№ 7316
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110146121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищцата (инкорпорирано във въззивната жалба), с която
се иска изменение на решението в частта за разноските. Навежда се довод, че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, поради което иска същото да бъде
намалено.
В срока за отговор е депозиран такъв (в отговора на въззивната жалба) от ответната
страна, с който се оспорва молбата като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е
представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно
изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР №
6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС (когато се иска изменение на решението
в частта за разноските присъдени в полза на страната, подала молбата). Видно от
материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост
на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В съдебното решение са изложени мотиви относно начина, по който е изчислено
възнаграждението и поради които настоящата инстанция намира, че претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение не е прекомерно, респективно – че
възражението в тази насока се явява неоснователно. Броят на проведените съдебни
заседания според утвърдената съдебна практика се преценява като съображение,
даващо отражение при преценка прекомерността на разноските. За неотносими поради
това настоящата инстанция намира доводите относно липсата на уговаряни
допълнителни възнаграждения за броя на съдебните заседания. В тази връзка
предвидената в Наредба № 1/09.07.2004 г. възможност за договаряне на допълнително
възнаграждение в определен размер за всяко следващо съдебно заседание след второто
1
съдът ползва като ориентир. Непроменена остава преценката на първоинстанционния
съд, че възнаграждение в размер на 1960 лв. /без ДДС/ е справедливо и обосновано с
оглед фактическата и правна сложност на спора и проведените 7 открити съдебни
заседания, в рамките на които са изслушвани заключения по експертиза и са
разпитвани свидетели. Определяне като дължимо на възнаграждение под този размер
не представлява адекватен стойностен еквивалент за положения от адвоката труд по
дело, защитата по което пред една инстанция е била осъществена в продължение на
повече от година.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищцата М. Б. П. с правно основание чл.
248 ГПК, с която се иска изменение на Решение № 18320/07.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 46121/2022 г. по описа на СРС, 56-ти състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2