РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 170 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 364/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Монтана, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и
чл. 45 от ЗЗД, както и на основание чл. 429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е
осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на А.
А. Н., ЕГН **********, с адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 70 000
(седемдесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 22.06.2022 г., причинено
по вина на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ********,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно с лихва за
забава върху сумата от 04.10.2022 г. до окончателното плащане, като с това съдът е
отхвърлил иска над уважения размер от 70 000 лева до претендирания от 400 000
лева, като неоснователен.
С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2
от ЗА, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2,
да заплати на адв. В. О., САК, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
1
да заплати по сметка на Окръжен съд – Монтана държавна такса за разглеждане на
иска в размер на 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски в производството за съдебно-медицинска експертиза, както
и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съдът е осъдил А. А. Н., ЕГН **********, с адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ №
***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул. Стефан Караджа № 2,
сумата от 788, 50 лева (седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки),
представляваща сторени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
на отхвърлената част на иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, който в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва в частта, с която Окръжен съд – Монтана е уважил главната
искова претенция в размер на 70 000 лева , ведно със законната лихва, считано от
04.10.2022 г. до окончателното плащане. Наведени са възражения, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие на материалния
закон. По същество се релевира, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
установено по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие, доколкото в хода на производството
било установено претърпяно от ищцата сходно произшествие от 23.07.2018 г., за което
и било изплатено обезщетение от застрахователя. По тази причина, ответникът счита,
че по делото не било установено по категоричен начин наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесното произшествие и твърдените от ищцата болки и
страдания. На следващо място, в условията на евентуалност, се релевира нарушение на
чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и
приложения от него принцип на справедливост не отразявал действителната тежест на
причинения противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от
ищцата вреди. В тази връзка, акцент се поставя върху претърпените от ищцата вреди
от предходното произшествие, краткият период на хоспитализация от общо 8 дни,
липсата на други извършени оперативни интервенции, респективно в липсата на
усложнения или затруднения в ежедневните дейности, в резултат на претърпяната
травма. В допълнение, като неправилно и в противоречие със събрания доказателствен
материал, първоинстанционният съд бил приел за неоснователно направеното от
страна на ответника възражение за съпричиняване смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
доколкото пострадалата била предприела движение по пътното платно без да съобрази
поведението си с това на другите участници в движението, в частност водача на
процесното МПС марка „Рено“, модел „Мастър“. С това се отправя молба към
въззивния съд за отмяна на решението в обжалваната част, а с това отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност определяне на по-нисък справедлив
размер на обезщетението, отчитайки приноса на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат. Претендират се разноски.
В срока за отговор и на основание чл. 263, ал. 2 от ГПК ищцата А. А. Н., чрез
адв. В. О., САК, е депозирала Насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която съдът е отхвърлил като
неоснователна и недоказана исковата претенция за размера на претърпените
2
неимуществени вреди от 70 000 лева до 200 000 лева, ведно с лихвата за забава,
считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане. Наведени са възражения за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. По същество
се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Окръжен съд – Монтана, макар и
да бил изброил установените обстоятелства по делото, то той не ги бил обсъдил
цялостно, задълбочено, не бил направил обоснован извод и относно характера, броя,
начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало увреждането,
влошаването на здравословното състояние на пострадалата, а в тази връзка и
неприключилия оздравителен процес на възстановяване на уврежданията, ведно с
невъзстановените увреди – постоянен белег на лицето и ограничени движения на
горен десен крайник, чийто функции се характеризирали с негативна прогноза за
пълно възстановяване. Освен това, първоинстанционният съд неправилно бил приел,
че ищцата не е получила в пряка причинна връзка с процесното произшествие
мултиинфарктна деменция. С това се отправя молба към въззивния съд за отмяна на
решението в обжалваната част, а с това и присъждане на допълнителен справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва така
депозираната насрещна въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени
в подадения писмен отговор депозиран по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.
