Р Е Ш Е Н И Е № 309
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 30.01.2019 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 244 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 116/13.03.2019 г. по АНД № 159/2019
г. на районен съд Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 032 от
26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР, гр. Монтана, с което на "А.з.к.с.и.и
о." ЕООД ***, е наложено наказание затова, че на 07.10.2018 г. в гр.
Монтана, стадион „О*** “ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща,
охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. С*** , не е сключило трудов договор с
лицето Ц*** С*** А*** – нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от
административнонаказаното лице, чрез процесуалния си представител
адвокат П.Д. от САК, която поддържа касационната жалба, навежда доводи за
неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция, респ.
необсъждане на събраните в хода на производството доказателства. В съдебно
заседание адв. Д. поддържа изложените в жалбата съображения като се позовава на
практика на АССГ.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, нарушението е
безспорно установено и същото няма признаците на маловажно, поради което
предлага решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен
състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата
основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови
обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка е установена и не се оспорва от страните по делото, респ.
извършените нарушения са доказани по безспорен начин, поради което правилно е
ангажирана отговорността на ”А*** ” ЕООД, ЕИК * . Наказанието е строго
определено от законодателя, поради което същото не може да бъде редуцирано.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Безспорно от
доказателствата по делото, същите неоспорени от страните, се установява, че „А***
” ЕООД е търговско дружество осъществяващо частна охранителна дейност, съгласно
издаден му лиценз № 1354/22.12.2008 год. от МВР, включително и охрана на
мероприятия, каквото е процесното такова. Съгласно изискванията на закона това
дружество е извършило необходимото уведомление до ОД на МВР Монтана, за
дейностите, които ще извършва при провеждане на футболна среща на 07.10.2018 г.
в гр. Монтана на стадион "О*** ", а именно - пропускателен режим и
дейности по допускане и настаняване на зрителите.
Разпоредбата на чл. 30,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЧОД предвижда, че охраната на мероприятия е комплекс от
дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на
масови прояви с краткосрочен характер, която може да включва и осигуряване на
пропускателен режим.
Разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 от ЗЧОД предвижда, че изпълнител на частна охранителна дейност може да
бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение, въз основа на
сключен трудов договор с юридическото лице.
Съгласно чл. 32, изр.
първо от ЗЧОД - За извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява
екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3.
Видно от Плана за
охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и
настаняване на зрители“, неговата цел е както осигуряване на надеждна
организация на мероприятието и строг пропускателен режим, така и на охранителен
такъв. В т. 5, 5.1. от същия План изрично е посочено, че „О*** ,
пропускателният режим и организацията на дейността по допускане и настаняване
на зрители на мероприятието се осъществява от 25 служители”. Последните са
разпределени в седем поста, съгласно т. 5.1.1. – т. 5.1.7. В случая неоснователно
в касационата жалба се прави възражение, че въззивният съд не е взел предвид
уведомителното писмо, в което е направено разграничение на извършваните
дейности, тъй като за правилното решение на спора от значение са всички доказателства,
които се преценяват, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което
и с решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които да водят до отмяна на същото. В тази връзка правно значение за
реализиране на административнонаказателна отговорност има не в какво се
изразява уведомлението, а какво е действително извършеното деяние. В случая
касаторът дори не опровергава установеното от АНО, а именно: не уточнява
конкретно кои служители от предвидените 25, именно с цел извършване на дейности,
насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви
с краткосрочен характер, не изпълняват функции по охрана, а други такива. В
тази връзка следва да се има предвид, че дейността по осигуряване на пропускателен режим е част от
охранителната дейност по смисъла на чл. 30 от ЗЧОД, поради което дори и да се
приеме за вярно твърдението на касатора, че между охранителите е имало и други
лица, извършващи пропускателен режим /без същите да са уточнени, респ. да имат
съответни нормативни длъжности/, то тези лица, по силата на закона, са приравнени
на охранители. Всички те са разпределени и по съответните за това постове,
както за охрана, така и за извършване на пропускателен режим, респ. допускане и
настаняване на зрители на мероприятието, без да съществено да са разграничени
възложените им функции.
С оспореното решение първоинстанционният
съд е отговорил на всяко едно от повдигнатите с жалбата възражения, а
навеждането на нови касационни твърдения, едва в касационната инстанция е
недопустимо, предвид обхвата на контрол от тази инстанция, а изложените от този
първоинстанционен съд съображения, мнозинството от този състав споделя изцяло. Въпреки
това следва да се отбележи,
че позоваването на решение на АССГ – адм.д. № 8926/2011 г., от една страна няма
правно значение, а от друга от мотивите на това решение е видно, че събраните в
хода на съдебното следствие доказателства са различни от събраните в хода на
настоящото производство такива, поради което е напълно допустимо при различна
фактическа обстановка, въпреки еднаквата правна квалификация, да бъдат
постановени различни правни резултати.
Нарушението не може да бъде прието за
маловажно, тъй като защитаваните със закона за частната охранителна дейност
обществени отношения са с висока степен на охраняемост, тъй като са свързани с
живота, здравето и имуществото на хората, а това са най-високо поставените
ценности и основно гарантирани права, което само по себе си не предполага приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния
съд за правилно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 116 от 13.03.2019 г. по АНД № 159/2019
г. на районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на административен съдия Огнян Методиев
Евгениев по КАНД №244/2019г. по описа на Административен съд Монтана
Не споделям становището на останалите
членове на касационния състав разгледал КАНД №244/2019г., че касационната жалба
срещу Решение по АНД №159/2019г. на Районен съд Монтана подадена от „А.з.к.с.и.и
о.“ ЕООД ***, следва да се отхвърли, а въззивното решение следва да се
потвърди, като правилно при следните доводи:
На „А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция за нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 Закон за
частната охранителна дейност (ЗЧОС), съгласно която ръководител или изпълнител
на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по
основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност,
въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото
лице. За да наложи обжалваната имуществена санкция, административнонаказаващия
орган е приел, че лицето Ц*** С*** А*** е използвано за осъществяване на
охранителна дейност по смисъла на ЗЧОС по време на футболния мач между ПФК „Б***
“ гр.В*** и ПФК „Л*** “ гр.Р*** .
Считам,
че от събраните по делото доказателства не се установява, че лицето Ц*** С*** А***
е използвано за осъществяване на охранителна дейност по смисъла на ЗЧОС,
респективно незаконосъобразно е прието, че в случая с това лице е следвало да
се сключи трудов договор. Това е така, тъй като по делото е приложен сключен
Граждански договор със страни „А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД *** и Ц*** С*** А*** , с
който страните се договорили, че срещу уговорено възнаграждение лицето Ц*** С***
А*** ще извършва допускане и настаняване на зрители на футболната среща между
ПФК „Б*** “ гр.В*** и ПФК „Л*** “ гр.Р*** , която е проведена на 07.10.2018г.
Характера на договореното между страните, който са имали свободна воля да
договарят условията по гражданския договор, не дава основание да се приеме, че
лицето Ц*** С*** А*** е следвало да извършва дейност, която е охранителна по
смисъла на ЗЧОС, тоест да е следвало с него да се сключва граждански договор.
Разпоредбата
на чл.2, ал.1 ЗЧОС изрично посочва, че
частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване
на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност
при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено
провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Разпоредбата на чл.32,
ал.3 ЗЧОС предвижда, че за извършване на охрана на мероприятия търговецът
обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3, като видовете, броят и числеността на екипите се
посочват в договора за охрана. От събраните по делото доказателства по никакъв
начин не може да се изведе извода, че лицето Ц*** С*** А*** е осъществявало
дейност, която да е охранителна по смисъла на ЗЧОС, тъй като липсват безспорни
данни това лице да е било включено в обособен екип, който да е пряко ангажиран
с охранителна дейност на мероприятие, тоест не може да се изведе
безпротиворечив извод, че това лице не е било ангажирано само с дейностите
предмет на сключения граждански договор.
Считам,
че в случая не е следвало да се налага имуществена санкция за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 Закон за частната охранителна дейност
(ЗЧОС), тъй като не е извършено нарушение на тази разпоредба. При наличието на
неизпълнени други условия за извършване на охранителна дейност на мероприятие е
имало възможност да се наложи имуществена санкция на други основания, но
събраните по делото доказателства не могат да обосноват категоричен извод за
извършено нарушение, както приемат останалите членове на съдебния състав.
Предвид горното не споделям становището на
останалите членове на състава и считам, че въззивното решение следва да бъде
отменено, тъй като е неправилно.
20.06.2019г. АДМ.СЪДИЯ:..............