Р Е Ш Е Н И
Е
№ /24.02.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Г.
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1608 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.293, ал.3 от ГПК и е образувано след отмяна на
решение № 508/03.04.2017г., постановено по в.гр.д. № 2074/2015г. по описа на
ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради необходимост от
провеждане на допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Въззивното
производство е образувано по въззивни жалби от Т.А.Ф.
и Г.Н.Ф. срещу решение № 2130 от 08.05.2015г., постановено по гр.д. № 14919 по
описа за 2011г. на Районен съд – Варна, ХІХ-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф. против В.С.Ж. и И. А. Т. субективно кумулативно
съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че към
момента на влизане в сила на кадастралната карта /КК/, одобрена със заповед №
РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците са били
собственици на реална част от 122 кв.м от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.613, целият с площ от 1006 кв.м по КК, находящ
се в град Варна, местност Траката, при граници на
реалната част, както следва: имоти с идентификатори 10135.2723.612,
10135.2723.613, 10135.2723.614 и 10135.2723.9541-път, която реална част поради
грешка в КК е отразена като част от имот с идентификатор 10135.2723.613 по КК,
на основание член 53, алинея 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/редакция до изменението му с „Държавен вестник“ брой 49/2014 г., а сега член
54, алинея 2 от ЗКИР/.
Въззивниците, чрез процесуалните си представители
адв. Д.М.и адв. С.С., намират решението за неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на процесуалните правила, като се излагат подробни
съображения за това.
Срещу двете жалби са постъпили в
срок отговори от В.Ж. и И.Т., чрез адвокат Д.П., с които същите се оспорват и
се желае потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и
постановено при спазване на съдопроизводствените
правила.
В хода на производството пред въззивната инстанция е починал ответникът по иска И. А. Т.
и като негови наследници са конституирани П.И.Т., Д.Г.Д., Д.Н.П.,
К.Г.Т., Н.Г.Т., Г.Н.А., В.Я.Т. и М.К.С..
На 23.08.2018г. е починала В.С.Ж.
и като въззиваеми са конституирани нейните наследници
Ц.Д.Д., М.И.М., Д.И.Л., С.А.В. и С.А.Л..
На 04.11.2018г. е починала Д.Н.П.
и като въззиваеми са конституирани нейните наследници
П.Д.П., З.П.Д. и Д.П.Г..
На 29.02.2020г. е починал Г.Н.Ф.
и като въззивници по делото са конституирани Т.А.Ф., А.Г.Ф.
– Квятковска и В.Г.Ф..
На 09.03.2020г.. е починал Н.Г.Т.
и като въззиваеми по делото са конституирани П.Н.Г. и
Г.Н.Т..
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени
при условията на субективно кумулативно съединяване искове с с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР /редакция до изм. с
ДВ. бр. 49/2014г./, сега чл.54, ал.2 от ЗКИР от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф. против В.С.Ж. и
И. А. Т. за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента
на влизане в сила на Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД–18–92 от
14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците са били собственици на
реална част от 122 кв.м. от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.613, целият
с площ от 1006 кв.м., находящ се в гр.Варна, местност
„Траката“, при граници на реалната част, очертани с
червена линия върху приложената на л.89 скица с № 23568/07.09.2011 год.,
издадена от СГКК-Варна, както следва:
имоти с идентификатори 10135.2723.612, 10135.2723.613, 10135.2723.614 и
10135.2723.9541-път.
В
исковата и уточняващите молби ищците твърдят, че по силата на извършена по
гр.д.№ 24/1988г. на ВРС съдебна делба в техен дял е поставен недвижим имот - лозе в местността „Горна Дорна Трака – зона за здравни и културни нужди“, гр.Варна,
с площ от 700 кв.м., а в дял на първата ответница е поставен съседен имот –
лозе в същата местност с площ от 990 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№
1897/2005г. на ВКС първата ответница е призната за собственник
на 5/7 идеални части от имот № 1763 по КП на „Траката“,
при граници: път, имоти с пл.№1761, 1760, 1764 и 1762, а ищците – върху
останалите 2/7 идеални части от същия имот. Понастоящем имот № 1763 е с
идентификатор 10135.2723.612, а притежавания от първата ответница имот № 1761 -
с идентификатор 10135.2723.613. Впоследствие са извършени разпоредителни сделки
с 5/7 идеални части от имот с пл.№1763, като от 08.09.2010г. вторият ответник
се явява съсобственик с ищците на имот с идентификатор 10135.2723.612, както и
съсобственик с първата ответница на имот с идентификатор 10135.2723.613. Ищците
твърдят, че поради неправилно нанасяне на притежавания от тях имот относно
границите му с имота на ответниците в актуалната
кадастралната карта са поискали изменение в картата и регистрите, като са
получили отказ от административния орган по съображение, че е налице спор за
материално право. В тази връзка и доколкото считат, че нанасянето на имотът им
понастоящем не съответства на делбеното решение по
гр.д.№ 24/1988г. на ВРС, ищците обективират искане за
положително произнасяне по предявените искове.
В
подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор ответниците
В.Ж. и И.Т. заявяват становище за неоснователност на исковите претенции, като
поддържат, че актуалната кадастрална карта и регистри отразява действителното
положение относно площта, границите и собствеността на двата съседни имота. В
тази връзка поддържат, че ищците от една страна не ангажират доказателства в
подкрепа на твърдяното от тях право на собственост върху спорната реална част
от имота, а от друга не зачитат настъпилите след извършената през 1988г. делба
обстоятелства. Твърдят, че през 1986г. първата ответница е прехвърлила на
ищците ½ идеална част от собствения си недвижим имот с пл.№ с площ от 1
200 кв.м. в местността „Горна и Долна Трака“ срещу задължение за издръжка и
гледане. Впоследствие, по силата на извършената съдебна делба през 1988г.
съсобствеността върху този имот е била ликвидирана и са образувани два имота,
съответно с площ от 700 кв.м. /имот с пл.№1763/ и от 900 кв.м. /имот с
пл.№1761/, като първият е бил поставен в дял на ищците, а вторият – в дял на
ответницата. С влязло в сила решение по гр.д.№1049/1995г. на ВОС алеаторният договор е бил развален, поради което
ответницата В.Ж. се явява съсобственик с ищците на сегашен имот с идентификатор
10135.2723.612, а поради отказа на последните да й върнат доброволно владението
е провела успешно ревандикационен иск против тях и
въведена принудително във владение на 20.08.2009г.
В
съдебно заседание на 21.05.2014г. ищците – Т. и Г. Ф., чрез процесуалния си
представител уточняват, че предмет на претенцията им е реална част с площ от
122 кв.м. от имот № 10135.2723.613 по КК на гр.Варна, целият с площ от 1006
кв.м. а в съдебно заседание от 08.04.2015г. посочват, че тези 122 кв.м. е
заключена между кадастралната граница между имоти № 612 и № 613 по
Кадастралната карта и плътната лилава линия в имот № 613 отразена в
Комбинираната скица на л.447 към заключението на тройната СТЕ.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С НА № 1,
том VII, дело №
1897/1986г. В.Ж. е прехвърлила на Т. и Г. Ф. ½ ид.част
от лозе цялото с площ от 1200 кв.м. находящо се в
местност „Горна Долна Трака“, зона за здравни и курортни нужди, при съседи: Х.Р.,
А.О., път срещу задължението на съпрузите Т. и Г. Ф. да поемат гледането и
издръжката й докато е жива.
С решение от
07.07.1988г. на ВРС, постановено по гр.д. № 24/1988г.
на основание чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ в дял на В.Ж. ***, зона за здравни и
курортни нужди с площ от 990 кв.м. при граници: път, Х.Р., наследници на И.Х.и Ф.,
представляващо дял 1 по заключението на вещото лице Василев, посочено в червен
цвят. В дял на Г. и Т. Ф. е поставено лозе в същата местност с площ от 700
кв.м., при граници: път, П. М., Т.Л.и В.Ж., представляващо дял 2 от
заключението посочено в син цвят.
С решение от
31.07.1996г. на ВОС, постановено по гр.д. № 1049/1995г. договорът за издръжка и
гледане, обективиран в нот.акт
№ 1/1986г. е развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД.
С решение №
1344/20.12.2006г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1897/2005г. е прието за
установено по отношение на Г. и Т. Ф., че В.Ж. е собственик на 5/7 ид.части от лозе от 700 кв.м., находящо
се в землището на местност Траката, представляващо
имот № 1763 по КП „Траката“, при съседи : път, имоти
№ 1761, 1760, 1764 и 1762 и Ф. са осъдени да предадат владението на този имот.
С НА № 169,
том II, рег. №
7806, дело № 343/2009г. В.Ж. е дарила на „Трансконсул
Груп“ ЕООД 5/14 ид.части от ПИ № 10135.2723.612,
целият с площ от 700 кв.м. С НА № 118, том I, рег. №
5427, дело № 107/2010г. В.Ж. е продала на „Трансконсул
Груп“ ЕООД 5/14 ид.части от ПИ № 10135.2723.612.
С НА № 16,
том II, рег. № 9423, дело № 202/2010г. за замяна на недвижим
имоти, И. А. Т. е прехвърлил на „Трансконсул Груп“
ЕООД свой имот в кв.Виница, местност „Ботаническа градина“, а именно имот с ид. № 10135.2565.50, а в замяна на това дружеството му е
прехвърлило своите 5/7 ид.части от ПИ №
10135.2723.612 /стар имот № 1763/ в гр.Варна, местност „Ваялар“
и 100 кв.м. от ПИ № 10135.2723.613 /стар имот № 1761/.
Със заповед
№ КД-14-03-60/21.01.2010г. на Началника на СГКК Варна е отказано изменението в
КК и КР на гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., в обхвата на
ПИ № 10135.2723.612 и № 10135.2723.613.
Със заповед
№ КД-14-03-767/24.06.2010г. на Началника на СГКК Варна се одобрява изменението
на КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., с която е предвидено
нанасянето на нов обект – местен път с площ от 61 кв.м., представляващо имот с ид. № 10135.2723.987.
С протокол
на комисия на ИК на ГНС-Варна от 1963г., съгласно заповед № 849/25.04.1963г.
/л.191/, комисията е дала път през лозето на Желязко Желязков дълъг 34,50м. и
широк 1,6 м в полза на молителя А.О., като за отваряне на пътя последният е
следвало да заплати обзещетение за отсечените
дървета.
С декларация
от 03.11.1988г. /л.186А/ В.Ж. е декларирала съгласието си за разширяване на
парцела на Г.Н.Ф. № 1763 със 100 кв.м. от собствения и имот № 1761. С последваща декларация от 30.04.1992г. В.Ж. е оттеглила
горната декларация.
По делото са
проведени три единични съдебно-технически експертизи, изготвени и поддържани в
съдебно заседание от вещите лица Р.П., С.К., Ц.Н., както и една тройка СТЕ,
изготвена в съдебно заседание от вещите лица Л.Д., В.У.и Ж.Б..
В
заключенията си всички вещи лица посочват, че първият действащ за местността
план е този от 1956г. /без заповед за одобряването му/, в който имотите и на
ищците и на ответниците не са отразени като
самостоятелно съществуващи, а са били част от имот № 1405 и № 1410. Не е налице
конкретно отразяване на двата имота и в последващия
план – този от 1969г./без заповед за одобряването му./ В него двата имота са
част от ПИ № 970. И по двата плана, както и по плана от 1987г. имотите имат
земеделски характер и се ползват като лозя. В КП от 1987г. /без заповед за
одобряването му/ вече са отразени два имота – ПИ № 1763 – на ищците с площ от
606 кв.м. /в.л.Попова/, 644 кв.м. /в.л.Костов/ и № 1761 – на ответницата, с
площ от 986 кв.м./в.л.Попова/ и 990 кв.м. /в.л. Костов/. Границите между
имотите са определени чрез заснемане. След 1987г. единствената промяна, която е
настъпила с имотите и която е отразена в плана е въз основа на Заповед №
РП-206/16.02.2005г. на кмета на район „Проморски“ и
касае северозападната граница на имот № 1763 и имот № 1762 по КП от 1987г., във
връзка с което 29 кв.м. от имот № 1763 се придават към имот № 1762, а 14 кв.м.
от имот № 1762 се придават към имот № 1763. В следствие на промените площта на
ПИ № 1763 е 633 кв.м. През 1988г. е извършена съдебна делба, в следствие на което
са съставени два дяла – дял първи – на ответницата с площ от 990 кв.м. и на
ищците – с площ от 700 кв.м. Видно от съставената комбинирана скица към,
заключението на в.л.Попова /л.157/, не е налице съвпадение на границата между
двата имота по плана от 1987г. и по съдебната делба и това се дължи на факта,
че измерването, изчертаването и изчисляването на площта по делбата са
извършвани ръчно от вещото лице и същите са в границите на допустимото. При съвмествяването на скицата към делбата от 1988г. с цифровия
модел на КК, вещото лице Попова дава заключение, че границата между двата дяла
съвпада с границата между двата имота по действащата кадастрална карта. Вещото
лице К.дава заключение, че е налице съвпадение на границата между двата имота
по делбата от 1988г. с границите на имоти № 1763 и № 1761 по КП от 1987г. –
комбинирана скица към заключението /л.184/. Посочва, че не може да се даде
отговор на въпроса на какво основание в плана от 1987г. са отразени като
съществуващи два имота. Според заключението на вещото лице Попова е налице
съвпадение между границите на двата имота делбата от 1988г., по ПНИ от 2006г. и
по действащата КК от 2008г. Съгласно заключението на вещото лице Костов,
границата между новообразувани имоти № 612 и 613 по ПНИ съвпада с границата по
действащата КК, но се различава от местоположението на границата по КП от
1987г. и по съдебната делба, като последната се намира в самия имот № 612 /комб.скица л.185/. Вещото лице посочва, че разликата се
дължи на промяната в местонахождението им в момента на геодезическото
заснемане. Вещото лице посочва, че с протокол от 1963г. на комисия, назначена
със заповед на ИК на ГНС, е предвидено отделянето на пътека от имот № 1405 за
достъп до частта от имот № 1405, съвпадаща с имот 972 по плана от 1969г. и ПИ №
614 по ПНИ и КК, която понастоящем е обособена в самостоятелен имот №
10135.2523.987 – път. Посочено е, че още в плана от 1969г. пътеката за достъп
до имот № 972 е отразена отделно от имот № 970 и като негова граница. По плана
от 1987г. пътеката е включена като част от имот № 1760, а след измененията от
2010г., пътеката е отделена като самостоятелен нов имот с ид.
№ 10135.2523.987. На въпроси на страните в съдебно заседание вещото лице К.посочва,
че материализираната граница на двата процесни имота
на място, представляваща опъната мрежа минава по линията С-Д по скицата на
л.185, т.е съвпада с границата по делбата от 1988г., а южно от нея има
материализирани остатъци от съборена масивна ограда.
В
заключението си по допуснатата СТЕ, вещото лице Ц.Н. посочва, че към момента на
извършване на делбата през 1988г. е бил действащ за местността КП от 1987г.,
като по него дял втори – на ищците съответства на имот № 1763 с площ от 615 кв.м.,
а дял първи – на ответниците – съответства на имот №
1761 с площ от 1007 кв.м. По този план границата между двата имота по делбата
от 1988г. съвпада с границата между двата имот – ПИ № 1763 и № 1761. Промяна на
границата между процесните имоти не е извършвана, а
единствената промяна на граница е между имоти № 1762 и № 1763 във връзка с
придаването на 14 кв.м. и отнемането в полза на имот № 1762 на 29 кв.м. Вещото лице посочва, че е налице
идентичност между двата дяла по делбата от 1988г. с имоти № 1763 и № 1761 по
местоположение, площ и граници с изключение на източната граница на имот №
1761, където според вещото лице неправилно е записан като съсед имот на Х.Р.,
който е граница, но от юг. На комбинираната скица на л.244, вещото лице Н. е
посочила разположението и вида на границата между имоти № 612 и № 613 по ПНИ и
КК, като съществуващата в момента ограда от мрежа и метални колове е
разположена по кадастралната граница, а южно от нея в имот № 613 са запазени
останки от масивна ограда.
Вещите
лица от състав на тройната СТЕ – Л.Д., В.У.и Ж.Б. са потвърдили, че за първи
път двата спорни имота са отразени като отделни такива с плана от 1987г. като
имоти № 1763 и № 1761, като в плана границата между тях е отразена като полумасивна, а единствената промяна на граници е между
имоти № 1763 и № 1762 съгласно заповедта на кмета на район „Приморски“ №
РП-206/16.02.2005г. Видно от комбинираната скица № 1 на л.447 и отговорите на
вещите лица в съдебно заседание, границата на имотите по съдебната делба от
1988г. в голямата си част /западната част/ съвпадат с границата между имотите
по плана от 1987г. и е налице малко отклонение в североизточната част. Планът
от 1987г. е изготвен въз основа на заснемане на имотните граници и процесната граница, отразена с лилава пунктирана линия на
скицата на л.447 е съществувала и към 1987г. и към настоящия момент. Последното
е установено след оглед на място. Плътната лилава линия отразява остатъци от
съществуваща преди и съборена масивна ограда, от която са останали бетонови
основи.
При първото
разглеждане на делото от въззивната инстанция е
представените НА № 14 от 29.05.2015г., том ІІ, рег.№ 2122, дело № 171/2015 г. и
НА № 15 от 29.05.2015г., том ІІ, рег.№ 2123, дело № 172/2015г. /л. 21 и л.23 от
в.гр.д. № 2074/2015г. на ВОС/ се установява, че Валентин Костадинов Костадинов е прехвърлил на Г.Н.Ф. и Т.А.Ф. 100 км.м. ид.ч.от ПИ с идентификатор 10135.2723.613 /по предходен
план имот 1761/, както и е продал на Т.А.Ф. 5/7 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10135.2723.613, /по предходен план имот 1763/.
От
заключението на вещото лице по назначената по в.гр.д. № 2074/2015г. на ВОС
съдебно-техническа експертиза е видно, че към 10.02.2017г. е налице промяна в
общата граница между имоти 612 и 613, като е образуван нов имот с идентификатор
№ 10135.2723.4446, който е образуван от ПИ с идентификатор № 10135.2723.612 и
част от ПИ с идентификатор № 10135.2723.614, съгласно договор за доброволна
делба от месец юни 2016г, като моментната геодезически
заснета обща граница между процесните имоти се
припокрива с общата граница по действащата КК от 2008 г., както и с
материализираната на място граница.
Съобразно
задължителните указания, дадени с решение № 92/04.07.2018г. по гр.д. №
3321/2017г. по описа на ВКС, І г.о., при новото въззивно
разглеждане на делото е поставена допълнителна задача на вещото лице И.Д.. В
даденото и поддържано заключение се сочи, че за местността „Траката“
или „Ваялар“ няма одобрен регулационен план. Има
изготвен проекто - регулационен план през1993г., за
който не е издадена заповед за одобрение. Няма придаваеми
части от единия към другия имот, а границата между двата спорни имота е
границата по кадастралния план.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В обхвата на така
посочените въззивни предели настоящият състав на ВОС намира обжалваното решение за недопустимо,
поради следните съображения:
Целта на производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е да
бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни
имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите
не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента
на придобИ.е на собствеността, но и с оглед правните
последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали
заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти съответства на
тази, която сочат действителните права на спорещите страни. От съществено значение е
не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно
притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в
кадастрален и регулационен план, но и доколко последващите
промени в границата между имотите, вкл. и в последния действащ кадастрален
план, са били извършени в съответствие с изискванията на съответния
териториално - устройствен закон или се дължат на
допусната при нанасянето на границата грешка /в този смисъл и Решение
№271/13.05.09г. по гр.д.№240/08г. на ВКС/. С оглед на това и предмет на
установяване по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на
спорната площ към приключване на устните състезания и начина му на отразяване
по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно
основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена
тази промяна. Това е така, защото кадастралният план следва да отразява
пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е
установено това право към момента на приключване на устните състезания е
основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка за
допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху
неправилно заснетата площ.
В конкретния случай ищците последователно
твърдят, че са собственици на реална част с площ от 122 кв.м. от имот с ид. № 10135.2723.613 по КК на гр.Варна, целия с площ от
1006 кв.м., заключена между кадастралната граница на двата имота и плътната
лилава линия посочена в Комбинирана скица 1 към заключението на тройната СТЕ
/л.447/ и обозначена между точки A, B, C и D, която поради грешка в графичната
част на действащата от 2008г. кадастрална карта, е отразена като част от имота
на ответниците.
От изслушаното в настоящата съдебна
инстанция заключение на вещото лице И.Д. се установява, че към настоящия момент
границата
между двата спорни имота е границата по кадастралния план, обозначена между т.А
и т.В на комбинираната скица. От последната е видно, че нанесената кадастрална
граница в действащия кадастрален план между двата имота минава плътно до обект
2 в имота на ответниците. Съпоставяйки тази скица със
скицата на л.447 от първоинстанционното производство,
при която от плътната лилава линия до посочения обект 2 в имота на ответниците има известно отстояние,
се налага извода, че към настоящия момент вътрешната граница между двата имота
е отразена дори по на югоизток от претендираното от
ищците.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иск, за наличието на която съдът следи до приключване на съдебното дирене.
Наличието му се преценява с оглед изложените от ищеца в исковата молба
твърдения, че носител на конкретно субективно материално право, което
ответникът извънсъдебно оспорва, отрича или засяга, и формулираното в
съответствие с тези твърдения искане до съда за защита на това право. При иска
с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР ищецът цели промяна на отразените в устройствения план граници, поради което правният му интерес
от иска се свързва с неточно отразяване на границите на имота му.
Установяването на съответствие между твърдението на ищеца, че е собственик на
конкретен имот с посочени граници и точното им нанасяне в актуалната КК,
обуславя извод за липса на правен интерес от воденето на исков процес.
Съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, ищецът по иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР има правен интерес да установи правото
си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота
към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.
Според посоченото тълкувателно решение одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, същевременно поради
изискването те да се поддържат в актуално състояние и да отразяват точно
собствеността, когато е налице грешка, породена от спор за материално право по
смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост,
така и на неточното отразяване на обема на това право е към момента на
предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобИ.е, изменение или погасяване на правото на
собственост.
Предвид посочената установеност, настоящият съдебен състав намира, че
за ищците не съществува правен интерес от воденето на иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР,
доколкото целяната от тях промяна на КК от 2008 г. е
вече извършена и то по начина, по който са я претендирали.
С оглед резултата от
обжалването, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците, сега въззиваеми, следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния
представител на ответниците, сега въззиваеми,
адв. Д.П. от ВАК сумата 670,82 лв. разноски пред
първа инстанция, сумата от 457,98 лв. разноски по в.гр.д. № 2074/2015г. на ВОС,
сумата от 500 лв. разноски по касационната инстанция и 457,98 лв. разноски пред
настоящата инстанция /за наследниците на И.А.Т./, всички суми за адвокатско
възнаграждение, определено по чл.38 от ЗА.
Искането за присъждане на
сторени разноски от наследниците на В.С.Ж. - Ц.Д.Д., М.И.М.,
Д.И.Л., С.А.В. и С.А.Л. за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. се явява неоснователно, доколкото представения по делото договор за
правна защита и съдействие не е подписан от същите.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2130 от
08.05.2015г., постановено по гр.д. № 14919 по описа за 2011г. на Районен съд –
Варна, ХІХ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф.
против В.С.Ж. и И.А. Т. субективно кумулативно съединени искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на
кадастралната карта /КК/, одобрена със заповед № РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, ищците са били собственици на реална част от
122 кв.м от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.613, целият с площ от 1006
кв.м по КК, находящ се в град Варна, местност Траката, при граници на реалната част, както следва: имоти
с идентификатори 10135.2723.612, 10135.2723.613, 10135.2723.614 и
10135.2723.9541-път, която реална част поради грешка в КК е отразена като част
от имот с идентификатор 10135.2723.613 по КК, на основание член 53, алинея 2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /редакция до изменението му с „Държавен
вестник“ брой 49/2014 г., а сега член 54, алинея 2 от ЗКИР/, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Т.А.Ф., ЕГН **********
***, А.Г.Ф. – Квятковска, ЕГН ********** и В.Г.Ф.,
ЕГН **********,*** срещу Д.И.Л., ЕГН ********** ***, С.А.В., ЕГН ********** ***,
С.А.Л., ЕГН ********** ***, П.И.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Д., ЕГН ********** ***, П.Д.П., ЕГН **********
***, З.П.Д., ЕГН ********** ***, Д.П.Г., ЕГН ********** ***, К.Г.Т., ЕГН
********** ***, П.Н.Г.,
ЕГН **********, Г.Н.Т., ЕГН **********, последните двама с постоянен адрес ***
37, Г.Н.А., ЕГН ********** ***, В.Я.Т., ЕГН ********** *** и М.К.С., ЕГН **********
*** субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на съдебна
делба, извършена по гр.д.№ 24 от 1988
г. на ВРС, на реална част от 122 кв.м от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.1129 /стар № 10135.2723.613/, целият с площ от 1 006 кв.м по
кадастралната карта, находящ се в град Варна -
местност Траката», при граници на реалната част,
както следва: имоти с идентификатори
10135.2723.4446, 10135.2723.1129 и 10135.2723.9541-път, заключена между точки
АБДС на скицата към заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза на лист 447 от първоинстанционното
дело, която е подписана от съда и представлява неразделна част от решението, която
реална част поради грешка в кадастралната карта е отразена като част от имот с
идентификатор № 10135.2723.1129 /стар № 10135.2723.613/, на основание член 54,
алинея 2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА Т.А.Ф., ЕГН ********** ***, А.Г.Ф. – К., ЕГН **********
и В.Г.Ф., ЕГН **********,*** да заплатят на адв. Д.П.
от ВАК следните суми: 670,82 лв. разноски пред първа инстанция, сумата от 457,98 лв.
разноски по в.гр.д. № 2074/2015г. на ВОС, сумата от 500 лв. разноски по
касационната инстанция и 457,98 лв. разноски пред настоящата инстанция,
всичките дължими за адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.1, т.2
от ЗА.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.