Решението, в ЧАСТТА, с която като неоснователен и недоказан е бил
отхвърлен искът за неимуществени вреди за горницата за размера от 200 000 лева
до 400 000 лева, ведно със законната лихва, като необжалвано, е влязло в законна
сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в рамките на
законоустановените срокове от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Окръжен съд – Монтана, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
3
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Окръжен съд – Монтана правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността
на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност се обосновава извод, че с молба с вх. № А-5625/30.06.2022 г. ищцата А. А.
Н. е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред
ответното дружество, а също и безспорно между страните обстоятелство е, че към
22.06.2022 г., управляваният лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. №
******** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (полица № ВС/11/122000015889) при ответното застрахователно
дружество „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,.
От друга страна, предвид влязлото в сила на 07.02.2024 г. Решение №
65/31.05.2023 г. постановено по НОХД № 32/2023 г. по описа на Районен съд –
Берковица, се установява, че на 22.06.2022 г. около 15:00 часа в с. Бързия, Община
Берковица, обл. Монтана, на около 10 метра след пътен знак „Д 11“ (Начало на
населено място и селищно образувание), И. Г. М. при управление на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ********, с посока на движение от гр.
Монтана към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, в частност
разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на ищцата А. А. Н., изразяваща се в счупвания на
костите на лява очница и черепната основа с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
и локален мозъчен оток, които увреждания са й причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупвания в далечния край на дясна ключица и
на големия костен израстък на дясна лопатка, които увреждания са й причинили
трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, осъществяващо състава
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 и във връзка с чл.
129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което подсъдимият И. Г. М. е признат за
виновен и на основание чл. 78 от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За пълнота на изложението, още тук следва
да се спомене, че предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, следва да се приемат за
установени обстоятелствата относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С акта си по чл. 78а от НК наказателният
съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата, като разликата се
състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност
и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на
дееца. Деянието и в този случай е престъпление, а не административно нарушение, и
решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание е
приравнено на влязла в сила присъда, в който смисъл са задължителните указания
дадени в т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, а също и постановките, залегнали в Тълкувателно решение
№ 3 от 20.11.2014 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСНК на ВКС.
Установява се също така, от влязло в сила Решение от 04.10.2019 г. по гр. д. №
64/2019 г. на Окръжен съд – Монтана, че на 23.07.2018 г. на същото място в с.
4
Бързия, ищцата като пешеходец е пострадала от друг пътен инцидент, била е
блъсната от лек автомобил, в резултат на което е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата под формата на разкъсно контузна рана в
окосмената част на главата, без загуба на съзнание и без данни за отпадна
неврологична, огнищна симптоматика, менингиално дразнене и засягане на мозъчни и
черепно-мозъчни структури; фрактура на III, IV ребра аксиларно и X ребро
паравертебрално без разместване на фрагменти и без засягане на органи в гръдния
кош; фрактури на горно и долно рамо на срамна кост вдясно.
В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират около
установяването на механизма на процесния инцидент от 22.06.2022 г., както и
установяване на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищцата
и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.
Относно механизма на процесното ПТП, по делото са представени и приети
следните релевантни писмени доказателства: АУАН серия ОА/667239, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1023-337/22.06.2022 г., съставен от
дежурен полицай при РУ Берковица при ОДМВР - Монтана, както и Протокол за
оглед на местопроизшествие от 22.06.2022 г.
Освен това, досежно механизма на инцидента, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпити на свидетелите И. М., Р. В. и А. М..
От показанията на свидетеля И. М. се установява, че на инкриминираната дата е
управлявал причинилия произшествието лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“,
с рег. № ********. Преди настъпването на произшествието е спрял в градински
център, намиращ се на около 700-800 метра преди с. Бързия, след което е продължил
по маршрута си. При навлизане в селото, движейки се зад друг автомобил, внезапно в
последния момент е забелязал пешеходка, която се намирала на пътното платно, в
неговата лента за движение, с лице към автомобила. Свидетелят сочи, че е предприел
маневра наляво, но поради наличието на насрещно движещи се автомобили, не е успял
да избегне съприкосновението, като е закачил пострадалата с дясното странично
огледало на управлявания от него автомобил. Твърди, че е управлявал с намалена
скорост, съобразена с пътната обстановка, като преди населеното място е спазвал
необходимата дистанция спрямо предходното превозно средство. По негови думи
пътният участък е с добри експлоатационни характеристики, но тротоарът е обраснал с
храсти и треви, поради което е невъзможен за използване от пешеходци. Свидетелят
подчертава, че пострадалата е била на разстояние над един метър в неговото платно, а
съприкосновението е настъпило в рамките на секунди. След настъпването на
инцидента незабавно е спрял, оказал е съдействие на пострадалата, като не е напускал
мястото на произшествието до пристигането на медицинския екип и органите на реда.
Посочва, че пострадалата е отказвала да се качи в линейката. Свидетелят заявява, че
управляваният от него автомобил е бил в перфектно техническо състояние, наскоро
излязъл от гаранция, с изправна спирачна система и гуми. Твърди, че е управлявал със
скорост около 40 км/ч, съобразена с движението в участъка, като към момента на удара
е предприел аварийно спиране, но поради натоварването на автомобила и наличието
на спирачен път, не е могъл да избегне съприкосновението. Свидетелят не може да
даде категорично обяснение за начина, по който пострадалата се е озовала на пътното
платно, като заявява, че тя се е появила внезапно, непосредствено пред автомобила,
носейки пластмасови кофи в ръцете си.
От показанията на свидетелката Р. В. се установява, че на инкриминираната дата
е пътувала със служебен автомобил, връщайки се от командировка заедно с колежката
5
си А. М., като двете са управлявали отделни превозни средства и са се движили една
зад друга. Свидетелката пояснява, че непосредствено преди навлизане в с. Бързия се е
движела зад бял бус. Видяла е, че бусът спира рязко, след което е спряла и тя.
Забелязала е в канавката на пътното платно крака на човек, без да е станала
непосредствен очевидец на самия сблъсък. Свидетелката е слязла от автомобила и се е
насочила към мястото на инцидента. Водачът на буса й е обяснил, че е ударил
пешеходката с дясното странично огледало на автомобила, че пострадалата е в
съзнание, след което се е върнал до автомобила си, за да вземе телефона си и да
подаде сигнал на телефон 112. През цялото време водачът е останал на място,
оказвайки съдействие до пристигането на линейката. Свидетелката уточнява, че заедно
с другите присъстващи са се опитвали да възпрепятстват пострадалата да се изправи,
тъй като тя се опитвала да стане, но не са могли да определят какво е състоянието й.
Свидетелката сочи, че е спряла с достатъчно разстояние зад буса и че между нейния
автомобил и този на водача е имало разстояние, позволяващо преминаването на
полицейския автомобил, който се е позиционирал между двата автомобила при
пристигането на органите на реда. Свидетелката подчертава, че движещите се
автомобили не са се движели с висока скорост, като скоростта им е била
приблизително 40-50 км/ч. Тя посочва, че пътната обстановка е представлявала
асфалтов път с прилежаща затревена площ, без наличието на тротоар в участъка,
преди навлизане в населено място. Свидетелката не си спомня дали в участъка е имало
пътни знаци, указващи ограничението на скоростта. Потвърждава, че пострадалата е
била в съзнание, с видима кръв по главата, като е задавала въпроси какво се е случило.
Свидетелката допълва, че при пристигането на органите на реда полицайка от екипа е
изрекла репликата: „тази баба не се ли научи, 3-ти път я блъскат за този месец.“
От показанията на свидетелкатаА. М. се установява, че на инкриминираната
дата се е прибирала от командировка от гр. Видин, като е пътувала с отделен служебен
автомобил след колежката си Р. В.. Двете свидетелки са говорили по телефона по
време на движението. Колежката й я информирала, че е забелязала паднала жена
отстрани на пътя. Вследствие на това двете свидетелки спрели последователно
автомобилите си. Свидетелката слязла от автомобила си и се насочила към
пострадалата, за да провери състоянието , докато Р. В. отишла при водача на буса,
който изглеждало да е участвал в инцидента. Незабавно било подадено обаждане на
телефон 112, като на мястото пристигнали служители на полицията. Свидетелката
уточнява, че не помни с точност дали инцидентът е станал преди или след табелата за
с. Бързия, но движението по пътя било интензивно, с образувана колона от
автомобили, които се движели с ниска скорост. На следващо място, Свидетелката
заявява, че пострадалата първоначално била в безсъзнание, легнала на дясната си
страна под ъгъл около 45 градуса спрямо пътното платно, като краката били
разположени в близост до настилката. При извършен преглед на състоянието й, жената
започнала да идва в съзнание след няколко минути. пострадалата изразила желание да
се изправи и да си тръгне, но Свидетелката и останалите присъстващи я задържали, за
да не се влоши състоянието й. Било забелязано, че по дясната страна на лицето на
пострадалата, в областта над веждата, има кръв, както и част от счупено странично
огледало, намиращо се в раната. Свидетелката потвърждава, че бусът, управляван от
водача, спрял непосредствено след мястото на инцидента, а колата на колежката й Р. В.
– малко след пострадалата. Тази свидетелка посочва, че водачът на буса бил силно
притеснен и през цялото време оставал в близост до автомобила си, като оказвал
съдействие при грижите за пострадалата до пристигането на полицията. Уточнява се,
че не е изчакала пристигането на линейката, но органите на полицията са взели
6
нейните данни преди да напусне мястото на инцидента. Свидетелката изрично
подчертава, че не е била преки очевидец на самия момент на удара, а е видяла
единствено последващите действия на водача на буса и пострадалата.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
изцяло показанията на горепосочените С.и, тъй като същите са дадени непосредствено
пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като
са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от
наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, по делото е допусната и
приета без оспорване от страните съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
изпълнена от вещото лице инж. Р. Г.. Според заключението на вещото лице се
установява, че процесния пътен инцидент е настъпил на 22.06.2022 г. около 15:00 ч. в
с. Бързия, общ. Берковица, обл. Монтана, на около 10 метра след пътен знак Д-11
(Начало на населено място), като ищцата – пешеходец била ударена с дясното външно
огледало на автомобила, управляван по това време от И. М.. Въпросният пътен
участък, представлявал прав двупосочен, двулентов път с обща ширина от 7, 70 м, а
дясната лента в посока на движението на лекия автомобил, където фактически е
настъпил инцидента, е бил с ширина от 3, 60 м. Установява се, че пътните ленти за
движение били разделени с надлъжна маркировка М3 (единична прекъсната линия),
като пътят бил наклонен 3 % на изкачване. В същото време, от двете страни на
пътното платно имало банкети от по 0, 80 м., които били обрасли с висока трева,
съответно били неудобни за ползване от пешеходците. Касателно метеорологичната
видимост към момента на инцидента, вещото лице заключва, че същата била добра –
при слънчево време, дневна светлина, сух асфалтов път в добро състояние без
неравности и нарушена цялост. Според заключението на вещото лице, посоката на
движение на ищцата – пешеходец е била от лявата страна срещу посоката на движение
на лекия автомобил, като според вещото лице ищцата се е движила в лявата лента на
около един метър от края на платното за движение. Освен това, вещото лице сочи, че
от свидетелските показания по делото е видно, че към момента на ПТП и в двете
посоки е имало автомобили, а поради зрителните проблеми на ищцата, последната
макар да е имала възможност да забележи приближаващите към нея автомобили, то не
е могла да прецени, че след малкия лек автомобил се придвижва друг с по-голяма
ширина и то в момент на разминаване с насрещен автомобил, съответно не е могла да
се премести още по-вляво към пътния банкет.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на Съдебно-
автотехническата експертиза, която е компетентно изготвена, като не противоречи
на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – тя се основава на тях.
Вещото лице е работило след като е възприело събраните по делото свидетелски
показания и писмени документи, обсъдил е същите във връзка с притежаваните от
него специални знания и при съобразяване на наличните деформации на процесния
лек автомобил, като с това е дало обосновани заключения за механизма и техническата
причина за случването на инцидента от 22.06.2022 г.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на
инцидента от 22.06.2022 г. по делото е приета медицинска документация, въз основа
на която, заедно с извършен личен преглед на ищцата, е допусната и приета като
неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изпълнена от
вещото лице д-р П. Г.. Видно от нейните заключения, то по делото се установява, че
веднага след процесния инцидент ищцата е била настанена в условията на спешност за
7
лечение в интензивното отделение на МБАЛ „д-р Стамен Илиев“ АД – Монтана с
травматичен шок, като е била трудно контактна, унесена и брадипсихична. По време
на шест дневен болничен престой пострадалата е била на постелен, леглови режим и са
провеждани активно наблюдение, консултации със специалисти, изследвания и
терапия. На пострадалата е проведена терапия с противовъзпалителни, противооточни,
съдоукрепващи, антибиотични и антихипертензивни медикаменти. Поставен й е бил
уринарен катетър и подаване на контролирано количество кислород под маска. От
проведените първоначален оглед и след провеждане на апаратни и кръвни изследвания
са описани следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на лицето;
счупване на дясна ключица и десен лопатков връх; кръвна колекция под меката
мозъчна обвивка (субарахноидален хематом); кръвоизливи в мозъчни структури;
данни за мозъчен оток; счупване на основата на черепа; счупване на черепни
кости. След постигане на стабилност в основните жизнени показатели пострадалата е
била преведена и настанена в хирургично отделение на същото болнично заведение,
където е пролежала два дни. През тези два дни са били проведени кръвни и апаратни
изследвания, наблюдение, консулт с невролог, превръзки, хирургична обработка на
уврежданията, били са продължени венозните вливания на медикаменти. Ищцата е
била изписана без данни за усложнения и с подобрение. Седмица след изписването от
хирургично отделение, същата е посетила специалист, при което е проведен преглед и
премахване на хирургичните конци на раната на лицето. Няма данни за настъпили
усложнения. В приложените по делото медицинските документи липсват данни за
проведено лечение, дори консулт, под каквато и да е форма на травмата на раменен
пояс, както и данни за провеждане на физио и/или рехабилитационни процедури.
Вещото лице по назначената СМЕ е извършило на 10.04.2024г. преглед на
ищцата, при който е установило намалено зрение на ляво око; липса на зрение на
дясно око от стара травма; белег на лицето и ограничени движения на горен
десен крайник. Установеният белег е с давност, добре заздравял към момента на
прегледа, без видими патологични (болестни) усложнения, едва доловим, на фона на
силно изразено набраздяване на кожата на лицето от възрастов тип. Към момента на
прегледа ищцата не е използвала помощно средство при ходене. Самият процес на
ходене е несигурен. Налични са видима асиметрия по отношение на раменен пояс,
както и засягане част от функциите на горен десен крайник, свързано с травмата на
раменен пояс. Прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на функциите на
десен горен крайник с пълен обем на движения и нормално функциониране на
крайника е категорично негативна, без допълнителни медицински процедури,
включващи и оперативни намеси. Основните функции на горен крайник – хващане,
стискане, ротация, фини движения са без отпадане. Ограничено е отвеждането в
раменната става (повдигане цялата ръка). Не е изключено и е много вероятно в
бъдещ период, при дори минимални физически натоварвания на травмирания крайник
пострадалата да има болкови усещания с различна интензивност. В заключение
вещото лице е установило следните травматични увреждания, които са в пряка
причинна връзка с процесния инцидент, а именно: закрита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на костите, оформящи лицевия череп; счупване
на костите оформящи основата на черепа, субарахноидален кръвоизлив; мозъчен
оток; кръвоизливи в мозъчен паренхим, което е разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и -счупване на дясна ключица и десен лопатков
връх, които кости влизат в състава и функционално и анатомично са свързани с
раменна става, което счупване води до затруднение движението на десен горен
крайник с оздравителен процес не по-малък от два-три месеца с последващо
8
поетапно и постепенно натоварване на крайника.
Следва да се спомене също, че в СМЕ вещото лице е обсъдило приложените по
делото справка от НЗОК и медицински документи, установяващи, че ищцата боледува
и по този повод е консултирана няколкократно със специалист от хронично протичащо
заболяване на очния анализатор Дегенеративна миопия на ляво око-късогледство. През
2018 г. е лекувана в болнично заведение по повод травматизъм с поставена клинична
диагноза „Мозъчно сътресение“. Освен посоченото заболяване на зрителния
анализатор има данни за травматизъм с давност повече от 10 години на дясно
око, в следствие на което ищцата е с практическа слепота на дясно око. Отделно,
през месец февруари 2024 г. ищцата била консултирана със специалист по повод
поведенчески промени, при което е прегледана и издаден документ с поставена
диагноза: „Мултиинфарктна деменция“, което заболяване е с хронично,
прогресивно протичане и напълно корелира с установените от вещото лице при
прегледа на ищцата поведенчески и личностни промени. Според заключението пряка
причинна връзка между това заболяване и уврежданията получени при
настъпилото на 22.06.2022 г. ПТП не може да бъде установено. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че мозъчното сътресение, което е претърпяла
ищцата вследствие процесното ПТП, както и мозъчното сътресение, за което е
лекувана стационарно през 2018 г. може да са довели до засилване на дементните
прояви, установени 2024 г., но старческата деменция с атрофия на мозъка е процес,
който се развива в продължение на години, като установената едва през 2024 г.
мултиинфарктна деменция сочи на множество инфарктни зони в мозъчната кора, които
не са в резултат на травматизъм, а се дължат на съдови промени-стеснения на
съдовете, което води до недостиг на кислород към мозъка.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на допуснатата и
приета по делото СМЕ, която е компетентно изготвена и не противоречи на останалите
събрани по делото доказателства, а напротив – тя се основават на тях.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие от
инцидента по делото е разпитан свидетеля Н. Н. (син на ищцата), от чийто показания
се установява, че в края на месец юни 2022 г. е получил телефонно обаждане от кмета
на с. Бързия, който го уведомил, че майка му е пострадала при пътнотранспортно
произшествие и се намира в болницата в гр. Монтана с опасност за живота.
Свидетелят незабавно заминал за гр. Монтана, където заварил майка си в тежко
състояние в реанимацията, като тя не го разпознала. След няколко дни състоянието на
ищцата се стабилизирало и тя била преместена в друго отделение. Въпреки
настояванията на свидетеля да бъде оставена по-дълго за лечение, болницата заявила,
че няма как да задържи пациентката и тя трябва да бъде изписана. В тази връзка,
Свидетелят организирал транспортирането й с линейка до гр. София, където
пострадалата била настанява при леля му – сестра на пострадалата. Лелята се грижила
за ищцата, тъй като свидетелят работил на смени и не можел постоянно да присъства.
В почивните дни той я посещавал и й помагал в грижите. След известно време
състоянието на ищцата се стабилизирало и тя се върнала в с. Бързия. Тогава,
Свидетелят наел жена, която да се грижи за майка му, тъй като последната не можела
да се обслужва самостоятелно. Ищцата губи равновесие, има затруднения при ходене и
изисква постоянна грижа. Свидетелят подчертава, че преди инцидента майка му е била
самостоятелна, пазарувала е сама и се е движела с бастун, като е успявала сама да се
обслужва. След процесното ПТП-то ищцата е влошила значително състоянието си,
изисквайки постоянна помощ. В резултат на инцидента ищцата била претърпяла тежки
9
травми – наранявания по главата, множество шевове на различни места, синини по
лицето и гръдния кош. В гр. София са й премахнати конци от раните, като свидетелят
потвърждава, че ищцата все още приема лекарства, но не може да посочи какви. На
следващо място, свидетелят отбелязва, че майка му се е възстановила след предишно
ПТП през 2017-2018 г., при което е получила фрактура на таза, като след този
инцидент е била в състояние да се обслужва самостоятелно. Настоящото ПТП обаче
било довело до значително влошаване на състоянието й, като дори след изтичане на
дълъг период от време тя не могла да възвърне предишната си самостоятелност.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
изцяло показанията на свидетеля Н. Н., тъй като показанията са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и
дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1) настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2) противоправното поведение на виновния
водач; 3) претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена е
писмена претенция от пострадалата, а същевременно е налице и липса на възражения,
и ангажирани доказателства от страна на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално-правната легитимация на застрахователното дружество. Събраните по
делото доказателства, ведно с влязлото в сила Решение № 65/31.05.2023 г. постановено
по НОХД № 32/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица, зачитайки неговите
последици в светлината на чл. 300 от ГПК, както и приетите по настоящото дело САТЕ
и СМЕ, установяват противоправното и виновно деяние на водача на лекия автомобил
марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ******** – И. М., в резултат на което е
настъпило ПТП и на А. А. Н. са причинени телесни увреждания и негативни психични
изживявания.
Въз основа на доказателствената сила на влязлото в сила Решение №
10
65/31.05.2023 г. постановено по Н.О.Х.Д. № 32/2023 г. по описа на Районен съд –
Берковица, процесният Констативен протокол и Протокол за оглед на
местопроизшествие, настоящият въззивен съд приема за установена датата и мястото
на ПТП, щетите и местоположението на процесното МПС и пострадалата,
включително и посоката, по която са се движили. Механизмът на ПТП се установява
от свидетелските показанията и от приетата по делото САТЕ, които бяха коментирани
подробно по-горе.
Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява в категоричност,
че на 22.06.2022 г. около 15:00 часа в с. Бързия, Община Берковица, обл. Монтана, на
около 10 метра след пътен знак „Д 11“ (Начало на населено място и селищно
образувание), водачът И. Г. М. е управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“, с рег. № ********, с посока на движение от гр. Монтана към гр. София, като
с дясното външно огледало на автомобила е ударил ищцата, като с това й е причинил
следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на костите, оформящи лицевия череп; счупване на костите оформящи
основата на черепа, субарахноидален кръвоизлив; мозъчен оток; кръвоизливи в
мозъчен паренхим, което е разстройство на здравето временно опасно за живота,
както и -счупване на дясна ключица и десен лопатков връх, които кости влизат в
състава и функционално и анатомично са свързани с раменна става, което счупване
води до затруднение движението на десен горен крайник с оздравителен процес не
по-малък от два-три месеца с последващо поетапно и постепенно натоварване на
крайника. С това си поведение, несъмнено както и първоинстанционният съд е приел в
обжалваното решение, И. Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност
разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според която водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, както и
разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, според която водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
На следващо място, настъпилите вреди за пострадалата, както и причинно-
следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по
делото СМЕ, както и от събраните свидетелски показания.
От друга страна, Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована
при „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД.
Тоест, налага се изводът, че са налице всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на процесния лек автомобил със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
въззивен съд намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС на РБ №
4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
11
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени и
доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от
причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и
продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (така и определение № 60674/10.12.2021г. по т. д.№
208/21, ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) напредналата възраст на
пострадалата към момента на инцидента; 2) характера на причинените й телесни
увреждания, а именно: закрита черепномозъчна травма, характеризираща се със
счупване на лицеви кости, счупване на основата на черепа, субарахноидален
кръвоизлив, мозъчен оток и кръвоизливи в мозъчния паренхим, ведно със счупване на
дясна ключица и десен лопатков връх, характеризиращо се със затруднение в
движенията на десен горен крайник и съпътствано с оздравителен процес от
минимум 2-3 месеца с постепенно натоварване; 3) проведеното лечение (болничен
престой от общо 8 дни, както и домашно лечение – 2 месеца с нужда от чужда
помощ за ежедневни дейности) и периода на възстановяване, характеризиращ се с
болки с различен по степен интензитет и продължителност; 4) последиците от
констатираните травми, а именно – видимата асиметрия в раменния пояс,
ограничението в повдигането на дясната ръка (макар и при запазени основни функции
– хващане, стискане, ротация и фини движения), негативната прогноза за пълно
възстановяване без допълнителни медицински процедури (в това число медицински
операции); 5) липсата на пряка връзка с други увреждания, в частност липсата на
доказателства за връзка между мултиинфарктната деменция (установена през м.
февруари 2024 г.) и травмите от процесния инцидент, както и липсата на
доказателства за твърдените в исковата молба главоболие, гадене, повръщане или
психически страдания като тревожност, кошмари или страх; 6) социално-
икономическите фактори, сред които обществено-икономическата конюнктура,
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, както и нарастване на нивата на
застрахователно покритие; 7) общото негативно въздействие върху живота на
пострадалата, а именно физическите болки и неудобства, трудностите при
придвижване, внезапната негативна промяна в обичайния начин на живот, а също
отчитайки липсата на доказателства за емоционални и психологически страдания с
по-голям интензитет от нормалния за този вид травми.
При тези обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 (седемдесет
хиляди) лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените от ищцата
вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие от процесния
инцидент от 22.06.2022 г.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, следва да се спомене
12
следното.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно или не, но
фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е
налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В
тази връзка, на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените факти по
съпричиняването на вредите.
В този смисъл, по делото не е доказано съпричиняване на деликта от страна
на пострадалата по следните причини. Безспорно е доказано, че в района на
произшествието липсва тротоар, а банкета е обрасъл с висока растителност, което
прави невъзможно преминаването на пешеходци по него. При тези обстоятелства,
пострадалата се е движила законосъобразно по платното за движение,
срещуположно на посоката на автомобилния трафик, съгласно изискванията на
чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че пешеходците следва да се движат
възможно най-близо до лявата граница на платното, каквото изискване ищцата е
спазила, придвижвайки се на около 1 метър от левия край при обща ширина на пътното
платно от 7.70 метра. Носенето на пластмасови кофи, установено от свидетелските
показания, допълнително е ограничавало възможността тя да върви по самия край на
платното, като се вземе предвид и обрасналата растителност на банкета. От друга
страна, по делото е установено, че пътят е бил прав с добра видимост, което е
позволявало на водача своевременно да забележи движещия се срещу него пешеходец
и да предприеме необходимите мерки за избягване на сблъсъка. Водачът е нарушил
задълженията си по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, като не е изпълнил
изискването за постоянна бдителност и не е предприел аварийно спиране,
въпреки наличната техническа възможност за това. Следва да се спомене също и,
че пострадалата е възрастна жена със сериозни зрителни увреждания – напълно
сляпо дясно око и дегенеративна миопия на лявото око, което обективно не й е
позволило да прецени правилно габаритите на приближаващия автомобил и да
се отмести допълнително, за да избегне удара. По делото липсват доказателства,
че ищцата е пресичала платното за движение или че е навлязла внезапно на него,
поради което правилата на чл. 113 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП са неприложими.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съд приема, че поведението на
пострадалата е било изцяло в съответствие със закона, а единствената причина за
настъпване на произшествието е виновното поведение на водача, който не е изпълнил
задълженията си за своевременно възприемане на пешеходеца и предприемане на
необходимите мерки за избягване на удара. Ето защо следва да се приеме, че
възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е доказано при условията
на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК от страна на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД и съответно обезщетението за
неимуществени вреди не следва да се намалява.
Правилни са мотивите и изводите на първоинстанционния съд и по отношение
на иска за мораторна лихва.
Предвид на изложеното, решението на Окръжен съд – Монтана, с което е
13
уважен искът, а „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, ведно със
законната лихва и съдебни разноски, е правилно. Същото е обосновано от събраните
по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Поради това,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Тъй като настоящият въззивен съд приема, че доводите в нито една от
въззивните жалби не са основателни, то в полза на никоя от страните и не се дължат
разноски и те следва да се понесат по начина, по който са направени.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 364/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, В ЧАСТТА, с която съдът на основание чл. 432
във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, както и на основание чл. 429,
ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София ,ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на А. А. Н., ЕГН **********, с адрес:
обл. ***, с. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 22.06.2022 г., причинено по вина на водача на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно с лихва за забава върху сумата
от 04.10.2022 г. до окончателното плащане.
Решение № 170 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 364/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Монтана, В ЧАСТТА, с която като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен
искът за неимуществени вреди за горницата за размера от 200 000 лева до 400 000
лева, ведно със законната лихва, като необжалвано от страните, е влязло в законна
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14