№ 1864
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501549 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба Р. Г. Д., ЕГН **********; против
определение № 4411/21,04,2022 г., постановено по ч. гр. д. 13237/2021 г. на РС
Пловдив, с което е върнато предявеното от нея възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №
8089/01,02,2022 г. против Заповед № 7458/30,08,2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, постановена по същото дело.
От въззивния съд са иска да отмени обжалваното разпореждане като
незаконосъобразно и да приеме, че предявеното от длъжника възражение по чл. 414 от
ГПК е в срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството пред РС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417 от ГПК, предявено от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД; против Р. Г. Д., ЕГН **********; и СЛ. Т. Т., ЕГН **********.
По заявлението е издадена Заповед № 7458/30,08,2021 г. Същата, ведно с
изпълнителния лист, подлежи на връчване от съдебния изпълнител, съгласно чл. 418
ал. 5 от ГПК. В едномесечен срок от връчването, длъжникът може да предяви
възражение срещу заповедта – чл. 414 ал. 2 от ГПК.
Единият от длъжниците (частен жалбоподател пред ПОС) е предявил
писмено възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 8089/01,02,2022 г. (л. 81). РС е поискал
от съдебния изпълнител данни относно това кога е връчена заповедта. В отговор
съдебният изпълнител е посочил (писмо на л. 89), че книжата са връчени на адреса на
1
длъжника в с. ....................... чрез кмета на населеното място, както и че книжата „се
считат връчени на 10,12,2021 г.“ (л. 104).
Като е счел тази дата за начало на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, РС е приел
възражението от 01,02,2022 г. за предявено след изтичане на определения за това срок
и с обжалваното определение го е върнал.
Настоящата инстанция приема този извод за незаконосъобразен последните
съображения:
Разпоредбата на чл. 47 ал. 7 от ГПК предвижда, че за връчване на заповед за
изпълнение се прилагат разпоредбите съответно на ал. 1-2 на чл. 47 от ГПК. Според
тях: когато ответникът (длъжникът) в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи
книжата, се залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия на адреса.
Невъзможността ответникът да бъде намерен се констатира най-малко с три
посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях като най-
малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, като това правило не се прилага,
когато връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин,
и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението . Законът
въвежда изисквания за съдържанието на уведомлението – в него се посочва, че книжата
са на разположение в канцеларията на съда, съответно – в общината, и могат да бъдат
получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Според ал. 3 на
чл. 47, по този ред се извършва връчване на книжата както на посочения по делото
адрес, така и на постоянния или настоящия (в случая – те съвпадат), наред с което
„Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по
месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност“. Ако въпреки това лицето не се яви за получаване на книжата, съобщението
се смята връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда
или общината.
В случая липсват доказателства описаната формална процедура да е
изпълнена надлежно. Видно от приложеното писмо от „Гл. специалист РГС“ при
кметство с. ....................... (л. 90), лицето не е открито на адреса, според роднини и
съседи, същото не пребивава в селото от повече от година, предприети са действия за
връчване чрез залепване, като уведомление е залепено на 25,11,2021 г. и до датата на
изпращане на писмото (13,12,2021 г.) книжата не са потърсени от адресата. Липсва
конкретизация на кои дати е адресатът е търсен на адреса или от кои лица са получени
сведенията за отсъствието му, къде конкретно е залепено уведомление и с какво
съдържание е било същото. Липсват данни да са събирани сведения относно
местоработата на длъжника и да са предприемани действия за връчване по
2
месторабота.
При това положение следва да се приеме, че заповедта за изпълнение не е
връчена надлежно, поради което предявеното от длъжника възражение е постъпило в
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК. Затова обжалваното определение следва да се приеме за
незаконосъобразно и да се отмени, а делото следва да се върне на РС за предприемане
на дължимите процесуални действия по чл. 415 от ГПК.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4411/21,04,2022 г., постановено по ч. гр. д.
13237/2021 г. на РС Пловдив, с което е върнато предявеното от нея възражение по чл.
414 от ГПК с вх. № 8089/01,02,2022 г. против Заповед № 7458/30,08,2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, постановена по същото дело.
ВРЪЩА делото на РС за предприемане на съответни процесуални действия
по чл. 415 от ГПК във връзка с предявеното в срок от длъжника Р. Г. Д. възражение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3