РЕШЕНИЕ
№ 178
гр.П., 08.12.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на осми декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря
Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 732 по описа за
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие и е образувано по постъпила молба от от Р.Ж.П. ***
против Ж.П.К. ***, с която е направено искане за установяване на домашно
насилие и налагане на мерки за съдебна защита по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че
молителката и ответника са майка и син и обитават съвместно жилище в гр.П., ул.
„Люлебургас”, № *.
Твърди се, на 10.11.2017 г. ответникът упражнил спрямо
молителката психическо и физическо насилие – отправил към нея обидни думи,
нанесъл и удари по главата и тялото с юмруци, заканил се с убийство на
молителката, чупил и рушил имущество в жилището.
Прави се искане с правно основание чл.4,
ал.1 ЗЗДН, за
установяване на извършеното домашно насилие и налагане на мерки за
защита по ЗЗДН, а именно отстраняване от съвместно обитаваното жилище.
Към молбата е представена декларация от молителката по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който
поддържа молбата за защита. Прави искане и за налагане на ответника на мярка за защита по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и т.5 ЗЗДН, а именно, задължаване на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката,
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с молителката жилище за
максимално допустимия от закона срок, забрана на извършителя да приближава
жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, също за
максималния срок по чл.5, ал.2 ЗЗДН и задължаване на извършителя на насилието
да посещава специализирани програми.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно
уведомен. Представлява се от служебен адвокат, който изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно
със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови
разпоредби, прие следното.
Молбата съдържа
законоустановените реквизити по чл. 9
ЗЗДН, подадена е в преклузивния
едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, пред компетентен съд по чл.7 ЗЗДН, от
пострадало лице, заявило твърдение, че спрямо което е извършено насилие от
субект по чл.3, т.5 ЗЗДН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Както бе посочено, в производството е представена декларация
от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото. В нея като проява на домашно насилие е посочен
нанесен от ответника на молителката побой, с удари по главата и тялото и
отправяни от ответника към молителката обидни думи.
Не се спори, а и се установява от приложената по делото
справка за съдимост рег. № *93/13.11.2017 г. (л.19-22), издадена от Бюро за
съдимост при РС – П., че ответникът по молбата е син и като такъв низходящ на
молителката.
Видно от справката за съдимост ответникът К. е
многократно осъждан, като последните две от осъжданията му, тези по НОХД №
288/2011 г. и НОХД № 248/2013 г. и двете по описа на РС – П., са за извършени
от К. престъпления по чл.296, ал.1 НК, изразяващи се в нарушаване на заповеди
за защита от домашно насилие, с пострадало от домашното насилие лице –
молителката по настоящото производство. По двете осъждания на обвиняемия са
наложени наказания „Лишаване от свобода”, които К. е търпял ефективно.
По делото е представена служебна справка, издадена от РС
– П. (л.18), съгласно, която в Регистъра по ЗЗДН са отразени шест производство
против ответника по ЗЗДН, три от които – гр.дело № 164/2006 г., гр.дело №
600/2011 г. и гр.дело № 264/2013 г., всички на РС – П., са образувани по молби
за защита от настоящата молителка.
Представена е справка рег. № 1221/16.11.2017 г., издадена
от управителя на ЦПЗ „Проф.д-р Иван Темков” гр.Бургас, съгласно, която
ответникът не се води на отчет в лечебното заведение.
Представен е препис от амбулаторен лист № 1723/13.11.2017
г. (л.17), от който се установява, че издалия листа лекар е констатирал
кръвонасядания около дясно око и дясна половина на челото, под двете мишници и
по предна лява подбедрица на молителката.
Представен е препис от постановление на прокурор от РП – П.
от 25.11.2017 г., с което са обединени две досъдебни производства за
престъпления по чл.296, ал.1 НК, с извършител ответника, а именно:
– затова, че на 22.11.2017 г. в гр.П., ул.”Люлебургас”, №
*, не изпълнил заповед за незабавна
защита, издадена по настоящото дело, като влязъл в съвместно обитаваното с
молителката жилище и
– затова, че на 24.11.2017 г. в гр.П., на ул.
„Бунархисар” не изпълнил същата заповед,
като упражнил насилие спрямо молителката,
нанасяйки и удари.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
В разглежданият случай страните са майка и син и
отношенията им безспорно са влошени.
Настоящият
съдебен състав намира за безспорно установено, че на 10.11.2017 г. ответникът е
упражнил спрямо молителката психическо и физическо насилие – отправил към нея
обидни думи, заканил и се убийство, нанесъл и удари по главата и тялото с
юмруци.
Авторството на процесния акт на домашно насилие се
установява от декларацията от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, подкрепена от
установените от лекар телесни увреждания на пострадалата.
Затова съдът прие, че по делото е установено домашно
насилие, представляващо физическо и психическо насилие извършено от ответника
спрямо молителката на горепосочената дата, изразило се гореизложените конкретни
проявни форми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за
защита следва да се уважи.
С оглед събраните по делото доказателства относно
личността и поведението на ответника, а именно, че същият е многократно
осъждан, срещу него са налагани мерки по ЗЗДН, предвид характера и интензитета
на установения конкретен акт на домашно насилие, както и с оглед поведението на
ответника по отношение на молителката след осъществяване на акта на насилие,
съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде наложени мерките по чл.5 ал.1
т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, а именно, задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие, отстраняване на същия от съвместно обитаваното с
молителка жилище и забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището и и местата и за социални
контакти и отдих.
Предвид установените по делото обстоятелства, сочещи на
висока тежест на конкретното деяние и системни прояви на домашно насилие,
осъществявани от ответника по отношение на пострадалата, която е на значителна
възраст, съдът прие, че срокът на мерките по т.2 и т.3 на чл.5 ЗЗДН, следва да
е максималния предвиден от закона, а именно осемнадесет месеца.
С молбата за защита не е направено искане за забрана на
ответника да приближава жилище на трето лице, поради което такава забрана не
следва да бъде налагана от съда, а и същата е безпредметна предвид налагането
на забрана на ответника да приближава пострадалата, защита по която мярка обхваща
всички места, на които може да се намира пострадалата.
По делото не са налице безспорни доказателства, че
ответникът страда от алкохолна зависимост, поради което не следва да се налага
мярката по чл.5 ал.1, т.5 ЗЗДН.
Съдът отчете мотивите за извършването на акта на насилие,
интензитета на същия, установените данни относно личността на извършителя,
както и тези относно имущественото му състояние, поради което намери, че
глобата по чл.5 ал.3 ЗЗДН следва да се наложи в минималния размер 200 лв.
Предвид основателността на молбата за защита в тежест на ответника
следва да се възложат направените от молителката разноски по делото в размер
450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва също така, на основание
чл.11 ал.2 ЗЗДН, да заплати държавна такса в размер 25 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – П.
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 10.11.2017 г., домашно насилие от
ответника Ж.П.К., ЕГН ********** ***, спрямо молителката Р.Ж.П., ЕГН **********
***, изразило се в се в отправяне на обиди, заплаха с убийство и нанесен на
молителката побой, чрез нанасяне на удари по главата и тялото с юмруци.
ЗАДЪЛЖАВА Ж.П.К.,
ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Ж.П.,
ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Ж.П.К.,
ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Р.Ж.П., ЕГН **********,***, за срок от осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на
Ж.П.К., ЕГН **********, да приближава
пострадалата Р.Ж.П., ЕГН **********,*** и местата за социални контакти и отдих
на Р.Ж.П. за срок от осемнадесет месеца.
ОСЪЖДА Ж.П.К.,
ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметка на РС – П., глоба в размер
200 лв. (двеста лева) и държавна такса в размер 25 лв.(двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА Ж.П.К.,
ЕГН **********, да заплати на Р.Ж.П.,
ЕГН **********, сума в размер 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в 7-дневен срок от днес.
Обжалването на решението не спира изпълнението на
заповедта за защита.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: