РЕШЕНИЕ
№ 1083
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110209473 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г. АНД №9473 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-003339/08.03.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. Й. К. са
наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП и
2.глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на М. Й. К. се иска отмяна на
постановлението.
Жалбоподателят М. Й. К., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.В., който моли за отмяна на постановлението, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административно-наказващият орган е изразил писмено становище по
жалбата чрез юрк.Алипиева, която в писмени бележки пледира за
потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско
възграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.02.2023 г. около 07:30 часа в С. М. Й. К. управлявал лек автомобил
“Сеат Ибиза“ с рег.№****по ул.“А/“ с посока на движение от ул.“О.“ към
ул.“Д.“ и на кръстовището с ул.“А.“ поради несъобразена скорост със
състоянието на пътя /мокър асфалт/ реализирал ПТП като се удря в спрелия
пред него товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ с рег.№*****
Св.Ц. К., който управлявал товарния автомобил, слязъл от него и отишъл
да види дали К. е пострадал.
К. попитал К. има ли му нещо, последният му отговорил – не.
Свидетелите Й. Й. и К. К., полицейски служители, забелязали станалото
ПТП и докладвали на ОДЧ.
На място пристигнали свидетелите П. Х. и С. С.. Жалбоподателят се
обадил на своя пряк ръководител - св.И. Р., който също пристигнал на
местопроизшествието. Пред Х., С. и Р.жалбоподателят К. отказал да му бъде
2
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, защото
имал порезна рана на езика.
Според свидетелите Ц. К. и К. К., М. Й. К. е бил във видимо нетрезво
състояние.
Жалбоподателят бил откаран от св.Р. да даде кръв за медицинско
изследване, но не му била иззета кръв, защото нямал документ за
самоличност.
Св.Х. съставил акт на жалбоподателя.
В съставения АУАН скорост М. Й. К. е написал: имам възражения.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ц. К., Й. Й., К. К., Иван Райчев, П. Х. и С. С., както и от
писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена
3
скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Жалбоподателят М. Й. К. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобите и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство.
При явяването му за извършване медицинско изследване и вземане на
биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, въпреки издадения му талон, М. Й.
К., не представил документ за самоличност.
По делото няма доказателства, че М. Й. К. по надлежния ред е сезирал
органите на МВР за изгубена лична карта, както и че му е издадена нова
лична карта или друг документ за самоличност.
От събраните по делото доказателства не се установи, че нараняването на
4
езика е довело до невъзможност за даване на проба с техническо средство -
обективно М. Й. К. не е направил опит да даде такава проба.
М. Й. К. не е изпълнил предписание за изследване и чрез доказателствен
анализатор.
Ето защо съдът намира, че М. Й. К. е осуетил всички възможни начини за
проверка за наличие на алкохол в кръвта му.
В случая се касае за две отделни нарушения, като за всяко от тях е
наложено съответното наказание.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди М. Й. К. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-003339/08.03.2023 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5