Решение по дело №306/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод предявен от К. Ф. Г. от гр. З., против М. В. П. от гр. К., иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с който ищецът цели да установи по отношение на ответника, че вземането му, за което е издадена Заповед № 993А за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 940/2009г. на РС-Кърджали, въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 06.08.2009 г. от РС-Кърджали, за сумите : 33 000.00 лв., съставляваща главница, 3 646.19 лв., съставляваща лихва за периода от 22.10.2008 г. до 04.08.2009 г., и законна лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер от 1 559.92 лв., от които 732.92 лв. — внесена държавна такса и 827.00 лева — адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по образуване на ИД № 59/2009 г. по описа на ДСИ Р. Г. с район на действие ОС-Кърджали, съществува. В исковата молба се твърди, че 21.09.2008 г. в гр. З., обл. С., длъжникът М. В. П. в полза на ищеца е издал и подписал Запис на заповед-без протест за парична сума в размер на 33 000.00 /тридесет и три хиляди/ лева, с падеж 21.10.2008 г. и място на плащане гр. Златоград, обл. Смолян. Че многобройните срещи и обещания от страна на длъжника-ответник, не дали положителен резултат за уреждане на отношенията извънсъдебно. Ищецът твърди, че към 04.08.2009 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, сумата не е била платена. Поради което било направено искане до РС, Г., за издаване заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумата - главница в размер на 33 000.00 лв., лихва за забава за периода от 22.10.2008 г. до 04.08.2009 г. в размер на 3 646.19 лв., законна лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до окончателно й изплащане, както и за разноски. По образуваното ч.гр.д. № 940/2009 г., Кърджалийският районен съд издал Заповед № 993а за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа на нея бил издаден и изпълнителен лист от 06.08.2009 г. Ищецът твърди също, че в Съдебно-изпълнителна служба П. РС, гр. Кърджали, било образувано изп.дело № *0059/2009 г. по описа на ДСИ Р. Г. с район на действие ОС-КърджалÞ. В срока по чл. 419, ал.2 от ГПК, длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, без да представя писмени доказателства. На основание чл. 420, ал.1, във вр. с чл. 414 и чл. 417, т.9 от ГПК, КРС спрял принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело. Срещу Определението от 01.10.2009 г. по ч.гр.д. № 940/2009 г. била подадена частна жалба до ОС-Кърджали, като след нейното подаване, на 21.10.2009 г., ищецът твърди, че получил съобщение, че може да предяви иск относно вземането си, което и направил в настоящото производство. Претендира разноски.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е взел становище по допустимостта и основателността на иска. Същият счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума, тъй като нито бил получавал парични суми от лицето Г., в чиято полза бил издаден процесният записа на заповед, нито бил поемал парични задължения към него. Ответникът твърди, че не е подписвал в полза на ищеца записа на заповед без протест от 21.09.2008 г. за сумата 33 000 лв.

В открито съдебно заседание, ищецът Г., чрез процесуалния си представител – адв. Д. от СмАК, поддържа исковата си претенция по изложените в същата съображения. По повод възражението на ответника, направено своевременно в отговора на исковата молба, ищецът уточнява, че исковата сума-главница, съставлявала лични средства на ищеца, които същият предоставил на ответника да ги ползва за фирмата си, като заем за послужване.

В откритото съдебно заседание, ответникът П., лично и чрез процесуалния си представител – адв. М. от КАК, оспорва исковата претенция изцяло.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Настоящото производство е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Предявеният иск по своя характер е установителен такъв. Установителният характер на иска произтича от целта му. А целта на предявяването му е да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение по реда и в сроковете на чл.414 от ГПК, разколебава изпълнителната сила на издадената заповед. Изискуемите се предпоставки за неговото завеждане в производството са налице : депозирано на 04.08.2009 г. от ищеца К. Ф. Г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на приложен Запис на заповед без протест от 21.09.2008 г. за сумата 33 000 лв.; издадена по образуваното ч.гр.д. № 940/09 г. на КРС, Заповед № 993А / 06.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, депозирано в срок срещу издадената заповед възражение с правно основание чл.414 от ГПК, с вх. № 5016/15.09.2009 г. на КРС от името на длъжника П.. Налице е и процесуално-правната предпоставка за допустимост на исковата претенция, а именно настоящият иск е предявен на 26.11.2009 г., т.е. в законово предвидения едномесечен срок, течащ от 21.10.2009 г. /датата на уведомяване на взискателя/. Съгласно разпоредбата на ал.1 на чл.422 от ГПК, доколкото срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, е спазен, следва да се приеме, че настоящата искова претенция е предявена от момента на подаване на цитираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно на 04.08.2009 г. От прочита на цитираната заповед № 993А/06.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, се установява, че със същата е разпоредено длъжникът М. В. П. да заплати на взискателя, ищец в настоящото производство, К. Ф. Г., сумата в размер на 33 000.00 лв., съставляваща главница, лихва за периода от 22.10.2008 г. до 04.08.2009 г. в размер на 3 646.19 лв., законна лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до окончателно й изплащане, както и разноски в общ размер 1 559.92 лв., от които 732.92 лв. – внесена държавна такса и 827.00 лв. - адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че признатото с нея вземане произтича от неизпълнение на парично задължение, произтичащо от издадена в полза на ищеца в производството Г., Запис на заповед от 21.09.2009 г., с издател ответника в нас‗оящото производство П., и с място на издаване Г.. В този аспект не е спорно по делото, че въз основа на цитираната заповед е издаден на 06.08.2009 г. изпълнителен лист, въз основа на който пък е образувано изп.д. № *0059/2009 г. по описа на ДСИ Р.Г., с район на действие ОС, гр. К.. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че принудителното изпълнение, предприето по цитираното дело на основание чл. чл. 420, ал.1, във вр. с чл. 417, т.9 от ГПК, е спряно.

По искане на ответника по реда и П. условията на чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство за оспорване истинността на процесния запис на заповед без протест, досежно обстоятелството, че цитирания запис на заповед не е изготвен собственоръчно от ответника, както и че фигуриращият в записа на заповед подпис срещу „издател” не е положен от ответника. В аспекта на това в производството е назначена съдебно- графическа експертиза, от прочита на изготвеното по която заключение се установява, че както ръкописният /буквен и цифров/ текст в процесния запис на заповед е положен от ответника М. В. П., така и подписът под графа „ подпис на издателя” и подписът под името М. В. П. в същия запис на заповед са положени от ответника П.. Изложеното води до извода, че така откритото производство за оспорване истинност на документ в настоящото първоинстанционно производство се явява недоказано.

В аспекта на изложеното по така предявената допустима искова претенция, подлежаща поради това на разглеждане по същество, съдът приема за установено, че на 21.09.2008 г. в гр. Златоград, длъжникът, ответник в настоящото производство М. В. П. в полза на ищеца К. Ф. Г., издал и подписал Запис на заповед - без протест, с която се задължил да плати по същия, безусловно и без предявяване сумата в размер на 33 000.00 лв. на падежа -21.10.2008 г. и място на плащане гр. Златоград. Процесният запис на заповед формално отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Но това обстоятелство в настоящото съдебно производство се явява недостатъчно. Безспорно записът на заповед е абстрактна сделка, за действителността на която законът не изисква наличието на основание, което обаче не означава, че поетото с нея задължение не може да служи за обезпечение на поети задължения по една каузална сделка. И това е така защото записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. А с оглед твърденията на ищеца, направени в откритото съдебно заседание, съдът приема, че абстрактната сделка, съставляваща издаване и подписване на процесния запис на заповед, е само форма на гарантиране на плащането на парично задължение, възникнало въз основа на сключена между страните каузална сделка - заем. Поради което следва в настоящото производство ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му. В казуса доколкото така изложения от ищеца правопораждащ вземането факт е различен от абстрактната сделка- запис на заповед, и съставлява по своя характер каузалната сделка – заем, то тази именно сделка следва да бъде доказана в производството от ищеца. Той следва да докаже, че той- ищецът е дал лични средства в посочения размер на ответника в заем за да може последният да ги ползва за фирмата си. Това свое твърдение ищецът не доказа. Впрочем такова указание е дадено на ищеца изрично в о.с.з. по реда и П. условията на чл.146, ал.1 и ал.2 от ГПК. Същият обаче не ангажира доказателства и не направи доказателствени искания в този аспект. Т.е. в производството остана недоказан факта, от който произтича вземането му, което пък обстоятелство прави и недоказана исковата претенция с посоченото правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането на ищеца, в частност относно неговото основание, размер и дължимост. Този извод води до отхвърляне на исковата претенция като недоказана, както в частта й, с която се иска установяване съществуването на паричното задължение главница, така и по отношение на акцесорните вземания, съставляващи лихви за забава, разноски в заповедното производство и разноски по образуване на ИД № *0059/2009 г. по описа на ДСИ Р.Георгиева, с район на действие ОС, гр. Кърджали. В аспекта на изложеното е и наложилата се съдебна практика обективирана в Определение № 805/23.12.2009 г., постановено по т.д. № 701/2009 г., ІІ ТО на ВКС.

П. този изход на делото, доколкото изрично са поискани от ответника в производството, се следва заплащане на разÝоски, в доказания размер от 800 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ф. Г. от гр. З., със съдебен адрес ул. „Ст.Ст.” №*, офис *, против М. В. П. от гр. К., кв.”В. № **, вх.”*”, ап.**, иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 993А за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 940/2009г. на РС-Кърджали, въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 06.08.2009 г. от РС-Кърджали, за сумите : 33 000.00 лв., съставляваща главница, 3 646.19 лв., съставляваща лихва за периода от 22.10.2008 г. до 04.08.2009 г., и законна лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер от 1 559.92 лв., от които 732.92 лв. — внесена държавна такса и 827.00 лева — адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по образуване на ИД № 59/2009 г. по описа на ДСИ Р. Г. с район на действие ОС-Кърджали.

ОСЪЖДА К. Ф. Г. от гр. З., ул. „Б.”, бл.***, .*, ап.*, с ЕГН *, да заплати на М. В. П. от гр. К., кв.”В. № **, вх.”*”, ап.**, с ЕГН *, сумата в размер на 800 лв., съставляваща разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :