Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4299 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът П.В.Й.
твърди, че с
ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов
договор № 32/28.05.2018г., съгласно който заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил – международни превози” в ответното търговско дружество. Работата му
се изразявала в управление на товарен автомобил над 12 тона на вътрешни курсове
в Холандия. Във връзка с работата си получил и формуляр А 1 – удостоверение
относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. На 27.06.2019г.
ищецът получил Заповед № 1512/23.05.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК издадена в полза на ответника по ч.гр.дело № 3061/2019г. по
описа на РРС. Развилото се производство по чл.422 от ГПК по гр.дело №
5131/2019г. по описа на РРС и въззивното гражданско производство по в.гр.д.№
66/2020г. по описа на РОС, приключило с влязло в сила решение, с което бил
отхвърлен иска на ответното дружество за се признае за установено по отношение
на ищеца, че дължи на дружеството претендираното парично задължение. П.Й.
образувал изпълнително дело за събиране на присъдените му разноски по водените
съдебни дела пред ЦСИ на 06.07.2020г. На 27.07.2020г., чрез редовно
упълномощения от него адвокат по изпълнителното дело, получил по куриер на
Български пощи, писмо от пълномощник на ответника, с молба по изпълнителното
дело, в приложение на която се съдържала и заповед за дисциплинарно уволнение.
До този момент П.Й. нямал връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество. По данни на НАП – в регистър Трудови
договори е посочена дата на прекратяване 01.07.2019г., като за него е подадена
информация за Регистъра на осигурените лица до м.06.2019г. включително. Ищецът
твърди, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ е незаконосъобразна, поради нарушена процедура по
установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание
по КТ. Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата
дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или
служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на
редица, установени от закона, формални изисквания относно установяване на факта
на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника,
преди налагане на наказанието, съобразно чл.193, ал.1 от КТ; относно срока за
налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ и относно съдържанието,
мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл.195 от КТ.
Дисциплинарното производство започва с установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина. В тази насока и съгласно чл.193, ал.1 от КТ, работодателят
е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени
обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което изискване съдът следи
служебно. Ответникът не е изпълнил задължението си като работодател по чл.193,
ал.1 от КТ да поиска и да даде възможност за обяснения, преди налагане на
дисциплинарното наказание. Издадената Заповед не отговаря и на изискванията на
чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея липсват реквизити и необходимите данни,
които законът предпоставя като условие за законност. Тъй като не е спазена
процедурата по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение” съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ същата следва да бъде
отменена от съда, без разглеждане на спора по същество. Аргумент за незаконосъобразност
на заповедта е и вписаното в нея: да се изплати обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ – обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на
изрично изброените основания, съществено различни от дисциплинарно уволнение.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде признато
уволнението му за незаконно и бъде отменена заповед № 7/01.07.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на
основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ на управителя на „Логтранс БГ” ЕООД, като
незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства,
на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения иск по чл.344, т.1
от КТ, като производството по делото се разглежда по реда на чл.310 от ГПК –
бързо производство.
Ответникът „Логтранс
БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Бриз”
№ 2, ет.2, ап.7, представлявано от управителя Данаил Иванов Иванов, оспорва
изцяло предявения иск. На първо място твърди, че искът е погасен по давност,
тъй като е подаден след изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ,
който е двумесечен от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. На
10.05.2019г. ищецът е изпратил молба за освобождаване от работа, която се счита
за предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ. В
чл.7 от трудовия договор обаче е уговорено, че предизвестието за прекратяване
на същия е двумесечно и за двете страни. Не е било налице и основание П.Й. да
се позове на някоя от хипотезите на чл.327 от КТ, който урежда възможностите на
работника или служителя да прекрати едностранно трудовото си правоотношение без
предизвестие. На 16.05.2019г. по обяд, по свое собствено усмотрение ищецът
напуснал фактически работното си място, като оставил повереното му МПС в
Холандия. Неявяването му на работа продължило през няколко последователни работни
дни, а именно 17.05.2019г., 20, 21 и 22.05.2019г. Всъщност след 16.05.2019г.
той е прекратил всякакви отношения с работодателя си, като не е спазил
уговореното в трудовия договор двумесечно предизвестие. Ищецът не се е явил на
работа и в седалището на фирмата, за да даде обяснения във връзка с
неспазването на трудовия си договор и КТ, изразяващо се в неявяването му на
работа. Действията му са били основание за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение” по чл.190, ал.1, т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два
последователни дни. В съответствие с изискванията на чл.193 от КТ и чрез
изпратена покана, работодателят е предоставил на ищеца възможност да даде
обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина. На Й. е изпратена
покана за писмени обяснения с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
Български пощи на 23.05.2019г. Поканата е изпратена на адрес, за който ищецът е
уведомил работодателя си, че е актуален. Поканата е била върната с отбелязване,
че до 17.06.2019г. пратката е била непотърсена от получателя. Поради това
счита, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, като е
положил необходимите усилия да събере и оцени всички доказателства, включително
е отравил покана до работника да даде своите обяснения, но последния по своя
вина не е предоставил такива. След това е издал Заповед № 7/01.07.2019г., с
която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два последователни
дни, която е била изпратена на работника отново с препоръчано писмо с обратна
разписка чрез Български пощи на 01.07.2019г. Пратката се върнала на
03.07.2019г. с отбелязване, че адресатът е преместен. Работодателят по никакъв
начин не е бил уведомен от ищеца, че последният е променил адреса си и той
разполага с адреса, който вече му е предоставен от работника и няма начин, по
който да може да се снабди с евентуалния му нов адрес. Представеното от ищеца
удостоверение за постоянен адрес с изх.№ 1-2194 от 02.09.2019г. удостоверява,
че Й. е сменил постоянния си адрес на 02.09.2019г., т.е. достатъчно време след
изпращането на заповедта за уволнение, както и писмената покана за даване на
обяснения, преди налагане на дисциплинарното наказание и не доказва, че ищецът
не е живеел на предишния си адрес към момента на изпращане на поканата и
заповедта. Работодателят добросъвестно е изпълнил процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, като е направил всичко възможно да открие работника на
известния му постоянен адрес, вкл. са правени опити за свързване по телефон с
работника, но той не отговарял. Поради това счита, че следва да се приеме, че
връчването на поканата за даване на писмени обяснения и заповедта е надлежно и
последната е породила правните си последици. В този смисъл е и съдебната
практика, за което се цитират и представят решения на ВКС. Поради това твърди,
че оспорената Заповед е била връчена на П.Й. на 01.07.2019г., от която дата е
прекратен и трудовият договор. Това означава, че срокът за предявяване на иск
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е изтекъл за работника на 01.09.2019г. и настоящият
иск е погасен по давност. Освен това е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, като работодателя на основание чл.193 от КТ е изискал
писмени обяснения от работника, което искане му е изпратено на постоянния му
адрес.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните
били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
32/28.05.2018г., съгласно който ищецът заемал длъжността „шофьор товарен
автомобил – международни превози” в ответното търговско дружество, а работата
му се изразявала в управление на товарен автомобил над 12 тона на вътрешни
курсове в Холандия, като във връзка с работата си получил и формуляр
А 1 – удостоверение относно приложимото законодателство в областта на
социалната сигурност. В чл.7 от трудовия договор е уговорено, че
предизвестието за прекратяване на същия е двумесечно и за двете страни. На
10.05.2019г. П.Й. е подал до работодателя си молба, с която е поискал за бъде
прекратен трудовият му договор по лични причини. Със Заповед
№ 7/01.07.2019г. на управителя на „Логтранс БГ” ЕООД, ищеца бил дисциплинарно
уволнен на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ и прекратено трудовото
правоотношение с него, а като причина за прекратяване на трудовия договор е
посочено – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. В
заповедта е посочено, че на ищеца се дължат обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ
и чл.224, ал.1 от КТ.
На
27.06.2019г. ищецът получил Заповед № 1512/23.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК издадена в полза на ответника по ч.гр.дело
№ 3061/2019г. по описа на РРС, а развилото се производство по чл.422 от ГПК по
гр.дело № 5131/2019г. по описа на РРС и въззивното гражданско производство по
в.гр.д.№ 66/2020г. по описа на РОС, приключило с влязло в сила решение, с което
бил отхвърлен иска на ответното дружество за се признае за установено по отношение
на ищеца, че дължи на дружеството претендираното парично задължение. П.Й. образувал изпълнително дело за събиране на присъдените му
разноски по водените съдебни дела пред ЦСИ на 06.07.2020г., а на 27.07.2020г.,
чрез редовно упълномощения от него адвокат по изпълнителното дело, получил по
куриер на Български пощи, писмо от пълномощник на ответника, с молба по
изпълнителното дело, в приложение на която се съдържала и заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Съгласно удостоверение с изх.№ 180191901612993/27.06.2019г. издадено от НАП
ТД – гр.Варна, офис – гр.Русе, към дата 27.06.2019г. е бил деклариран трудовият
му договор сключен с ответника, като е посочено и че адреса на П.В.Й. ***.
От
представеното удостоверение за постоянен адрес с изх.№ 1-2194/02.09.2019г.,
издадено от Община – гр.Русе, е видно, че П.Й. на
02.09.2019г. е променил постоянния си адрес, който е в гр.Русе, ул.”Преслав №
19А.
Съгласно удостоверение с изх.№ 180191902434732/01.10.2019г. издадено от НАП
ТД – гр.Варна, офис – гр.Русе, към дата 01.10.2019г. е било декларирано
прекратяването на трудовият му договор сключен с ответника, като е посочено и
че адреса на П.В.Й. по чл.8 от ДОПК е вече гр.Русе, ул.“Преслав № 19А.
На Й. е
изпратена от ответника покана за писмени обяснения с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез Български пощи на 23.05.2019г. В същата е посочено, че подадената от Й. молба от 10.05.2019г. по естеството си представлява предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, а срока за такова предизвестие съгласно трудовия договор е уговорен
двумесечен и за двете страни по трудовото правоотношение. След подаване на
предизвестието обаче той не се явил на работа в течение на повече от два
последователни работни дни – на 17.05.2019г., 20, 21 и 22.05.2019г., което е
основание за дисциплинарното му уволнение. Поканата е изпратена
на адрес гр.Русе, ул.“Плиска № 17, вх.1, но върната с отбелязване,
че до 17.06.2019г. пратката е била непотърсена от получателя.
След това работодателят - ответник е издал Заповед № 7/01.07.2019г., с която на
ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание чл.190, ал.1,
т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два последователни дни, която е
била изпратена на работника отново с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
Български пощи на 01.07.2019г. на адрес гр.Русе, ул.“Плиска № 17,
вх.1, но пратката отново
се върнала на 03.07.2019г. с отбелязване, че адресатът е преместен.
Представен е и писмен отговор подаден от П.Й. по гр.дело № 5131/2019г., в
който той е посочил, че адресът му е гр.Русе, ул.“Плиска № 17, вх.1.
По делото са представени и материалите по преписка, образувана в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Бургас по повод на жалба подадена от ищеца срещу
ответника, както и сигнал подаден от Й. до Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, тъй като той е счел, че няма произнасяне по образуваната
преписка от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас и е налице
бездействие от страна на същите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът от правна страна изведе
следното:
Съгласно
чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се предявяват в
двумесечен срок, който срок започва да тече от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Съгласно, ал.2, т.1 от с.чл. срока за предявяване
исковете за отмяна на дисциплинарни наказания, започва да тече от деня, в който
на работника е била връчена съответната заповед. Този срок по характера си е
давностен и с неспазването му, отпада възможността материалното право да бъде
съдебно предявено и защитено, т.е. да получи съдебна защита и осъществяване по
съдебен ред. Съгласно чл.195 от КТ – дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която следва да се връчи на работника или
служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай – наказанието се смята за наложено от
деня на нейното получаване. Следователно – законодателят е предвидил като
допустим способ за връчване на заповедта – изпращането й по пощата. За да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя.
Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила
уредени в чл.42 и чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон – чл.36 от
Закона за пощенските услуги. В конкретния случай на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е било
прекратено със Заповед № 7/01.07.2019г. на управителя на „Логтранс
БГ” ЕООД. Тъй като след подаването на молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът повече не се е явил на работа, което е било и
основанието за налагане на дисциплинарното му наказание, работодателят му не е
можел лично да поиска от него писмени обяснения за неявяване му на работа и да
връчи заповедта, поради което се е възползвал от възможността да извърши това
по пощата с обратна разписка. Така на Й. видно от представените
писмени доказателства, е изпратена покана за писмени обяснения с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез Български пощи на 23.05.2019г.
Поканата е била изпратена на адреса,
за който ищецът е уведомил работодателя си, че е актуален. Това е така, тъй като този адрес е посочен в трудовия договор, като
постоянен адрес по личната му карта, деклариран е като такъв и в НАП, видно от
издадено от това учреждение удостоверение, а е бил посочен като такъв в писмен
отговор подаден от П.Й. по друго водено между страните гр.дело - гр.дело №
5131/2019г.
Поканата е била върната с отбелязване, че до 17.06.2019г. пратката е била
непотърсена от получателя. След това е издадена и Заповед №
7/01.07.2019г., с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”
на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два
последователни дни, която е била изпратена на работника отново с препоръчано
писмо с обратна разписка чрез Български пощи на 01.07.2019г. на същия известен адрес на работника. Пратката се върнала
на 03.07.2019г. с отбелязване, че адресатът е преместен. Работодателят по
никакъв начин не е бил уведомен от ищеца, че последният е променил адреса си и
той е разполагал само с
адреса, който вече му е бил предоставен от работника и няма начин, по
който да може да се снабди с евентуалния му нов адрес. Представеното от ищеца
удостоверение за постоянен адрес с изх.№ 1-2194 от 02.09.2019г. удостоверява,
че Й. е сменил постоянния си адрес но едва на
02.09.2019г., т.е. достатъчно време след изпращането на заповедта за уволнение,
както и писмената покана за даване на обяснения, преди налагане на
дисциплинарното наказание и не доказва, че ищецът не е живеел на предишния си
адрес към момента на изпращане на поканата и заповедта. По тези съображения съдът намира, че заповед Заповед №
7/01.07.2019г., с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”
на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ следва да се счита за
връчена на ответника по правилата на уредени в чл.42 и чл.44 от ГПК, както и
съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги, на
03.07.2019г. От този момент е започнал да тече и двумесечният давностен срок по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ, в който ищецът е можел да предяви иск за отмяна на
наложеното му дисциплинарно наказание. Този давностен срок е изтекъл на
03.07.2019г., а настоящият иск е предявен едва на 25.09.2020г., т.е. след
изтичане на давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Поради това искът на
ищеца да
бъде признато уволнението му за незаконно и бъде отменена заповед №
7/01.07.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ на управителя на „Логтранс БГ”
ЕООД, като незаконосъобразна, следва да бъде отхвърлен, тъй като е
погасен по давност. В горния смисъл е и съдебната практика – Решение № 283 от
06.04.2010г. на ВКС по гр.дело № 507/2009г., 3-то г.о.; Решение № 35 от
07.05.2012г. на ВКС по гр.дело № 1877/2010г., 4-то г.о. и решение № 39 от
09.02.2012г. по гр.дело № 410/2011г. на ВКС, 3-то г.о.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 620.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
Мотивиран
така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.Й. ***, с ЕГН: **********, против „Логтранс БГ” ЕООД със седалище и адрес на
управление: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Бриз” № 2, ет.2, ап.7, ЕИК
*********, представлявано от управителя Данаил Иванов Иванов, иск да бъде признато уволнението
му за незаконно и бъде отменена заповед № 7/01.07.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл.190,
ал.1, т.2 от КТ на управителя на „Логтранс БГ” ЕООД, като незаконосъобразна,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА П.В.Й. ***, с ЕГН: **********, да заплати на „Логтранс БГ” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Бриз” № 2, ет.2, ап.7, ЕИК *********, представлявано от управителя Данаил Иванов Иванов, сумата от 620.00 /шестстотин и двадесет/ лева – направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: