Решение по дело №3126/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1080
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100503126
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503126 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3126/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. К. Т. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20192644 от 01.10.2021 г на СРС , 160 състав по
гр.д.№15581/2021 г , с което въззивникът е осъден на основание чл.288 ал.12 КЗ /отм./ във
вр.чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд гр.София ул.******* сумата
от 4283,12 лева – изплатено от ГФ обезщетение за причинени на 13.01.2015 г имуществени
вреди при ПТП на собствениците на л.а.Шкода Фабия с рег.№ ******* и на л.а.Пежо 1007 ,
които вреди са причинени като Т. е управлявал л.а.ВАЗ-2102 с рег.№******* без да има
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност ; ведно със законната лихва
от 16.03.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Исковата молба не е подписана от пълномощниците на ГФ – неговите изпълнителни
директори , а от пълномощник без в неговото пълномощно да е конкретизиран иска .
Исковете са недоказани като протоколите за ПТП не са подписани от участниците в ПТП и
от свидетели . Самите протоколи за ПТП нямат материална доказателствена сила и не
доказват механизма на ПТП . САТЕ е работила само по протоколите за ПТП , а в
административно – наказателната преписка има несъответствия . Не е съобразено , че
въззивникът е с психическо заболяване и е бил неадекватен към датата на ПТП .
1
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2021 г
и е обжалвано в срок на 28.10.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива основания не се констатират . Исковата молба е подписана от
пълномощник –юрисконсулт с общо пълномощно и не е нередовна /чл.34 ГПК/ .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че встъпването на Гаранционния фонд в правата на
увреденото лице е предпоставено от кумулативното наличие на следните обстоятелства:
настъпване на описаното в исковата молба ПТП поради виновно противоправно деяние на
ответника , наличие на вреда и причинна връзка между поведението и вредата. Ищецът
трябва да докаже размер на вредите и тяхното плащане на на увредения при наличие на
някое от основанията по чл. 288 КЗ /отм./.
В случая според справка от ИЦ на ГФ към датата на ПТП за л.а.ВАЗ-2102 с рег.№*******
/управляван от ответника/ не е била налице задължителна зстраховка „ГО“ . Същото
обстоятелство е удостоверено и в протоколите за ПТП .Механизмът на ПТП е доказан с
протоколите за ПТП и е потвърден от САТЕ . Вярно е , че протоколите за ПТП имат
материална доказателствена сила само за извършените пред длъжностното лице изявления и
действия /чл.179 ал.1 ГПК/ , но в случая длъжностното лице от ПТП е посетило мястото на
произшествието . Според САТЕ има съответствие и във вида на щетите по автомобилите . За
ПТП са налице и влезли в сила наказателни постановления . С приложените медицински
документи не е доказано , че ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си . Вредите са платени от ищеца , а размерът им е
доказан със САТЕ .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Разгледани в съвкупност протоколите за ПТП , САТЕ и влезлите в сила наказателни
постановления доказват по безспорен начин настъпването на ПТП . В самите протоколи за
ПТП е удостоверено , че ответникът отказва да ги подпише , а предвид механизма на ПТП -
удар в паркирали автомобили в отсъствие на водачите им - няма преки очевидци на
инцидента , които да бъдат разпитани като свидетели . Проведено е от ищеца пълно
доказване , макар и с косвени доказателства .
Въпреки формалното си оспорване на участието в ПТП въззивникът /чрез процесуалния си
2
представител/ се позовава на „неадекватно състояние“ по време на инцидента , като така
косвено признава участието си в него .
Законосъобразно първоинстанционният съд е счел за недоказани възраженията на ответника
за липса на вина за деликта . По делото не е доказано към датата на инцидента - 13.01.2015 г
- ответникът да не е бил способен да разбира или да ръководи постъпките си. Ответникът не
е ангажирал съдебно-медицинска експертиза , с която да установи , че наличието у него на
психотично разстройство и/или на параноидна шизофрения е довело до липса на способност
да разбира или да ръководи постъпките си към датата на ПТП . Няма и данни ответникът – с
оглед защита на интересите му - да е поставен под пълно или ораничено запрещение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на спора в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско
възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под 20
000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване . По изложените
съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20192644 от 01.10.2021 г на СРС , 160 състав по гр.д.
№15581/2021 г .
ОСЪЖДА Г. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Гаранционен фонд гр.София
ул.******* сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3