№ 107
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от служебния защитник на осъдения ЯНК. В.
АНГ. против определение №309 от 15.07.2021г. по ЧНД №522/2021г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието
лишаване от свобода, наложено по НОХД №1700/2017г. на Районен съд –
Сливен.
С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания съдебен акт. В нея са изложени съображения за наличието на
кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК изисквания за условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Защитникът твърди, че осъденият е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от
свобода, остатъкът от същото е 7 месеца и 10 дни, а с поведението си е дал
доказателства за своето поправяне. Обръща внимание, че осъденият е бил в
Затвора Ловеч, където му е било проведено лечение по повод заболяването му
туберкулоза и именно поради тази причина не може да упражнява тежък
физически труд. Изтъква, че осъденият не е наказван в затвора, а
първоначалната оценка за степента на риск от рецидив от 61 точки се е
понижила на 49 точки, поради което следва да се приеме, че има прогрес в
поправянето на осъдения. Смята, че примерното му поведение в затвора и
положителното му отношение към труда са гаранция, че той е коригирал
начина си на мислене, осъзнал е виновното си поведение и поема отчасти
1
отговорността за извършеното престъпление. Позовава се на направените
пред съда изявления на осъдения, че след освобождаването му от затвора ще
живее при семейството си в гр. Твърдица и ще се занимава с отглеждане на
животни. Намира за удачно по време на изпитателния срок на осъдения да се
определи пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител“,
като по този начин ще се проконтролира процеса на поправяне и
превъзпитание и ще се даде възможност на осъдения да полага подходящ, с
оглед влошеното му здраве, труд. Излагайки тези мотиви, моли въззивният
съд да отмени първоинстанционното определение, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения и вместо него да постанови друго, с
което да допусне претендираното предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложено наказание лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал писмено
становище, с което заявява неоснователност на частната жалба. Споделя
изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице
формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание, то
другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Аргументира липсата на
настъпило трайно поправяне у осъдения с недостатъчна критичност към
извършеното престъпление и криминализация на личността му. Смята, че не
са налице категорични доказателства, които да установяват, че осъденият се е
поправил по време на изтърпяването на наказанието в затвора. Възприема
изцяло направената от първостепенния съд преценка на поведението на
осъдения, която не сочи на недвусмислено поправяне на същия. Отбелязва, че
изложените в жалбата доводи, свързани с личността на осъдения, неговото
здравословно състояние, материално и семейно положение, както и негова
бъдеща трудова реализация, са неотносими към въпроса за условно
предсрочно освобождаване. Обръща внимание, че лицето има множество
предходни осъждания; че първоначалната оценка за степента на риск от
рецидив е 61 точки и сочи на средни стойности; че при последващата му
оценка този риск е намален на 49 точки; че няма промяна в проблемните му
зони, свързани с отношение към престъплението и умения за мислене; че не
приема отговорността за извършеното от него тежко умишлено престъпление
и счита присъдата си за несправедлива; че не осъзнава противоправното си
2
поведение и вредите, причинени на пострадалото дете; че използва
оправдателни механизми за извършеното престъпление. Отстоявайки
позицията, че осъденият, макар и да не е наказван в затвора, не се е поправил
трайно и спрямо същия не са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, прави извод за отсъствие на втората
кумулативно дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно
предсрочно освобождаване. По тези съображения предлага въззивният съд да
потвърди, като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното
определение, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на
осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице,
което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за
това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради
което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения от
свобода ЯНК. В. АНГ. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал
необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено
е анализирал същите и въз основа на тях обосновано е приел за безспорно
установена изложената в определението фактическа обстановка, която се
споделя и от настоящата инстанция.
В периода 1981г. – 1999г. ЯНК. В. АНГ. е многократно осъждан за
различни по вид престъпления, по повод на които е изтърпял в затвор
множество наложени му наказания лишаване от свобода.
Понастоящем осъденият А. изтърпява в Затвора Бургас наказание лишаване
от свобода в размер на четири години, наложено му с присъда №23 от
06.02.2018г., влязла в сила на 11.07.2018г., по НОХД №1700/2017г. на
Районен съд – Сливен за извършено на 30.07.2017г. престъпление по чл.149,
ал.4, т.1 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Осъденият Я.А. е започнал да изтърпява наложеното му по посоченото
дело наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас на 19.07.2018г.
3
Към 15.07.2021г. осъденият е изтърпял 3 години, 4 месеца и 20 дни, от
работа има признат само един ден. Към посочената дата остатъкът е 7 месеца
и 10 дни, а към днешната дата неизтърпеният остатък от същото наказание е 6
месеца и 13 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, доклада за пробационен
надзор, експертната оценка за актуалното психическо и емоционално
състояние и в становището на Началника на Затвора – Бургас установяват, че
осъденият А. е за пети път в затвора, като преди настоящото му осъждане
спрямо него са постановени и влезли в сила шест осъдителни съдебни акта.
Изготвената на 26.07.2018г. първоначална оценка на риска от рецидив
отчела 61 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив.
Установени били като проблемни зони отношение към правонарушението,
умения за мислене, криминално минало, междуличностни проблеми,
злоупотреба с алкохол.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на
осъдения А. е била изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, която
констатирала известно понижаване на риска - на 49 точки, но отново в
границите на средните стойности. При изготвяне на третата оценка на риск от
рецидив не са отчетени промени в стойностите, които се запазили в
параметрите на 49 точки. Осъденият А. продължава да не приема отговорност
за извършеното престъпление, намира оправдателни механизми, не проявява
самокритичност, не осъзнава и не приема, че е причинил вреди на
пострадалото дете.
По време на престоя в пенитенциарното заведение осъденият Я.А. не е
награждаван и не е наказван за допуснати нарушения на затворническия
режим. Той не е трудово ангажиран поради диагностицирано заболяване
туберкулоза и провеждано лечение за същото.
Понастоящем осъденият А. е включен в програма „Справяне с житейски
проблеми чрез промяна в мисленето“. В специализираната програма
„Подготовка за живот на свобода“ той е включен в индивидуална среща.
Началникът на Затвора Бургас е депозирал отрицателно становище
досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения А.. Приема, че
при него са налице актуални проблемни зони, каквито са: отношение към
4
правонарушението – осъденият не приема напълно отговорността за
собственото си криминално поведение; намира оправдателни механизми; не
осъзнава факторите, допринесли за извършване на правонарушението; не
осъзнава, че е причинил вреди на пострадалата; не проявява самокритичност;
счита наложеното наказание за завишено и несправедливо; криминалните
нагласи при него са утвърдени; до известна степен разпознава проблемите, но
среща трудности при намиране на алтернативи за решаването им.
Определената оценка на риска от вреди е в средни стойности и се очаква тя да
бъде такава и при живот на свобода поради множеството осъждания на А. за
различни престъпления.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения Я.А., първоинстанционният съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че А. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Но
не е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за
удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй
като не са налице достатъчни и убедителни доказателства за неговото
поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
5
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и
чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото
лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно
предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд за
отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от законовия
текст на чл.70, ал.1 от НК - осъденото лице да е дало безпротиворечиви
доказателства за своето поправяне. Данните за липса на допуснати от
осъдения нарушения на вътрешния ред в затвора, за уважително отношение
към пенитенциарния персонал и за добри взаимоотношения с останалите
лишени от свобода не са достатъчни за да се приеме, че осъденият се е
поправил. Наред с това, следва да се отчете, че осъденият А. не е изведен на
работа поради тежко белодробно заболяване, а това означава, че спрямо него
не се прилага най-добрия фактор за превъзпитание и постигане на
окончателен корекционен ефект в положителна посока в поведението на
индивида, а именно - полагането на общественополезен труд. Това
обстоятелство, преценено в тясна връзка с липсата на осъзната вина и искрено
критично отношение към реализираното престъпление, данните за липса на
самокритичност и за устойчиви криминални нагласи не изключват
категорично опасността от последващо неправомерно поведение на осъдения
А. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на индивидуалния план
за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на мисленето и
поведението на осъдения. Фиксираните трайно запазени проблемни зони в
оценката на правонарушителя, рискът от рецидив със средна стойност в
неконтролирана среда, липсата на ясни и конкретни планове за трудова
реализация не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла на чл.70, ал.1
6
от НК. С оглед на това напълно обосновано първостепенният съд е приел, че
целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен и възпиращ
ефект, не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от своя
страна мотивира нужда от продължаване на корекционно – възпитателната
работа с Я.А. съобразно индивидуалните му потребности.
За да се постигне съществена, необратима промяна в нагласите на осъдения
А. за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на мотивацията му за
недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими по-голяма
продължителност и интензивност на корекционните дейности. Налице е
известна положителна промяна у А., но тя съвсем не е достатъчна, за да се
приеме, че осъденият се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати
от изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на определени
показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо А. в условията на
контролираната среда на пенитенциарно заведение. По тези съображения
първостепенният съд правилно е заключил, че не са налице категорични
доказателства за поправянето на осъдения.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни положителни
промени в съзнанието и поведението на осъдения А., изключващи
категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в
условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода, а се налага продължаване на корекционно – възпитателната
работа с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения Я.А. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД №1700/2017г. на
Районен съд – Сливен, е обосновано и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди.
7
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №309 от съдебно заседание на 15.07.2021г.
по ЧНД №522/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8