Присъда по дело №46/2006 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 86
Дата: 26 юни 2009 г. (в сила от 13 юли 2009 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20064410200046
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2006 г.

Съдържание на акта

П р и с ъ д а

№ ________

 

гр. ЛЕВСКИ,   26.06.   2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд на    двадесет и шести юни  през две хиляди и девета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.М.

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря И.П., в присъствието на прокурора  Р.К. , като разгледа докладваното от съдия М. н.д.о.х. № 20064410200046 по описа за 2006 год., и на основание данните по делото и закона,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.Б.М.,  роден на 09.11.1972 г. в гр. Девин, обл. Смолян, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан за НЕВИНЕН за това, че на 24.10.2004г. на пътя между селата Българене и с. Стежерово, общ. Левски, при управление на л.а. „Фиат Брава”, с транзитен рег. №099 Н905, собственост на ЕТ „Валери Г. Начев” от с. Милковица, обл. Плевен,  в пияно състояние, нарушил правилата за движение - чл. 5, ал.2, т.3 пр.1 „Водачът на ПП средство е длъжен да не управлява пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила..”, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Б.М.,***, изразяващо се в счупване – ликсация, т.е. леко разместване на прешлените в областта на 4 -5 гръден прешлен, довело до затруднение движението на снагата повече от месец, т.е. трайно, поради което и на основание чл. 343, ал.3,  пр.1 б.”а”, пр.2, от НК във вр. с чл. 304, пр. второ от НПК  ГО ОПРАВДАВА.

          ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.Б.М., със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2004г. на пътя между селата Българене и Стежерово, общ. Левски, при управление на л.а. „Фиат Брава”, с транзитен рег. №099 Н905, собственост на ЕТ „Валери Г. Начев” от с. Милковица, обл. Плевен,  нарушил правилата за движение – чл. 20 „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с релефа на местността, състоянието на пътя,… с метеорологичните условия…със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението … Той трябва да намали скоростта и ако е необходимо да спре, винаги когато обстоятелствата изискват това и особено когато видимостта не е достатъчна за безопасно движение.

- чл. 5, ал.1, т.1 пр.2 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората.., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Б.М.,***, изразяващо се в счупване – ликсация, т.е. леко разместване на прешлените в областта на 4 - 5 гръден прешлен, довело до затруднение движението на снагата повече от месец, т.е. трайно – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

На основание чл. 1, ал.1 от Закона за амнистия, в сила от 22.04.2009г. амнистира, като ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и от последиците на осъждането Ю.Б.М., със снета по делото самоличност.

            ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15 – дневен срок от днес.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И по НОХД 20064410200046

 

 

Обвинението срещу подсъдимия Ю.Б.М.,  роден на 09.11.1972 г. в гр. Девин, обл. Смолян, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, e по чл.343, ал.3, пр.1, б.А” пр.2, във вр. с ал.1 б.”б”, пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 5, ал.1, т.1, пр.2 и ал.2 т.3, пр.1 от ЗДвП, затова че на 24.10.2004г. на пътя между селата Българене и с. Стежерово, общ. Левски, при управление на л.а. „Фиат Брава”, с транзитен рег. №099 Н905, собственост на ЕТ „Валери Г. Начев” от с. Милковица, обл. Плевен,  в пияно състояние, нарушил правилата за движение - чл. 20 според който „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с релефа на местността, състоянието на пътя,… с метереологичните условия… със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението….Той трябва да намали скоростта и ако е необходимо да спре, винаги когато обстоятелствата изискват това и особено, когато видимостта не е достатъчна за безопасно движение.

- чл. 5, ал.1, т.1 пр. 2 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”…ал.2 т.3, пр.1 „Водачът на ПП средство е длъжен да не управлява пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила… като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Б.М.,***, изразяващо се в счупване – ликсация, т.е. леко разместване на прешлените в областта на 4 -5 гръден прешлен, довело до затруднение движението на снагата повече от месец, т.е. трайно.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато.

Подсъдимият, видно от справките за задграничните пътувания е извън страната, с неизвестен адрес за продължителен период от време. По изложените съображения съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т.3, б.”а” от НПК. В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1 т. 8 от НПК участието на защитник е задължително, поради което и съдът е назначил определения от АК – Плевен адвокат М. и е продължил производството по делото по реда на чл. 269, ал.3, т.3, б.”а” от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия М. – адвокат М. пледира съдът да постанови оправдателна присъда по обвинението, което предвидено за причиняване на ПТП при непредпазливост в пияно състояние, тъй като са налице законовите условия и  предпоставки за постановяване на присъда по този текст от закона.

Предлага алтернативно, в случай, че съдът го признае за виновен в причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, моли съда да съобрази Закона за амнистия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 24.10. 2004г., около 20,00 часа подсъдимият, заедно със свидетелката М.Р., Е.М. и К.И. посетили заведение в близост до с. Обнова, обл. Плевен – ресторант „Лебед”. Според РП – Левски, изложено в обвинителния акт е, че всички изброени лица, включително и подсъдимият употребили алкохол–концентрат в заведението. Доказателствата в тази насока са оскъдни, липсват категорични данни подсъдимият дали е употребил алкохол и в какво количество. Тъй като подсъдимият не останал доволен от музиката в заведението, той и неговата компания потеглили за гр. Свищов с лек автомобил марка „Фиат Брава” с транзитен рег. № 099Н905, собственост на ЕТ „Валери Г. Начев” от с. Милковица. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Ю.Б.М.. До него на предната седалка седяла свидетелката М.Р.. На задната седалка в автомобила пътували свидетелите Е.М. и К.И.. По пътя между селата Българене и Стежерово, в резултат на неправилни технически действия от страна на водача при управлението на автомобила подсъдимият М., а именно – завъртане на волана на дясно на прав и хоризонтален пътен участък, без неравности по пътната настилка, автомобилът е отклонен на дясно през затревения банкет. По банкета автомобилът е изминал около 50 м. с движение по крива с последващо завиване на ляво. При това положение е настъпило обръщане на автомобила през лявата му странична част, като контактът е осъществен с преден ляв калник и последващо странично и задно падане на заден ляв калник.

          Настъпило е пътнотранспортно  произшествие, в резултат на което на Е.М. е причинено счупване – ликсация, т.е. с леко разместване на прешлените – четвърти и пети гръдни прешлени. Тази повреда е травматична, може да бъде получена при травмиране на пострадалия в салона на МПС – то при настъпилото пътнотранспортно произшествие. На пострадалия е причинено затруднено движение на снагата за срок от повече от 30 днивъзможно 2 - 3, т.е трайно.

          От назначената и извършената комплексна –съдебномедицинска и автотехническа експертизи и от извършения допълнителен оглед на автомобила, са определени заключителни изводи, както следва:

По автомобила не са съществували технически неизправности или по време на управление на същия да са получени такива, които да са предпоставка за произшествието или причина за неговото предотвратяване.

Установява се също, че произшествието е свързано с неправилни технически действия при управление на автомобила. Завъртането на волана надясно, в резултат на което автомобилът е напуснал платното за движение през затревена част извън платното за движение, е последвало обръщане през лявата странична част. В резултат на обръщането по автомобила са настъпили деформации, силно изразени в лявата предна задна  и странична част. При обръщането на автомобила от съприкосновение на долните крайници на водача с педалите е отделена гумата на стъпенката на педала на съединителя и е изпаднала и липсва от мястото си гумичката на стъпенката на педала на спирачките.

Като обобщение, изложените данни и тяхното обсъждане дават основание за извода, че при произшествието на 24.10.2004 г. с автомобил „Фиат Брава” с регистрационен номер 099Н905, разположението на посочените лица по местата в автомобила е било както следва:

Ю.Б.М. – предна лява седалка, която е за водача;

М.Н.Р. – на предна дясна седалка;

Е. Бориславо М. – на задна лява седалка, зад водача;

К.Н.И. – на задна лява седалка.

Експертизите са потвърдени в съдебно заседание.

Същите са компетентно изготвени, не са оспорени от страните в процеса, поради което и приети от съда.

От събраните по досъдебното производство доказателства обаче не е установено наличие на алкохол в кръвта. Безспорно установено е, че на подсъдимия Ю.Б.М. не е вземана кръвна проба, нито  е изследван от лекар за наличие на алкохол в кръвта. Събраните в хода на делото гласни доказателства са оскъдни относно тези обстоятелства и от тях не може да се направи извод подсъдимият употребил ли е алкохол и в какво количество. Не са налице данни, които да доказват по несъмнен начин шофиране от страна на подсъдимия в пияно състояние, каквото е изискването на закона.   

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Ю.Б.М. е затова, че е  управлявал пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Предвид горното и тъй като РП – Левски не е депозирала доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Ю.Б.М. е управлявал МПС след употреба на алкохол, чиято концентрация в кръвта да е над 0,5 промила, то и следва подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение.

          С оглед на събраните по делото доказателства, следва подсъдимият М. да бъде признат за виновен в това, че на 24.10.2004г. на пътя между селата Българене и Стежерово, общ. Левски, при управление на л.а. „Фиат Брава”, с транзитен рег. №099 Н905, собственост на ЕТ „Валери Г. Начев” от с. Милковица, обл. Плевен,  нарушил правилата за движение – чл. 20, според която разпоредба „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да владее непрекъснато превозното средство, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с релефа на местността, състоянието на пътя,… с метеорологичните условия…със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението … Той трябва да намали скоростта и ако е необходимо да спре, винаги когато обстоятелствата изискват това и особено когато видимостта не е достатъчна за безопасно движение.

- чл. 5, ал.1, т.1 пр.2 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората.., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.Б.М.,***, изразяващо се в счупване – ликсация, т.е. леко разместване на прешлените в областта на 4 - 5 гръден прешлен, довело до затруднение движението на снагата повече от месец, т.е. трайно – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три  години.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, а именно  с допустимите изискуеми законови средства, в т.ч. оглед на местопроизшествието, свързаният с огледа снимков материал, приложен към делото.

Безспорно подсъдимият, управлявайки МПС – лек автомобил марка „Фиат Брава”, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на  Е.Б.М., довело до затруднение движението на снагата повече от месец, т.е. трайно.

За престъплението, за което е признат за виновен подсъдимият М., е извършено преди 01.07.2008г.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, деянието е извършено по непредпазливост. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на Закона за амнистия - чл. 1, ал.1 в сила от 22.04.2009 г., поради което съдът амнистира, като ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и от последиците на осъждането Ю.Б.М., със снета по делото самоличност.

На основание изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

         

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: