№ 160
гр. Кубрат, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100595 по описа за 2022 година
и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе съобрази следното:
Исковата претенция е с правно основание в разпоредбата на чл. 109 ЗС, предявена по
реда на чл. 124, ал.1, предл. І-во ГПК, с заявено на основание чл.78, ал.1 ГПК искане да му
бъдат присъдени срещу ответника направените по делото разноски.
Ищецът А. А. О., ЕГН ********** с пост. адрес в **, чрез адв. К. С., като твърди, че:
= по договор за продажба от 25.10.2006 г., сключен с НА № 145, т. VІІІ, рег. № 8939, н.д. №
812/ 2006 г. на нотариус С. С., вписана с рег. № 004 в регистъра на НК, с район на действие
съдебния район на РС – Кубрат, придобил правото на собственост по отношение на
Поземлен имот с предназначение дворно място, находящ се в **, а по Удостоверение изх. №
87/ 30.03.2018 г. на Община – Кубрат – **, с площ от 1 060 кв.м., съставляващ имот пл. № 65
от кв. 15 по подробния устройствен план на селото, с неприложена регулация, при граници:
описани подробно, заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна
сграда с площ от 32.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения;
= ответникът Н. А. А., ЕГН ********** от с** е собственик на съседен Поземлен имот с
Поземлен имот с предназначение дворно място, находящ се в **, **, с площ от 1 614 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 64 от кв. 15 по подробния устройствен план на селото, с
неприложена регулация, заедно с жилищна сграда с декларирана застроена площ 45.00 кв.м.,
друга жилищна сграда с декларирана застроена площ от 52.00 кв.м., и второстепенна
постройка с площ от 18.00 кв.м.;
= по протежение на границата между притежаваните от страните съседни ПИ не е налична
ограда, тъй като са били в собственост и владение на общия им наследодател – А. А. О., б.ж.
1
на с.с., починал на непосочена дата; приживе баща им е изградил входна за имота порта,
осигуряваща достъп на ищеца до стопанска конструкция – Оранжерия, както и за обработка
на почвата на незастроената част от имота му;
= твърди, че изградената входна за имота порта попада изцяло в неговата собственост
терен;
= ответникът през м. 06.2022 г. е започнал да нарушава правата му на собственост и
ползване, както на част от ПИ негова собственост, така и на изградената в него стопанска
конструкция – Оранжерия, като е заключил входната за имота му порта с катинар, словесно
му забранявал да я ползва и по този повод упражнил физическо насилие по отношение на
него; и като твърди, че с тези си действия ответника му пречи да влиза в имота си и да
ползва празното си дворно място и стопанска си конструкция – Оранжерия, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Н. А. А., ЕГН ********** от с** да
преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху описания
подробно по – горе Поземлен имот с предназначение дворно място, като спре да затваря/
отваря собствената входна за имота му порта, и спре да изрича словесни забрани да ползва
входа на изградената върху терена на имота му оранжерия; както и да бъде задължен да се
въздържа от извършването на бъдещи такива неоснователни действия.
Ответникът – Н. А. А., ЕГН ********** от с** съд. адрес в г**, чрез адв. М. Д., на
който е връчено съобщение на 20.09.2022 г., с писмен отговор вх. № 2868/ 20.10.2022 г.
заявява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на исковата
претенция, тъй като макар и да признава, че между страните е налице спор относно
пространствените предели на собствените на страните ПИ, които несъмнено са гранични,
твърди, че спорната входна врата попада в границите на собствения му имот и всъщност
обслужва собствения му имот, а не този на ищеца. По същество на спора в о.с.з.,
упълномощения от ответника проц.представител ангажира становище за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана, претендира на ответника да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото в размер по списък по чл. 80 ГПК на
460.00 лева.
Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Видно от приложените към исковата молба и към писмения
отговор на ответника нотариални актове, ищецът е собственик на ПИ – Дворно място с
площ от 1 060 кв.м., находящ се в с** на **, при граници и съседи, описани подробно, ведно
с застроената в същия жилищна сграда, състояща се от три стаи, подобрения и трайни
насаждения, съгласно НА за продажба № 145, том 8, рег. № 8939, н.д. № 812/ 25.10.2006 г. на
нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат, а ответникът е собственик на Дворно място с
площ от 1 614 кв.м., находящ се в с** на **, при граници и съседи, описани подробно, ведно
с застроените в същия жилищна сграда с площ от 45.00 кв., друга жилищна сграда с
застроена площ от 52.00 кв.м.и второстепенна постройка с застроена площ от 18.00 кв.м., и
насаждения, съгласно НА за продажба № 119, том 9, рег. № 07647, н.д. № 1132/ 18.12.2017 г.
2
на нотариус С. С., вписан в СВ при РС – Кубрат.
Между страните не се спори, че имотите са съседни, че между тях до смъртта на баща
им не е била поставена ограда.
От приложения към исковата молба Протокол за трасиране и означаване на граници
на ПИ № 72895.501.64 от 26.09.2022 г. – л. 29 от делото, се установява, че по инициатива на
собственика – отв. Н. А., провоспособното лице – инж. Д. Ф. е извършило трасиране,
означаване и координиране на границите на посочения по – горе негова собственост
недвижим имот, в съответствие с влязъл в сила план за регулация, одобрен със Заповед №
1161/ 1989 г.
Видно от приложените към писмения отговор жалби на ответника срещу извършени
от ищеца противоправни действия, засягащи личността и негово имущество – увредени
оранжерии, монтирани в имота му, както и от всички материали, съставляващи ДП № 258/
24.11.2022 г. на РУ МВР – Кубрат, се установява, че страните по делото – рождени братя,
несъмнено са в конфликт, иницииран от ищеца по повод извършения акт на разпореждане
на родителите им в полза на ответника от 18.12.2017 г. и налагащото се разпределение и
разделното ползване на съседните им имоти, съответно на правата на всеки от тях и в
утвърдените границите на притежаваните от тях в индивидуална собственост поземлени
имоти, в съответствие с влязъл в сила план за регулация .
В цитираните преписки и досъдебно производство, както и в хода на настоящото
производство не се установява с годни доказателствени средства – писмени и/или гласни
доказателства, извършването от ответника на твърдяните с исковата молба фактически
действия - заключил входната за имота на ищеца порта с катинар, словесно му забранявал да
я ползва и по този повод упражнил физическо насилие по отношение на него.
Съдът е указал на ищеца, че не сочи годни доказателства – скица, съдебно техническа
експертиза, за пространствените предели на притежавания от него, респ. от ответника,
поземлен/и имот/и, както и че не представя комбинирана скица с отбелязване – повдигане в
различен цвят, на местоположението на твърдяните входна за имота му врата и стопанска
конструкция Оранжерия, от достъп до които твърди, че е лишен от ответника, с връчването
на определение № 453/ 25.10.2022 г., на 27.10.2022 г., но редовни доказателствени искания
ищецът не е заявил в хода на делото.
ДП № 258/ 24.11.2022 г. на РУ МВР – Кубрат е прекратено с влязло в законна сила
постановление от 19.01.2024 г. по преписка № 3329/ 2022 г. по описа на РП – Разград, ТО –
Кубрат, обжалвано и потвърдено с постановление на ОП – Разград от 28.03.2024 г., също
обжалвано и потвърдено с постановление от 10.05.2024 г. на Апелативна прокуратура –
Варна, като видно от същите е прието за установено, че не са налице доказателства Н. А. да
е автор на твърдяните от брат му А. О. действия – заключване на порта/ врата с катинар;
действията по трасиране на собствения на ответника имот, не могат да се квалифицират като
извършено от него престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, тъй като той е осъществил това свое
право по предвидения от закона ред – Закон за кадастъра и имотния регистър, Закона за
3
собствеността, Наредба № РД – 02 – 20 – 4/ 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри и др.; трасирането е извършено от лице,
имащо право да извършва това и вписано в регистъра по Наредба № 3/ 16.02.2001 г. за
водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по
кадастъра, и въз основа на притежаваните от Н. А. документи, установяващи правото му на
собственост върху имота, поради което съответните прокурорски органи последователно
потвърждават, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК предпоставки за прекратяване на досъдебното наказателно производство
поради липса на осъществен състав на престъпление от страна на Н. А. по чл. 323 от НК, във
връзка с ползването на съседните между него и А. О. съседни имоти.
От събраните по делото по инициатива на ответника гласни доказателства –
показанията на св. Г. С. А., което е негова съпруга, и на св. В. В., се установява, че достъп
до имота си ответника има през врата, представляваща мрежа на метална рамка, която е от
към улицата; катинар там няма, за един кол се връзва с тел тази врата; конструкцията е в
имота на ответника и по никакъв начин не засяга имота на ищеца, както и достъпите му към
него.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Съгласно нормата на
чл. 109, ал.1 Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи неоснователно да
упражнява своето право. Собственикът на имота в исковата молба следва да посочи в какво
конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на
собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта, според нейното предназначение. Същият носи и доказателствената
тежест да установи, че действията на ответника му пречат да упражнява в пълен обем
правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко
неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или
увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право. В този смисъл е ТР №
31/6.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК, в което е прието, че искът по чл. 109 от ЗС
предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над
обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи или
ограничава ползването на вещта по предназначение. Собственикът може да постигне и
премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Предмет на негаторния
иск е всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика,
смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията му – да владее, ползва
и се разпорежда, и ги застрашава. Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко
въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на
4
ползването на вещта по предназначение. Приложното поле на чл. 109 от ЗС дава
възможност на собственика на земята да претендира преустановяване на всякакви действия,
които пречат и ограничават ползването на имота. Ограничаването на ползването на имота
може да е свързано с действие или състояние, което пречи, или смущава ползването на
вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано. Преустановяването
на това ограничение в правото на ползване може да е свързано с преустановяване на
действията, които създават пречки за ползването на вещта. В същия смисъл е и актуалната
съдебна практика - Решение № 815 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2009 г., I г. о.,
ГК; Решение № 211 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6524/2007 г., II г. о., ГК; Решение №
215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК.
Ищецът в исковата си молба твърди, но не установи в хода на делото ответника да е
извършил действията - заключил входната за имота на ищеца порта с катинар, словесно му
забранявал да я ползва и по този повод упражнил физическо насилие по отношение на него,
както и не установи каквото и да е друго въздействие от страна на ответника по отношение
на неговата собственост недвижим имот, каквато и да било пречка или препятствие,
ограничаващо правата му на собственост и ползване на собствения на ищеца недвижим
имот.
Застрояването и преминаването през чужд имот, без съгласието на собственика,
принципно и конкретно би съставлявало неправомерно действие от страна на извършилите
и ползващи го лица, но в случая не се установи извършването на такива действия от
ответника по отношение недвижимото имущество на ищеца, поради което и не следва да се
извършва проверка за правомерността им, за да се установи или направи извод за тяхната
неправомерност.
След като не са налице неправомерни действия от страна на ответника, които да
засягат нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца, не са и налице
предпоставките на закона собствеността му да бъде защитена чрез иска по чл. 109 ЗС - за
прекратяване на всяко действие, което пречи да се упражнява правото на собственост в
пълен обем.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Разноски по делото претендира ищеца и искането на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с
оглед изхода на спора следва да бъде отхвърлено.
Разноски по делото претендира и ответника и искането на основание чл. 78, ал. 3
ГПК е основателно и доказано в съответствие със съдържанието на представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за платено от страната
възнаграждение на един адвокат в размер на 400.00 лева и внесени разноски за призоваване
на свидетели в размер на 60.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. О., ЕГН ********** с пост. адрес в **, **, на
основание чл. 109 от ЗС, срещу Н. А. А., ЕГН ********** от с** иск за осъждането му да
преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху Поземлен имот
с предназначение дворно място, находящ се в **, а по Удостоверение изх. № 87/ 30.03.2018 г.
на Община – Кубрат – **, с площ от 1 060 кв.м., съставляващ имот пл. № 65 от кв. 15 по
подробния устройствен план на селото, с неприложена регулация, при граници: описани
подробно, заедно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда с площ
от 32.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, като спре да затваря/ отваря собствената
входна за имота му порта, и спре да изрича словесни забрани да ползва входа на изградената
върху терена на имота му оранжерия; както и да бъде задължен да се въздържа от
извършването на бъдещи такива неоснователни действия, като неоснователен и недоказан,
както и отхвърля искането му за присъждане на разноски по делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. А. О., ЕГН ********** с пост. адрес в **, **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да плати на Н. А. А., ЕГН ********** от с. Точилари, общ. Кубрат, ул. „Камчия“ №
26, за разноски по делото сумата 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6