Решение по дело №8266/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7400
Дата: 2 ноември 2015 г. (в сила от 25 февруари 2016 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20141100108266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 02.11.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 8266 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищецът И.С.Т., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 22.05.2014 год., в гр.П., на кръстовището на ул. „********“ и ул. „******“, водача Д.Д.Д., при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № РА ****** нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие с управлявания от него мотоциклет „Кавазаки” с ДК № ********. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на З.равето за продължителен период от време, през което време се наложили и разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева / съгласно допуснато увеличение на исковата претенция в съдебно заседание, проведено на 06.10.2015 год./, както и имуществени вреди в размер на 559.70 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.         Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, намира иска за силно завишен с оглед практиката и моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото.      

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От решение № 132/05.03.2015 год., постановено по НАХД № 1853/2014 год. по описа на Пазарджишкия РС, влязло в сила на 21.03.2015 год. се установява, че съдът е признал Д.Д.Д. за виновен в това, че на 22.05.2014 год. в П., на кръстовището на ул. „********“ и ул. „******“, при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № РА ******, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на мотоциклетиста И.С.Т., изразяващи се в счупване на левия глезен.

По делото е прието заключение на изготвена съдебно авто-техническа експертиза от вещото лице инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е навлизането на лекия автомобил в кръстовище без предимство при знак Б-2, с което действие отнема предимството на движения се по път с предимство мотоциклетист. Вещото лице дава заключение, че скоростта на движение на мотоциклетиста е била около 44 км/ч и удара за него, при тази скорост е непредотвратим.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост; счупване на лявата малкопищялна кост в долната й част. Спешна медицИ.ка помощ и лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.П., където са извършени хематологични, рентгенологични и ехографски изследвания. След проведена кратка предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран по спешност, като е било извършено открито наместване на счупените кости и стабилизиране с реконструктивна плака и винтове. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият е бил изписан от болницата на 28.05.2014 год., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Счупените кости на лявата подбедрица в областта на глезената става са зараснали окончателно за срок до 2 месеца, а през този период ищецът е бил принуден да се предвижва с помощта на патерици - без да стъпва на оперирания крак. Последвало е раздвижване (рехабилитация) на глезената става и след 30 дни, пострадалият вече е можел натоварва левия крак с пълна тежест на тялото.

Вещото лице дава заключение, че ищеца е търпял болки и страдания за период от 3 месеца, като най интензивни те са били през първите 30 дни след злополуката и 30 дни в началото на провежданата рехабилитация. Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца ищецът е имал дискомфорт по отношение на предвижване и обслужване в ежедневието, поради това че не е му е било позволено през посочения период да стъпва на оперирания крак.

Дава заключение, че към момента общото З.равословно състояние на пострадалия е стабилзирано. Ищецът се оплаква от спорадични болки и оток на лявата глезена става най вече вечер след преумора и при промяна на времето. От двете страни на лявата глезена става има остатъчни белези от претърпяна костна операция. Ставата е палпаторно болезнена. Счупените глезени са зараснали окончателно. Движенията на ставата са близки до нормата. В намален обем все още е движението „екстензия“ на ходилото в глезенната става - с 10 градуса. Ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства с леко накуцваща походка на ляво. Металната плака все още стои имплантирана върху костта. Тази операция ще доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок около 30 дни. След изваждане на металната остеосинтеза, описания дефицит на глезената става ще изчезне окончателно.

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищеца във връзка с проведеното лечение, наложило се вследствие на произшествието на обща стойност 559.70 лева. За този разход вещото лице медик дава заслючение, че е правомерно извършен, тъй като не се поема от НЗОК, а от пациентите.

От справка на Гаранционен Фонд е видно, че за лек автомобил с ДК № ** ******  е била налице застрахователна полица по риска гражданска отговорност сключена при ответното застрахователно дружество, валидна за периода от 16.04.2014 год. до 16.04.2015 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 22.05.2014 год., водача Д.Д.Д., при управление на лек автомобил „Опел” с ДК № РА ******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на И.С.Т. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобил „Опел” – Д./ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил „Опел” с ДК № ** ****** управляван от Д.Д.Д. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобил следва да възмеЗ.и претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от три месеца, като през първите 30 дни след злополуката болките са били по-интензивни, както и 30 дни в началото на провежданата рехабилитация. Следва да бъде отчетено, че наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца ищецът е имал дискомфорт по отношение на предвижване и обслужване в ежедневието, поради това че не е му е било позволено през посочения период да стъпва на оперирания крак. Също така при ищеца са налице от двете страни на лявата глезена става остатъчни белези от претърпяна костна операция. Движенията на ставата са близки до нормата, но в намален обем все още е движението „екстензия“ на ходилото в глезенната става - с 10 градуса. Ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства с леко накуцваща походка на ляво. Следва да има впредвид, че металната плака вее още стои имплантирана върху костта и тази операция ще доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок около 30 дни, но след изваждане й описания дефицит на глезената става ще изчезне окончателно.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /31 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 30 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.  

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване от ищеца в размер на сумата от 559.70 лева, за които разходи има издаден надлежен счетоводен документ и вещото лице медик даде заключение, че са извършени във връзка с проведеното лечение. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 22.05.2014 год. пътно-транспортно произшествие.

Доводите на ответника за съпричиняване са неоснователни, тъй като в настоящето производство не се ангажираха доказателства за поведение на пострадалия с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка настоящият състав приема, че не е налице съпричиняване.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /22.05.2014 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 2 882 лева, формирани по следния начин: 1 436 лева са дължимите на ищеца разноски, без адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете; 1 446 лева е дължимата на ищеца сума за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и след редуциране с оглед направено от ответника възражение за прекомерност. На ответника се дължи адвокатски хонорар, който е в размер на 830 лева, съразмерно с уважената част от исковете и след редуциране въз основа на направено от ищеца възражение за прекомерност. Следва да бъде указано на страните, че съгласно т. 3 от ТР 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******** и с адрес: *** да заплати на И.С.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис 2А, чрез адв. Г., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 559.70 /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.05.2014 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.05.2014 год, до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 882 /две хиляди осемстотин осемдесет и два/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: