Р Е Ш Е Н И Е
Номер 124 05.10.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На пети септември
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА И.
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 70 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Производството
по делото е образувано по жалба на К.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
а.. Н. П Р., против Уведомително с изх. № 02-250-6500/2186 от 06.02.2023 г.,
издадено от Заместник изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по марка 11 "Биологично земеделие" от ПРСС 2014-2020 г.,
с което е отказано изцяло изплащане на субсидия за кампания 2021 г. по
подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане с УИН: 25/270521/19316
и Приложение за кандидатстване по мярка 11.
В жалбата се твърди, че при
издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че в уведомителното
писмо липсват конкретни мотиви за постановяването на отказа, което
възпрепятства възможността за проверка на материалната му законосъобразност. По
тези съображения се моли за отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане
на преписката на органа за ново произнасяне, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния
си представител - гл. юрисконсулт Т.С., оспорва жалбата като неоснователна.
Изтъква, че оспореното писмо съдържа в табличен вид основанията за отказ за
подпомагане. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е поставено с
подадено от жалбоподателя, в качеството му на земеделски производител, общо
заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН: 25/270521/19316, с което е
поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, в това число и по
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., направление "Биологично
рестениевъдство", с което кандидатства за седма поредна година по
направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, като е заявила за подпомагане 381 броя пчелни семейства, с код на
дейност БР 15 - за биологично пчеларство, съгласно Приложение № I от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015
г.
По подаденото общо заявление
за подпомагане, в частта относно мярка 11 "Биологично земеделие",
направление "Биологично рестениевъдство" е постановен отказ за
финансово подпомагане, което е станало чрез Уведомително с изх.
№ 02-250-6500/2186 от 06.02.2023 г. , издадено от заместник изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие". Като причина за отказа на първа страница
на писмото са отбелязани следните мотиви: "2021 година е седма година от
последно поетия от Вас ангажимент по това направление. " На трета страница
от писмото е публикувана таблица със 17 колони, касаеща площите с неспазени
базови и други изисквания. В поясненията към таблицата са посочени алтернативни
мотиви, имащи отношение към неспазени изисквания от различно естество.
Съгласно
чл. 12, ал. I
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., финансовата помощ се предоставя за парцели,
животни и пчелни семейства, които са одобрени за участие и за които
земеделските стопани са поели задължение да спазват всички изисквания и да
изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни
години. А съгласно чл. 12, ал. 2 от същата Наредба „по направленията
"биологично пчеларство" и "биологично животновъдство" се
подпомагат собственици на пчелни семейства и животни. Дейностите по тези
направления се основават на брой пчелни семейства или на брой животни,
определени с размер на животинските единици.“
В
таблица с изчисление за финансово подпомагане на стр. 3 от обжалваното
уведомително писмо, установените пчелни семейства са 366 бр., а санкционирани са
15 бр. пчелни семейства, за които след проверка в БАБХ, не са установени в ЖО
на кандидата към края на 31.12.2021 г. Информацията, въведена за тях от
ветеринарния лекар на кандидата е, че към 22.08.2021г. са „унищожени от
стопанина“ ( табл.I
с
недопустимите пчелни семейства). Последният извод не фигурира в УП, а се сочи в
становище до съда от 05.05.2023 г.
В
посоченото становище е изложени и следното: Съгласно т.3.2.1 от раздел III „Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от
ПРСР 2014-2020“, от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.“, утвърдена със Заповед № РД
09-255 от 14.03.2022 г. от Министъра на земеделието и храните, сумата на финансовата
помощ се формира, като се вземе най-малкият брой пчелни семейства в резултат на
сравнение между броя пчелни семейства на регистрираните в БАБХ, въведената
информация от контролиращото лице и броя на декларираните от кандидата. В
резултат на извършената проверка за санкционирани 15 бр. пчелни семейства е
наложена санкция за неспазване на базови и други изисквания в размер от 733.43
лв.
В
резултат на извършени административни проверки регистъра по чл. 16а, ал. 1, т.
1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз е установено, че въведената в електронната система
информация от контролиращото лице ИНСТИТУТ ЗА КОНТРОЛ НА БИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БИОХЕЛЛАС АД за
стопанството на кандидата К.Г.И. е, че не са спазени изискванията на Регламент
(ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 за кампания 2021 и е наложена мярка 5.5
от приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 2018 г.
Съгласно
т.3.2. от раздел III
„Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020“, от Методика за намаляване и отказване на плащанията
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.“, утвърдена със Заповед № РД 09-255
от 14.03.2022 г. от Министъра на земеделието и храните, при констатирано
неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета от 27 юни 2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008 от 5 септември 2008 г., установената сума се намалява със 100 %. Във
връзка с установеното нарушение от К.Г.И. с наложена санкция от 100 % за
неспазване на изисквания по управление за дейностите с код БП 15.
Яснота
относно описаните обстоятелства е внесена именно в допълнително с приложеното
към административната преписка при изпращането й в съда становище от зам.
изпълнителния директор на ДФЗ.
Оспорването на посоченото
Уведомително писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство,
в което предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4
от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствената
разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това
си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния
съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово
подпомагане и административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай,
видно от т. 1 на представената по делото Заповед № 03-РД / 3088/22.08.2022 г. Изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – Владислава
Казакова правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите
и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Изложеното сочи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Оспорената заповед като
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК следва
да отговаря на изискванията за съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК предвижда, че административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което
следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран.
Фактическите и правни
основания за издаване на отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви
на административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и в разясненията под самите таблици. Тези разяснения по
съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за
постановяване на отказа.
В
Уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването
на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателката заявление, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз.
Конкретни
мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ
фактически отказ за подпомагане, обаче не са посочени. Единственото посочено е
в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо, където дължимите ми суми са
посочени в “Санкции и редукции на субсидията” и по-конкретно в колони: колона 9
“Неспазване на базови и други изисквания"- 733.4З3лв. и колона 10
“Неспазени изисквания за управление” - 17895.57лв., на тази таблица. Като не са
налице никакви конкретни мотиви и пояснения за същото, освен принципните
пояснения дадени към тези колони на таблицата. От оспорения акт не ясно защо
административния орган, счита че не е спазени “базови и други изисквания”,
както и “изисквания за управление”.
Базовите изисквания са
определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба №
4/2015 г. и в случая няма данни по писмото някое от тях да се било нарушено. В
този смисъл съдът приема, че в оспорения акт липсва конкретизация кои точно
базови изисквания, послужили като основание за редукция на субсидията, не са
спазени от жалбоподателя. Издаденото уведомително писмо е противоречиво и
непълно мотивирано по отношение на фактическите и правни основания за
издаването му. Нарушението е съществено доколкото се отразява на възможността
за извършване на преценка и контрол за наличието, респективно липсата, на
основания за подпомагане. Що се касае до допълнително изложените мотиви в
становището на органа от 05.05.2023 г., приложено към преписката при
изпращането й в съда, същото не може да санира липсата на мотиви в
първоначалния акт. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в
съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата
срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия
административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите,
при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В
случая конкретни съображения обаче за постановения отказ и наложената санкция
не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове
документи, защото производството не е във фаза по обжалване пред по-горестоящия
административен орган. Допълнително изложените мотиви след издаване на акта
трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния
орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за
оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Недопустимо е обаче да се
излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба.
Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения
административен акт, което е основание за отмяна. Изцяло в този смисъл Решение
№ 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о., Решение № 3546 от
13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
277/2022 г., V о., Решение № 2064 от 24.02.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 6292/2022 г., V о. и цитираните в него решение по адм. д. №
6646/2022 г. на ВАС, пето отделение и Решение №
10244/14.11.2022 г. по адм. д. № 2528/2022
г.
Освен гореизложеното след
постановяване на акта в становище от 05.05.2023 г. до съда административният
орган се позовава на Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.“, утвърдена със Заповед № РД
09-255 от 14.03.2022 г. от Министъра на земеделието и храните. В УП и вписано
само Методиката, по мярка 11 "Биологично земеделие". В случая е налице неясното коя методика
има предвид адм.орган. Същата има
характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК).
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна
сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че
актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в случая, обратна
сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е
издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В
нарушение на тези императивни законови норми органът е придал обратно действие
на Методиката, приемайки че е приложима и по отношение на подадени заявления за
предходната 2021 година (в този смисъл Решение № 6766 от
5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14644/2019 г., V о., Решение № 5041 от
28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8208/2019 г., V о. и др.). Нещо повече – методиката, за да породи съответното
действие, следва да бъде обнародвана. В настоящия случай това не е сторено и
дори към настоящия момент не фигурира на сайта на Министерството на земеделието
– там са публикувани единствено заповедите във връзка с приемането й, но не и
самата методика. В този смисъл органът се е позовал на акт, който не е бил
оповестен по съответния ред, респ. не произвел правно действие.
В заключение на изложеното
съдът намира, че процесното уведомително писмо е недостатъчно и противоречиво
мотивирано, в резултат на което не би могла да се прецени материалната му
законосъобразност. Тази констатация налага отмяната му и необходимостта от
връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението
на жалбоподателя съобразно изложените по-горе указания за мотивиране на акта,
като бъде определен 1-месечен срок, считано от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящото решение.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. На същия следва да се
присъдят разноски в размер на 10. 00 лв. формирани от размера на дължимата и
заплатена държавна такса. Основателно е направеното възражение от процесуалния
представител на органа относно прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението по граждански и административни дела за една инстанция при
интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. (в случая – интерес в размер на 18 629
лв. лв., колкото е размерът на отказаната субсидия) е 1300 лв. плюс 10 % за
горницата над 10 000 лв., от което следва, че платеното възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да е в размер на 2162,90
лева. В заключение на казаното на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер на 2172. 90 лева, формирани от платеното адвокатско възнаграждение и
платената държавна такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес *** Уведомително с изх. № 02-250-6500/2186 от 06.02.2023 г.,
издадено от Заместник изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по марка 11 "Биологично земеделие" от ПРСС 2014-2020 г.,
с което е отказано изцяло изплащане на субсидия за кампания 2021 г. по
подаденото заявление за подпомагане с УИН: 25/270521/19316.
ВРЪЩА делото като преписка на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за
подпомагане за кампания 2021 г. с УИН:
25/270521/19316 относно подаденото заявление по марка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСС 2014-2020 г., като определя 1-месечен срок за
произнасянето, считано от получаване на преписката след влизане в сила на
настоящото решение, и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати К.Г.И., с
ЕГН: ********** , направените по делото разноски в размер на 2172. 90 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: