Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 12.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на втори октомври две хиляди
и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
688 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът Г.М.Е. твърди, че с ответницата Д.М.Е. сключили
граждански брак на 24.10.1995 г. От брака си нямали родени деца. От лятото на
2017 г. живеели разделени. Първоначално отношенията помежду им били нормални,
но през 2017 г. настъпило охладняване, проличало несходството в характерите им,
което довело и до фактическата раздяла на съпрузите. Бракът им не можел да бъде
заздравен. Никой от тях не се нуждаел от издръжката на другия съпруг, нямали
общи недвижими имоти.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях граждански брак с акт № 151 от 24.10.1995 г.,
съставен в град К., като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината, както
и да постанови ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Д..
Ответникът Д.М.Е. признава иска за развод. Признава, че с
ищеца са съпрузи, сключили граждански брак на 24.10.1995 г., за който е
съставен акт за граждански брак № 151 от 24.10.1995 г. на Община К.; че от
брака си нямат родени деца; че с ищеца са във фактическа раздяла. Счита брака
им за дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че съпрузите са фактически
разделени от м. октомври 2016 г. До раздялата им, отношенията между тях били
нормални, живеели в чужбина, били финансово осигурени. Наложило да се приберат в
България, защото ответницата трябвало да се погрижи за болната си майка.
Постепенно между тях възникнали и се задълбочили конфликти, дължащи се на
несходството в характерите им. Фактическата раздяла била трайна и
продължителна, и съпрузите не правили опити да заздравят отношенията си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да
се произнася по въпроса за вината; да й предостави ползването на
семейното жилище, представляващо едноетажна жилищна сграда, находяща се в село С.на
ул. 8-ма, която е била собственост на нейната майка, понастоящем починала и в
която ответницата живеела, както и да постанови след развода да носи
предбрачното си фамилно име Д..
След преценка на събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак акт № 151 от 24.10.1995 г., съставен в град К.,
установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака
нямат родени деца. Не се спори, че семейно жилище на страните е едноетажна
жилищна сграда, находяща се в село С.на ул. 8-ма.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от
съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че
съпрузите са разделени се признават, като ответницата сочи по-ранна дата на
настъпилата фактическа раздяла. За доказване дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изслушана свидетелката Д.. Нейните показания
установяват, че съпрузите са се разделили през месец октомври 2016 г. и не са
правили опити да заживеят заедно отново след нея. Преди раздялата живеели в
жилището на майката на ответницата. Ищецът напуснал семейното жилище и се
преместил при майка си. От раздялата си не поддържали никакви контакти.
При така установените факти, съдът намира,
че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от
съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена.
Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. Д.,
обсъдени по-горе и се признава от страните. Ето защо съдът намира, че брачната
връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само
формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за децата,
родени от брака, нито за обществото и
поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В
конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината,
ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Претенция за
ползване на семейното жилище е направена от ответницата, не се спори, че
жилището е било собственост на майката на ответницата и същото следва да се
предостави за ползване от нея.
ОТНОСНО фамилното име:
След развода ищцата следва да носи предбрачната
си фамилия Д., доколкото е направила претенция за промяна във фамилното си име.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка
член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При
образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй
като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата
държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид
предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до
окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди
ответницата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева
по допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират,
не се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал.
1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № 151 от 24.10.1995
г., съставен в град К., граждански брак между Г.М.Е. с ЕГН ********** *** и Д.М.Е. с ЕГН
********** ***-ма като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо едноетажна
жилищна сграда, находяща се в село С.на ул. 8-ма, на Д.М.Е..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА Д.М.Е. с ЕГН
********** ***-ма да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.