№ 2636
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Темислав М. Димитров
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100506418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Т. срещу решение №
20020777/13.03.2022 г. по гр.д. № 58478/2020 г. по описа на СРС, 174 състав, с което е
уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД,
предявен от „Я.“ ЕООД срещу Д. Г. Т., като последният е осъден да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 3379,68 лв., представляваща дължимо и незаплатено
възнаграждение по договор от 12.02.2020 г. за осъществяване на посреднически
действия от страна на ищеца за продажба на два магазина, намиращи се в гр. София,
„Манастирски ливади – Запад“, ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до
погасяването, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 35022/2020 г. по описа на СРС, 174 състав.
Жалбоподателят – Д. Г. Т., твърди, че решението е неправилно. Счита, че между
страните е било налице допълнително споразумение към процесния договор за
посредничество, по силата на което ищецът се е съгласил, че ответникът не му дължи
възнаграждение за посредничество при продажба на процесните имоти, тъй като
същите са били продадени на продажна цена, която е била по-ниска от записаната в
1
договора за посредничество. Оспорва освен това размера на дължимото
възнаграждение, тъй като се явява собствени на 1/2 част от имотите. Ето защо, моли
решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – „Я.“ ЕООД, оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Я.“ ЕООД с иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. Г. Т. дължи на ищеца сумата в размер на 3379,68 лв., представляваща
дължимо и незаплатено възнаграждение по договор от 12.02.2020 г. за осъществяване
на посреднически действия от страна на ищеца за продажба на два магазина, намиращи
се в гр. София, „Манастирски ливади – Запад“, ведно със законната лихва от 03.08.2020
г. до погасяването, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 35022/2020 г. по описа на СРС, 174 състав.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното
решение съдържа подробни мотиви за основателност на претенцията, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, изложени във въззивната
жалба, следва да бъде посочено следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице договор за поръчка, че е изпълнил възложената му поръчка съобразно
уговореното в договора, за изпълнението на която в полза на ищеца се дължи
претендираното възнаграждение, както и че вземането му е изискуемо – изтичане на
срока за заплащане на договореното възнаграждение.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Видно от договор за посредничество от 12.02.2020 г. при продажба на недвижим
имот, сключен между страните, представен по делото, ищецът се е задължил да
посредничи при продажбата на следните недвижими имоти – магазин 1 и магазин 2,
намиращи се в гр. София, ул. ****. На основание чл. 4 от договора, посредникът има
право на възнаграждение за осъщественото посредничество, което е в размер на 3 %
2
без ДДС от цената, на която е извършена продажбата на имота с посредничеството на
посредника.
Съгласно договор за посредничество, сключен между „Я.“ ЕООД и „ДГС Т.“
ЕООД – трето за настоящия процес лице, ищецът е предложил процесните имоти на
посоченото лице, съответно – организирал е извършването на оглед на същите. С
нотариален акт от 01.04.2020 г. по н.д. № 481/2020 г. по описа на нотариус И.Д.,
имотите са продадени от Д. Г. Т. и С.Г. Т.а на посоченото трето лице - „ДГС Т.“ ЕООД,
срещу продажна цена от 93880 лв.
На основание чл. 4 от договора, сключен между страните, възложителят –
ответникът Т., дължи на посредника - „Я.“ ЕООД, възнаграждение за осъщественото
посредничество в размер на 3 % без ДДС от продажната цена на имота на
възложителя, т.е. 3 % без ДДС от 93880 лв. или сумата в размер на 3379,68 лв. с ДДС.
Недоказано е възражението на въззивника, че между страните е налице
допълнително споразумение към процесния договор за посредничество, по силата на
което ищецът се е съгласил, че ответникът не му дължи възнаграждение за
посредничество при продажба на процесните имоти, тъй като същите са били
продадени на продажна цена, която е била по-ниска от записаната в договора за
посредничество. Действително, представена е декларация от 10.02.2020 г., подписана
от Р.К., който, по данни на разпитания свидетел по делото И.К., е бил представител на
„Я.“ ЕООД, с която К. заявява, че няма да се претендира от продавача комисионна, но
под условие – тази договореност да бъде съгласувана с мениджър. По никакъв начин
от съдържанието на същата не може да се направи извод, че К. е действал като
представител на „Я.“ ЕООД. Освен това, обективираната в нея воля е под условие –
одобряване от мениджър на опрощаване на задължението за заплащане на
възнаграждение от продавача на имота, данни за сбъдването на което не са налице.
Точно обратното, процесният договор за посредничество е сключен на 12.02.2020 г.,
т.е. след подписване на декларацията от 10.02.2020 г., от което следва, че ответникът е
поел задължение във връзка със заплащане на претендираното възнаграждение.
Ето защо, неоснователно е възражението на въззивника за сключването на
допълнително споразумение от името и за сметка на „Я.“ ЕООД за недължимост на
възнаграждение по договора за посредничество от продавача на имота.
Неоснователно е възражението на въззивника, че възнаграждението на
посредника следва да бъде изчислено върху половината от продажната цена за имота,
доколкото въззивникът е бил собственик на ½ част от имота. Както беше посочено,
договорът е сключен само от Д. Г. Т., като последният е поел задължение да заплати
целия размер на възнаграждението на посредника за продажбата на имота, въпреки че
възложителят не е бил собственик на целия имот, поради което и дължи цялостно
изпълнение. В случая, облигационното правоотношение между страните не е
3
обвързано по никакъв начин с притежаваното право на собственост от страна на Т. по
отношение на процесния имот. Заплащането на възнаграждение за посредничеството
има облигационен характер, поради което и доколкото касае съсобствен имот всеки от
съсобствениците може както да поеме такова задължение в пълен размер, така и да го
изпълни, при което ще придобие права спрямо другите съсобственици, но
съсобственикът, сключил споразумението, остава облигационно задължен спрямо
посредника за пълния размер на дължимото възнаграждение.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
286 ЗЗД е основателен.
Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 467 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20020777/13.03.2022 г. по гр.д. № 58478/2020 г.
по описа на СРС, 174 състав
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН ****, да заплати в полза на „Я.“ ЕООД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 467 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4