Решение по дело №23/2023 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 32
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20235150200023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Момчилград, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200023 по описа за 2023 година

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„*******“ АД- София, с ЕИК- *********, представлявано от Управителя
З.П.В., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с АТСС серия Г № 004 8891 на
ОДМВР- Кърджали, с който на дружеството е било наложено
административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева
на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/-
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Със подадената жалба чрез адв.М. Б. от АК- Пловдив, се изразява
недоволство от процесното наказателно постановление, с което е наложена
горната санкция на основание чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, като твърди, че при издаването са били допуснати съществени
процесуални нарушение, както и материалният закон е бил приложен
неправилно. Заявява, че неправилно е наложено съответното по вид
наказание, което не съответствало на допуснатото нарушение, както и
описанието на самото нарушение касаело различни форми на деянието. Освен
изложеното се посочва, че описаното МПС е имало задължителната
1
застраховка „ГО“, като вноските по същата са били разделени на 4, и в
периода на проверката дължимата вноска е била заплатена. Изтъкнатите и
развитите съображения за незаконосъобразност аргументират искането за
отмяна на издаденият ЕФ. Претендират се разноски.
В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
лично, като от адв.М. Б. от АК- Плжовдив, е постъпило писмено становище за
поддържане на жалбота, и са развити доводи за незаконосъобразност на
обжалваният ЕФ и на наложеното наказание. Иска отмяна на същото.
Претендира разноски, сторени при настоящото разглеждане на делото.
Ответната страна. Административно-наказващият орган /ОДМВР-
Кърджали,/ не се явява и от същият, чрез ВПД Началник на РУ-Момчилград е
представено писмено становище, със която се оспорва жалбата по подробни
съображения. В молба от гл.ю.к. СТОЯН ЧОЛАКОВ се посоочва, че жалбата
е неоснователна и се иска потвърждаване на атакуваният ЕФ, като се
претендира ю.к. възнаграждение и алтернативно- иска се намаляване размера
на адв.възнаграждение поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото като доказателство е приложен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето
с АТСС серия Г № 004 8891 на ОДМВР- Кърджали, съставен за това,
че на 13.08.2022г. в 11,22 часа на път 1-5 км.350+800м, спирка Джебел, по
посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП- Маказа, при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено със пътен знак „В 26“, заснето с АТСС "ARH
CAM S1" , и отчетен толеранс от -3 км/ч, е било установено управление на
МПС /л.а. „АУДИ А 8“ с рег. № ******, собственост на "*******“ ООД/,
регистрирано в Р.България, и не е спряно от движение, за което собственикът
не е сключил задължителна застраховка „ГО“- било е установено нарушение
на Кодекса на застраховането с АТСС № „120sd00“.
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на
дружеството се налага „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
2
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: електронен
фиш, клип с приложения- снимка на МПС с с рег. № ****** с описани в него
точни координати на нарушението, както и времето на същото- съвпадащи с
описаните в ел.фиш; Справка за регистрации и пререгистрации на МПС;
справка за собственост от сектор "Пътна полиция"- в която са посочени
собственици и ползватели на процесното МПС; 2 бр.справки от Гаранционен
фонд, в едната се посочва, че процесното МПС /описано със рег. № ******,
към 13.08.2022г. няма активна застраховка „ГО“, а във другата се посочва, че
има такава /като МПС е посочено с № на рама, който съвпада с номера на
процесното МПС- и който номер е отразен и във справката на Пътна полиция
за регистрации и пререгистрации и в СРМПС; Протокол за използване на
АТСС от 13.08.2022г.; удостоверение за одобрен тип техн.средство; протокол
от проверка на система за видеоконтрол; писмо от ОПУ- Кърджали за
въведени ограничения на скоростта по територията на община Момчилград и
др.
Отделно от това жалбоподателя е представил писмени доказателства
с жалбата- и това застрахователна полица от 12.10.2021г. за застраховка „ГО“
на“ Булстрад“ АД, касаещ МПС рег. № ******, заплатени вноски по тази
полица, и от които е видно, че сумата по полица се изплаща на 4 вноски, и че
едната вноска е платена на 13.07.2022г. и, а следваща е заплатена на
12.10.2022г., т.е. вноските са заплащани на 3-месечие и към момента на
проверката на 13.08.2022г. договорът за задължителна застраховка „ГО“ е бил
действащ.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни
и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съобразно горното съдът формира своите правни изводи; Жалбата е
депозирана от легитимирано лице, в законоустановеният 14-дневен срок и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.647 ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
3
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. В него
следва да бъде отразена структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. В обжалвания електронен фиш са посочени
още мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата/им.санкция, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Въпреки това съдът приема, че в електронния фиш липсва описание
на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
В конкретният случай, описаното от фактическа страна нарушение е
за такова по ЗДвП /нарушение въведена скорост със пътен знак задължителна
максимална скорост/, а в същото време е наложено наказание по Кодекса за
застраховането. Действително, в ел.фиш е посочено, че е "установено
нарушение на КЗ", но е налице една двойнственост в описанието на самото
4
нарушение- не е ясно дали става реч за нарушение на скорост по ЗДвП или за
нарушение по КЗ.
Действително нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не изисква детайлно и
подробно описание на нарушението, предвид наличието електронен запис.
Описание в смисъл "управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите" е достатъчно, за да се
приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от
административнонаказващият орган. Подобно описание обаче се съдържа в
процесният електронен фиш, но с посочената фактическа обстановка се
навежда на мисълта за допуснато нарушение на правилата на ЗДвП,
приложими за въведена скорост с пътен знак, и в този смисъл и следващата се
санкция трябва да е по ЗДвП, а не по КЗ.
Посоченото по-горе представлява съществено нарушение на
особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който
приложимият КЗ препраща. Нарушението е съществено по своят характер,
доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението
винаги /дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми/ води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, респ. до отмяна на
санкциониращият го акт. Допълнително, следва да се посочи, че с така
описаната фактическа обстановка е невъзможен и съдебният контрол по
същество.
Със спазването на изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП за описание на
съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и законността при
ангажиране на административнонаказателната отговорност с оглед забраните
за повторни наказателни преследвания.
Освен изложеното следва да се посочи, че с представените писмени
доказателства- застрахователна полица и вносни бележки за заплатени вноски
по полицата, касаеща и процесният период по един безспорен начин се
установява, че към датата на проверката, за МПС рег. № ******, са били
заплатени вноските по тази полица. Както и по-горе се посочи, от тези вносни
бележи е видно, че сумата по полицата се изплаща на 4 вноски, и че едната
вноска е платена на 13.07.2022г., а следваща е заплатена на 12.10.2022г., т.е.
5
вноските са заплащани на 3-месечие и към момента на проверката на
13.08.2022г. договорът за задължителна застраховка „ГО“ е бил действащ. С
други думи казано, собственост на посоченото МПС не е допуснал нарушение
на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, т.к. е изпълнил своите задължения по чл.483 ал.1 т.1
от КЗ вр.чл.461 т.1. от КЗ.
В Кодекса за застраховането в чл.638 ал.1 е предвидена санкция за лице
по чл.483 ал.1 т.1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
на което се налага наказание глоба от 250 лева - за физическо лице- т.1, или
имуществена санкция в размер на 2 000 лева- за юридическо лице или ЕТ- т.2,
като в чл.638 ал.3 от КЗ - за лице, което не е собственик на МПС и управлява
такова без сключена застраховка е предвидена глоба в размер на 400 лева.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и изложените по-
горе съображения съдът приема, че административно наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон. В действителност не е налице
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, т.к. същото не е
извършено. В настоящото производство АНО - като страна – е този, който
следва да докаже извършеното нарушение от обективна и субективна страна.
Установи се по делото, че при извършената проверка и при издаване на
ел.фиш наказващият орган не е положил всички усилия да установи
обективната истина и да наложи санкция за нарушение, което да е безспорно
установено.
По изложените съображения за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН в полза
на жалбоподателят са налице предпоставките за присъждане на сторени по
делото разноски, чийто размер възлиза на 400 лева, заплатен адв.хонорар,
поради и което АНО следва да бъде осъден да заплати тази сума на
дружеството- жалбоподател. Не са налице предпоставките за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение, т.к. същият не е прекомерен и е
съобразен с вида и характера на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС серия Г № 004 8891 на
ОДМВР- Кърджали, с който на „*******“ АД София, с ЕИК- *********,
представлявано от Управителя З.П.В., е било наложено административно
наказание- „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на осн.чл.638 ал.1
т.2 вр.чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/- за нарушение на чл.483 ал.1
т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на„*******“ АД
София, с ЕИК- 206 408 014, сумата в размер на 400 лева- сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от деня на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7