№ 17700
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20251110103585 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „ОМН Финанс“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Захари Павлов, въз основа на документ,
посочен в чл.417 ГПК – договор за ипотечен кредит на потребител, сключен с нотариална
заверка на подписа.
Видно от заявлението, сочи се, че поради неплащане на месечни вноски, с посочени
в извлечението падежи, заявителят, се твърди, да е трансформирал вземането в предсрочно
изискуемо, за което длъжникът е уведомен.
Обявяването на предсрочната изискуемост съставлява едностранно изменение на
договора за потребителски кредит, която настъпва по изявление само на една от страните по
договора. По правило, такава възможност е предвидена в чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за банките. Няма
пречка страните по един двустранен договор да предвидят, в договора за кредит,
предпоставките и реда при който кредиторът ще има правото да обяви вземането за
предсрочно изискуемо. По настоящото дело, заявителят основава правото си да обяви
предсрочна изискуемост, на ОУ / разпоредбите на договора препращат към ОУ/, като в
рамките на правомощията си по чл.7,ал.3 ГПК във връзка с чл.411,ал.2, изр.3 ГПК, като
изготвена предварително от кредитора, едностранно, счита разпоредбите на ОУ за
неравноправни. Дори да се приеме, че клаузите са били индивидуално уговорени с
длъжника, следва да сеприеме, че заявителят не е обявил надлежно предсрочната
изискуемост на вземането. Обявяването на предсрочна изискуемост, включително по реда
на ОУ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
1
От приложените по делото документи не се установява получаване на волеизявлението
на кредитора, от страна на длъжника. Представено е уведомление от връчител при ЧСИ, от
което е видно, че длъжникът е търсен един път на адреса / съвпадащ с адреса от НБДН/, като
не може да се приеме, че вписването от връчителя, че лицето не живее на адреса е
удостоверено надлежно – в уведомлението е вписано, че информацията е взета от „лице от
женски пол, представило се за приятелка на жената, с която С. С. живее“, което описание
прави невъзможно идентифицирането на информатора, още по – малко – ясната
констатация, че лицето, дало информацията, живее на адреса, на който адресата е търсен или
има трайни наблюдения. Нещо повече, дори да се приеме, че ЧСИ правилно е констатирал,
че длъжникът не живее на адреса, то е следвало, съгласно чл.47,ал.1 ГПК да извърши
справка за вписан трудов договор и да го потърси, ако има вписване, чрез работодател.
Ето защо, СРС не може да приеме, че уведомлението е достигнало до своя адресат, тъй
като не са изчерпани всички процесуални възможности.
Поради изложеното, съдът намери, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си
да транформира вземането в предсрочно изискуемо, поради което и издаде заповед за
осъждане на длъжника само за вноските с настъпил надеж / за сумата от общо 4800 евро,
вноски с падежи от 3.8.2024г. до 3.1.2025г., включително, за вноската с падеж 3.2.2025г., не е
настъпила изискуемост, към датата на заявлението, и към датата на настоящото
произнасяне; за лихва за забава върху тези вноски, за искания период 8.11.2024г.- 20.1.2025г.
в размер 134,48 евро;384 евро – възнаградителна лихва,дължима съгласно чл.3,т.6 от
договора, за период 3.8.2024г.-3.11.2024г/.
Съдът не следва да издава заповед за изпълнение за останалата част от вземането.
По претенцията за неустойка, дължима на основание, както се сочи в заявлението,
чл.16,ал.4,т.1 от договора. Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител,
която: 1.е неиндивидуално уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за
добросъвестност и 3.води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, и тези на потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в договора, са
типизирани, следователно не може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с
ответника. Тази неустойка не отговаря и на изискването за добросъвестност, тъй като
кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал въпроса за наличието на
противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като постановките са приложими
и при разглеждането на отделните разпоредби на един двустранен договор. Така например,
с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., Г. К., I г. о. ВКС постановява:
„Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени
като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
2
накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните,
защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да
установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки,
да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в
частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на
действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от
закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да
се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора, . Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя със сума, по – висока от
главницата по договора за заем, като не предвижда насрещно задължение за кредитора. Не е
предвиден нито краен размер, нито краен срок на неустойката.
Поради изложеното, неустойката не удовлетворява значим законов интерес, нито
изпълнява обезпечителната си функция, поради което и нищожна, защото води до
неоснователно обогатяване на кредитора и за нея не следва изобщо да се издава заповед.
Съразмерно на отхвърлената част от претенцията, СРС присъди на заявителя сумата
210,27 лева от внесената държавна такса и 902,40 лева от платеното адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление № 20706/21.1.2025г., за разликата, над уважената част: сумата
4800 евро, вноски с падежи от 3.8.2024г. до 3.1.2025г., включително, до пълния предявен
размер на претенцията – сумата от 40000евро-остатък от главница; лихва за забава за
период 8.11.2024г.- 20.1.2025г. над уважената сума в размер 134,48 евро до пълния предявен
размер на претенцията 1120,69 евро; над 384 евро – възнаградителна лихва, дължима
съгласно чл.3,т.6 от договора, за период 3.8.2024г.-3.11.2024г до пълния предявен размер на
претенцията от 3200евро, както и за претенцзията 4800евро – частично начислена неустойка
за период 3.8.2024г.- 3.11.2024г., начислена по чл.16,ал.4,г.1 от договора, както за сторените
разноски : държавна такса над присъдената в размер на 210,27лева и адвокатско
възнаграждение над присъденото в размер на 902,40 лева; Разпореждането може да се
обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчване на преписа на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3