Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2535 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Р.С.С. чрез
адвокат В.Д. против решение № 4264 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д.№
12600/2016 г. по описа на ВРС, с което е допълнено решение № 1106 от 20.02.2016
г., постановено по същото дело, с което се отхвърля иска на Р.С.С. срещу С.Я.Д.
за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща
остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9779,15 лева по договор
за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /НА/ №
88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 22.07.2016 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
гр.д.№ 8645/2016 г. на ВРС/ до 21.02.2017 г., като се излагат доводи за
незаконосъобразност на така поставеното решение и се иска неговата отмяна и
уважаване на иска, така както е предявен.
Съгласно въззивна жалба, депозирана на 04.05.2017 г., се обжалва и частта
на решение № 1106 от 20.03.2017 г., с която е отхвърлен предявения евентуален
иск за заплащане на сумата от 149,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 21.07.2013 г. до 21.07.2016 г.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба от възззивника против
определение № 5347 от 23.05.2017 г., с
което на основание член 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на
въззивника за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно
разноските, като също се иска уважаване на тази претенция.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в
който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение в частта, с която е
отхвърлен иска за присъждане на мораторна лихва от 21.07.2016 г. до 22.02.2017
г., като заявява, че решението на съда е правилно и законосъобразно и в тази му
част.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се
поддържа, а насрещната страна не се явява, нито се представлява.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.С.С.
срещу С.Я.Д. по предявен иск с правно основание член 422, алинея 1 от ГПК да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница 488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна
цена от цялата в размер на 9 779,15 лева по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА № 88 от 07.03.2012 г. на нотариус рег.№ 147,
ведно със мораторната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /22.07.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 149,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 21.07.2013 г. до 21.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 8645 по описа за 2016 г. на Варненски районен съд - ХII състав.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на
договор за продажба, обективиран в НА № 88, том І, рег.№ 1562, дело № 83 от
07.03.2012 г. на нотариус рег.№ 147, е прехвърлил на ответницата 5,18 кв.м
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.2554.529, както и идеална част от правото на собственост
върху самостоятелен обект, представляващ гараж с площ 240 кв.м с идентификатор
10135.2554.529.6.27, като идеалната част е обособена за ползване като
паркомясто № 3 с площ 36,63 кв.м, ведно с прилежащите общи части от гаража,
идеални част от общите части на сградата и от правото на строеж върху нея. Към
датата на продажбата ответницата заплатила сумата от 9 290,20 лева, а
остатъкът от цената в размер на 488,96 лева е следвало да бъде заплатена в
тридневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди се, че сградата
е въведена в експлоатация на 28.06.2013 г., но въпреки това купувачът не
заплатил дължимия остатък от цената. Началото на срокът на забава, за който се
търси мораторно обезщетение, ищецът свързва с изтичане на тридневния срок от
въвеждане на сградата в експлоатация.
В отговора на исковата молба ответницата Д.
оспорва иска. Не оспорва следните факти: че страните са сключили договор за
продажба на паркомясто, че 488,96 лева от продажната цена не са изплатени на
продавача, че сградата е въведена в експлоатация на 28.06.2013 г., както и че
понастоящем сградата и гаража се ползват по предназначение. Възразява се, че в
продължение на три години паркомястото не е могло да се ползва по
предназначение, тъй като гаражът е бил с голяма денивелация и е било невъзможно
да се преодолее стръмния участък и да се паркира, без да се повреди колата.
Едва през месец октомври 2016 г. е монтирано допълнително метално съоръжение за
преодоляване на денивелацията. На следващо място се сочи, че няма достатъчно
разстояние между улицата и вратата на гаража, за да се разгърне МПС-то при
спускане в гаража. На трето място, поставената в гаража врата не се затваря
плътно до земята, който проблем е решен към месец октомври с поставяне на
гумена лента. Навежда се, че сочените недостатъци са констатирани в тридневния
срок от получаване на разрешението за ползването и между страните е постигната
устна договореност остатъкът от продажната цена да се заплати на продавача след
отстраняване на констатираните недостатъци. Ответницата отказва изпълнение до
привеждане на вещта в съответствие с договореното и претендира да се постанови
едновременно осъждане на ищеца да отстрани втория от релевираните недостатъци.
Претенцията за заплащане на лихва се оспорва по съображения, че ответникът не е
изпаднал в забава, евентуално сочи, че в НА не посочен начин за плащане, а
ищецът не е съобщил начин за превеждане на парите.
Страните са обвързани от валиден договор за
продажба от 07.03.2012 г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
идеална част от правото на собственост от ПИ с идентификатор 10135.2554.529,
както и идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект,
представляващ гараж с площ 240 кв.м с идентификатор 10135.2554.529.6.27, като
идеалната част е обособена за ползване като паркомясто № 3 с площ 36,63 кв.м,
при уговорена в договора цена.
Няма спор между ищеца и ответницата относно
действителността на договора, че процесната част от цената в размер на 488,96
лева не е заплатена на продавача, че сградата е въведена в експлоатация на
28.06.2013 г., както и че понастоящем сградата и гаража се ползват по
предназначение. Спорът се свежда до това дали ищецът като кредитор е изпаднал в
забава да предаде вещта в състояние, което позволява да се ползва по
предназначение, съответно дали ответникът упражнява възражение за неизпълнение
договор.
Разпоредбата на член 187 от ЗЗД определя задължението на продавача да предаде продадената
вещ на купувача. Облигационното правоотношение между купувач и продавач е между
равнопоставени страни, които могат да уговорят насрещните права и задължения по
договора за покупко-продажба, както намерят за добре, стига да не е противно на
императивни правни норми, да не го заобикалят, както и да съблюдават добрите
нрави. Задължението за предаване на продадената вещ от подавача на купувача в
състоянието, в което се е намирала по време на продажбата е диспозитивно
правило и страните могат да се разберат и нещо друго - вещта да остане във
фактическата власт на продавача или на трето лице, предаването да бъде отложено
за определено време или с оглед сбъдване на определено условие; състоянието при
предаване да е различно от това при сключване на договора. Следователно член
187 от ЗЗД се прилага, доколкото страните валидно не са уговорили нещо друго.
В конкретният казус към момента на сключване на
договора /07.03.2012 г./ сградата, в която се намира гаражът, не е била
въведена в експлоатация, като това е станало по-късно /на 28.06.2013 г./, което
се установява от събраните по делото доказателства, а и не се спори по този факт.
От договореностите между страните в сключения
договор за покупко-продажба от 07.03.2012 г. и тълкуването им съобразно член 20
от ЗЗД следва да бъде направен извод, че страните са уговорили владението върху
идеални части от недвижимия имот да бъде предадено след въвеждане на сградата,
в която се намира самостоятелния обект, в експлоатация, тоест страните са
избрали да се отклонят от диспозитивното правило на член 187 от ЗЗД, като са
предвидили, че идеалните части от гаража ще се предадат в състоянието към
датата на въвеждане на сградата в експлоатация, като няма спор между страните, че недвижимият имот е бил предаден на Д. към тази
дата.
Спорът се свежда до това, дали ищецът е изпаднал в забава относно
задължението си да предаде имот, който може да се ползва по предназначение,
респективно изпаднала ли е в забава досежно заплащане на остатъчната цена
ответницата.
Възражението на ищеца, че със сключеният договор за покупко-продажба от
07.03.2012 г. страните са договорили, че имотът се продава в груб строеж и не е
налице задължение на ищеца като продавач да завърши строителство се явява
основателно. Безспорно е, че ищецът не е поел със сключения договор за
покупко-продажба и задължение за изграждане на продавания имот, нито на
сградата. Самата ответница в отговора си твърди, че задължението за строеж на
сградата е било за „Рейхевън билд“ ЕООД.
Доколкото задължението на продавача по договор за покупко-продажба
съгласно член 187 от ЗЗД е да предаде продадената вещ в състоянието, в което се
е намирала към датата на въвеждане на сградата в експлоатация, то това му
задължение е изпълнено. Съгласно твърденията на ответницата, изложени в
отговора на исковата молба, това задължение обаче е изпълнено лошо, тъй като
вещта по договора за покупко-продажба има недостатъци според член 193, алинея 1
от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора потребление. Ответницата възразява, че гаражът не може
да се ползва по предназначение, защото гаражът е бил с голяма денивелация и е
било невъзможно да се преодолее стръмния участък и да се паркира, без да се
повреди колата, че няма достатъчно разстояние между улицата и вратата на
гаража, за да се разгърне МПС-то при спускане в гаража, както и че поставената
в гаража врата не се затваря плътно до земята.
Моментът, в който следва да бъде извършена преценка дали дадена вещ е с
недостатъци е този на предаване и приемане на вещта, тоест в конкретният случай
– датата на въвеждане на сградата в експлоатация. Самата ответница излага в
отговора на исковата молба, че сочените недостатъци са констатирани в тридневния
срок от получаване на разрешението за ползването и между страните е постигната
устна договореност остатъкът от продажната цена да се заплати на продавача след
отстраняване на констатираните недостатъци. Чрез събраните по делото
доказателства обаче ответницата не е установила, че е уведомила продавача
веднага след въвеждане на сградата в експлоатация и, че са постигнати някакви
уговорки между тях в тази връзка, каквито твърдения е навела. Настоящият състав на въззивния съд намира, Д.
не е изпълнила вмененото й с разпоредбата на член 194, алинея 1 от ЗЗД
задължение като купувач, след като приеме вещта, да извърши преглед в течение
на обичайно необходимото време за това и при забелязани недостатъци незабавно
да уведоми продавача. Констатираните от вещото лице, дало заключение по
приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, недостатъци не
могат да обосноват отговорността на продавача, доколкото са установени почти
три години след предаване на вещта по договора за покупко-продажба, което време
значително надхвърля обичайно необходимото време за констатиране на твърдените явни
недостатъци. Правилото, че във всички случаи след откриване
на недостатъци купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях е без
изключение. Същественото в разпоредбата на член 194, алинея 1 от ЗЗД е
задължението за незабавно уведомяване, като в противен случай правата на
купувача се преклудират.
С оглед на така направените изводи, то въззивната жалба се явява
основателна и като такава следва да се уважи, като първоинстанционото решение в
обжалваните му части да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да се уважи предявеният иск.
По
частната жалба
С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. С оглед изхода на спора ответницата дължи заплащането
на разноските, сторени от ищеца в заповедното производство, които са в размер
на 223 лева – 25 лева държавна такса и 198 лева за адвокатско възнаграждение.
Поради изложените мотиви атакуваното определение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи искането.
По
разноските
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1 от ГПК въззиваемата следва
да бъде осъдена да заплати на въззивника направените пред настоящата инстанция
разноски. Същите са в размер на 522 лева съобразно представен списък по член 80
от ГПК и доказателства за извършването им.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1106 от 20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на
Районен съд – Варна, XLVІ състав, в частта, с която е
отхвърлен иска на иска на Р.С.С. срещу
С.Я.Д. за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 488,96 лева,
представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9779,15
лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода
от 21.07.2013 г. до 21.07.2016 г.; както и решение № 4264 от 25.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, XLVІ състав, с което е отхвърлен иска на иска на Р.С.С. срещу С.Я.Д. за
заплащане на законната лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща
остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9779,15 лева по договор
за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88,том
I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 22.07.2016 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№
8645/2016 г. на ВРС/ до 21.02.2017 г., и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че С.Я.Д. ЕГН ********* *** дължи на Р.С.С.
ЕГН ********** *** сумата от 149,30 /сто четиридесет и девет 0,30/ лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 488,96 лева, представляваща
остатък от дължима продажна цена от цялата в размер на 9 779,15 лева по договор
за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88,том
I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода от 21.07.2013 г. до
21.07.2016 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Я.Д. ЕГН ********* ***
дължи на Р.С.С. ЕГН ********** *** законната лихва върху главницата от
488,96 лева, представляваща остатък от дължима продажна цена от цялата в размер
на 9 779,15 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 88,том I, рег.№ 1562, дело № 83 от 07.03.2012 г., за периода
от 22.07.2016 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по гр.д.№ 8645/2016 г. на ВРС/ до 21.02.2017 г.
ОТМЕНЯ
определение № 5347 от 23.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 12600 по описа за 2016 г. на
Районен съд – Варна, XLVІ състав, с което е оставена без
уважение молбата на Р.С.С. за изменение на постановеното по делото решение №
1106 от 20.02.2017 г. в частта относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Я.Д. ЕГН ********* *** да
заплати на Р.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 223 /двеста двадесет и три/ лева
представляваща сторените от последния разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№
8645/2016 г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.Я.Д. ЕГН ********* *** да
заплати на Р.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 522 /петстотин двадесет и два/
лева, представляваща сторените от последния разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.