№ 2
гр. Плевен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430201753 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от С. Г. Д., с ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощника адв. В. П. от *** против НП № 22-0938-002290/24.06.2022г. на
*** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което
на жалбоподателя за нарушения, както следва:
- на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца;
- на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуалния си представител адв. В. П. от ***, която
ангажира и обосновава становище относно незаконосъобразност на
1
атакуваното НП. Твърди незаконосъобразност на НП от процесуалноправна
страна. Сочи и липса на вина по едно от двете констатирани нарушения.
Моли за отмяна на НП поради посочените съображения.
Ответникът по жалбата – *** Сектор „Пътна полиция“-Плевен към ОД
на МВР-Плевен, , редовно призован, не се представлява, както и не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА
В АУАН Серия GA бл. № 612884 от 15.06.2022г. е посочено, че
жалбоподателят С. Г. Д. на 15.06.2022г. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и че като водач на визираното МПС в 02:15
часа, движейки се в гр. Плевен, ул. „Стоян Заимов“ срещу № 2, с посока на
движение към ул. „Сан Стефано“ извършва следните нарушения:
1. Управлява горепосоченото МПС, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила на хиляда, като пробата е извършена по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ***, който е отчел
положителна проба в издишания от водача въздух от 0,71 промила на хиляда
алкохол на 16.06.2022г. в 02:16 часа с проба № 00746. На водача е издаден
талон за медицинско изследване с № *** и 8 броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата с № ***;
2. Жалбоподателят управлява горепосоченото МПС, след като е лишен
от това право по административен ред (СУМПС иззето с АУАН Серия GA бл.
№ 612883).
Горното установили длъжностните лица при Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят Н. В. Г. и свидетеля С. Г. К., като
за установените в съставения АУАН нарушения св. Г. вменил на С. Г. Д.
2
нарушенията, описани в акта.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП, в което
жалбоподателят е административнонаказан за нарушения по чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗДвП и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – свидетелските показания на Н. В. Г. и С. Г. К., които съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно Наказателно постановление № 22-0938-
002290/24.06.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен на лист 19; АУАН Серия GA бл. № 612884 от 15.06.2022г.
на л.18; заверено копие от АУАН Серия GA бл. № 612883 от 15.06.2022г. на
л.8; заверено копие на ЗППАМ №22-0938-000386/15.06.2022г., ведно с
разписка за връчване – л.10; заверено копие на ЗППАМ №22-0938-
000387/15.06.2022г., ведно с разписка за връчване – л.11; талон за изследване
№ *** на л.21; списък с рег. №3286р-19259/18.04.2022г. на успешно
преминали последваща проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори
в дъха и радар скоростомери“ на средства за измерване анализатори на
алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510“ на л.23; писмо ведно със справка
за извършена проверка на техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабр. № *** за периода 03.06.2022г. до 01.07.2022г. на л.24-25; справка за
нарушител/водач на л.26-27; заповед на МВР на л.28-29, всичките
неоспорени.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентни
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията,
обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал
какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни
позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен –
3
посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни
безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.5, ал 3, т.1 от ЗДвП
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
съгласно която норма на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози
Според съда правилно АНО е приложил материалния закон, като е
приел, че Д. е допуснал нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвид
установеното с техническо средство Дрегер алкотест 7510 наличие на алкохол
от 0,71 промила в кръвта на ж-ля.
Нарушението е извършено от обективна и субективна страна като
доказателствената сила на АУАН не е опровергана.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща
4
забрана за водачите на пътни превозни средства да ги управляват под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Забраната е скрепена с предвидената в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП
административнонаказателна санкция за водачите, управляващи ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от приетата от тях Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на
моторни превозни средства, при съставянето на АУАН при констатиране на
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество
длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и
талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на
водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което
трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който
трябва да стори това. В случаи като процесния, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира лечебното
заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача в
лечебното заведение. Чл.6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от
измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона
за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно
заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване. На
жалбоподателя Д. е бил издаден талон за медицинско изследване с № ***,
като същият не се явил в срок, за да даде кръвна проба.
Според съда извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се
определи като маловажно, доколкото шофирането в нетрезво състояние е от
най-честите причини за възникването на ПТП и прилагането на чл. 28 ЗАНН,
няма да съответства нито на личната, нито на генералната превенция.
Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при наличието на алкохол над 0,5 до 0,8
5
на хиляда включително, налагане на глоба в размер на 500 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наложените наказания на жалбоподателя глоба са определени от закона
в абсолютен и неподлежащ на изменение размер, а именно глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, което се
приема за съобразено с целите на административните наказания, посочени в
чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като
нарушителят е управлявал МПС при наличие на алкохол в размер от 0,71
промила, поради което наказателното постановление в тази си част се явява
законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено на посочените по-горе
основания.
В заключение следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на ж-ля, че НП е незаконосъобразно в тази част
тъй като 35 минути преди това на същия водач било издадено друго НП за
същото нарушение. Съображенията на съда да не възприеме този аргумент, се
състоят именно в това, че към момента на издаване на процесния АУАН
макар малко преди това да е издаден друг за същото нарушение, то за
констатираното преди това нарушение все още не е било издадено НП, още
по-малко същото да е влязло в сила че да се възприеме от правна страна като
„същото“ нарушение, за което е било вече наложено наказание. В конкретния
случай са налице два АУАН, които макар и да касаят една и съща правна
квалификация, по тях е било предстоящо произнасяне на АНО, който
хипотетично е могъл да прецени дали да не наложи административно
наказание за някое от тях или дори и за двете деяния.
Досежно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:
С НП № № 22-0938-002290/24.06.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, на жалбоподателя С. Г. Д. е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
6
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено“.
Посочена е в НП като нарушена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
а именно че ж-лят е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по
административен ред, като е визиран и конкретният акт, с който е лишен от
това право – „СУМПС иззето с АУАН Серия GA бл. № 612883 “.
Видно от доказателствата по делото, на датата на нарушението –
15.06.2022г., жалбоподателят Д., управлявайки горепосоченото МПС е спрян
два пъти за проверка от контролните органи на Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, а именно в 01:41 часа и в 02:15 часа. При първото спиране и
съответно проверка на С. Д. (в 01:41 часа) на същия е бил съставен АУАН
Серия GA бл. № 612883/15.06.2022г., заверено копие от който е приложен на
л.8 по делото и с който акт му е вменено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Във връзка с този АУАН е иззето СУМПС иззето на Д., като съответно е
издадена ЗППАМ №22-0938-000386/15.06.2022г., която е връчена на
лицето на дата 30.08.2022г.
В последствие съответно при второто спиране, в същия ден е съставен и
втори акт на жалбоподателя Д., в случая процесния АУАН Серия GA бл. №
612884/15.06.2022г., с който както беше посочено и по-горе са вменени две
нарушения на същия – по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП. Във връзка с процесния акт отново е издадена заповед за принудително
прилагане на административна мярка, а именно приложената по делото
ЗППАМ №22-0938-000387/15.06.2022г., която впрочем както предходно
издадената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя С. Д. също на дата
30.08.2022г. Съответно е издадено и процесното НП.
Т.е. ж-лят както правилно посочва процесуалният представител
формално е узнал за наличието на въпросната Заповед № 22-0938-000387
тогава, когато тя му е връчена, т.е. на 30.08.2022г.
Следуемо от горното в конкретния случай съдът намира, че макар да е
7
налице извършено административно нарушение от обективна страна, по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, тази разпоредба изисква не само да е нарушен реда
на държавно управление /което е обективната страна на деянието/, но това да
е било извършено виновно, т.е. да е налице и субективна страна. В случая не
се спори по делото, че процесното ППС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № ***, е управлявано от жалбоподателя на процесната дата.
Действително жалбоподателят е управлявал горецитираното ППС, с
установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила на хиляда алкохол – а именно с 0,71 промила, за което му е вменено
нарушение още при първото спиране и във връзка с това му е иззето СУМПС.
Т.е. факт е също така, че към процесния 02:15 часа Д. е управлявал МПС след
като е лишен от това право по административен ред, поради това е налице
извършено административно нарушение от обективна страна. С оглед на
установените факти по делото обаче, за да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, е необходимо
деянието да е осъществено и от субективна страна.
Съдът кредитира гореописаните гласни и писмени доказателства като
обективни и взаимнокореспондентни, логични, безпротиворечиви и
съответни на останалия доказателствен материал, в конкретност акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът намира обаче, че не е налице виновно поведение у ж-ля за
извършване на процесното нарушение, изискуемо и съгласно разпоредбата на
чл.7 от ЗАНН, било като умисъл или като непредпазливост като форма на
вина. Видно от доказателствата по делото, в конкретност ЗППАМ №22-0938-
000386/15.06.2022г. ведно с разписка за получаване, която обективира в
случая процесното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, същата е връчена на
жалбоподателя С. Д. едва на дата 30.08.2022г. Незнанието на жалбоподателя
за обстоятелството, че му е отнето СУМПС води до категоричен извод, че
вмененото му умишлено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП не е извършено
от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно
отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото
нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено
нарушение – арг. от чл.14, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН относно
обстоятелствата изключващи отговорността.
8
Предвид гореизложеното, наказателното постановление в тази си част
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0940-
000359/08.12.2017г. на *** РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Пордим, В
ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя С. Г. Д., с ЕГН ********** от *** за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0938-006698/27.12.2019г.
на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В
ЧАСТТА, В КОЯТО на жалбоподателя С. Г. Д., с ЕГН ********** от *** за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9