Мотиви към ПРИСЪДА
от 12.01.2017г. по НОХД №1628
по описа на КРС за 2016г.
Повдигнато е обвинение срещу Д. Х.М. по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК за това, че 28.03.2016г.
в гр.Кърджали съзнателно се ползвал от неистински официален документ-
свидетелство за основно образование серия Е № 0496515 с рег.№ 2178/
21.05.2006г. с посочен издател СОУ „Паисий Хилендарски“- гр.Пловдив, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно
следствие, като съдът разпореди предварително изслушване на страните, при което
подсъдимият М. признава изцяло фактите описани в обвинителния акт по реда на
чл.371 ал.2 от НПК, изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и се призна за виновен.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението.
Считал, че от събраните доказателства безспорно се установила фактическата
обстановка описана в обвинителния акт. Предлагал на съда да го признае за
виновен и да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно 8- 9
месеца с приложението на чл.66 ал.1 от НК. В тежест на дееца да му се възложат
и всички разноски по делото.
Защитата на
подсъдимия пледира, че той признал вината си, съдействал изцяло на досъдебното
производство и извършил деянието поради неустоимото му желание да се снабди с
документ за управление на МПС и слабата му грамотност. Моли съда да му наложи
наказание „пробация“ в рамките на 6 месеца с първите две задължителни мерки.
Подсъдимият М. се признава за виновен, което заявява и в
последна дума.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д.Х.М., роден на ***г***, български
гражданин, със завършен 7 клас, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК настоящата
инстанция прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а
именно: На 28.03.2016г. подсъдимият Д.М. *** се явил в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- гр.Кърджали. Там подал Заявление за първоначално издаване на
Свидетелство за управление на моторно превозно средство. Наред с документите
приложени към него, подсъдимият М. представил и Свидетелство за завършено
основно образование бланка серия „Е“ № 049615 с рег.№ 2178/ 21.05.2006г., което
било издадено от СОУ „Паисий Хилендарски“- гр.Пловдив. Свидетелството
удостоверявало завършено от дееца през учебната 2005/ 2006г. основно
образование в посоченото училище. Заявлението на Д.М. ведно с приложените към
него документи било прието от свидетелката Н.А.М., която работела като системен
оператор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- гр.Кърджали. Тя се усъмнила в истинността на
представеното й свидетелство за завършено основно образование, за което
докладвала на ръководството на сектора.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-
техническата експертиза се установява, че бланка „Свидетелство за основно
образование на Министерство на образованието” с бланков сериен № 049615 не е
истинска, а фалшива. Тя представлявала фотоелектрическо копие на такъв вид
документ. Изпълнените на втора и трета страница в изследваното свидетелство два
броя отпечатъци не били положени от печата на СОУ“Паисий Хилендарски“-
гр.Пловдив. Те представлявали изображение на кръгли отпечатъци от печати,
нанесени в изследваната бланка чрез електрофотографски процес. Изследваните три
броя саморъчни подписи, изпълнени в графи „Директор“ на втора страница, „Класен
ръководител“ и „Директор“ на трета страница, не били положени от свидетелката М.Д.Н..
Тези подписи представлявали изображение на саморъчно изпълнени подписи,
отпечатани по електрофотографски способ.
Тази фактология се установява безспорно от всички събрани
по делото доказателства- гласни и писмени, които се подкрепят и от
самопризнанието направено от дееца М..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Д.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК. Деянието е извършено при
пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване
на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- типична, като
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- направените младата
възраст и необременено съдебно минало; отегчаващите такива- лоши
характеристични данни, намира че следва да се налиже наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК. Настоящата инстанция определи наказание към минимума на
предвиденото, а именно „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца при превес на
смекчаващите обстоятелства, като на основание чл.372 ал.2 от НПК вр.чл.58а,
ал.1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, а именно деецът трябва да
изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са
условията на чл.66 ал.1 от НК, поради което отложи наказание с изпитателен срок
от 3 години.
Не са налице условията на чл.55 от НК, както настоява
защитата, тъй като не бяха установени смекчаващите вината обстоятелства да са
многобройни или да са изключително. Поради това бе приложена разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, а не ал.4 на посочения текст.
Настоящата инстанция постанови на основание чл.53 ал.1
б.”а” от НК вещественото доказателство- свидетелство за основно образование
серия Е № 0496515 с рег.№ 2178/ 21.05.2006г. с посочен издател СОУ „Паисий
Хилендарски“- гр.Пловдив, да бъде отнето в полза на Държавата, тъй като то
принадлежи на подсъдимият и е послужило за извършване на умишленото
престъпление.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на дееца М.
да заплати по сметка на ОДМВР гр.Кърджали направените по делото разноски в
размер на 40лв.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: