Р Е Ш Е Н И Е № 218
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 407 по описа за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят Областна дирекция на МВР-Пловдив, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20169110400087 по описа на ЧСИ П. Н., представлявана от директора Х. Г. Р., чрез пълномощник гл. юрисконсулт И. П., обжалва действия на ЧСИ изразяващи се в насочване на изпълнението върху средствата върху банковите сметки на ОДМВР-Пловдив. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното действие – запорно съобщение № 317000-12964/28.10.2016г., с което е запорирана банковата сметка на ОДМВР-Пловдив, по която са отпуснати допълнителни средства от бюджета на МВР за обезпечаване на изборите и всъщност запорът е наложен на част от тези средства; посочено е, че другите две сметки на ОДМВР-Пловдив са една транзитна сметка, по която постъпват приходите и която ОДМВР-Пловдив не може да ползва, защото се прехвърлят директно в единна бюджетна сметка на МВР и сметката за гаранции.
Твърди се, че ОДМВР-Пловдив е държавно учреждение- юридическо лице на бюджетна издръжка, поради което в случая неправилно е приложена нормата на чл. 520 ал. 1 от ГПК, а е приложима разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК. В тази насока е посочено следното: В чл. 12 от Закона за държавния бюджет на република България за 2016г. е предвиден централен бюджет, както и бюджети на държавни органи и бюджетни организации,определени със закон, в това число и на Министерство на вътрешните работи. Статутът на ОДМВР-Пловдив е уреден в Закона за МВР-чл. 37 ал. 1, т. 2, където областните дирекции са посочени като основни структури на МВР; в чл. 43 ал. 3т. 4 е посочено, че областните дирекции са юридически лица, представлявани от директор. В чл. 3 ал. 1 т. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, отново, е предвидено, че областните дирекции са основни структури на МВР. В т. 29 Постановление № 73/27.03.2015г. на Министерски съвет за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешннте работи е посочен директорът на ОДМВР-Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Освен това жалбоподателят сочи, че по никакъв начин ОДМВР-Пловдив не е отказала да изпълни задълженията си към взискателя Х.К., но същият не е представил данни за банковата сметка и оригинален изпълнителен лист, към молбата си по реда на чл. 519 ал. 2 от ГПК, поради което и не му е била изплатена сумата по изпълнителния лист; като вместо това същият инициира настоящето изп. дело № 87/2016г. по описа на ЧСИ П. Н..
Предвид изложените съображения жалбоподателят моли да бъдат отменени незаконосъобразните действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху средствата по банковите сметки на ОДМВР-Пловдив, тъй като става въпрос за несеквестируемо имущество; моли и съдът да се разпореди изпълнителното дело да бъде прекратено. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответната на жалбата страна – Х.С.К., с ЕГН **********,***, взискател по изпълнително дело № 20169110400087 по описа на ЧСИ П. Н., редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима - подадена от надлежна страна – длъжник по изп.дело № 20169110400087 по описа на ЧСИ П. Н., в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на СИ, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 предложение второ от ГПК, /доколкото се обжалва действие – налагане на запор върху сметка на длъжника, като действие, с което изпълнението се насочва върху имущество на длъжника, което същият смята за несеквестируемо/, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20169110400087 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № **, с район на действие – ОС-Пловдив, е образувано на 30.09.2016г. по молба на взискателя Х.С.К. *** на основание изпълнителен лист от 07.02.2013г. издаден по решение № 2612/26.11.2012г. по адм.дело № 2307/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, първо отделение, ІІІ състав, за сумата от 460 лева, разноски по делото. Видно е от молба от 22.04.2015г, че взискателят е поискал от длъжника да му бъде заплатена сумата от 460 лв плюс законните лихви до момента на изпащане на сумата по изпълнителния лист от 07.02.2013г. във връзка с решението постановено по адм.дело № 2307/2012г. на Адм. Съд-Пловдив; приложени са към молбата заверени копия от решение № 2612/26.11.2012г. и изп. лист от 07.02.2013г.
Изпратена е ПДИ от страна на ЧСИ до длъжника ОДМВР-Пловдв, получена за последния на дата 03.10.2016г. Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника, като е изпратено до Уникредит Булбанк АД София, Запорно съобщение на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, с изходящ № 1780/26.10.2016г. по изп. дело № № 20169110400087. Разпореждането за наложения запор е съобщено на длъжника ОДМВР-Пловдив, със съобщение с изходящ № 1782/26.10.2016г., получено от длъжника на 28.10.2016г.
От горецитирани разпоредби на ЗДБРБ за 2016г., както и на ЗМВР, и на подзаконови нормативни актове – ПУДМВР и ПМС №73/27.03.2015г., ПдОС приема, че Министерство на вътрешните работи, както и ОДМВР, следва да се определят като държавни органи, респективно, основни структури на държавни органи, поради което и като „държавни учреждения“ по смисъла на разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК, тъй като същите имат ежегодно бюджетно финансиране, както и същите имат основни средства за издръжката си, именно, бюджетните средства.
В тази насока е и съдебната практика на ВКС, че определящото за едно лице като държавно учреждение по смисъла на процесуалния закон, използващ това понятие, е ежегодното бюджетно фанансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета, /определение № 386/03.06.2010г. по ч.т.д. № 402/2010г.,ВКС,ІІт.о.; определение № 540/18.12.2009г. по ч.гр.д. № 326/2009г., ВКС, ІІг.о./. ОДМВР като част от структурата на МВР, следва да се приеме, че има характер на „държавно учреждение“, като това съотнасяне на част към цяло и определяне на частта с понятието за цялото, изрично е посочено и в ТР № 2 от 21.12.2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2011г. на ОСНК, към което препраща и Решение № 27 от 19.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 6024/2015г., Г.К., ІVг.о. постановено в производство по чл. 73 ал. 4 от ЗЧСИ.
Предвид изложените съображения ПдОС приема, че обжалваното действие на ЧСИ, предмет на подадена жалба на ОДМВР-Пловдив , рег. № 317000-13360/31.10.2016г., постъпила при ЧСИ П. Н., рег. № 911, с район на действие-Окръжен съд Пловдив, с вх. № 1539/31.10.2016г. по изп. дело № № 20169110400087, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. ЧСИ в нарушение на чл. 519 ал. 1 от ГПК е образувал изпълнително дело срещу ОДМВР. В частност, ЧСИ в нарушение на чл. 519 ал. 1 от ГПК е извършил действие - разпореждане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като е изпратено до Уникредит Булбанк АД София, Запорно съобщение на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, с изходящ № 1780/26.10.2016г. по изп. дело № № 20169110400087, което разпореждане за наложения запор е съобщено на длъжника ОДМВР-Пловдив, със съобщение с изходящ № 1782/26.10.2016г., получено от длъжника с вх. № 317000-12964/ 28.10.2016г. Поради което и ПдОС приема, че обжалваното действие като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В т.н. и само за пълнота на изложението, следва да се посочи от съда, че действия на СИ във връзка с прекратяването на изпълнителното производство, нли за отказ на СИ за извършване на определено действие, в т.ч. и прекратяване на изпълнително производство, са такива извън правната възможност на длъжника за евентуално тяхно обжалване, предвид разпоредбата на ч. 435 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят има право на претендирани и направени по настоящето дело съдебни разноски, по арг. от чл. 78 ал. 1 от ГПК, платими от ответната на жалбата страна; в случая, сумата от 25 лева, внесена за държавна такса по делото по сметка на ПдОС.
Предвид гореизложени съображения и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно действие на ЧСИ П. Н., рег. № **, с район на действие-Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 20169110400087, изразяващо се в насочване на изпълнението върху банкови сметки на ОДМВР-Пловдив, - Разпореждане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като е изпратено до Уникредит Булбанк АД София, Запорно съобщение на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК, с изходящ № 1780/26.10.2016г., съобщено на длъжника ОДМВР-Пловдив, със съобщение на ЧСИ с изходящ № 1782/26.10.2016г., получено от длъжника с вх. № 317000-12964/ 28.10.2016г.
ОСЪЖДА Х.С.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Пловдив, с ЕИК *********, представлявана от директора Х. Г. Р., чрез пълномощник гл. юрисконсулт И. П., сумата от 25 лв /двадесет и пет лева/, съдебни разноски за платена държавна такса по гр.дело № 407/2017г.,ПдОС,ІХгр.с.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/