиваемата И. /на лист 17 от въззивното дело/.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г. и
бр.86/2017г./, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на
касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл.1 от
ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни
дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела. Цената на
настоящия иск е точно 5 000 лева, поради което и въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение под № 162 от 01.03.2023г.
постановено по гр.дело с № 4817/2022г. по описа на Районен съд Стара
Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на М. Т. И., ЕГН **********, от гр.Ч., *** със съдебен адрес град
С.З., ***, чрез адвокат Е. Е. от АК гр. Стара Загора, сумата от 700 лв.
(седемстотин лева), представляваща направените от въззиваемия разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13