РЕШЕНИЕ
№ 17858
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетния И. В. А., ЕГН **********, и малолетния
В. В. А., ЕГН **********, действащи първия от тях лично и със съгласието, а втория чрез
своята майка и законен представител З. А. Х., ЕГН ********** срещу В. И. А., ЕГН
**********. Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, че брачната връзка между
родителите на ищците е била прекратена, с решение № 365940 от 20.03.2018г. постановено
по гр.д. № 7248/218г. на СРС, 139-ти състав, с което родителските права по отношение на
двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е било определено при нея,
а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата. С решението бащата е
бил задължен да заплаща издръжка в размер на 130 лева за всяко едно от двете деца. Сочи
се, че ответникът заплаща определената с решението издръжка, но въпреки това предвид
настъпилите инфлационни процеси нарасналите нужди на децата с оглед и тяхното
израстване майката е започнала да изпитва сериозни затруднения при осигуряване на
необходимата материална грижа за децата. Твърди се, че ответникът разполага с финансови
възможности за заплащане на исканата издръжка, тъй като работи като треньор на деца по
футбол във Франция. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да
заплаща месечна издръжка за всеки от ищците чрез тяхната майка и законен представител в
1
размер на по 800,00 лева месечно за всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателното плащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците
поддържат исковата молба.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответника. Майката на ищците в периода месец 01.09.2021 г. –
31.08.2023 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер 790,00 лв.
(видно от справката от НАП на л. 75 - 77 от делото). Не се установи по делото ответника да
има сключени и действащи трудови договори както и за 01.09.2021 г. – 31.08.2023 г. да е
реализирал трудово възнаграждение. От справката от НАП (на л. 73 от делото) се
установява, че ответника няма действащи трудови договори, последното му трудово
правоотношение е било прекратено, считано от 01.12.2016г., няма данни за подавани
осигурителни декларации. От справката от НОИсе установява, че В. А. не получава не е
подавал заявление за пенсиониране по реда на КСО и не получава пенсия (л. 71 от делото).
По делото е разпитан свидетелката Е.Й. Л., леля на майката на ищците. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че ответника се намира в Франция,
както и че ищците живеят с майка си която полага грижи за тях, тъй като в тази част
показанията й са последователни, логични и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелката
и по конкретно относно осъществената от ответника трудова дейност, получаваните от него
доходи, техния размер, тъй като същите не подлежат на доказване с гласни доказателствени
средства както е посочил съда още с определението си за насрочване от 29.08.2023г.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са негодни да установят процесните
факти /фискални бонове, от които не се установява нито кой е извършил съответните
плащания, нито кой е потребител на закупените стоки/.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
четиринадесет и на девет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от
издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето
на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
2
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 365940 от 20.03.2018г. постановено по гр.д. № 7248/218г. на СРС,
139-ти състав, влязло в сила на 20.03.2018г. бащата е бил задължен да заплаща издръжка в
размер на 130 лева за всяко едно от двете деца. От определяне размера на издръжката на
ищците е изминал период от повече от пет години, като към датата на устните състезания
децата са съответно на 14 години и на 9 години. Съдът намира, че израстването на децата в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката им. По делото не е спорно, а и се
установява от разпита на свидетелката Е.Л., че децата живеят при майката, която полага
грижи за тях. . Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 195,00 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира осигурителен доход и неговия
размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
към минимума на определения за страната минимален размер, намира, че искът се явява
основателен до размер от 300,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде
уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 800,00 лв. месечно, следва да
бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
3
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите са реално направени и същите възлизат в
размер на 800 лв. /видно от представения на л. 78 от делото договор за правна защита и
съдействие от 01.12.2022 г./ Поради което ответника следва да бъде осъден да заплати
разноски в полза на ищеца в размер на 202,98лв., с оглед уважената част от иска.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в
размер на 244,80 лв., както и разноски в размер на 500,00 лева за назначения му от съда
особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от В. И. А., ЕГН **********, определена по силата на решение № 365940 от
20.03.2018г. постановено по гр.д. № 7248/218г. на СРС, 139-ти състав, влязло в сила на
20.03.2018г., в полза на И. В. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител З. А. Х., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК В. И. А., ЕГН **********, да
заплаща на И. В. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител З. А. Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
считано от 01.12.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв
от 800,00 лв. месечно, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от В. И. А., ЕГН **********, определена по силата на решение № 365940 от
20.03.2018г. постановено по гр.д. № 7248/218г. на СРС, 139-ти състав, влязло в сила на
20.03.2018г., в полза на В. В. А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител З. А. Х., ЕГН **********, като:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК В. И. А., ЕГН **********, да
заплаща на В. В. А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
З. А. Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 01.12.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв от 800,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. А., ЕГН **********, да заплати на И. В.
А., ЕГН **********, и В. В. А., ЕГН **********, действащи първия от тях лично и със
съгласието, а втория чрез своята майка и законен представител З. А. Х., ЕГН **********,
разноски в размер на 202,98лв. (двеста и два лева и деветдесет и осем стотинки),
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. И. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 744,80 лв., представляващи държавна
такса върху увеличението на издръжката и разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от уведомяването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5