гр.София,
10.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10679 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №І-45-133
от 08.09.2016год., постановено по гр.дело №48827/2013г. по описа на СРС, ГО, 45
с-в е отхвърлен предявения от Н. П. Й. срещу Д.П.И. иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за сумата от 10000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на нанесен побой от ответника на ищцата на
23.09.2013г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от
23.09.2013г. до окончателното изплащане, като ищцата е осъдена да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 1950 лева. С определение от
23.05.2018г. решението в частта за разноските е изменено по реда на чл.248 ГПК,
като разноските са намалени на 830 лева.
Срещу така постановеното
решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба
от ищцата Н. П. Й.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал установените по делото факти, не били обсъдени доказателствата
и било допуснато нарушение на процесуалните правила при разпита на допуснатите
свидетели. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
Въззиваемият ответник
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата. Моли решението
на СРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е
преценил СРС, от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Не е доказано
ответникът да е извършил твърдените от ищцата действия, тъй като показанията на
свидетелите- очевидци са противоречиви, а и следва да се преценяват с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК поради родствените връзки със страните. В тази
връзка следва да се отбележи, че косвените доказателства също сочат на
неустановеност на твърденията на ищцата, доколкото от показанията на свидетеля А.се
установява, че на 15 септември 2013г. ответникът не е бил в гр.София, а ищцата
твърди че на същата дата той нанесъл поредния побой на майка им. Не е
установена безспорно и причинно- следствената връзка между установените с
писмените доказателства и заключението на вещото лице вреди от една страна и поведението
на ответника от друга страна, предвид датите на издаването на медицинските
удостоверения. При това положение
обсъждането на размера на обезщетението е безпредметно.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, но не претендира такива.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №І-45-133 от
08.09.2016год., постановено по гр.дело №48827/2013г. по описа на СРС, ГО, 45
с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/